Решение № 33 от 07.02.2022, Окръжен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 33 гр. ХАСКОВО, 07.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, I-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА Д. ДЕЧЕВА

Членове:

ЖУЛИЕТА КР. СЕРАФИМОВАДИМИТРОВА

ТОДОР ИЛК. ХАДЖИЕВ при участието на секретаря Р.В. Н. като разгледа докладваното от МИЛЕНА Д. ДЕЧЕВА Въззивно гражданско дело № 20215600500760 по описа за 2021 година

Производството е въззивно по реда на чл. 258 и сл.от ГПК.

С Решение №260406/15.10.2021г.,постановено по гр.д.№698/2020г. Районен съдХасково :ОТХВЪРЛЯ предявения от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, против И.Б.Б.,иск с правно основание чл.422 вр. чл.415 ал.1 от ГПК за установяване дължимост на сумите от 1010,76лв.-главница по договор за потребителски кредит №***.; 24,28лв.договорна лихва по договора за периода 25.07.2012г.-13.01.2014г.; 108,19лв.-лихва за забава по договора за периода 25.07.2012г.-13.01.2014г., ведно със законната лихва върху главницата,считано от 28.01.2014г. до окончателното изплащане, както и разноските, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК №114 от 30.01.2014г. по ч.гр.д.№197/2014г. по описа на РСХасково, като неоснователен.

Недоволен от така постановеното решение е останал въззивникът „Агенция за събиране на вземания“ЕАД-гр.София,който чрез пълномощника си го обжалва с оплаквания за неправилност.Счита,че неправилно и в противоречие с установената по делото фактическа обстановка първоинстанционният съд приел,че ответникът не е уведомен за извършената цесия и че предявените вземания са били погасени по давност.Твърди,че в закона нямало предвидена конкретна форма по какъв начин да стане уведомяването за 1 цесията ,поради което счита,че такова уведомяване било направено и по отношение на длъжника била спазена разпоредбата на чл.99 ал.3 от ЗЗД.Поддържа също,че уведомлението за извършената цесия било получено от длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на основание чл.410 от ГПК,като в тази връзка излага доводи,че тъй като фактическо връчване не е било осъществено кредиторът е положил усилия за откриване на длъжника ,като в цитира в тази насока решение на ВКС ,постановено по реда на чл.290 от ГПК.Поддържа също,че с връчването на книжата към исковата молба ответникът следва да се счита за уведомен за извършена в полза на ищеца по делото цесия,независимо от факта,че книжата са били получени от назначения му по делото особен представител.Излага подробни съображения в насока за надлежно уведомяване на длъжника както за предсрочната изискуемост на кредита,така и за извършена цесия.Излага съображения за неправилност на изводите на първоинстанционния съд относно погасяване на вземането по давност,като твърди,че процесното вземане не е погасено по давност.Счита,че съгласно чл.115 ал.1 б.“ж“ от ЗЗД давност не тече докато трае съдебния процес относно вземането Тъй като заявлението за издаване на заповед за изпълнение било депозирано в съда на 30.01.2014г. и тъй като е бил спазен едномесечния срок за предявяване на иска по чл.422 вр. чл.415 ал.1 от ГПК,счита,че от посочената дата давност за процесните суми не тече . Претендира от въззивната инстанция да отмени обжалваното решение на РСХасково и вместо него да постанови ново, по същество на спора, с което да уважи изцяло предявения иск,ведно със законните последици от това. Претендират се и разноски.

В срока по чл. 263 от ГПК е депозиран писмен отговор от въззиваемата страна И.И.П.,чрез назначения му особен представител адв.М.Ф.-АК-Хасково, с който се оспорва подадената въззивна жалба и се излагат съображения за нейната неоснователност. Прави се искане въззивната инстанция да потвърди обжалваното решение. Претендира се присъждане на възнаграждение за особен представител пред настоящата инстанция.

