Решение № 15269 от 07.08.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 15269 гр. София, 07.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 119 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ................... при участието на секретаря ............... като разгледа докладваното от ................... Гражданско дело № 20231110128369 по описа за 2023 година иск на застраховател, който е платил на застрахования застрахователното обезщетение и е встъпил в правата му срещу застрахователя на причинителя на вредата по застраховка „Гражданска отговорност“ с правно основание чл. 411 от Кодекса за застраховането, разгледан по реда на Общия исков процес, уреден в част ІІ на същия кодекс.

1. ИСКАНИЯ, ВЪЗРАЖЕНИЯ И ДОВОДИ НА СТРАНИТЕ:

Ищецът ..................... със седалище и адрес на управление в гр. ......................, представлявано от изпълнителната директорка ....................... ЕГН********** и изпълнителния директор ................... и с пълномощница юрисконсултът ....................., твърди против ответника ....................., със седалище и адрес на управление в гр. ........................... и с пълномощник юрисконсултът .................. че на 18. I. 2019 година в гр. София настъпило пътнотранспортно произшествие, при което били нанесени щети на автомобил, застрахован от ищеца.

Ищецът твърди още, че изплатил на собственика на повредения автомобил сумата от 5 769.84 лева застрахователно обезщетение, като направил и 20.00 лева ликвидационни разноски, след което встъпил в правата на увреденото лице до размера на платеното.

Ищецът поддържа, че към датата на настъпване на пътнотранспортното произшествие автомобилът, управляван от причинителката на вредата, бил застрахован със задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ответника. Последният обаче платил на ищеца едва 4 501.59 лева от претендираните общо 5 769.84 лева.

Искането е съдът да постанови решение, с което да приеме за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца следните суми:

1 268.25 лева застрахователно обезщетение;

1

386.50 лева обезщетение за забава върху посочената сума за времето от 04. IХ. 2019 година до 04. IХ. 2022 година включително; законната лихва върху главницата за времето от предявяването на иска на 05. ІХ. 2022 година до окончателното плащане; направените в заповедното и в исковото производство разноски.

Ответникът оспорва иска само по размер. Не оспорва настъпването на пътнотранспортно произшествие по начина, описан в исковата молба и по вина на лицето, посочено от ищеца; не оспорва също, че ищецът изплатил обезщетение в размер, посочен в исковата молба, нито, че автомобилът, управляван от причинителката на вредата по време на пътнотранспортното произшествие, е бил застрахован със „Гражданска отговорност на автомобилистите“. Ответникът обаче поддържа, че вече изплатената от него сума покрива напълно действително претърпените от клиента на ищеца вреди.

2. СЛЕД ПРЕЦЕНКА НА СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВА И ДОВОДИТЕ НА

СТРАНИТЕ СЪДЪТ ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНА СЛЕДНАТА ФАКТИЧЕСКА

ОБСТАНОВКА:

1. По сключването на застраховката „Каско“:

На 13. II. 2018 година ищцовото застрахователно дружество и .................. с ЕГН**********, живеещ в гр. .................., сключват автомобилна застраховка ................. За горното явства застрахователна полица №.................., представена по делото с исковата молба.

2. По сключването на задължителната застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“:

Според справка в електронната страница на Гаранционния фонд към 18. I. 2019 година за лек автомобил марка ................. бил сключен застрахователен договор „Гражданска отговорност“ с ответника. Договорът е сключен на 11. VII. 2018 година за срок от 0000 часа на 31. VII. 2018 година до 2359 часа на 30. VII. 2019 година. Справката е представена по делото с исковата молба.

3. По настъпването на пътнотранспортното произшествие:

На 18. I. 2019 година в 09 15 часа в гр. ................. управлява собствения си лек автомобил марка ................. по ул. .............. Водачката достига до нерегулираното Т-образно кръстовище с ул.

................... и извършва маневра „завой на ляво“, преминавайки през кръстовището без да пропусне движещият се насреща лек автомобил марка ............... модел ...................., собственост на .................. с ЕГН**********, живеещ в гр. .................., управляван от същия. По описания начин отнема предимството му, предизвиква сблъсък между моторните превозни средства и виновно причинява пътно-транспортно произшествие.

На същата дата е съставен представен по делото с исковата молба двустранен констативен протокол за пътнотранспортно произшествие. При съставянето на протокола причинителката на вредата представя талон за сключена застраховка “Гражданска отговорност” с ответното застрахователно дружество.

4. По изплащането на застрахователното обезщетение:

На 15. V. 2019 година ищецът изплаща на собственика на повреденото моторно превозно средство сумата от 5 769.84 лева. За горното обстоятелство явства представено по делото с исковата молба преводно нареждане от посочената дата.

2

На 06. I. 2020 година ответникът погасява част от задължението си към ищеца чрез прихващане със свое вземане до размер от 4 501.59 лева. Съдът установява обстоятелството от писмо с изходящ №............... от същата дата, представено по делото с исковата молба.

5. Данни, почерпани от експертното заключение:

По делото е допусната автотехническа експертиза, чието заключение е представено в съда на 01. III. 2024 година от вещото лице инженер Й. Д. Й., живеещ в гр. ....................... Видно от заключението, всички увреждания по лек автомобил марка ............... модел ...................., отразени в описа на застрахователя, се намират в пряка причинно-следствена връзка с механизма на процесното събитие. Стойността, необходима за възстановяване на лекия автомобил, изчислена на база средни пазарни цени към датата на пътно-транспортното произшествие, възлиза на 4 906.67 лева.

