Решение № 911 от 20.01.2023, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 12390/2022
- Вид
- Решение № 911
- Подписан
- 20.01.2023
- В сила
- 08.03.2023
- Състав
- ДЕСИСЛАВА ГЕОРГИЕВА ИВАНОВА ТОШЕВА
Други актове по делото
- Разпореждане № 31072 от 06.04.2022 · ДЕСИСЛАВА ГЕОРГИЕВА ИВАНОВА ТОШЕВА
- Разпореждане № 37587 от 28.04.2022 · ДЕСИСЛАВА ГЕОРГИЕВА ИВАНОВА ТОШЕВА
- Определение № 19551 от 03.08.2022 · ДЕСИСЛАВА ГЕОРГИЕВА ИВАНОВА ТОШЕВА
- Протокол № 12948 от 30.09.2022 · ДЕСИСЛАВА ГЕОРГИЕВА ИВАНОВА ТОШЕВА
- Протокол № 17549 от 14.11.2022 · ДЕСИСЛАВА ГЕОРГИЕВА ИВАНОВА ТОШЕВА
- Протокол № 21716 от 23.12.2022 · ДЕСИСЛАВА ГЕОРГИЕВА ИВАНОВА ТОШЕВА
- Разпореждане № 121776 от 04.10.2023 · ДЕСИСЛАВА ГЕОРГИЕВА ИВАНОВА ТОШЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 162 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 1, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 и ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 и ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 149, ал. 1, т. 6 · Закон за енергетиката
- чл. 150 · Закон за енергетиката
- чл. 153, ал. 1 · Закон за енергетиката
- чл. 111, б. "в" · Закон за задълженията и договорите
- чл. 114, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 84, ал. 1, изр. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 9, ал. 1 · Закон за наследството
РЕШЕНИЕ
№ 911 гр. София, 20.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА
ТОШЕВА при участието на секретаря НАДЕЖДА АЛ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА ТОШЕВА
Гражданско дело № 20221110112390 по описа за 2022 година
Делото се води по искова молба /уточнена с молба с вх. № ****/19.04.2022 г./ на фирма срещу Т. Д. С., А. Л. С. и Е. Л. С., с която са предявени искове за признаване за установено, че ответниците дължат на ищеца при условията на разделна отговорност /при квоти – 4/6 за Т. Д. С., и по 1/6 за А. Л. С. и Е. Л. С./ следните суми, представляващи задължения за топлоснабден имот, находящ се в адрес, с абон. № ****, а именно: 4 335.74 лв. – стойност на доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от 11.11.2021 г. до изплащане на вземането; 115.30 лв. – мораторна лихва за периода от 15.09.2019 г. до 26.10.2021 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 64545/2021 г. по описа на СРС, 85 състав. Претендират се разноски и юрисконсултско възнаграждение.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение за продажба на топлинна енергия за битови нужди с ответниците в качеството им на съсобственици на процесния имот, към което са приложими Общите условия на ищцовото дружество, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че е доставил през исковия период топлинна енергия за имота, като ответниците не са заплатили дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени от „Техем Сървисис” ЕООД по реда за дялово разпределение. Излага, че ответниците са изпаднали в забава.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответниците са подали отговор на исковата молба, с който оспорват исковете по основание и размер. Оспорват наличието на договор с ищеца и на договор с фирма за топлинно счетоводство. Оспорват реалната доставка на топлинна енергия, количеството доставена топлинна енергия и неговата стойност. Оспорват иска за 1 мораторна лихва поради липсата на доказателства за датата на публикуване на дължимите сметки на интернет страницата. Релевират възражение за изтекла погасителна давност за част от вземанията. Молят за отхвърляне на исковете. Претендират разноски.
Третото лице – помагач на страната на ищеца фирма изразява становище, че дяловото разпределение за процесния имот през исковия период е извършвано в съответствие с нормативната уредба, поради което исковете са основателни.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира от фактическа и правна страна следното:
Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК искове за установяване дължимост на суми, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 64545/2021 г. по описа на СРС, 85 състав. Исковете са допустими като предявени в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК, при наличие на подадено в срок възражение срещу заповедта и в предметните и субективни предели на заявлението и издадената заповед по чл. 410 ГПК.
