Решение № 119 от 20.03.2026, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 119 гр. Пазарджик, 20.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Минка П. Трънджиева

Членове:

Венцислав Ст. Маратилов

Димитър П. Бозаджиев при участието на секретаря Петрана Ив. Динева като разгледа докладваното от Минка П. Трънджиева Въззивно гражданско дело № 20255200501030 по описа за 2025 година

Производството е въззивно – по чл.258 и следващите от Граждански процесуален кодекс.

С решение на Районен съд Панагюрище , постановено по гр.д.№ 515 по описа за 2025 година е прогласен за нищожен, на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, Договор за потребителски кредит № 7053250214 от 28.01.2022 г., сключен между П. Н. И., ЕГН ********** и “Ти Би Ай Банк“ ЕАД, ЕИК 131134023.

Осъдена е на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, “Ти Би Ай Банк“ ЕАД, ЕИК 131134023 със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Димитър Хаджикоцев“, № 52-54 да заплати на П. Н. И., ЕГН **********, с адрес: гр.

П., ул. “П." №** сума в размер на 7 341,16 лева- сума заплатена при липса на основание по нищожен договор за потребителски кредит № 7053250214 от 28.01.2022 г., сключен между страните по делото.

Осъдена е на основание чл. 38, ал. 2 ЗА, “Ти Би Ай Банк“ ЕАД, ЕИК 131134023 със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Димитър Хаджикоцев“, № 52-54 да заплати на адв.Л. К. Б. АК - София, с адрес: гр. С., ул. “Т." №**, ет.*, офис *** сумата в размер на 750 лв. – адвокатско 1 възнаграждение за осъществено процесуално представителство по делото.

Осъдена е на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, “Ти Би Ай Банк“ ЕАД, ЕИК 131134023 със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Димитър Хаджикоцев“, № 52-54 да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд - Панагюрище сума в размер на 693,64 лева - дължима държавна такса, както и 5 лева само в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

Така постановеното решение е обжалвано изцяло от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД.

Считат решението за неправилно и молят да бъде отменено, като вместо него постановено друго, с което предявените искове да бъдат отхвърлени.

Неправилно първоинстанционният съд направил извод, че договора между страните е недействителен на основание 22 ЗПК, във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. За да стигне до този извод , съдът приел, че неправилно застрахователната премия не е включена като разход при изчислението на ГПР.

Член 11 ал.1 т. 10 от ЗПК изисквал точно посочване в договора на ГПР (34.60 %) и общата дължима от потребителя сума към момента на сключване на договора (28 120.83 лв ), което изискване било спазено и написано в Договора. ГПР бил изчислен при отчитане на следните допускания: 1/ за начална дата за изчисляване на ГПР се смята датата на подписване на Договора; 2/Договорът ще остане в сила за целия първоначално уговорен срок,като страните изпълняват точно задълженията си по него; 3/ приема се че годината има 360 дни, 12 месеца всеки, от които е с 30 дни, независимо дали годината е високосна; 4/ приема се че лихвения процент и другите разходи по кредита (такси и комисиони, ако има такива) са неизменни спрямо техния първоначален размер.

Подържат ,че договорът съдържа всички необходими реквизити и отговаря на изискванията на разпоредбата на чл. 11, ал. 1,т. 10 ЗПК.

Позовават се на съдебна практика , като в цитираното решение обаче е разрешен казус ,различен от настоящия.

Сключването на застраховка не било задължително условие за получаването на кредита и кредитополучателя сам пожелал ползването на допълнителна услуга – застраховка. Отказ от застраховката, след сключването на договора за кредит не променял условията на договора за кредит (лихва, размер на вноска или друг параметър). Съгласно цитирания и от съда § 1, т. 1 от ДР на ЗПК разход по кредита е застрахователната премия само когато сключването на договора за услуга (застраховка) е задължително условие за получаването на кредита.

Застраховката, като допълнителна услуга представлявала услуга, която е предоставена при сключване на отделно договорно отношение - Договор за застраховка. Застрахователният договор, застрахователната премия по който е 2 финансирана от Банката, бил договор между застраховател (Кардиф Общо застраховане) и кредитополучателят като застраховано лице. Застрахователят носи застрахователен риск за застрахованите съгласно договора за застраховка рискове. Застрахователната премия е цената на застрахователната услуга, като в случай на застрахователно събитие, застрахователното обезщетение е изцяло в полза на кредитополучателя - или като плащане за погасяване на дължими суми по договора за кредит или като директно плащане към кредитополучателя за покриване на нужди (в случай на предсрочно погасяване на договора за кредит;

Цената на застрахователната премия се определяла от застрахователя на база на покритите застрахователни рискове и срока, за който тези рискове са покрити. В случай че срокът на застрахователното покритие се намали, поради прекратяването на застрахователния договор, то неамортизираната /неизползваната/ част от застрахователната премия се изплаща на кредитополучателя като застраховано лице. Това е уговорено в чл. 10 от Общите условия към застраховката.

След като застрахователят възстанови на кредитополучателя остатъчната стойност от застрахователната премия, размерът на която зависи от използвания срок на застрахователно покритие, последния има възможността да се разпорежда с нея - да я ползва за лични нужди или да погаси предсрочно договора за кредит. Застрахователната премия се връща по сметка на кредитополучателя и Банката не може да погаси със сумата автоматично договора за кредит - главницата по кредита остава непроменена, но сумата от застрахователната премия, върната от застрахователя, се използва само от кредитополучателя, а не от Банката.

В отговора на исковата молба ответникът подържал,че застрахователната премия не е част от общите разходи по кредита, защото сключването на застрахователен договор не е условие за получаването на кредита.