Страните не спорят за описаната по-горе фактическа обстановка.

3. С ОГЛЕД НА ГОРНОТО ОТ ПРАВНА СТРАНА СЪДЪТ СЧИТА, ЧЕ:

1. По допустимостта на исковете:

На 05. IХ. 2022 година ищецът подава заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от Гражданския процесуален кодекс до Софийски районен съд. Исканата заповед е издадена на 30. I. 2023 година по частно гражданско дело №48355 по описа на съда за 2022 година.

Ответникът възразява срещу разпореждането за издаване на заповед за изпълнение в срока по чл.

414, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс. На 22. III. 2023 година съдът постановява Разпореждане №................. с което указва на ищеца в едномесечен срок да предяви иск относно вземането си и да довнесе дължимата държавна такса, като представи по частното гражданско дело доказателства за това по силата на чл. 415, ал. 1, т. 1 от Гражданския процесуален кодекс.

Съобщението е връчено на ищеца на 27. IV. 2023 година. Искът по настоящото дело е подаден на 25. V. 2023 година, т. е. преди изтичане на едномесечния срок, следователно е допустим.

2. По иска за главницата:

Съгласно чл. 411 от Кодекса за застраховането с плащането на застрахователно обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу застрахователя на причинителя на вредата – до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. Регламентираното с тази норма право е регресно по своя характер, суброгационно право.

В хода на производството по иск с такава квалификация следва да бъде установено, от една страна, наличието на валидно правоотношение между пострадалия и застрахователя и заплащането на застрахователно обезщетение от страна на застрахователя в полза на пострадалия, в изпълнение на задълженията му по застрахователното правоотношение. Следва да бъдат установени елементите от фактическия състав на деликта, тъй като застрахователят встъпва в онези права, които обезщетеният от него пострадал има срещу делинквентката, съответно срещу нейния застраховател, а пострадалият има права по отношение на увредителката, само ако са осъществени елементите от фактическия състав на деликта: противоправно поведение на водачката на застрахованото от ответника моторно превозно средство; увреждане на застрахованото от ищеца моторно превозно средство;

3 причинна връзка между противоправното поведение и увреждането; вина на деликвентката, като в областта на гражданската отговорност за вреди вината се предполага до доказване на противното.

В тежест на доказване на ищеца следователно са причинната връзка на застрахователното събитие с вредоносния резултат, наличието на валиден договор за застраховка гражданска отговорност, покриващ отговорността на деликвентката за причинените щети, с ответното застрахователно дружество; вида и размера на претърпените вреди.

В настоящото производство по безспорен начин се установи, че причинителката на вредата е нарушила правилата за движение, по-точно тези от тях, установени с нормата на чл. 84, ал. 2 от Правилника за прилагане на Закона за движение по пътищата. Вследствие на нарушението на правилата за движение същата допуска пътнотранспортно произшествие на 18. I. 2019 година. В резултат на това противоправно поведение причинява имуществени вреди на собственика на лек автомобил марка ............... модел ..................... Вината се предполага до доказване на противното по силата на чл. 45, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите. Противното по настоящото дело не се установи, следователно законовата презумпция остана необорена.

Установи се и причинната връзка между деянието и вредите, в това число и посредством заключението на вещото лице.

Собственикът на описания лек автомобил имал валидна застраховка „Каско на МПС“ при ищеца, който платил обезщетение за причинените от делинквентката вреди. Горното се установява от представените от ищеца писмени доказателства, като размера на вредите се установява и от експертното заключение. Съдът приема, че размерът на вредите възлиза на сумата от 4 906.67 лева.

Тази средна стойност е определена от вещото лице въз основа на цените на всички доставчици.

Страните не спорят и относно наличието на валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите между причинителката на вредата и ответника.

Спорен между страните е само въпросът за сумата, която ищецът следвало да заплати и чието връщане съответно има право да иска от ответника. Ищецът поддържа, че му се дължи връщане на 5 769.84 лева, тъй като заплатил застрахователно обезщетение в такъв размер, както и 20.00 лева ликвидационни разноски. Ответникът поддържа, че на възстановяване подлежат действително претърпените вреди, чийто размер определя на 4 501.59 лева.

Съобразно чл. 411, ал. 1 от Кодекса за застраховането, в случаите, когато причинителката на вредата има сключена застраховка „Гражданска отговорност“, застрахователят по имуществената застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителката на вредата или нейния застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ - до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. Застрахователят по имуществена застраховка може да предяви вземанията си направо към застрахователя по „Гражданска отговорност“. Действително, законодателят е използвал израза „платено обезщетение“. Съдът намира обаче, че горното не задължава застрахователят на причинителя на вредата да заплати обезщетение в какъвто и да е размер, посочен от застрахователя на пострадалия. С договора за застраховка „Гражданска отговорност“ застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахованата за причинените от нея на трети лица имуществени и неимуществени вреди (чл. 223, ал. 1, изречение I, във връзка с чл.

257, ал. 1 от отменения Кодекс за застраховането). Правилото е конкретизирано с разпоредбата на чл. 273, ал. 2, предложение II от същия кодекс – при вреди на имущество обезщетението не може да 4 надвиши действителната стойност на причинената вреда.