Решение № 4262 от 03.09.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4262 гр. Пловдив, 03.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХХІІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Крум Б. Гечев при участието на секретаря Марина М. Кънева като разгледа докладваното от Крум Б. Гечев Гражданско дело № 20255330114676 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.

Съдът е сезиран с искова молба от „АПС Бета България“ ЕООД, ЕИК 203374133, против Б. В. Ф., ЕГН **********, с която са предявени обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал.

1 ГПК във вр. с чл. 9 ЗПК и чл. 86 ЗЗД, за признаване за установено в отношенията между страните, че ответницата дължи на ищцовото дружество сумата от 102,26 евро /200 лева/ – главница по Договор за потребителски кредит № ** г., сключен между Б. В. Ф. и „Стик – Кредит“ АД, вземанията по който са прехвърлени на „АПС Бета България“ ЕООД с Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 22.03.2024 г.; сумата от 2,56 евро /5,00 лева/ – договорна лихва за периода ** г. – 31.03.2020 г.; сумата от 64,57 евро /126,29 лева/ – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода 31.03.2020 г. – 27.02.2025 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 24.03.2025 г., до окончателното изплащане, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 1

2549/25.03.2025 г. по ч. гр. д. № 5511/2025 г. по описа на РС – Пловдив, III гр. с.

Ищецът твърди, че на ** г. ответницата Б. В. Ф. е сключила Договор за потребителски кредит № ** по реда на ЗПФУР със „Стик – Кредит“ АД, по силата на който е получила в заем сумата от 200 лв., която следвало да бъде върната в срок до 31.03.2020 г., при фиксиран лихвен процент в размер на 0 % и годишен процент на разходите от 42,70 %. Съгласно уговореното в раздел „Неустойки“ от договора за кредит, страните се съгласили, че длъжникът ще дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху всяка забавена погасителна вноска. Твърди се, че ответницата не е изпълнила задължението си за заплащане на задължението по договора за кредит в срок.

Сочи се, че с Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 22.03.2024 г. „Стик – Кредит“ АД е цедирало вземанията си на „АПС Бета България“ ЕООД. С оглед изложеното ищецът моли за уважаване на исковете.

Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответницата, чрез назначения й особен представител, оспорва исковете. Възразява, че ответницата не е надлежно уведомена за цесията. Прави възражение за недействителност на процесния договор за потребителски кредит, както и възражение за изтекла погасителна давност за вземането. Моли за отхвърляне на предявените искове.

Съдът, като съобрази събраните по делото писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта:

Видно е от приложеното ч. гр. д. № 5511/2025 г. по описа на Районен съд – Пловдив, ІІІ гр. състав, че сумите, предмет на настоящото исково производство, съответстват на сумите, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 2549/25.03.2025 г. Така издадената заповед е връчена на длъжника /ответник в настоящото производство/ при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК /чрез залепване на уведомление/. На кредитора са дадени указания съгласно чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК, като в законовия едномесечен срок са предявени настоящите искове.

Същите са допустими и подлежат на разглеждане по същество.

По основателността:

2

Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 9 ЗПК и чл. 86 ЗЗД.

За да бъдат уважени предявените искове, в тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване наличието на валидно възникнало правоотношение по Договор за потребителски кредит № ** г., сключен между ответника Б. Ф. и „Стик – Кредит“ АД, по силата на което е предоставена твърдяната парична сума, която е усвоена от ответника; да докаже изправността на цедента по кредитното правоотношение; да установи момента на изпадане на ответника в забава, както и размера на обезщетението за периода на забавата. В тежест на ищеца е да установи и валидно прехвърляне на вземанията в своя полза, както и че ответникът е уведомен за цесията. Предвид възражението на ответника за изтекла погасителна давност на вземанията, в тежест на ищеца е да докаже и наличието на обстоятелства, довели до спиране или прекъсване на предвидената в закона погасителна давност.

Ответникът следва да проведе насрещно доказване на твърденията на ищеца, както и да докаже възраженията си в отговора на исковата молба, а в случай, че се установят предпоставките за уважаване на исковете – да докаже, че е погасил задълженията.

Съгласно разпоредбата на чл. 6, ал. 1 ЗПФУР, договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние – едно или повече.

Разпоредбата на чл. 18, ал. 2 ЗПФУР предвижда, че за доказване предоставянето на преддоговорна информация, както и на изявления, отправени съгласно този закон, се прилага чл. 293 ТЗ, а за електронните изявления – Законът за електронния документ и електронния подпис (Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги, Загл. изм. – ДВ, бр. 85 от 2017 г.). В настоящия случай кореспонденцията между кредитодателя и кредитополучателя е била изцяло електронна. В тази насока са и изложените в исковата молба твърдения.

От събраните по делото писмени доказателства се установяват 3 изискуемите предпоставки, свързани със сключване на процесния договор за кредит от разстояние с ответницата. В представените екземпляри от договора и приложенията към него е обективирано съдържанието на сделката.

Действително, на същите липсва подпис на страната, но при съвкупната преценка на приложената по делото кореспонденция, включително доказателства за идентификация на потребителя, от когото изхожда искането за отпускане на кредит, може да се установи, че именно ответницата Б. Ф. е лицето, до което са адресирани съобщенията. Тези доказателства са такива по чл. 184 ГПК, а именно електронни документи, възпроизведени като преписи на хартиен носител. Доколкото ответната страна не е оспорила факта на сключване на договора за кредит и не е било отправено искане посочените документи да се представят в оригинал, в случая не се е налагало и допускането на съдебно-техническа експертиза за установяване на идентичността между представените образци и електронните оригинали.

