Решение № 4111 от 20.07.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4111 гр. София, 20.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Рени Коджабашева

Членове:

Анелия Ст. Янева

БЕТИНА Б. БОШНАКОВА при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от Рени Коджабашева Въззивно гражданско дело № 20221100501738 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С Решение от 12.03.2021 г., постановено по гр.д.№ 67246/ 2019 г. на Софийски районен съд, І ГО, 38 състав, по предявени от „Топлофикация София" ЕАД- гр. София /ЕИК 831609046/ установителни искове по чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД е признато за установено, че Т. М. Г. /ЕГН **********/ и А. В. Г. /ЕГН **********/ дължат на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ" ЕАД в условията на солидарна отговорност сумата 1 243.71 лева, от които: 1 018.44 лева- главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2015 г. до 30.04.2018 г., ведно със законната лихва върху тази главница от 22.11.2019 г. до окончателното изплащане на задължението; 190.75 лева- законна лихва за забава от 14.09.2016 г. до 27.08.2019 г.; 27.72 лв.- сума за дялово разпределение /главница/, дължима за периода от м.05.2015 г. до м.04.2018 г., ведно със законната лихва от 22.11.2019 г. до окончателното изплащане на задължението; и 6.80 лева- лихва за забава за периода от 30.08.2016 г. до 27.08.2019 г., а също и сумата и 150 лева- разноски за заповедното и исковото производства.

Постъпили са въззивни жалби от Т. М. Г. /ответница по делото/ и от Т. М. Г., Р.

А. Г. и М. А. В.- като законни наследници на починалия след постановяване на обжалваното решение /на 21.03.2021 г./ ответник А. В. Г., в които са изложени оплаквания за неправилност и необоснованост на постановеното от СРС решение, с 1 искане да бъде постановена отмяната му и да бъде постановено решение за отхвърляне на исковете, евентуално- за намаляване размера на признатите за дължими на топлопреносното предприятие суми, с присъждане на разноски по делото.

Въззиваемата страна „Топлофикация София“ ЕАД- гр. София /ищец по делото/ оспорва жалбите и моли постановеното от СРС решение като правилно да бъде потвърдено, като претендира разноски за въззивното производство.

Третото лице- помагач на ищеца- „МХ Елвеко“ ООД- гр. София не изразява становище по повод подадените от ответниците въззивни жалби.

Предявени са установителни искове по чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Жалбите, с които е сезиран настоящият съд, са подадени в срока по чл.259, ал.1 ГПК и са процесуално допустими.

Разгледани по същество, жалбите са частично основателни.

Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта- в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Атакуваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, но по същество частично неправилно и следва да бъде отменено за част от признатата за дължима главница, за признатите за дължими лихви за забава и за признатите на ищеца- заявител разноски.

Основателността на предявените по делото искове е предпоставена от установяване пасивната материално- правна легитимация на ответниците да отговарят по същите. Ищецът основава претенциите си към ответниците Т. Г. и А. Г. на твърдението, че са клиенти на топлинна енергия за битови нужди в процесния топлоснабден имот, в която връзка представя: Нотариален акт за покупко- продажба на недвижим имот № 138/ 25.09.2000 г. на софийски нотариус, по силата на който ответницата Т. М. Г. придобила в качеството на купувач правото на соственост върху процесния недвижим имот: апартамент № 119 на ІІ етаж в бл.**** в жк „Надежда“- гр.

София; Нотариален акт за дарение на недвижим имот от 24.06.2019 г. на софийски нотариус, по силата на който след исковия период Т. М. Г. и А. В. Г. дарили на внука си А.Р. Г. процесния имот, като си запазили пожизнено право на ползване върху него; а също и изходящо от Т. Г. заявление- декларация от 28.09.2012 г. за откриването на клиентска партида на абонат на топлинна енергия за процесния имот с аб.№ 143770 с административен адрес: гр. София, жк „Надежда“, бл.****.

