Решение № 1670 от 21.11.2025, Административен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 1670

Шумен, 21.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Шумен - VI състав, в съдебно заседание на тридесети октомври две хиляди двадесет и пета година в състав:

Съдия:

БИСТРА БОЙН

При секретар РОСИЦА ХАДЖИДИМИТРОВА и с участието на прокурора ГАЛИН КИРИЛОВ ГЕОРГИЕВ като разгледа докладваното от съдия БИСТРА БОЙН административно дело № 20257270700412 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано въз основа на искова молба депозирана от Н. К. Г. от [населено място], съдържаща два главни обективно съединени иска срещу РИОСВ- [населено място], представлявана от Директора, с правно основание чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, с искане за осъждането на ответната страна да ѝ заплати обезщетение за 1. претърпени имуществени вреди в размер на 25 672,40лв. за периода от 26.04.2021г./дата на заявление за възстановяване на длъжност/ до 05.02.2023г. и 2. сумата 10 000лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди през периода 13.05.2021г./дата на издаване на изричен отказ за възстановяване на длъжност/ до 05.02.2023г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от предявяване исковете до окончателното им изплащане, в следствие на отказ да бъде възстановена на заеманата от нея длъжност „Началник на отдел „Контрол на околната среда“ при РОИСВ Шумен, обективиран в отменени по съдебен ред административни актове. Предявени са и два акцесорни иска за мораторна лихва в размер на 8 860,41лв., считано от 05.02.2023г. до датата на предявяване на иска, върху главницата от 25 672,40лв. и в размер на 3 451,34лв., считано от 05.02.2023г. до датата на предявяване на иска, върху главницата от 10 000лв.

В исковата си молба ищцата твърди, че заемала длъжността „Началник на РИОСВ- Шумен“, до момента, когато съгласно Заповед № 716/21.04.2021г. на министъра на МОСВ правоотношението било прекратено и тя поискала да бъде възстановена на предходно заеманата от нея длъжност- Началник отдел „Контрол на околната среда“. Въпреки няколко съдебни решения, свързани с постановен отказ от възстановяване на длъжността, същите не били изпълнени, за което били наложени санкции на административния орган. Междувременно ищцата била регистрирана в Бюро по труда Шумен, като безработна, а впоследствие започнала работа на друго място с по- голямо възнаграждение. Ищцата твърди, че в резултат на цялостното поведение на длъжностно лице от РИОСВ- Шумен в периодите от 26.04.2021г. до 05.02.2023г. и 13.05.2021г. до 05.02.2023г., в който са издадени незаконосъобразни актове, съответно отменени от съда, е претърпяла имуществени вреди, изразени във възнаграждението, което би получила на длъжността „Началник на отдел „Контрол на околната среда“ и неимуществени вреди, изразени в негативни емоции и разстройство на психичното здраве. С оглед горното, за репариране на търпените вреди от незаконните актове ищцата претендира обезщетение, ведно със законната лихва, което моли съдът да ѝ присъди, както и направените по делото разноски.

В открито съдебно заседание ищцата се представлява от процесуален представител, който поддържа жалбата и по реда на чл.214 ал.1 от ГПК изменя размера на предявения първи главен иск на 26 469,71лв. и акцесорния за мораторна лихва на 9 135,60лв., което е допуснато с определение на съда от 30.10.2025г. Представени са писмени бележки в определения от съда срок.

Ответната страна- РИОСВ Шумен се представлява от процесуален представител, който изразява становище за неоснователност на исковата молба, като счита предявените искове за недоказани както по основание, така и по размер. Отправя искане към съда исковете да бъдат отхвърлени, както и претендира присъждане на направените по делото разноски. Представени са писмени бележки в определения от съда срок.

Представителят на контролиращата страна- ОП [населено място] дава мотивирано заключение за основателност на исковите претенции в техния пълен предявен размер.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът установи от фактическа страна следното:

