Решение № 2882 от 16.02.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2882 гр. София, 16.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 62 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА при участието на секретаря МАРИАНА ИВ. СОКОЛОВА като разгледа докладваното от ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА Гражданско дело № 20251110152271 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба на С. Х. П. срещу ЗД „БУЛ ИНС“ АД.

Предявени са искове с правно основание чл.405 КЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД.

Ищецът твърди, че между него и ответника е възникнало застрахователно правоотношение по силата договор за имуществена застраховка „Каско“ за л.а. „Фолксваген Турег“, peг. № ******, по който дължимата застрахователна премия е заплатена.

Твърди, че на 01.04.2024 г. при управление на автомобила в гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 115 на паркинга на магазин „Mr Bricolage“ е реализирано ПТП чрез преминаване с двете десни колела на автомобила през необозначен бордюрен остров, в причинна връзка с което автомобилът е увреден, като ищецът твърди, че щетите възлизат на сумата 650, 40 лв., за което при застрахователя е образувана щета № *****/03.04.2024 г., по която е изплатена сумата 72 лв.

Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати, както следва: сумата 295, 73 евро (578, 40 лв.), представляваща неизплатен остатък от застрахователно обезщетение, както и сумата 66, 74 евро (130, 53 лв.), представляваща мораторна лихва за периода 03.04.2024 г. – 18.11.2025 г.

Претендира законна лихва от датата на исковата молба – 18.11.2025 г. до окончателното изплащане на сумата. Претендира разноски.

1

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника ЗД „БУЛ ИНС“ АД, с който оспорва исковете по размер. Счита, че с изплащане на сумата от 72 лв. е погасил задължението си към ищеца. Моли съда да отхвърли предявения иск. Претендира разноски.

Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира следното от фактическа и правна страна:

По иска по чл.405 КЗ:

За основателността на предявения иск по чл.405 КЗ в тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване наличието на валидно застрахователно правоотношение по имуществена застраховка „Каско“ относно процесния лек автомобил, настъпването в срока на застрахователното покритие на договора на соченото застрахователно събитие, за което застрахователят носи риска, причинна връзка между застрахователното събитие и настъпилите вреди, действителния размер на вредите.

Безспорно е между страните, че помежду им е сключен договор за имуществена застраховка „Каско “ от 17.10.2023 г. за л.а. „Фолксваген Турег“, peг. № ****** със срок на действие от 24.10.2023 г. до 23.10.2024 г.

Безспорно е между страните, че застрахованият е изплатил дължимата застрахователна премия в пълен размер.

Безспорно е между страните, че на 01.04.2024 г. при управление на автомобила в гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 115 на паркинга на магазин „Mr Bricolage“ е реализирано ПТП чрез преминаване с двете десни колела на автомобила през необозначен бордюрен остров, в причинна връзка с което автомобилът е увреден.

Установи се от заключението на АТЕ по делото, че стойността, необходима за отстраняване на щетите по средни пазарни цени, възлиза на сумата 650, 40 лв.

Безспорно е между страните, че при ответника е образувана щета № *****/03.04.2024 г., по която е изплатена сумата 72 лв.

Предвид изложеното, по делото се установява настъпването на застрахователно събитие, представляващо покрит риск, в срока на застрахователно покритие на сключения между страните договор по имуществена застраховка „Каско“, в причинна връзка с което процесният автомобил е бил увреден.

