Решение № 16242 от 29.08.2025, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 12701/2024
- Вид
- Решение № 16242
- Подписан
- 29.08.2025
- Състав
- ДЕСИСЛАВА АЛЕКСАНДРОВА АЛЕКСИЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 413 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 49 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 10а, ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 57, ал. 2 · Конституция на Република България
РЕШЕНИЕ
№ 16242 гр. София, 29.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в публично заседание на трети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА при участието на секретаря МИРЕЛА Т. МИЛКОВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА Гражданско дело № 20241110112701 по описа за 2024 година
Предявен е от ищеца М. Й. И., ЕГН **********, срещу ответника ******************************, ЕИК *********, осъдителен иск с правна квалификация чл. 49 ЗЗД вр. чл. 45 ЗЗД вр. чл. 3 ГПК за заплащане на сумата от 9835 лв., представляващо обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в сумата от 575 лв.- заплатена държавна такса, и 9260 лв.- заплатено адвокатско възнаграждение, присъдени в тежест на ищеца в качеството му на длъжник по 26 броя заповеди за изпълнение, издадени по искане на ответника, ведно със законната лихва от 06.03.2024 г. до окончателното изплащане на сумата.
Ищецът М. Й. И., ЕГН **********, твърди, че между страните бил сключен договор за потребителски кредит SO № **** от 06.07.2020 г., за срок от 36 месеца, с крайна дата за погасяването му01.07.2023 г. Сочи, че поради закъснение при изпълнение на задълженията си по договора срещу него били издадени 26 бр. заповеди по чл. 410 ГПК със заявител******************************, за периода 2021-2023 г. Конкретно посочва номерата на заповедните производства: 64580/21 г., 35 състав, 39086/2021 г., 178 състав, 45638/2021 г., 27 състав, 52834/2021 г., 28 състав, 57742/21, 62 състав, 69265/21 г., 59 състав, 173/2022 г., 170 състав, 5444/2022 г.
, 141 състав, 13075/2022 г., 159 състав, 18557/2022 г., 58 състав, 23496/2022 г., 173 състав, 30254/2022 г., 48 състав,37842/2022 г., 62 състав, 43665/2022 г., 60 състав, 48170/2022 г., 155 състав, 49234/2022 г.174 състав, 56001/2022 г. 26 състав, 60876/2022 г., 155 състав, 66645/2022 г., 161 състав, 2831/2023 г., 119 състав, 6519/2023 г., 69 състав, 12106/2023 г., 138 състав, 20273/2023 г., 126 състав, 24281/2023 г., 64 състав, 31455/2023 г. 118 състав, 37900/2023 г., 143 състав. Твърди, че във всяка от издадените заповеди за изпълнение на парично задължение били включени адвокатско възнаграждение и държавна такса.
1
Сочи, че срещу издадените заповеди не е депозирал възражение пред съда.
Излага твърдения, че процесното вземане за обезщетение се е породило от злоупотреба с правото на подаване на заявление за издаване на заповед по чл.
410 ГПК, извършено от ответника по делото, чрез процесуалния му представител. В случая вземането по кредита се раздробявало, като се предявявало в отделни производства, в резултат на което се натрупали разноски за адвокатско възнаграждение и държавна такса в тежест на длъжника. Поддържа, че заявленията касаели месечни вноски по сключен между страните кредит, които били предсрочно погасени от длъжника и не се дължали на заявителя. Твърди, че е направил 24 бр. плащания в периода от 20.08.2020 г. до 20.11.2023 г., на обща стойност от 16227,22 лв. В срока за отговор, ответникът твърди, че искът е недопустим като основан на факти, които са преклудирани поради влизане в сила на заповедите за изпълнение по чл. 410 ГПК, евентуално твърди, че са неоснователни.
Съдът, като съобрази доводите на страните и въз основа на събраните по делото доказателства намира следното:
По допустимостта на иска:
Искът е допустим. Претендира се обезщетение за имуществени вреди вследствие на виновно и противоправно поведение от лице, на което е възложена работа от ответника, съставляващо злоупотреба с право.
Неоснователни са възраженията на ответника, че искането за обезщетение е преклудирано в срока за подаване на възражение по чл. 413 ГПК, доколкото фактическият състав на злоупотребата с право се поражда именно в резултат от претърпените вреди в резултат от множество заповеди за изпълнение по чл.
