Решение № 182 от 19.12.2025, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 182 гр. Пловдив, 19.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Христо Ив. Крачолов

Членове:

Иван Хр. Ранчев

Веселин Г. Ганев при участието на секретаря Нели Т. Кирилова в присъствието на прокурора Николай Ст. Божилов, като разгледа докладваното от Веселин Г. Ганев Въззивно наказателно дело от общ характер № 20255000600295 по описа за 2025 година Производство по Глава 21 НПК.

С присъда № 26/04.04.2025г., постановена по НОХД № 1287/2024г. по описа на Окръжен съд- Пловдив подсъдимия Р. И. Б., ЕГН ********** е признат за виновен в това, че на 20.07.2023г. в с. Ц., обл. П., умишлено е умъртвил другиго - Д. Д. Н. М., ЕГН **********, поради което и на основание чл. 115 от НК вр. чл. 54 от НК е осъден на петнадесет години лишаване от свобода като е признат за невинен в това убийството да е извършено с особена жестокост и оправдан по първоначално повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. 116, ал.1, т.6, пр.3 от НК.

На основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „а“ от ЗИНЗС е определен първоначален строг режим за изтърпяване на наложеното на подсъдимия Р. И. Б. наказание петнадесет години лишаване от свобода. На основание чл. 59, ал.1, т.1 и ал. 2 от НК при изпълнение на наказанието лишаване от свобода е приспаднато времето, през което подсъдимият Р. И. Б. е бил задържан, считано от 29.11.2023 г. до влизане в сила на присъдата, като един ден задържане е зачетен за един ден лишаване от свобода.

С присъдата подсъдимия Р. И. Б. е осъден да заплати на гражданския ищец А.

Т. Б. сумата от 130 000 /сто и тридесет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за причинените й неимуществени вреди в резултат на 1 престъплението по чл. 115 от НК, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането - 20.07.2023г. до окончателното изплащане на сумата, като до пълния предявен размер от 350 000 /триста и петдесет хиляди/ лева искът е отхвърлен като недоказан.

Подсъдимия Р. И. Б. е осъден да заплати на гражданския ищец Д. Д. Б. действаща чрез нейната майка и законен представител А. Т. Б. сумата от 100 000 /сто хиляди/ лева, представляваща обезщетение за причинените й неимуществени вреди в резултат на престъплението по чл. 115 от НК, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането 20.07.2023г. до окончателното изплащане на сумата, като до пълния предявен размер от 350 000 /триста и петдесет хиляди/ лева искът е отхвърлен като недоказан.

С присъдата подсъдимия Р. И. Б. е осъден да заплати на гражданския ищец Р.

Д. Б. сумата от 100 000 /сто хиляди/ лева, представляваща обезщетение за причинените й неимуществени вреди в резултат на престъплението по чл. 115 от НК, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането - 20.07.2023г. до окончателното изплащане на сумата, като до пълния предявен размер от 150 000 /сто и петдесет хиляди/ лева искът е отхвърлен като недоказан.

Подсъдимия Р. И. Б. е осъден да заплати на гражданския ищец Т. Й. Б., сумата от 100 000 /сто хиляди/ лева, представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди в резултат на престъплението по чл. 115 от НК, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането20.07.2023г. до окончателното изплащане на сумата, като до пълния предявен размер от 150 000 /сто и петдесет хиляди/ лева искът е отхвърлен като недоказан.

Подсъдимия Р. И. Б. с присъдата е осъден да заплати на гражданския ищец М.

Д. М. сумата от 100 000 /сто хиляди/ лева, представляваща обезщетение за причинените й неимуществени вреди в резултат на престъплението по чл. 115 от НК, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането - 20.07.2023г. до окончателното изплащане на сумата.

Съдът се е разпоредил какво да стане с веществените доказателства по делото, а на основание чл.189 ал.3 от НПК подсъдимия Р. И. Б. е осъден да заплати направените по делото разноски, както и разноските на частния обвинител и граждански ищец М. Д. М..

Против присъдата в оправдателната й част и за размера на наказанието е постъпил протест от Окръжна прокуратура- Пловдив със съображения, че неправилно и незаконосъобразно подс.Р. Б. е бил оправдан по квалификацията по чл.116 ал.1, т.6, пр.3 от НК, както и за явна несправедливост на наложеното му наказание от петнадесет години лишаване от свобода, поради което се иска отмяна на присъдата в оправдателната й част и осъждане на подсъдимия по първоначално предявеното му обвинение за извършено престъпление по чл. чл.116 ал.1, т.6, пр.3 вр.чл.115 от НК, както и да се измени като се увеличи наказанието на доживотен затвор.