Това било посочено изрично в чл. 19 от Договора за кредит В т. 13 от Заявлението – декларация за установяване на договорни отношения ищецът декларирал изрично съгласието си за сключване на застраховка.

Коментирани са условията при които е сключен договора за застраховка.

Неправилно съдът приел,че реалният размер на ГПР е различен от този посочен в договора.

Ответникът не оспорва факта, че застрахователната премия не е взета предвид при изчисление на ГПР. Считат ,че основния въпрос в случая е дали разходите по застрахователния договор следва да бъдат причислени към ГПР и отговора на този въпрос , според жалбоподателя е отрицателен.

Неправилно първоинстанционният съд приел, че реалният размер на ГПР не отговаря на посочения в договора, както и че задължението на клиента по застраховката следва да бъде причислено към ГПР.

3

Жалбоподателят моли решението да бъде отменено и предявените искове – отхвърлени.

Претендира разноски по делото - юрисконсултско възнаграждение по делото на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ във връзка с чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ в размер на 360.00 лева, както и заплатената държавна такса за разглеждане на въззивната жалба.

Прави възражение на основание член 78, ал. 5 от ГПК относно разноските на другата страна и прави искане съдът да ги намали до размер под нормативно установения минимален размер за адвокатски хонорар.

В срок е постъпил отговор на жалбата от П. Н. И.. Ответницата счита ,че тя е неоснователна. Първоинстанционният съд правилно приел,че процесния договор е недействителен.

На 28.01.2022 г. П. И. сключила Договор за потребителски кредит № 7053250214, по силата на който „Ти Би Ай Банк“ ЕАД й е предоставило в заем сумата от 10 000 лв. при фиксиран ГЛП от 30.39 % и ГПР от 34.60 %. Съгласно погасителен план следвало да внесе 60 месечни вноски по 468,68 лв., като сумата включвала главница, лихва и застрахователна премия, която била на стойност 4 379,96 лв. и била присъединена към главницата, съгласно чл. 7.1 от Договора.

Към договора била приложима уредбата на ЗПК и ЗЗП и другите предвидени в законодателството правила за защита на потребителите ,като съдът има задължение да следи служебно за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител.

Съгласно императивната норма на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит следва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, доколкото се явява показател за стойността на всички разходи по договора за кредит и служи за ориентир на потребителя, като му позволява да прецени икономическите последици на сключения от него договор.

Застрахователната премия неправилно била включена към общия размер на отпуснатия кредит, вместо към размера на разходите. Застрахователната премия се превежда директно по сметка на застрахователя от „Ти Би Ай“ ЕАД и в нито един момент сумата не е била на разположение кредитополучателя, тоест тя не е имала възможност да реши дали да усвои сумата като част от отпуснатия кредит или да я заплати в полза на застрахователя. С оглед характера на сумата по застраховката следва да се приеме, че същата представлява разход по кредита и като такъв следва да е включена в общия размер на ГПР.

Кумулирането на застрахователната премия по сключената застраховка на стойност от 4 379,96 лв, водело до "скрито" оскъпяване на кредита, защото посоченият размер на разходите по кредита за потребителя като ГПР от 34.60 4

% нараства допълнително и обогатява неоснователно кредитора като въвежда допълнителен източник на доход на икономически по-силната страна, извън посочените ГЛП и ГПР. При включване на застрахователната премия в ГПР размерът му би надвишил законово допустимия такъв размер, което било безспорно доказано от съдебно-счетоводната експертиза.

Кредитополучателят бил поставен в невъзможност да прецени икономическите последици на заемното правоотношение.

Изложеното водело до недействителност на договора за кредит на осн. чл.

22 ЗПК във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК и към него следвало да се приложат последиците на чл. 23 от ЗПК, като по този начин той дължи само чистата му стойност - главница в размер на 10 000 лв., а сумата от 7 341,16 лв. следвало да бъде върната , като изплатена от нея по един нищожен договор и представлява неоснователно обогатяване.

Претендира се адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата в минимален размер, съгласно Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възражения за представителството пред въззивна инстанция.

Съдът ,като прецени валидността и допустимостта на постановеното решение ,за да се произнесе по съществото на спора ,взе предвид следното:

В исковата си молба против „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, ЕИК 131134023, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Лозенец, ул. Димитър Хаджикоцев № 52-54, представители В. Г., А. Д., Н. С., Л. Т., ищцата П. Н. И., ЕГН: **********, с постоянен адрес: п.к. 4500 гр. П., ул. П." №** твърди ,че на 28.01.2022 г. сключила Договор за потребителски кредит № 7053250214, по силата на който „Ти Би Ай Банк“ ЕАД й е предоставило в заем сумата от 10 000 лв. при фиксиран ГЛП от 30.39 % и ГПР от 34.60 %.

Кредита следвало да бъде погасен на 60 месечни вноски по 468,68 лв., като сумата включвала главница, лихва и застрахователна премия, която била на стойност 4 379,96 лв. и била присъединена към главницата, съгласно чл. 7.1 от Договора. В края на периода ищцата следвало да върне сума в общ размер на 28120,83 лв.

Твърди , че договора за потребителски кредит № 7053250214 е нищожен.

ГЛП бил 30.39 % ,като лихвата била прекомерна и само на това основание договора следва да се обяви за нищожен.

Противно на добрите нрави било да се уговаря възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния размер на законната .

ГПР бил 34.60 %. Съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, като в ал. 4 бил предвиден неговия максимално допустим размер - пет пъти размера на законната лихва.