410 ГПК, които като общ брой не са били известни на ищеца в сроковете по чл. 413 ГПК. Нещо повече, предвидена възможност да се обжалват разноските по ГПК в срока по чл. 413 ГПК не изключва правото на иск за обезщетение за имуществени вреди по общия исков ред, който може да се реализира вън от висящия исков процес при реализиране на отговорността при злоупотреба с процесуални права. Така Решение № 279 от 17.1.23 г. на СГС по в.гр.д. № 3291/2022 г. на СГС. За този извод следва да бъде съобразено и правото на ЕС, което не допуска национална правна уредба, която поради действие на силата на пресъдено нещо и на преклузивни срокове, не позволява на националния съд да провери евентуална неравноправност на договорни клаузи, натоварваща потребителя с невъзможен товар за разноски. Съдебната практика на СЕС в това число решение от 18.02.2016 г. по дело № С-49/14 , решение от 17.05.2022 по дело С 600/19, решение от 18.01.2024 г. по дело С531/22, решение от 29.02.2024 г. по дело С-724/22 изтъква необходимостта националните процесуални разпоредби, уреждащи принципа на сила на пресъдено нещо, да бъдат прилагани при съобразяване с принципа на ефективност, т.е. да не препятстват възможността за ефективна съдебна закрила на потребителите. След като правото на ЕС задължава националния съд да следи за неравноправност на клаузи дори при наличие на влязло в сила решение, при липса на извършена проверка за неравноправност, то следва да се приеме, че е допустимо да бъде осъществена закрила на потребителя и за разноските по повод потребителския договор, какъвто е и в настоящия случай.
2
Така Определение № 2122 от 26.07.2024г. по ч.т.д. № 356/2024г. на I I т. о., Решение № 491 от 23.07.2024г. по гр. д. № 1767/2023г. на IV г.о.
По основателността на иска:
По иска с правна квалификация чл. 49 ЗЗД вр. чл. 45 ЗЗД вр. чл. 3 ГПК в тежест на ищеца да установи следните обстоятелства при условията на пълно и главно доказване: претърпени имуществени вреди за ищеца по основание и размер, посочени в исковата молба вследствие на виновно и противоправно поведение от страна на лице, на което е възложена работа от ответника, съставляващо злоупотреба с право, причинно-следствена връзка между вредите на ищеца и поведението на ответника. В тежест на ответната страна да докаже наведените в отговора на исковата молба възражения, както и при установяване на горните обстоятелства, че е заплатил претендираната сума.
Безспорно е, че страните са обвързани от договор за кредит SO ****/06.07.2020 г., по силата на който е отпуснат размер на главница в размер на 3000 лева, платим на 36 броя месечни погасителни вноски, при фиксиран годишен лихвен процент в размер на 37.87 % и ГПР в размер на 45,19 %.
Видно от приложения погасителен план на всяка дата от 01.08.2020 г. до 01.07.2023 г. длъжникът , настоящ ищец се е задължил да върне заема на 36 месечни анюитетни вноски, всяка в размер на 383,33 лв., включваща главница 83,33 лв., лихва в размер на 57,30 лв., такса експресно разглеждане 242,70 лв.
Съгласно погасителният план, общият размер на дълга на длъжника по договора за кредит възлиза на 13 799,88 лева.
В хода на производството между страните е отделено за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че заповедите за изпълнение по чл. 410 ГПК, издадени по частни граждански дела: 64580/21 г., 35 състав, 39086/2021 г., 178 състав, 45638/2021 г., 27 състав, 52834/2021 г., 28 състав, 57742/21, 62 състав, 69265/21 г., 59 състав, 173/2022 г., 170 състав, 5444/2022 г. , 141 състав, 13075/2022 г., 159 състав, 18557/2022 г., 58 състав, 23496/2022 г., 173 състав, 30254/2022 г., 48 състав,37842/2022 г., 62 състав, 43665/2022 г., 60 състав, 48170/2022 г., 155 състав, 49234/2022 г.174 състав, 56001/2022 г. 26 състав, 60876/2022 г., 155 състав, 66645/2022 г., 161 състав, 2831/2023 г., 119 състав, 6519/2023 г., 69 състав, 12106/2023 г., 138 състав, 20273/2023 г., 126 състав, 24281/2023 г., 64 състав, 31455/2023 г. 118 състав, 37900/2023 г., 143 състав са влезли в сила.
Установява се от представените по делото заповеди за изпълнение по чл.
