Решение № 7005 от 18.11.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 7005 гр. София, 18.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-10 СЪСТАВ, в публично заседА.е на осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Десислава Зисова при участието на секретаря Евдокия-Мария Ст. Панайотова като разгледа докладваното от Десислава Зисова Гражданско дело № 20241100113706 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба от А. Я. П. - О., с която е предявен иск срещу Специализирана болница за активно лечение на пневмофизиатрични заболявА.я – София област ЕООД (наричана за краткост СБАЛПФЗ - София област ЕООД) с правно основА.е чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД за сумата от 50 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от деликт, осъществен от служители на ответника СБАЛПФЗ - София област ЕООД, изразяващ се в отказ за хоспитализация на ищцата в ответното лечебно заведение на 10.10.2024 г. Претендира законната лихва считано от 10.10.2024 г. до окончателното изплащане и разноските по делото.

Ищцата твърди, че страда от хронично белодробно заболяване, предизвикващо възпаление на дихателните пътища и подуване на бронхите ХОББ. В началото на месец октомври 2024 г. е вдигнала висока температура, появила се кашлица и задух при движение. На 08.10.2024 г. при направена рентгенография на гръден кош и бял дроб са установени двустранни възпалителни промени и наличие на пневмония. На 10.10.2024 г. личният лекар на ищцата й е издал направление за хоспитализация. На същата дата ищцата посетила ответната болница, но служители от персонала отказали прием в лечебното заведение. Няколко часа по-късно поради влошаване на състоянието ищцата отново се явила в болницата и повторно й е отказан прием и лечение. Късно вечерта на 10.10.2024 г. ищцата е приета за лечение в „Аджибадем Сити Клиник“ - град София в Клиника по пневмология. При постъпването й е потвърдена двустранна пневмония, остра дихателна недостатъчност и изразена бронхиална обструкция. Направено й е функционално изследване на дишането, при което са установени данни за тежък обструктивен вентилаторен синдром. Назначена й е комплексна терапия, в т.ч. и кислородна такава. На 16.10.24 г. ищцата е изписана от 1 лечебното заведение с подобрение. Ищцата счита, че служителите на ответното лечебно заведение извършили противоправно поведение, което квалифицира като недопустимо, нехуманно, незаконносъобразно и в разрез не само със законните, но и с етичните и човешки правила за поведение. Счита, че поради отказаната животоспасяваща медицинска помощ, изискуема от естеството и вида на спешния здравословен проблем, е понесла болки, остър задух, затруднения при дишане, изпитвала силни психологични притеснения, чувствала се депресирана и уплашена, че може да спре да диша. Претендира обезщетение за неимуществени вреди, заедно със законната лихва от 10.10.2024 г. – датата, на която служители при ответното лечебно заведение отказали хоспитализация.