Няма спор между страните, а това се потвърждава и от приложените доказателства по настоящото дело и приетите адм.д.№ 192/2021г., адм.д. № 173/2023г. и адм.д. № 291/2022г. по описа на АдмС Шумен, че ищцата Н. Г. заемала длъжността „Началник отдел“ в отдел „Контрол на околната среда“, дирекция „Контролна и превантивна дейност“ в РИОСВ- Шумен, считано от 11.10.2019г. до 18.11.2020г., когато между Министерство на околната среда и водите, от една страна и Н. К. Г., от друга страна бил сключен трудов договор № 1013/18.11.2020г., по силата на който служителят приел да изпълнява длъжността „Директор на РИОСВ– Шумен“, считано от 19.11.2020г. Трудовото правоотношение между страните било прекратено със Заповед № 716/21.04.2021г. Със заявление № АД-298/26.04.2021г./датата, която е начална за твърдените имуществени вреди/ ищцата заявила, че желае да бъде назначена на длъжността „началник отдел“ в дирекция „КПД“ при РИОСВ– Шумен, на основание §7, ал.1 и ал.2 от ПЗР на ЗДСл. С писмо изх. № АД-298-(1)/13.05.2021г. ид директор РИОСВ– Шумен уведомил оспорващата, че не може да издаде акт за възникване на служебно правоотношение, който изричен отказ бил отменен по съдебен ред с Решение № 109/13.07.2021г., постановено по адм.д № 192/2021г. ШАдмС и потвърдено с решение № 1222/09.02.2022г. по адм. № 8512/2021г. на Върховен административен съд на РБ. С решение № 55/25.02.2022г. Директорът на РИОСВ – Шумен отново отказал издаването на заповед за назначаване по подадено заявление вх. № АД-298/26.04.2021г. от Н. К. Г. за длъжността „началник отдел“ в отдел „Контрол на околната среда“ в дирекция „КПД“ в РИОСВ– Шумен. Бил сезиран настоящия съд с искане за налагане на наказание на директора на РИОСВ- Шумен за неизпълнение на влязло в сила решение, като с разпореждане [номер]/23.03.2022г., постановено по адм.д. №58/2022г. на ШАдмС била наложена глоба в размер на 200,00 лева на директора на РИОСВ– Шумен за неизпълнение на задължение, произтичащо от влязъл в сила съдебен акт. По предприето оспорване от страна на административния орган, с решение № 58/16.05.2022г. по КАД № 112/2022г. на ШАдмС разпореждането било оставено в сила.

Директорът на РИОСВ– Шумен предложил на ищцата да заеме длъжността „главен експерт“ в дирекция „КПД“, направление „УООП“ с писмо, връчено на 26.04.2022г., което предложение било отказано, тъй като предложената длъжност не е равностойна на ръководната длъжност, която е заемала преди да стане директор на РИОСВ. По инициирано от щицата съдебно производство отново била наложена глоба на директора на РИОСВ– Шумен за неизпълнение на задълженията, произтичащи от влязъл в сила съдебен акт- Решение № 109/13.07.2021г. по адм.д. № 192/2021г. на ШАдмС, оставено в сила с решение № 1222/09.02.2022г. на ВАС, като с решение № 94/25.07.2022г. по КАД № 190/2022г. на ШАдмС разпореждане [номер]/13.06.2022г. на административен съдия при ШАдмС било оставено в сила.

На 25.08.2022г. била издадена Заповед № ЧР-32/25.08.2022г. за назначаване на ищцата за държавен служител на длъжността „началник отдел“ в отдел „КОС“, дирекция „КПД“ в РИОСВ – Шумен, предвид промяна в структурата на РИОСВ– Шумен и ищцата била поканена да я заеме. С последваща Заповед № ЧР-80 от 07.09.2022г. Директорът на РИОСВ – Шумен отменил своя заповед № ЧР- 32/25.08.2022г. за назначаване на Н. К. Г. за държавен служител на длъжността „началник отдел“ в отдел „КОС“, дирекция „КПД“ в РИОСВ– Шумен, с мотивите, че ищцата не се явила за встъпване в длъжност и не посочила уважителни причини за неявяването си. С Решение №298/19.09.2022г. заповедта била поправена и допълнена, като в мотивите на заповедта бил заличен, съответно- добавен текст, касаещ връчването на заповедта. Административният акт бил отменен като незаконосъобразен с влязло в законна сила Решение № 138/17.11.2022г. по адм.д.№ 291/2022г. по описа на АдмС [населено място], потвърдено с Решение № 5283/18.05.2023 по адм.д.№ 555/2023г. на ВАС.

Въпреки постановените съдебни решения, с нова Заповед № ЧР-24/02.06.2023г. Директорът на РИОСВ-Шумен, прекратил служебното правоотношение с ищцата Н. К. Г., назначена на длъжност „Началник отдел“ по силата на Заповед № ЧР-32/25.08.2022г. на директора на РИОСВ– Шумен, считано от 02.06.2023г. С Решение № 2736/07.03.2024г. по адм.д.№11160/2023г. по описа на ВАС на Р България, и тази заповед била отменена като незаконосъобразна.

