Решение № 368 от 10.04.2024, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 368 гр. Варна, 10.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в публично заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светла В. Пенева

Членове:

Красимир Т. Василев

Деница Славова при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова като разгледа докладваното от Красимир Т. Василев Въззивно гражданско дело № 20243100500230 по описа за 2024 година

Производството е въззивно и е образувано е въззивна жалба на Я. И. Я.

И Д. И. Я., чрез адв. В. /ВАК/ против Решение № 3925 от 01.12.2023 година, постановено по гр.дело № 17 622/2021 година, по описа на ВРС, с което било прието за установено, на основание чл. 124 ал.1 от ГПК по отношение на Я.

И. Я., ЕГН ********** и Д. И. Я. ЕГН ********** – двамата с адрес **********, че М. В. Г. ЕГН **********, И. В. Г. ЕГН **********, Е. В. Д.

ЕГН ********** и Н. И. Г. ЕГН ********** - всички с адрес *****************, са собственици на реална част от недвижима вещ, представляваща 229.45 кв.м. от ПИ с идентификатор *** по КК и КР на гр. Варна одобрени със заповед №РД-18- 73/23.06.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК, целият с площ 2774 кв.м. находящ се в гр.

Варна, ***********, заключени между точки 1,2,3,4,5,6,7 по скица-проект приложение №7 от приетото заключение на СТЕ-л. 223 от делото /която съдът обявява за неразделна част от настоящото решение/, на основание осъществявано давностно владение от 26.08.****г. до предявяване на исковете - 08.12.2021г., която реална част бъде отразена в Кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Варна, р-н „Аспарухово” землище 1

Галата, с.о. „Боровец-юг“, одобрени със Заповед №РД-18- 73/23.06.2008 год. на изпълнителния директор на АГКК, в границите на ПИ с идентификатор *** със собственици М. В. Г. ЕГН **********, И. В. Г. ЕГН **********, Е. В. Д. ЕГН ********** и Н. И. Г. ЕГН **********, вместо в границите на ПИ с идентификатор *** със собственици Я. И. Я., ЕГН **********, и Д. И. Я. ЕГН ********** и в частта, с която са били осъдени на осн. чл. 78 ал. 1 ГПК Я. И. Я., ЕГН **********, адр. ********** и Д. И. Я. ЕГН **********, адр. гр. В********** да заплатят на М. В. Г. ЕГН ********** сумата от 2500 лева, представляваща сторени по делото съдебно– деловодни разноски за адвокатско възнаграждение, както и в частта, с която са били осъдени на осн. чл. 78 ал. 1 ГПК Я. И. Я., ЕГН **********, адр. гр.

В********** и Д. И. Я. ЕГН **********, адр. гр. В********** да заплатят на Е. В. Д. ЕГН ********** сумата в общ размер на 1 125 лева - разноски по делото.

В жалбата се сочи, че решението се явява неправилно и не почива на адекватно тълкуване на разпоредбите на закона; твърди се, че не е налице протекла в полза на ищците давност; че държането от страна на ищците не е преминало във владение и че намерението за своене на имота не е доказано; че Договора сключен между Община Варна и сем. Я.и е произвел своя правен ефект и че не са налице основания, на база на които да се приеме, че общинските власти не са придобили собствеността върху процесната реална част. В заключение се иска отмяна на решението и отхвърляне на претенциите.

По делото и в срока на чл.263 от ГПК са постъпили два отговора – от Е.

Д. – лично и от адв. Ш., като процесуален представител на Н. Г., М. Г. и И. Г., с които се излагат аргументи в подкрепа правилността на атакувания съдебен акт. В заключение се настоява той да бъде потвърден.

В съдебно заседание пред ВОС, въззивниците са редовно призовани, не се явява, но чрез адв. В. поддържат въззивната си жалба и молят съда да я уважи, като отмени решението и отхвърли исковите претенции.

Въззиваемите страни, редовно призовани, не се явяват, но се представляват от адв. Ш., с изключение на Е. Д., която присъства лично, и молят съда да потвърди решението, като правилно.

2

След като се запозна с материалите по делото и застъпените от страните становище, ВОС намери за установено следното:

Съобразно исковата молба на ищците, те заявяват, че са наследници по закон на В.В. Г., починал през **** година: ищцата Н. И. Г. - съпруга, М. В.

Г., Е. В. Д. и И. В. Г. - деца.