2

Против присъдата е постъпила въззивна жалба от адв.Д. М. и адв.А. Н. като повереници на частните обвинители А. Т. Б.- лично и като майка и законен представител на малолетната Д. Д. Б., Т. Й. Б. и Р. Д. Б. с оплакване, че е неправилна, необоснована и незаконосъобразна в оправдателната й част, в частта за размера на наложеното наказание, както и в частта, с която са отхвърлени гражданските им искове до пълните предявени размери, поради което молят да се измени като подс. Р. Б. бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл.116 ал.1, т.6, пр.3 вр.чл.115 от НК и му се наложи наказание доживотен затвор, респ. гражданските искове да се уважат до пълните им предявени размери.

Присъдата е обжалвана и от гражданския ищец и частен обвинител М. Д. М. със същото искане- подс. Р. Б. да бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл.116 ал.1, т.6, пр.3 вр.чл.115 от НК и му се наложи наказание доживотен затвор. В жалбата се съдържа искане и за отвод на Апелативен съд- Пловдив и разглеждане на делото от Апелативен съд от друг съдебен район, по основателността на който съдът ще се произнесе в открито съдебно заседание след изслушване становището на всички страни по делото.

Бланкетна жалба против присъдата е постъпила от адв.Д. Д. като защитник на подс. Р. Б. с твърдение, че е необоснована и незаконосъобразна, както и за неправилно приложение на материалния закон, поради което моли да се измени и се приложи закон за по-леко наказуемо престъпление по чл.124 ал.1 НК. Постъпило е и допълнение към въззивната жалба, в което са изложени съображения за неправилен и превратен анализ на доказателствата по делото, и отново за нарушение на закона, с искане да се преквалифицира деянието по състава на чл.124 ал.1 НК- за причиняване на смърт по непредпазливост в резултат на умишлено нанесена лека телесна повреда- и се намали наказанието. Алтернативно молбата е за съществено намаляване на наложеното на подсъдимия наказание в рамките на приетата от съда квалификация по чл.115 от НК при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства. Подс.Р. Б. моли за справедлива присъда.

Прокурорът от Апелативна прокуратура- Пловдив поддържа подадения протест и предлага да се уважи, но с по-тежката степен на умисъла, като се приеме, че убийството е извършено от подс. Р. Б. с пряк умисъл и с особена жестокост.

Пловдивския апелативен съд, след като обсъди доводите на страните и прецени изцяло правилността на постановената присъда, приема за установено следното:

Протестът и жалбите са подадени в законния срок от надлежни страни и са процесуално допустими, а разгледани по същество са неоснователни.

Основателно е искането за увеличаване на наказанието на подсъдимия, но в рамките на квалификацията по чл.115 НК.

От фактическа страна въззивната инстанция се съгласява с изводите на първоинстанционния съд, които следват след задълбочен, внимателен, пълен, 3 обективен, логичен и процесуално издържан анализ на доказателствата и на средствата за тяхното установяване. Доказателствените материали по делото дават основание и на настоящия съд да приеме за установени по категоричен начин следните фактически положения, които като цяло не се оспорват от страните:

Подсъдимият Р. И. Б. е роден на 19.04.1993г. в гр. П., адресно регистриран в с.

Ц., българин, български гражданин, със средно образование, неженен, работещ до задържането, неосъждан /реабилитиран/, ЕГН **********.

Подсъдимият Р. Б. живеел заедно с баща си И. Б. и баба си по бащина линия – св. Д. Б.а в жилище, находящо се в с. Ц., обл. П..

Пострадалият Д. Д. Н. М. живеел както в дома на баща си – Н. М. и баба си по бащина линия – св. М. М., находящ се в гр. С., така и в дома на майка си – св.

А. Б., находящ се в с. Ц., обл. П., ул. „Д. Г. М.“ № **. Родителите на Д. М. били разведени от 2007г.

Свидетелите Б. П. Д. и В. П. Д. са братя – близнаци, като живеели с родителите си – св. П. Д. и св.Й. Д. в къща, находяща се на адрес: с. Ц., обл. П., ул. „С. в.“ № **.

През месец септември 2022г. подс. Р. Б. заминал за гр.Х., Ф. р. Г., където се установил и започнал работа. На 10.07.2023г. подс. Б. се прибрал за две седмици в Република България, като предварително закупил двупосочен самолетен билет за полет от Ф. р. Г. до Република България на 10.07.2023г. и за обратен полет до Ф. р. Г. на 24.07.2023г.