Междувременно, в периода 28.04.2021г.- 05.02.2022г., ищцата била регистрирана в Агенция по заетостта, Дирекция „Бюро по труда“ Шумен, като безработно лице/Служебна бележка на стр.70/, като били получени парични обезщетение за безработица в общ размер на 12 547,60лв., видно от удостоверение изх.№ **********-1/01.09.2022г./стр.69/. Считано от 06.02.2023г. ищцата започнала работа по трудово правоотношение при трето лице, с възнаграждение 2600лв. месечно като „служител информация, обслужване на клиенти с немски език“, видно от приложения трудово договор към исковата молба.

В хода на настоящото съдебното производство по искане на ответната страна бяха допуснати и разпитани като свидетели служители в РИОСВ Шумен. От показанията на свидетелите се установи, че ищцата е била педантичен служител, вглъбен в работата си и без близки лични контакти с другите служители в инспекцията. Съдът намира показанията на свидетелите за неотносими към релевантните факти по делото и в по-голямата си част същите не допринасят за изясняване на фактическата обстановка.

Към исковата молба е приложено писмено доказателство- медицинско направление за консултация, изготвено от др.Н., видно от чието заключение, ищцата е потърсила психиатрична помощ, предвид симптоми на субективен дистрес. Същият бил породен от неочаквано прекратяване на трудовите правоотношения, поради което останала без доходи, а отглеждала сама детето си. Страдала от безсъние, загуба на апетит, съответно тегло, емоционална неустойчивост, нежелание за общуване, изолация и др., поради което ѝ била назначена терапия с медикаменти.

В хода на съдебното производство бе допусната и назначена съдебно-икономическа експертиза. От заключението на вещото лице, прието от съда като компетентно дадено и неоспорено от страните, се установи, че размерът на възнаграждението, което ищцата би получавала, ако беше заемала длъжността „Началник на отдел „Контрол на околната среда“ при РИОСВ Шумен за периода от 23.04.2021г. до 05.02.2023г., съобразно възнаграждението, което е получавала на тази длъжност е в размер на 39017,33лв., а разликата между него и това, което е получавала от ТП на НОИ Шумен е в размер на 26 469,73лв.

От така установеното фактическо положение, съдът достигна до следните правни изводи:

По допустимостта на исковете по чл.1 ал.1 от ЗОДОВ: Двата иска са предявени от лице с надлежна активна процесуална легитимация, което твърди, че е претърпяло имуществени вреди в периода от 26.04.2021г. до 05.02.2023г. и неимуществени вреди в периода от 13.05.2021г. до 05.02.2023г., в резултат на отказ да бъде възстановена на заеманата от нея длъжност „Началник на отдел „Контрол на околната среда“ при РОИСВ Шумен, обективиран в отменени по съдебен ред като незаконосъобразни административни актове, а именно: 1. Писмо изх. № АД-298-(1)/13.05.2021г. на ид Директор РИОСВ– Шумен, представляващо изричен отказ, отменен по съдебен ред с Решение № 109/13.07.2021г., постановено по адм.д № 192/2021г. ШАдмС и потвърдено с решение № 1222/09.02.2022г. по адм. № 8512/2021г. на Върховен административен съд на РБ и 2. Заповед № ЧР-80 от 07.09.2022г. на Директор на РИОСВ – Шумен, с която била отменена Заповед № ЧР- 32/25.08.2022г. за назначаване на Н. К. Г. за държавен служител на длъжността „началник отдел“ в отдел „КОС“, дирекция „КПД“ в РИОСВ– Шумен, поправена и допълнена с Решение №298/19.09.2022г., отменена като незаконосъобразна с влязло в законна сила Решение № 138/17.11.2022г. по адм.д.№ 291/2022г. по описа на АдмС [населено място], потвърдено с Решение № 5283/18.05.2023 по адм.д.№ 555/2023г. на ВАС. Или претенцията на ищцата за имуществена обезвреда обхваща периода от момента на подаване на заявление за възстановяване на заеманата от нея предишна длъжност до началото на ново трудово правоотношение. Твърдените претърпени неимуществени вреди обхващат времеви период от датата на изричен отказ да бъде възстановена, като съдът констатира, че е в молба на ищцата от 15.09.2025г./стр.92/ за изправяне на нередовности е допусната техническа грешка в изписване на годината, като следва да се съобрази посоченото с текст в скоби, а именно начална дата е датата на изричния отказ, обективиран в писмото, която е 13.05.2021г. Съдът констатира, че ищцата не претендира неимуществени вреди поотделно по всеки от отменените административни актове, а същите са следствие на последователното действие на административния орган по отказ да възстанови ищцата на длъжността преди заеманата от нея Началник на РИОСВ Шумен в разрез с постановените съдебни актове.