С оглед очертаното в исковата молба основание на предявените искове съдът намира, че те са с правна квалификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
За основателността на исковата претенция за цената на доставената топлинна енергия е необходимо ищецът да докаже пълно и главно следните обстоятелства: наличието на облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия между страните; количеството на реално доставената по договора топлинна енергия за процесния период и нейната стойност; изискуемост на вземането; настъпването на обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на погасителната давност.
По правило източник на облигационно договорно правоотношение е договорът. Този начин на облигационно обвързване е приложим и в областта на продажбата на топлинна енергия предвид разпоредбата на чл. 149, ал. 1, т. 6 ЗЕ. Същевременно законът предвижда хипотеза на договорно обвързване и без наличието на изричен писмен договор, а именно – когато се касае за топлоснабдена сграда – етажна собственост, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване върху самостоятелен обект в етажната собственост са клиенти на топлинна енергия, т.е. те са страни по договорното правоотношение с доставчика /чл. 153, ал. 1 ЗЕ/. В коментираната хипотеза законът приравнява придобиването на право на собственост или вещно право на ползване върху топлоснабдения имот със сключването на договор с топлопреносното предприятие.
В случая е доказано, че на 03.01.2002 г. Л.С.С. е закупил с Договор за покупкопродажба на жилище, сключен по реда на ЗОС, апартамент ****, находящ се в АДРЕС, като по време на сделката се е намирал в граждански брак с ответницата Т. Д. С.. От това следва, че имотът е придобит в режим на съпружеска имуществена общност съгласно чл. 19, ал. 1 СК /отм./. Установява се, че Л.С.С. е починал на 08.02.2006 г. и е оставил следните наследници по закон: съпругата си Т. Д. С. и дъщерите си А. Л. С. и Е. Л. С.. Предвид изложеното и с оглед разпоредбите на чл. 27 вр. чл. 26, ал. 1 СК /отм./ и чл. 9, ал. 1 ЗНасл 2 съдът приема, че ответницата Т. Д. С. след смъртта на съпруга си е станала собственик на 4/6 ид. ч. от процесния имот поради прекратяване на съпружеската имуществена общност и по наследство, а ответниците А. Л. С. и Е. Л. С. са станали собственици по силата на наследствено правоприемство от баща си на по 1/6 ид. ч. от имота за всяка от тях.
Следователно по силата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на 08.02.2006 г. всяка от трите ответници е станала страна по договорното правоотношение с ищеца за доставка на топлинна енергия в имота, но съразмерно на притежаваната от нея квота в съсобствеността.
От друга страна обаче, по делото е представено Заявление-декларация с вх. № ОП****/15.08.2006 г., с което Т. Д. С. е поискала от ищеца да й бъде открита партида за доставката на топлинна енергия за битови нужди в процесния имот. Съдът намира, че се касае за отправено от нея до фирма предложение за сключване на писмен договор, което очевидно е прието, щом самият ищец представя заявлението-декларация по делото и щом съобщенията към фактури и изравнителните сметки са издадени само на името на Т. Д. С..
Следователно доказано е сключването след придобиване на съсобствеността от трите ответници на нарочен писмен договор между фирма и Т. Д. С. за доставка на топлинна енергия в процесния имот.
За да прецени при тези факти кой е материалноправно легитимиран да отговаря за задълженията за процесния имот, съдът съобрази мотивите към т. 1 от ТР № 2/17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС. В тях е прието, че когато топлоснабденият имот е жилище, притежавано в режим на съпружеска имуществена общност, при предоставянето му след развода със съдебно решение за ползване на единия от бившите съпрузи, ако ползващият бивш съпруг сключи писмен договор при публично известни общи условия с топлопреносното предприятие, например с откриването на индивидуална партида при последното за целия имот, тогава той става клиент на топлинна енергия за битови нужди, освен за своята идеална част от имота, и за другата притежавана от другия бивш съпруг идеална част, поради което дължи на топлопреносното предприятие цената на доставената топлинна енергия за битови нужди за цялото жилище, а ако такъв договор с топлопреносното дружество не бъде сключен, двамата бивши съпрузи като съсобственици дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съобразно с дяловете си в съсобствеността, независимо че ползването на топлоснабденото жилище е предоставено със съдебното решение само на единия бивш съпруг. След прекратяване на съпружеската имуществена общност бившите съпрузи стават обикновени съсобственици, поради което съдът счита, че приетото от ВКС по отношение на бившите съпрузи е напълно приложимо и при всяка друга хипотеза на съсобственост върху топлоснабдения имот, но открита по искане на един от съсобствениците след възникването на съсобствеността индивидуална партида на негово име за целия имот.