Ответната страна не е и оспорила, че първият транш по кредита в размер на сумата от 200 лв. е усвоен от потребителя. Това обстоятелство се установява и от приложената по делото разписка за извършено плащане от ** г. – датата на сключване на процесния договор за кредит. В разписката е отразено извършването на превод на сума в размер от 200 лева /102,26 евро/ с наредител „Стик – Кредит“ АД и получател Б. В. Ф., с ЕГН **********, а като основание за превода е посочено, че е по договор **.

Предвид изложеното, съдът намира за доказан фактът, че между ответницата Б. В. Ф. и „Стик – Кредит“ АД е сключен Договор за потребителски кредит № ** г., както и че ответницата е усвоила главница в размер на 200 лева, представляваща първи транш по кредита.

Към исковата молба са приложени и следните документи: Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 22.03.2024 г., сключен между „АПС Бета България“ ЕООД, като цесионер и „Стик – Кредит“ АД, като цедент; извлечение от Приложение № 1 от 22.03.2024 г. към договора за цесия; пълномощно с нотариална заверка на подписите от 22.03.2024 г., че цедентът упълномощава цесионера да уведоми длъжниците, описани в Приложение № 1 от 22.03.2024 г., за извършената цесия; уведомление за цесия от „АПС Бета България“ ЕООД, адресирано до ответника Б. В. Ф., в което изрично е отразено, че е във връзка с прехвърляне на вземанията, произтичащи от договор № **.

4

От така представените документи се установява, че по силата на посочения договор за цесия вземането по процесния договор за потребителски кредит е прехвърлено от „Стик – Кредит“ АД на ищеца „АПС Бета България“ ЕООД, който е и актуалният кредитор по правоотношението. Прехвърлянето на вземането в случая е законосъобразно доведено до знанието на ответницата, доколкото към исковата молба е приложено уведомление за цесията от пълномощника на цедента, което уведомление е редовно връчено на ответника, чрез особения представител, заедно с исковата молба и приложенията към нея. Направеното в писмения отговор възражение досежно материалноправната легитимация на ищеца да претендира процесните суми е неоснователно, тъй като не е налице пречка длъжникът да бъде уведомен за осъществената цесия в хода на процеса с връчването на препис от исковата молба и приложенията към нея (в тази връзка – Решение № 198/18.01.2019 г. по т. д. № 193/2018 г. на ВКС, І т.о.; Решение № 114/07.09.2016 г. по т. д. № 362/2015 г. на ВКС, ІІ т.о.). В конкретния случай, препис от исковата молба с приложенията към нея е редовно връчен на особения представител на ответника, видно от приложената по делото разписка за връчено съобщение.

От изложеното следва извод, че уведомяването на ответницата, чрез назначения й особен представител, съставлява надлежно съобщаване на цесията и прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника. Следва да се посочи и че длъжникът е уведомен за цесията допълнително и на основание чл. 47, ал. 5 ГПК по силата на законовата фикция, видно от приложените по делото книжа /залепени уведомления на регистрирания постоянен и настоящ адрес съгласно справка НБД/. Обстоятелството за уведомяване на ответника за извършената цесия, като настъпило в хода на процеса, следва да бъде взето предвид от съда на основание чл. 238, ал. 3 ГПК и да се приеме редовността на уведомяването /в тази насока – Решение № 3/16.04.2014 г. по т. д. № 1711/2013 г., на ВКС, I т. о.; Решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г., на ВКС, II т. о./. Следователно, прехвърлянето на вземането е породило действие на основание чл. 99, ал. 3 ЗЗД спрямо ответната страна, поради което и за надлежен кредитор по Договор за потребителски кредит № ** г. се приема ищецът „АПС Бета България“ ЕООД.

От представените по делото писмени доказателства се установява, че 5 между ответницата Б. В. Ф., като заемател/кредитополучател, и „Стик – Кредит“ АД, като заемодател/кредитодател е сключен Договор за потребителски кредит № ** г. от разстояние, по силата на който дружеството – кредитодател е поело задължение да предостави на ответницата кредитен лимит под формата на кредитна линия. Договорено е, че първият транш се отпуска след подаване на заявление за кредит и сключване на договора, като общата сума, дължима от потребителя по първия отпуснат транш е 200 лева /102,26 евро/.

В чл. 6 от договора е посочено, че кредитодателят изплаща първия транш по кредита на кредитополучателя в деня на сключване на договора по избран от потребителя начин – банков превод или на каса на EasyPay.

Страните са уговорили в чл. 4, т. 2 от договора, че срокът на заема е 12 месеца, удължаването на срока на кредита е автоматично за един едногодишен период, но за не повече от три години от сключването на договора и в случай, че ако в 30-дневен срок преди изтичането на първоначалния или всеки последващ едногодишен период някоя от страните не изрази писмено желание за прекратяване на договора.

Съгласно чл. 4, т. 5 от договора, лихвата по първи транш е 5,00 лева, а в чл. 4, т. 7 е предвидено задължение за кредитополучателя да заплати дължимата лихва по първия транш по кредита в срока на лихвения период на първи транш (срока по т. 6 – 25 дни). В чл. 11 от договора е посочен годишен лихвен процент от 0 %, посочено е и че лихвата се начислява ежедневно.