2

Предвид релевираните във въззивните жалби доводи, по делото не е безспорно установено, че през процесния период между ответниците и ищцовото дружество е съществувало валидно договорно правоотношение за продажба на топлинна енергия.

Действащата през периода нормативна уредба предвижда две алтернативни основания, при които такова договорно отношение възниква- писмен договор по чл.149 ЗЕ или наличие на право на собственост или на вещно право на ползване върху самостоятелен обект в топлоснабдена сграда- етажна собственост- чл.153, ал.1 ЗЕ. Нормата на чл.153, ал.1 ЗЕ легитимира като потребител на топлинна енергия по силата на закона собственика на топлоснабдения имот, освен ако имотът е обременен с вещно право на ползване, в който случай потребител се явява третото лице- ползвател, което разрешение съответства и на общата уредба на задълженията на носителя на ограниченото вещно право по чл.57 ЗС, възлагаща в негова тежест разноските, свързани с ползването на вещта.

Тези хипотези са приложими, доколкото относно доставката на топлинна енергия до определен топлоснабден имот няма сключен писмен договор /чл.149 ЗЕ/, явяващ се по правило основен източник на облигационните правоотношения.

Сключването на писмен договор при условията на договорна автономия /чл.8 и чл.9 ЗЗД/ е приложимо и в областта на продажбата на топлинна енергия, като чл.149, ал.1, т.6 ЗЕ изрично предвижда, че продажбата на топлинна енергия се извършва въз основа на писмени договори при общи условия, сключени между доставчика на топлинна енергия и клиентите /потребителите/ в сграда- етажна собственост. При наличието на такъв договор, сключен относно доставката на топлинна енергия в процесния имот, е без значение дали освен страната по така възникналото договорно правоотношение /клиент, потребител/ има и друго лице, притежаващо вещни права върху имота.

В случая от страна на ответниците е заявено оспорване на исковете, включая качеството им на потребители на топлинна енергия в процесния имот /писмен отговор на исковата молба по чл.131 ГПК/, като дължимото от ищеца съобразно чл.154, ал.1 ГПК пълно главно доказване на обосноваващите спорното материално право факти и обстоятелства е проведено по делото. Установява се въз основа на събраните в процеса доказателства, че през процесния период ответниците са били собственици на имота, впоследствие, считано от м.06.2019 г.- негови вещни ползватели, като от страна на ответницата Т. Г. е подадено и заявление- декларация за откриването на клиентска партида за абонат на топлинна енергия, което е прието от топлопреносното предприятие.

При така установената фактическа и правна обстановка се налага приемането на извод, че ищецът- топлопреносно предприятие и ответниците са били обвързани от валидно договорно правоотношение за продажба на топлинна енергия /чл.153, ал.1 ЗЕ и чл.149, ал.1, т.6 ЗЕ/, поради което и последните- като страна по това договорно 3 правоотношение, са материалноправно легитимирани да отговарят за възникналите във връзка с потреблението на топлинна енергия в имота задължения. Наличието на облигационно правоотношение между ищеца и ответниците Т. и А. Г.и през процесния период, произтичащо от договор за продажба на топлинна енергия, по който ищецът е доставял топлинна енергия, е достатъчно основание за доказване на иска по основание.

Обстоятелството колко точно количество топлинна енергия е доставено в сградата и конкретно- в жилището на ответниците, е от значение единствено за доказване размера на иска, като евентуалната недоказаност на този размер не може да доведе до отхвърлянето му- съгласно чл.162 ГПК. Доводи относно обема и цената на доставената в имота топлинна енергия в подадения по делото писмен отговор на исковата молба и във въззивните жалби на ответниците, вкл. конституираните законни наследници на починалия ответник, не са наведени, поради което и въззивният съд не дължи излагането на самостоятелни мотиви в тази насока.

Основателно е, обаче, направеното от ответниците Т. Г. и А. Г. възражение за изтекла погасителна давност за част от процесните главни /и акцесорни/ вземания.