С оглед на гореизложеното и доколкото в случая не се установява по делото наличието на уговорка между страните, по силата на която всички съсобственици на имота да носят отговорност за задълженията за него дори и след откриване по искане на един от тях на индивидуална партида само на негово име, съдът намира, че със сключването на писмен 3 договор между фирма и Т. Д. С. договорното правоотношение между ищцовото дружество и другите две ответници е прекратено. Следователно материалноправно легитимирана да отговаря за всички задължения за имота за исковия период е само ответницата Т. Д. С., а исковете срещу А. Л. С. и Е. Л. С. следва да бъдат отхвърлени. В случая обаче ищецът претендира от Т. Д. С. само 4/6 от задълженията за имота, поради което и с оглед принципа на диспозитивното начало отговорността й следва да бъде ограничена до 4/6.
Договорът между ищеца и ответницата Т. Д. С. съобразно разпоредбите на чл. 150 ЗЕ се регулира от Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от фирма на клиенти в град София, одобрени с Решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР. Договорът касае доставка на топлинна енергия до следния обект: апартамент ****, находящ се в адрес, с абон. № ****. Имотът е топлофициран и се намира в сграда в режим на етажна собственост, която е присъединена към топлопреносната мрежа, което не е спорно по делото, а и се установява от заключението на съдебно-техническата експертиза.
За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия и нейната стойност са представени по делото съобщения към фактури, писмени доказателства от третото лице – помагач на ищеца и е прието заключението на съдебно-техническата експертиза.
Съдът намира, че заключението на вещото лице Т. е пълно, обективно и компетентно изготвено. Изводите му намират опора в представените от третото лице – помагач и неоспорени от ответната страна писмени доказателства, които са били съобразени от него, включително в представените документи за главен отчет за двата отоплителни сезона, включени в исковия период, които са подписани за клиент. От заключението се изяснява, че за периода редовно са отчислявани за сметка на ищеца технологичните разходи на абонатната станция, като по този начин е формирана топлинната енергия за разпределение в сградата – етажна собственост. Установява се, че дяловото разпределение на топлинна енергия през исковия период е извършвано от фирма, като остойностяването на потребената топлинна енергия е извършвано на база прогнозни стойности с годишно изравняване от посоченото дружество. Вещото лице Т. посочва, че абонатът е осигурил достъп до имота за отчет. Изяснява се, че през процесния период в имота е имало 2 бр. радиатори с индивидуални разпределители на разходите за отопление и 1 бр. лира без индивидуален разпределител, за която е начислявана служебна топлинна енергия по максимален специфичен разход на сградата. Установява се, че е начислявана и топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, която е изчислявана по нормативно установена формула и е разпределяна от ФДР между всички абонати пропорционално на пълните отопляеми обеми на имотите им по проект. Вещото лице Т. посочва, че топлинната енергия за битово горещо водоснабдяване е отчитана по показанията на 2 бр. водомери за топла вода в имота.
Изяснява се, че общият топломер в абонатната станция е преминавал редовно метрологичен контрол, като метрологичните проверки винаги са приключвали със заключение за съответствие. Вещото лице дава заключение, че дяловото разпределение е извършвано в съответствие с нормативните разпоредби, а изчисленията на ФДР са правилни. Този извод не се разколебава от заявеното от него в открито заседание, че се касае за неестествено 4 голяма консумация на топла вода, след като по делото е установено, че сумата за битово горещо водоснабдяване е начислена след извършени реални отчети на водомерите за топла вода, като на абоната не е начислявано допълнително количество вода.
Разпечатката съдържа 26 от 68 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/8c9a4451-0c30-468d-b3ab-da06205f3c4c