Въззивната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 259, ал.1 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу подлежащо на обжалване съдебно решение, поради което същата е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност и разгледа изложените от страните съображения, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Районен съд – Хасково е сезиран с подаден от ищеца „Агенция за събиране на вземания „ЕАД-гр.София против ответника И.И. П., иск с правно основание чл. 422, ал.1, вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК .Ищецът е претендирал да се признае за установено по отношение на ответника ,че в негова полза съществува вземане по договор за потребителски кредит №***г . за следните суми,а именно: 1010,76лв.-главница по договор за потребителски кредит №***г.; 24,28лв.-договорна лихва по договора за периода 25.07.2012г.-13.01.2014г.;

108,19лв.-лихва за забава по договора за периода 25.07.2012г.-13.01.2014г., ведно със законната лихва върху главницата,считано от 28.01.2014г. до окончателното изплащане, както и разноските, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение 2 въз основа на документ по чл.417 от ГПК №114 от 30.01.2014г. по ч.гр.д.№197/2014г. по описа на РС-Хасково, по Договор .Ищецът е мотивирал исковата си молба с твърдения, че на 18.06.2012г. между ответника и „Ти Би Ай Банк“ЕАД е бил сключен Договор за потребителски кредит №***, по силата на който банката предоставила на ответника кредит в размер на 1010,76лв. с краен срок за погасяване 25.06.2013г.Посочената сума по кредита била изцяло усвоена,но задължението по същия не било изплатено на крайния срок.Междувременно „Ти Би Ай Банк“ЕАД прехвърлило на ищеца „Агенция за събиране на вземания“ЕАД вземанията си,произтичащи от договора за потребителски кредит №***г. и за извършената цесия се поддържа,че ответникът е бил уведомен. Освен главницата по договора за кредит ответникът дължал договорна лихва и обезщетение за забава,тъй като не изпълнил основното си задължение по договора за кредит да плати в посочените в договора срокове. На 29.01.2014г. „Ти Би Ай Банк“ЕАД подала заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК срещу кредитополучателя И.И. П..По образуваното ч.гр.д.№ 197/2014г. по описа на РС – Хасково на 30.01.2014г. била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК № 114 от 30.01.2014г. с която е било разпоредено длъжникът да заплати посочените в заповедта суми.Въз основа на заповедта е бил издаден и изпълнителен лист на 31.01.2014г.Налице са доказателства,от които се установява,че след издаването на изпълнителния лист банката кредитор да е предприела действия по събиране на вземането си установено по ч.гр.д.№197/2014г., като по нейна молба е било образувано изп.№691/2014г. по описа на ЧСИ К.П. След прехвърляне на вземането по процесния договор за потребителски кредит ищецът в настоящето производство „Агенция за събиране на вземания“ЕАД е предприел нови действия по събиране на вземанията по този договор ,като през 2019г. е образувал изпълнително дело пред ЧСИ С.П.,рег.№874,с район на действие Окръжен съд Хасково под № 837.По образуваното изпълнително дело №20198740400837 на длъжника е била изпратена покана за доброволно изпълнение,която е била връчена при условията на чл.47 ал.1-4 от ГПК.С определение №192/24.01.2019г.,постановено по ч.г.д.№19782014г. съдът е указал на кредитора в заповедното производство да предяви иск по чл.422 вр. чл.415 ал.1 от ГПК и е спрял изпълнението по посоченото изпълнително дело.Именно поради това и ищецът предявява настоящия иск за установяване съществуване на вземането си,за което е издадена заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.417 от ГПК.

На ответника по делото,призован при условията на чл.47 ал.5 от ГПК е бил назначен особен представител-адв.М.Ф. от АК-Хасково,която с отговора на исковата молба е оспорила иска по основание и размер.Направила е възражение,че не е налице уведомяване на длъжника за извършена в полза на ищеца цесия и възражение за погасяване на вземането по давност.

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.

На основание чл. 269 от ГПК, относно правилността на решението въззивната инстанция ще се произнесе по спорния предмет единствено в очертаните от въззивната жалба рамки.

3

Първоинстанционният съд е обсъдил подробно и задълбочено посочените от страните допустими и относими доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, поради което е постановил своя съдебен акт при напълно изяснена фактическа обстановка. Против така възприетата фактическа обстановка не се въвеждат възражения, а и въззивният съд не намери основания за нейното изменение, поради същата няма да бъде преповтаряна.