410 ГПК, че по гр.д. № 64580/21 г., 35 състав е присъдена държавна такса 25 лева и 360 лева адвокатско възнаграждение, по ч.гр.д. № 39086/2021 г., 178 състав, държавната такса е в размер на 25 лева и адвокатското възнаграждение е в размер на 360 лева, по ч.гр.д. № 45638/2021 г. е присъдена държавна такса в размер на 25 лева и 360 лева – адвокатско възнаграждение, 27 състав, по ч.гр.д. № 52834/2021 г., 28 състав е присъдена държавна такса в размер на 25 лева и 360 лева – адвокатско възнаграждение, по ч.гр.д. № 57742/21, 62 състав, е присъдена държавна такса в размер на 25 лева и 360 лева – адвокатско възнаграждение, по ч.гр.д. № 69265/21 г., 59 състав е присъдена държавна такса в размер на 25 лева и 400 лева – адвокатско възнаграждение( 3 обезсилена с определение от 30.04.2022 г. поради отказ по смисъла на чл. 233 ГПК), по ч.гр.д. № 173/2022 г, 170 състав е присъдена държавна такса в размер на 25 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева, по ч.гр.д. № 5444/2022 г. , 141 състав е присъдена държавна такса в размер на 25 лева и 400 лева – адвокатско възнаграждение, по ч.гр.д. № 13075/2022 г., 159 състав е присъдена държавна такса в размер на 25 лева и 400 лева (обезсилена с определение от 16.09.2022 г. поради плащане на сумите, предмет на издадената заповед), по ч.г.д. № 18557/2022 г., 58 състав е присъдена държавна такса в размер на 25 лева и 400 лева – адвокатско възнаграждение, по ч.гр.д. № 23496/2022 г., 173 състав с разпореждане от 15.08.2022 г. е отхвърлено заявлението, поради неизпълнени указания, по ч.гр.д. № 30254/2022 г., 48 състав е присъдена държавна такса в размер на 25 лева и 400 лева адвокатско възнаграждение, по ч.гр.д. № 37842/2022 г., 62 състав е присъдена държавна такса в размер на 25 лева и 400 лева- адвокатско възнаграждение, по ч.гр.д. № 43665/2022 г. , 60 състав е присъдена държавна такса в размер на 25 лева и 400 лева – адвокатско възнаграждение, по ч.гр.д.
№ 48170/2022 г., 155 състав, е присъдена държавна такса в размер на 25 лева и 400 лева- адвокатско възнаграждение, по ч.гр.д. № 49234/2022 г., 174 състав е присъдена държавна такса в размер на 25 лева и 400 лева- адвокатско възнаграждение, по ч.гр.д. № 56001/2022 г. 26 състав, е присъдена държавна такса в размер на 25 лева и 400 лева- адвокатско възнаграждение, 60876/2022 г., 155 състав е присъдена държавна такса в размер на 25 лева и 400 леваадвокатско възнаграждение, по ч.гр. д. № 66645/2022 г., 161 състав е присъдена държавна такса в размер на 25 лева и 480 лева- адвокатско възнаграждение, 2831/2023 г., 119 състав е присъдена държавна такса в размер на 25 лева и 480 лева- адвокатско възнаграждение, 6519/2023 г., 69 състав е присъдена държавна такса в размер на 25 лева и 480 лева- адвокатско възнаграждение, 12106/2023 г., 138 състав е присъдена държавна такса в размер на 25 лева и 480 лева- адвокатско възнаграждение, 20273/2023 г., 126 състав е присъдена държавна такса в размер на 25 лева и 100 лева- адвокатско възнаграждение, по ч.гр.д. № 24281/2023 г., 64 състав е присъдена държавна такса в размер на 25 лева и 480 лева- адвокатско възнаграждение, 31455/2023 г. 118 състав е присъдена държавна такса в размер на 25 лева и 480 леваадвокатско възнаграждение, 37900/2023 г., 143 състав е присъдена държавна такса в размер на 25 лева и 480 лева- адвокатско възнаграждение.
От съвкупната преценка на събраните писмени доказателства: извлечение от банковата сметка на ищеца от 22.11.2023 г. за периода от 05.07.2020 г. до 21.11.2023 г., както и приетото по делото заключение на съдебно – счетоводна експертиза, което съдът кредитира като компетентно, обективно и безпристрастно изготвено се установява, че от сметка на името на ищеца / л. 14 – 56/ сумата от 3000 лева по предоставения кредит е постъпила на 06.07.2020 г. Извършените плащания от М. И. в полза на
***************************** съгласно представеното по делото извлечение от разплащателна сметка с IBAN BG7 9 **** ************** са общо в размер на 17 444,48 лева по дати представени в Таблица № 2, стр. 5.
Общо заплатената сума по договор за паричен заем SO № ****/06.07.2020 г. е 4 в размер на 17 444,48 лева, в това число платени суми към ***************************** общо в размер на 16 132,35 лева и към ЧСИ Н. Л. М. по изп. д. № **** /2023 г. общо в размер на 1312,13 лева.
Разпечатката съдържа 31 от 50 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/8c97efb6-b6d2-4260-8264-1b009d711baa