По делото е било представено още Удостоверение № 121 от 07.05.1982 година на ОбНС - Варна, според което на покойния В.В. Г. било предоставено право за ползване на имот- хавра с площ от 830 кв.м., трета категория, в землището на гр. Варна местност „Мимишона“, предназначение на територията земеделска, при граници/ съседи: имот 2900 - Ст.Ат.Ж., имот 2901- Д.Кр. И., имот 2892 - Т.Б.Т., имот 2894 - П.Г.Д. и път откъм изток.

Според ИМ още изготвения КП от 1983 година процесния имот е бил с № 2968; в КП от 1988 година имотът е отразен с № 2893, площ 832 кв.м. и собственик В.В. Г.. По действащите КК и КР предоставеният за ползване на В.В. Г. ПИ е с идентификатор 10135.5418. 2893, а спорната част е включена в ПИ *** записан в КК и КР на името на К.Хр.М.. Според молбата също така Плана за земеразделяне в землищната територия на кв. „Галата", е приет и влязъл в сила от датата на обнародването му в ДВ 29/07.08.1998г.

С Решение 322/29.05.2000г. на ОбС-Варна, (Обн. ДВ бр. 59/21.07.2000г.) е одобрен околовръстен полигон и имотът попада в урбанизирана територия на с.о. „Боровец- Юг", гр. Варна. Молителите сочат още, че предвид издаденото им Разрешение за строеж № 169 от 31.10.1989 година в процесния имот предоставен на праводателя им е била изградена сезонна постройка от 35кв.м. преди 01.03.1991г.Молителите твърдят още, че като ползвател, респективно правоимащ по § 4а от ПЗР ЗСПЗЗ, В.В. Г. депозирал молба от 26.09.1993г. до Община Варна, кметство „Галата", за изкупуване на имота.

Определената цена на предоставения за ползване имот до 600кв.м., в размер на 33000 лв. била заплатена от него по сметка на Община Варна по време на брака му с Н. И. Г.. Ищците и техния праводател В.В. Г. /от 01.06.**** до 26.08.****/ са владели имота до предявяване на настоящите искове в цялата му площ от 830 кв.м., включително процесната реална част, която била оградена и през годините границите му не били променяни. Пред ВРС са уточнили още, че претендират придобиване на собствеността само въз 3 основа давностно владение осъществявано от ищците в периода след 26.08.****г до предявяване на исковата си претенция, както и че никой до 28.03.2019 година, когато владението върху западната част на имота включваща тези 230 кв.м. им било отнето от ответника, не имал претенции към него. Наред с ИМ се представя и Решение 3122 от 14.07.2020 година по гр.дело № 14638/2019 на Районен съд-Варна, с което Я. И. Я. бил осъден да предаде на Н. И. Г. отнетото от 28.03.2018 година по насилствен начин владение върху съвпадащи с процесните 230 кв.м. реална част от имот номер *** по КККР, допуснато е предварително изпълнение, възложено на ЧСИ Л.Ст., рег.№ 895 КЧСИ, Район на действие ОС-Варна и с Протокол 250/08.09.2020 е извършен въвод във владение.

Също пред ВРС ответната страна, в лицето на Я. и Д. Я.и основават правата си върху спорната реална част от 230 кв.м. от имот № 4295 със осъществена сделка с Община Варна - договор от 30.05.2018г. за покупкопродажба, като продавачът се легитимирал като собственик с Акт за общинска собственост № 7958/ 24.03.2014г. Според ИМ Я.и не са придобили собствеността върху тези 230 кв.м., тъй като праводателят им не е бил техен собственик и договорът в тази си част не е породил вещно прехвърлително действие.

От фактическа страна пред решаващия съд е било изяснено, че по силата на Протокол № 14 от 14.04.1982 година на ИК ОбНС Варна е взето Решение № 260-5 за предоставяне право на ползване на лицата на посочени в приложен към него списък, където под № 121 фигурира В.В. Г..

Съгласно Удостоверение №121/07.05.1982г. от Общински народен съвет гр. Варна, на В.В. Г. е предоставено правото на ползване върху следния имот: Хавра, 0.8 декара, находящ се в землището на гр. Варна, м.

"Мимишона", при граници Г.Хр., Ст. Ат. и път. Посочено е, че гореописаният имот е предоставен безвъзмездно, за безсрочно ползване и с право на наследяване.

Представено е и Разрешение за строеж №169/31.10.1989г. от ОбНС Варна, с което е позволено на В.В. Г. да извърши СМР съгласно одобрен проект на 31.08.1989 година, за сезонна постройка в парцел 2968, кв. 1, по плана на м. Ракитника, при условия: застроена площ 35 кв.м., застроен обем 4

230 кб.м. и приблизителна стойност 5000 лева.