С подадената по делото искова молба, по повод на която е образувано гр.д.№ 67246/ 2019 г. на СРС, 38 състав, ищецът „Топлофикация София” ЕАД е поискал да бъде призната дължимостта на вземанията- главни и акцесорни, предмет на издадената по гр.д.№ 50423/ 2019 г. на СРС, 38 състав, заповед за изпълнение по чл.410 ГПК. В исковата молба, както и в заявлението по чл.410 ГПК, ищецът е посочил, че претендира сумата 1 018.44 лева- главница, представляваща стойност на потребена в процесния имот през периода от 1.05.2015 г. до 30.04.2018 г. топлинна енергия, сумата 190.75 лева- лихви за забава върху тази главница за периода от 14.09.2016 г. до 27.08.2019 г., сумата 27.72 лв.- такса за дялово разпределение /главница/, дължима за периода от м.05.2015 г. до м.04.2018 г., и сумата 6.80 лева- лихва за забава за периода от 30.08.2016 г. до 27.08.2019 г.

В своевременно подадения писмен отговор по чл.131 ГПК /а също и във възраженията по чл.414 ГПК/ ответниците са оспорили дължимостта на претендираните от ищеца суми, представляващи стойност на доставена топлинна енергия и лихви за забава, с довод, че са погасени по давност.

За да постанови решението си, районният съд е приел, че процесните вземания /главни и акцесорни/- предмет на установителните искове на „Топлофикация София” ЕАД, са изцяло дължими, без да разгледа и изложи съображения по съществото на своевременно заявеното от ответниците Т. Г. и А. Г. правопогасяващо възражение за давност по чл.111, б.„в” ЗЗД.

Доводи за погасяване на част от процесните вземания по давност са релевирани и в подадените от ответниците, вкл. като законни наследници на починалия ответник А. Г., въззивни жалби и предвид частичната им основателност, следва да бъде 4 постановено решение за частична отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на исковете по чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД за сумата 280.21 лв.- главница /евентуално и за сумата 83.87 лв.- мораторна лихва/, като неоснователни, поради погасяване на вземанията по давност.

Възражението за изтекла погасителна давност е основателно относно процесните вземания за стойността на потребена в процесния имот топлинна енергия, чиято изискуемост е настъпила до 30.08.2016 г. Това са вземанията за цената на доставена в имота през периода м.05.2015 г.- м.06.2016 г. топлинна енергия на обща стойност 280.21 лв., посочени в приложеното от ищеца извлечение /в табличен вид/л.36 от делото на СРС. При съобразяване на даденото в Тълкувателно решение № 3/ 18.05.2012 г. по тълк. дело № 3/ 2011 г. на ОСГТК на ВКС разрешение относно приложимия за процесните периодични главнични вземания специален давностен срок и на обстоятелството, че давността е прекъсната на 30.08.2019 г., когато е подадена исковата молба по делото /чл.422, ал.1 ГПК/, поддържаното от ответниците правопогасяващо възражение за давност по чл.111, б.„в” ЗЗД се явява основателно за сумата 280.21 лв.- главница, и следва да бъде уважено, като бъде постановено отхвърляне на иска по чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД за тази сума като неоснователен.

Останалите вземания за цена на доставена в процесния имот през периода м.07.2016 г.- м.04.2018 г. топлинна енергия са станали изискуеми след 30.08.2016 г., поради което и не са погасени по давност.

Съобразно нормата на чл.119 ЗЗД за погасени по давност би следвало да се считат и акцесорните вземания за лихви, определени върху погасените по давност главнични вземания. Вземанията за лихви за забава върху главницата от 280.21 лв., чийто размер, посочен от ищеца в цитираното извлечение на л.36 от делото на СРС, възлиза на 83.87 лв., също би следвало да се считат погасени по давност, съответно установителният иск за признаване на дължимостта им като неоснователен би следвало да бъде отхвърлен.