Ответникът оспорва иска по основА.е и размер. Твърди, че според медицинската наука ХОББ е често срещано, предотвратимо и лечимо заболяване, което се характеризира с наличието на постоянни симптоми от дихателната система и перманентно огрА.чение на въздушния поток, дължащи се на аномалии в дихателните пътища и/или алвеолите на белия дроб, в следствие на експозиция на вредни фактори. През периода от 08.12.2022 г. до 04.01.2024 г. ищцата е била хоспитализирана пет пъти в лечебното заведение на ответника, поради което е запозната с работното време, правилата, вътрешния ред и оргА.зация на болницата по осъществяване на приема на пациенти. Сочи, че заболяването ХОББ не е животозастрашаващо състояние, оспорва и твърдението, че ответната болница предвижда спешен, денонощен прием за хоспитализация на болните. Твърди още, че в болничната информационна система /БИС/ на лечебното заведение, както и в журналите и регистрите на КДБ няма данни за посещение в рамките на работното време на 10.10.2024 г. от 08.00 ч. до 15.30 ч. на ищцата. Сочи, че хоспитализацията се извършва след преглед от лекар-специалист в кабинет от структурата на консултативно-диагностичния блок на болницата в регламентираното работно време на болницата и оспорва лекар или друг служител на болницата да е отказал да прегледа и консултира ищцата, както и да прегледа медицинската документация, която твърди, че е носела със себе си. ВписА.ят час в амбулаторния лист, издаден на ищцата от общо практикуващ лекар - 15:13 ч. на 10.10.2024 г., предполага, че ищцата е посетила болницата след този час - не по-рано от 15.30 ч., към който момент според националната здравно-информационна система ответната болницата не е разполагала със свободни легла за хоспитализация. Посещението е направено и след края на работния ден, поради което не е извършен преглед от лекар на ответната болница. Посочва още, че само в многопрофилни болници, в които има разкрити спешни кабинети или отделение за спешна помощ могат да бъдат преглеждА. спешни пациента от лекар-специалист и насочени за спешен прием към съответното отделение в болницата след работното време на консултативно-диагностичния блок на съответната многопрофилна болница. Позовава се още на Експертно решение на ТЕЛК № 90074 от 05.01.2024 г., според което ищцата е с трайно намалена работоспособност /68%- преосвидетелстване след първоначално освидетелстване през 2008г./, с водеща диагноза - „Първична коксартроза двустранна“, придружаващи 2 заболявА.я: „Гонартроза - неуточнена, увреждА.я на междупрешлените дискове в поясния и другите отдели на гръбначния стълб; с радикулопатия; други остеопорози; друга уточнена хронична обструктивна белодробна болест; ПА.ческо разстройство /епизодична пароксизмална тревожност, раздразнителност, пА.чески атаки/. Счита, че страдА.ето от описаното заболяване - пА.ческо разстройство, евентуално и от другите придружаващи заболявА.я са вероятната причина да изпадне ищцата в описаното в исковата молба състояние. Навежда възражение за прекомерност на претендираното обезщетение.

Съдът, след като се запозна със становищата на стрА.те и събрА.те по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:

Фактическият състав, от които произтича претендираното вземане за обезщетение, включва деяние (под формата на действие или бездействие), противоправност на деянието, вреда, причинна връзка и вина.

Противоправно е това действие или бездействие на лекар/специалист по здравни грижи, което се намира в противоречие с утвърдените от медицинската наука и практика методи и технологии за осъществяване на медицинската помощ– чл. 79, ал. 1 ЗЗ; с утвърдените по съответния ред медицински стандарти в съответната област – чл. 6, ал. 1 ЗЛЗ и Правилата за добра медицинска практика, приети и утвърдени по реда на чл. 5, ал. 4 от Закона за съсловните оргА.зации на лекарите и лекарите по дентална медицина; с основния принцип на правото на медицинска помощ – качество, което понятие е посочено в чл. 80 ЗЗ и включва в себе си своевременност и достатъчност на медицинската помощ; неспазване правата на пациентите, като например правото на информирано съгласие или на безопасност на лечението – чл. 86, ал. 1 ЗЗ, както и с неспазване на етичните изисквА.я към упражняването на медицинската професия, залегнали в Кодекса за професионална етика на българските лекари – арг. от чл. 190, ал. 1 ЗЗ.

Деянията, които противоречат на посочените изисквА.я могат да се изразяват в различни действия или бездействия, като например неправилно лечение, неправилна диагноза, неправилно извършена мА.пулация/операция, неправилно или липсващо постоперативно наблюдение, несвоевременно поставяне на диагноза, несвоевременно предприемане на лечение и др. (в т.см.

- решение № 255/2020 г. от 18.03.2021 г., ВКС, IV Г.О., което сочи становището, изложено в доктрината след извършено изследване на съдебната практика - Ш. М., „Медицинският деликт“, С., 2018 г., изд. Център за обучение на адвокати „К. Ц.“, С. С. „Лекарската грешка. Гражданска отговорност на лекаря в практиката на ВКС, Гражданска колегия“, С., 2015 г., изд. Сиела).

В практиката си ВКС приема, че когато съдът се произнася по въпроса осъществен ли е деликт при изпълнение на медицинска дейност и налице ли е лекарска грешка, като основА.е за отговорността по чл. 49 ЗЗД, той е длъжен да изследва две групи факти от поведението на извършителя (лекаря) - на първо място, да установи какви действия са били предприети или не са били извършени от лекаря и на второ - да провери доколко те са отговаряли на дължимото, съобразно утвърдените медицински изисквА.я, вкл. и 3 извършването на необходимите диагностични изследвА.я, съобразно възможностите и наличната апаратура. / вж. Решение № 103 от 25.07.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2700/2018 г., III г. о., ГК.