При пристигането си в България на 10.07.2023г. на летището в гр. С. подс. Б. бил посрещнат по предварителна уговорка от св. С. Д., който също живеел в с.Ц., и го превозил до селото с лек автомобил марка „М.“ с рег. № ********.

Подс. Р. Б. се познавал с пострадалия Д. М. от дълги години, но не поддържали близки отношения, като двамата били само познати. Сред младежите от селото подс. Р. Б. бил познат с прозвищата „Д.“ и „Л. - П.“, а пострадалият Д.

М. с прозвището „М.“.

След като завършил средно образование Д. М. работил известно време, като от лятото на 2022г. спрял работата. Парични средства за издръжката си получавал от своите близки.

Подсъдимият Б. се познавал със свидетелите Б. Д. и В. Д. и поддържал приятелски отношения с тях. Пострадалият Д. М. също се познавал с близнаците и поддържал с тях приятелски отношения.

Обичайно младежите от село Ц. се събирали сутрин при залата за фитнес, която се намирала в сградата на читалището в селото, като някои от тях ползвали и залата за тренировки. Управител на фитнес залата бил св. Т. П.. Д.

М. посещавал посоченото място преди обед.

Свидетелите Б. Д. и В. Д. също ползвали редовно фитнес залата за тренировки, а вечер младежите се събирали на различни места в селото.

На 19.07.2023г. пострадалият Д. М. бил в парка в центъра на селото с 4 приятели, сред които били и свидетелите Й. П. и Л. Е.. На това събиране Д. М. споделил със св. Е., че не се иска да се среща с подс. Р. Б., защото бил заядлив човек и „боклук“.

На следващия ден около 9,00 – 10,00 часа сутринта пострадалият Д. М. посетил работилницата, в която към онзи момент работел св. Б. Д., находяща се в с. Ц., обл. П.. В работилницата св. Б. Д. заварявал метални конструкции, след което ги боядисвал, а пострадалият му помагал. Двамата си поговорили и в хода на разговора помежду им М. поискал от св.Б. Д. 100 лв. назаем, за да отиде на планина. Св. Б. Д. му отговорил, че в момента няма пари, но ще му услужи и ще му даде. Д. М. останал там до 14:00 часа, след което си тръгнал.

Същата вечер, около 21,30 часа, в парка на село Ц., находящ се в близост до църквата, се събрали младежи, за да си направят барбекю. На въпросното събиране присъствали св. Б. Д., подс. Р. Б., св. Л. Е., св. В. Б., св. Й. П., С. Ч., Б.

Ч., св. С. М., св. М. М., св. С. М., св. И. Т., св. Т. Б., както и други младежи от селото. На събирането въпросната вечер не присъствал св. В. Д., който бил у дома си. Присъстващите на събирането пристигнали по различно време, като някои дошли сами, а други на групи от по няколко човека. Също така някои от присъстващите си тръгвали, други идвали. Св.Б. Д. тръгнал за събирането с лек автомобил марка „М.“ модел „****“, с рег. № ********, собственост на баща му –св. П. Д.. С посочения автомобил отишъл до центъра на селото, откъдето взел свидетелите С. М. и С. М. и тримата заедно пристигнали в парка до църквата. Там вече се били събрали много младежи, сред които бил и подс.

Р. Б.. Присъстващите носели за консумация различни напитки и месни продукти. Подс. Б. си носел за пиене бира и консумирал от нея. По време на водените разговори подс.Б. научил от св. Л. Е. и св.Й. П. какво бил говорил за него Д. М. предходната вечер, както и че обидните думи М. е изрекъл пред доста хора. Казаното озадачило подс. Б., който не могъл да си обясни поради какви причини Д. М. е говорил за него такива неприятни неща пред други хора предвид това, че двамата не се били виждали от много време. Ядосал се от чутото и решил да потърси обяснение от Д. М. защо е говорил зад гърба му против него. Пред младежите на събирането подс.Б. казал: „Да еба и шматката, той ли ще ме нарежда“, като заявил още, че иска да „ошамари“ М. за това, че говорил глупости. Решил да потърси обяснение от Д. М. същата вечер – на 20.07.2023г. Тъй като предположил, че ако сам се обади на М., той най-вероятно ще откаже да се видят, а и му нямал телефона, затова помолил св. Б. Д. да потърси Д. М. и да го накара да излезе от тях, като заявил пред св.