Разпоредбата на чл. 386, ал. 2 КЗ установява принципа на реална обезвреда при определяне размера на дължимото застрахователно обезщетение по договор за имуществено застраховане – то е съизмеримо със стойностния еквивалент на действително претърпените вреди, определен към датата на застрахователното събитие. Съгласно чл. 386, ал. 1 КЗ обемът на отговорността на застрахователя е лимитиран до уговорената застрахователна сума, която не може да надвишава действителната или възстановителната 2 стойност на застрахованото имущество, т. е. стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго от същия вид и качество – арг. от чл. 400, ал. 1 КЗ, респ. стойността, необходима за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, вкл. всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка – арг. от чл. 400, ал. 2 КЗ. При частична щета на застрахования автомобил, каквато е установена в процесния случай, дължимото за репариране на вредите застрахователно обезщетение се определя на база пазарната стойност на ремонта за възстановяване на предхождащото увреждането състояние към момента на реализиране на застрахователния риск. Обезщетението следва да компенсира всички разходи за нови части и труд, необходими за отстраняване на вредите, настъпили в причинна връзка със застрахователното събитие, с които именно се намалява имуществото на застрахованото лице.

С оглед изложеното съдът намира, че действителната стойност на вредите се съизмерява със стойността, необходима за отстраняването им по средни пазарни цени и възлиза на сумата 650, 40 лв.

Безспорно е между страните, че ответникът е изплатил сумата 72 лв., поради което е налице непогасен остатък в размер на сумата 578, 40 лв.

С оглед изложеното искът се явява изцяло основателен и като такъв – следва да се уважи.

По иска по чл.86, ал.1 ЗЗД:

В тежест на ищеца да докаже съществуването на главен дълг, забавата на длъжника, както и че дължимата мораторна лихва е в размер на исковата сума.

Установи се по делото наличието на главен дълг, с оглед изводите на съда по предявения иск по чл. 405 КЗ.

В чл. 108, ал. 1 КЗ е регламентирано задължението на застрахователя да се произнесе по претенцията по застраховка по Раздел ІІ, б. „А“, т. 3 от приложение № 1 към КЗ, каквато е настоящата, в срок от 15 работни дни от представяне на всички доказателства по чл. 106 КЗ.

В случая застрахователят е уведомена за настъпване на застрахователното събитие на 03.04.2024 г. Срокът за произнасяне по щетата е изтекъл на 18.04.2024 г., поради което застрахователят е изпаднал в забава, считано от 19.04.2024 г.

С оглед изложеното в полза на ищеца е възникнало вземане за мораторна лихва за периода от 19.04.2024 г. до датата на исковата молба – 18.11.2025 г. в размер на сумата от по 61, 92 евро (121, 10 лв.), определен по реда на чл. 162 ГПК посредством електронен лихвен калкулатор на НАП.

До посочения размер искът следва да се уважи, а над тази сума до пълния предявен размер и за периода 03.04.2024 г – 18.04.2024 г. – да се отхвърли.

По разноските:

3

В полза на ищцата следва да се присъди, на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата 385, 36 евро разноски по делото, съобразно уважената част от исковете.

В полза на ответника следва да се присъди, на основание чл.78, ал.3, вр. ал.8 ГПК, сумата 0, 68 евро юрисконсултско възнаграждение, съобразно отхвърлената част от исковете.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК 831830482 да заплати на С. Х. П., ЕГН **********, на основание чл.405 КЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД, както следва: сумата 297, 73 евро (578, 40 лв.), представляваща неизплатен остатък от дължимо застрахователно обезщетение по договор за имуществена застраховка „Каско “ по щета № *****/03.04.2024 г. за вреди по л.а.

„Фолксваген Турег“, peг. № ******, ведно със законна лихва от датата на исковата молба – 18.11.2025 г. до окончателното изплащане; сумата 61, 92 евро (121, 10 лв.), представляваща мораторна лихва за периода 19.04.2024 г. – 18.11.2025 г., като

ОТХВЪРЛЯ иска за мораторна лихва за сумата над 61, 92 евро до 66, 74 евро и за периода 03.04.2024 г – 18.04.2024 г. – като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК 831830482 да заплати на С. Х. П., ЕГН **********, на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата 385, 36 евро разноски по делото.

ОСЪЖДА С. Х. П., ЕГН ********** да заплати на ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК 831830482, на основание чл.78, ал.1, вр. ал.8 ГПК, сумата 0, 68 евро юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен срок от съобщаването му чрез връчване на препис.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4