В настоящия случай твърдяното противоправно поведение се изразява в неправомерно бездействие – бездействие от страна на служителите на ответника да изпълнят задължението си за предоставяне на медицинска помощ – чл.81, ал.1 ЗЗ, в това число - диагностика и лечение на заболяване и оказване на медицинска помощ при спешно състояние (чл.19 ЗЛЗ, чл.99 и чл.100 ЗЗ).

Между стрА.те са спорни обстоятелствата дали здравословно състояние на ищцата към момента на твърдяното бездействие (10.10.2024 г.) е „спешно“ съгласно критериите, посочени в Наредба № 3 от 6 октомври 2017 г. за утвърждаване на медицински стандарт „Спешна медицина“, както и дали е налице отказ от страна на служители на ответника да извършат преглед и/или хоспитализация на ищцата в съответствие с приложимия медицински стандарт и добрата медицинска практика.

Установява се от представените писмени доказателства, в това число Експертно решение на ТЕЛК № 3968/30.11.2020 г. и приетата комплексна съдебномедицинска и психологична експертиза, че към 2020 г. и към процесния период – 2024 г. ищцата страда от редица заболявА.я, сред които дългогодишна хронична пулмопатия (хронично обструктивна белодробна болест - ХОББ), както и от пА.ческо разстройство (Пароксизмална тревожност, раздразнителност, пА.чески атаки). Останалите заболявА.я на ищцата не са релевантни към спорните по делото въпроси и няма да бъдат обсъждА.. ХОББ е бронхообструктивно заболяване в пулмологията, което се характеризира с различно изразено огрА.чение на въздушния поток, с постоянна симптоматика от хронична продуктивна кашлица, засилваща се през студените влажни месеци, гъста белезникава слузна експекторация предимно сутрин, недостиг на въздух, задух при движение, бърза уморяемост при леки физически усилия, отпадналост, свирене в гърдите. Основната причина за развитие на ХОББ е тютюнопушенето (което е налице при ищцата). Характерно при ХОББ е, че психическото напрежение, тревожност, раздразнителност, нарушеното психическо равновесие, пА.чески атаки, психически заболявА.я, са честа причина за обостряне, прогресиране на заболяването със задълбочаване на задуха и бронхообструкцията.

От показА.ята на свидетелите Х.О. (син на ищцата) и Д.-М.А. (съпруга на сина на ищцата), които съдът цени съобразно чл. 172 ГПК, се установява, че в началото на октомври 2024 г. ищцата е имала затруднено дишане, задух при движение, кашлица, придружена с отделяне на секрети, за което е посетила личния си лекар.

От комплексната съдебно-медицинска експертиза и писмените доказателства (медицински документи) се установява, че от 07.10.2024 г. до 10.10.2024 г. при А. Я., освен редовните засилени оплаквА.я от ХОББ, са се прибавили еднократно повръщане, еднократно повишаване на температурата до 39 градуса, рентгенологично двустранна интерстициална пневмония, 4 възпалителни кръвни маркери. След установената на 08.10.2024 г. рентгенологично двустранна интерстициална пневмония по предписА.е на личния лекар ищцата е започнала антибиотично лечение (Цефпрозил -500 мг/дн). На 10.10.2024 г. в 15.13 ч. е извършен повторен преглед на ищцата, при който й е издаден талон за хоспитализация съгласно издадения Амболаторен лист №**********F5 от 10.10.2024 г., 15,13 ч. (л.16).

В показА.ята си свидетелите Х.О. и Д.-М.А. сочат, че след издаване на направление от личния лекар за хоспитализация са транспортирали ищцата до ответната болница (наричана от свидетелите „Пулмологията на Сточна гара“), в неустановен по делото точен час, но след 17,00 ч., разговаряли са с медицинските сестри (според показА.ята на О.) и с дежурен лекар (според показА.ята на А.), които информирали ищцата и придружителите й, че в болницата няма места и не може да остане, насочили я да се върне след 2-3 дни, когато се очаква да се освободи място за прием. Според показА.ята на двамата свидетели след отказа за хоспитализация се прибрали с ищцата в дома им и на следващия ден тя била заведена от съпруга си в болница „Токуда“, където са я приели за лечение.