Настоящият състав на въззивния съд споделя фактическите констатации, направени от първата инстанция, както и част от окончателните правни изводи за разрешаването на спора.

Видно от приетия по делото договор за договор за потребителски кредит №***г. е, че ответникът и „Ти Би Ай Банк“ЕАД са били обвързани от валидно облигационно правоотношение, по силата на което банката е предоставила на ответника И. И.П. кредит в размер на 1010,76лв. ,с краен срок на договора 25.06.2013г.След изтичане срока на договора и поради неплащане от страна на кредитополучателя банката е предприела действия по установяване на вземането си,поради което е падала заявление за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.417 от ГПК-извлечение от счетоводни книги и изпълнителен лист,което е било изцяло уважено.След издаването на заповедта за изпълнение и изпълнителен лист по ч.г.№197/2014г. банката е предприела действия спрямо длъжника за събиране на вземането си,но тъй като след 01.12.2014г. по изпълнителното дело в продължение на две години взискателят не е поискал извършване на изпълнителни действия, с постановление от 15.10.2019г. на ЧСИ К.П. изпълнителното дело е било прекратено на основание чл.433 ал.1 т.8 от ГПК . Безспорно е още,че банката е прехвърлила в полза на настоящия ищец „Агенция за събиране на вземания“ЕАД вземанията си по договор за потребителски кредит №*** с договор за продажба на вземания/цесия/ от 26.05.2017г. Длъжникът както в заповедното производство,така и в исковото производство пред РС-Хасково е бил уведомяван за извършваните по делата действия по реда на чл.47 от ГПК,като в исковото производство му е бил назначен особен представител.

Исковото производство по чл. 422 от ГПК се явява продължение на заповедното производство за установяване съществуването на спорните вземания по заповедта. В тежест на заявителя-ищец е да установи съществуването на вземането си спрямо длъжника.

Предметът на спора, решаван по реда на чл. 422 от ГПК се определя от правните твърдения на кредитора в исковата молба за съществуването на подлежащо на изпълнение вземане, за което е била издадена заповед за изпълнение. Районният съд е сезиран с искова молба от кредитора-цесионер в преклузивния едномесечен срок по чл. 415, ал. 1 от ГПК, поради което предявеният иск е допустим. Налице е и идентитет между вземането, предмет на исковото производство и посоченото в заявлението вземане.

Разгледан по същество обаче предявеният иск е неоснователен и недоказан, поради което правилно е бил отхвърлен от първоинстанционния съд.В случая по делото е установено по несъмнен начин,че извършената цесия в полза на ищеца по делото не е била съобщена по никакъв начин на ответника-длъжник по договора за потребителски кредит,поради което не би могло да се приеме,че уведомлението за извършената цесия е 4 достигнало до длъжника, а оттам следва извода, че договорът за прехвърляне на вземания не е произвел своето действие спрямо длъжника и ответник в настоящето производство.Обстоятелството,че препис от исковата молба ,ведно с приложенията между които и уведомление за извършената цесия е било връчено на назначения особен представител на ответника,не води до извод различен от този който е направил първоинстанционният съд.Действително няма пречка предишния кредитор-цедент да упълномощи новия кредитор-цесионер за извърши уведомяването на длъжника по смисъла на чл.99 ал.3 от ЗЗД.От значение обаче е дали това уведомяване е достигнало до длъжника.Доказателства по делото в тази връзка от ищеца не са представени,а в негова тежест е да установи с всички допустими по ГПК доказателства и доказателствени средства съществуването на твърдяното в исковата молба вземане.Следва да се отбележи също,че исковата молба е била връчена на ответника при условията на чл.47 от ГПК,поради което всички книжа по делото са били връчени на назначения му особен представител.Представителната власт на назначения особен представител се изчерпва с осъществяването на процесуално представителство по конкретното гражданско дело,по което същият е назначен,но не обхваща материалноправните изявления,адресирани до представлявания от особен представител отсъстващ ответник.От друга страна особеният представител може да извършва всички съдопроизводствени действия,освен тези ,които са свързани с разпореждане с предмета на делото,защото не е страна по спорното материалноправно правоотношение.

Разпечатката съдържа 26 от 45 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/8c99e915-35cb-4a09-9969-280c8c763c8e