Видно е и не е спорно между страните, че В. Г. е заплатил на осн. § 4а от ЗСПЗЗ в полза на кметство "Галата", сума от 33 000 лева, съгласно оценителен протокол № 388 за земя в м. "Ракитника".

Няма спор и по въпроса, че ищците са негови наследници по закон, както е видно и от Удостоверение за наследници изх. № АУ145298МЛ/03.01.2024г.

По делото също така е налична и преписка на ПК образувана по заявление за възстановяване на земеделски земи по ЗСПЗЗ и от нея става ясно, че лицето Н.Т. Г. - в качеството си на наследник на К.Хр.М. е подал заявление вх.№50305/10.02.1992г., с което е заявил желание за възстановяване бивша собственост в землище Галата върху З (три) ниви сред които нива от 5,000 дка находяща се в м. „Фъндъклъка“, при граници/съседи:

Г.Хр., Дим. Анд. и гора от две страни, което е било уважено с постановено Решение № 725/26.07.2000г. /л.264/.

Налична е още и Заповед № РД-1-7706/467/ от 04.12.2002 година, Заповед № РД-1- 7706/68/ от 11.03.2003г. на Областния управител гр. Варна и Заповед на Началник СГКК гр. Варна № КД-14-03-1166/09.05.2011г., са одобрени ПНИ относно НИ №3581 и са нанесени в кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Варна, промяна на границите на имот с идентификатор ***.

На 24.09.2014 година е съставен Акт за ЧОС № 795 за имот с идентификатор ***, с отразена в него забележка по т. 11 – "със Заповед № 2045/04.04.2018г. на кмета на Община Варна имота е отписан от актовите книги за общинска собственост".

Наличен е още и Договор за продажба на имот ЧОС от 30.05.2018 година, с които Община Варна е продала на Я. И. Я. недвижим имот общинска собственост представляващ поземлен имот с идентификатор ***, с административен адрес гр. Варна, с.о. Боровец юг.

С исковата молба е представено и Решение № 3122/14.07.2020г. по гр.дело № 14638/2019г. по описа на РС Варна, Я. И. Я. е осъден да предаде на Н. И. Г. владението върху реална част от имот с площ 230 кв.м., находящ се в гр. Варна, *********, изобразени върху комбинирана скица на л. 70 и заключени между точки 1,2,3 и 4 на скицата, оградени с червен цвят, като 5 решението е изпълнено с Протокол за въвод във владение от ЧСИ Л.Ст..

Съдебно техническата експертиза, изготвена от в.л. Ж. Б. сочи, че между имота по Удостоверение №121 от 07.05.1982 година на ОбНС с площ 0,800 дка, граници/съседи - път, Г.Хр. и Ст. Ат. и имот №2893 с площ 830м2 по КП(ПКП)/м.11.1997г. с граници/съседи - път, П.Г.Д., Ст.Ат.Ж., Д.Кр. И. и Т.Б.Т. ще е налице идентичност по три граници/съседи - път, Г.Хр. и Ст. Ат., при условие че съществува родство/правоприемство между лицата Г.Хр. и П.Г.Д.. Тази идентичност се отнася и за процесната реална част 230м2, която е с принадлежност към същия имот №2893 с площ 830м2 по КП(пкп)/м.11.1997г. Процесната реална част 230м2 попада в границите на поземлен имот №*** с площ 2774м2, който се появява за пръв път в КККР през м.05.2011г., съгласно заповед №КД-14-03-1166/09.05.2011г. на началника на СГКК-Варна (л.23), и който тогава е бил записан в собственост на К.Хр.М. - комбинирана скица №6. Поземлен имот №*** с площ 2774м2 не е променял своите граници и площ, включително до настоящия момент, като понастоящем той в кадастралния регистър е записан на Я. И. Я., на основание договор №131/31.05.2018г. Не може да се установи кога точно е била извършена тази промяна в КР, тъй като за нея няма издадена конкретна Заповед на Директора на СГКК-Варна.

Вещото лице сочи, че в КП от 1983 година има отразен имот №2968(оранжев цвят на комбинирана 4 скица №1) с площ 852 m2 (идентичен на им.№2893 по КП(пкп)/м.11.1997г, съдържащ в себе си процесната реална част), който в разписната книга е записан на неустановен собственик.

В КП/1988г. има отразен имот №2893 (кафяв цвят на комбинирана скица №2) с площ 832m2 (идентичен на им.№2983 по КП(пкп)/м.11.1997г, съдържащ в себе си процесната реална част), който в разписната книга е записан на В.В. Г.(без посочено основание).