Решение № 80 от 05.10.2022, Районен съд - Белоградчик

РЕШЕНИЕ

№ 80 гр. Белоградчик, 05.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЕЛОГРАДЧИК, ІІІ-ТИ ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Божидарка Д. Йосифова при участието на секретаря Маргарита Ал. Николова като разгледа докладваното от Божидарка Д. Йосифова Гражданско дело № 20221310100087 по описа за 2022 година

Предявен е иск с правно основание чл. 422 ГПК, във вр. с чл. 415 ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД – за установяване съществуване на вземане в размер на 1 144.64 лв., от които : 548.55 лв. – главница, 43.54 лв.

– обезщетение за забава, 95.98 лв. – договорна лихва, 456.57 лв. – допълнителни услуги.

В исковата молба, ищеца „Агенция за контрол за просрочени задължения“ ООД, сочи, че ме ж д у „Микро Кредит” АД – заемодател и ответника Д. Ц. Д. – заемател, е сключен Договор за заем Микрокредит № 9012 – 00034032 от 16.09.2020 г., както и Договор за допълнителни услуги към заем Микрокредит № 9012 – 00034032 от 16.09.2020 г., като по силата на Договора за заем, заемодателя е предоставил на заемателя – ответник , паричен заем в размер на 600 лв., който ответника се е задължил да върне съгласно погасителен план, ведно с договорна лихва. Твърди се, че ответникът се е задължил да върне заема, ведно с договорната лихва в общ размер на 716.80 лв., на 10 равни месечни погасителни вноски, всяка в размер 1 на 71.68 лв., като първата погасителна вноска е платима на 30.10.2020 г. и последна погасителна вноска с падеж на плащане 30.07.2021 г. В Исковата молба се сочи, че въз основа на Договор за допълнителни услуги към заем Микрокредит № 9012-00034032 от 16.09.2020 г., сключен между „Микро кредит”АД и ответника за предоставяне на допълнителни услуги, последния дължи пакетна цена в размер на 507.30 лв., която е следвало да заплати на 10 броя равни вноски, всяка в размер на 50.73 лв., като първата погасителна вноска е на 30.10.2020 г. и последна вноска с падеж на плащане 30.07.2021 г.

Ищецът твърди, че ответникът не е заплатил дължимата сума в сроковете и при условията, посочени в договора и приложимите Общи условия към дружеството, като сумата която не е погасена, е в общ размер на 1 144.64 лв., от които 548.55 лв. – главница, 95.98 лв. – договорна лихва, обезщетение за забава в размер на 43.54 лв. И 456.57 лв. – сума за пакет услуги по Договор за допълнителни услуги.

Излага се в Исковата молба, че н а 19.03.2021 г., е сключен договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/, между „Микро кредит” АД и „Агенция за контрол на просрочени вземания” ООД, ЕИК 202527341 , по силата на който вземането спрямо ответника, произтичащо от Договор за заем Микрокредит № 9012-00034032 и Договор за допълнителни услуги към заем Микрокредит № 9012-00034032 и двата от 16.09.2020 г., е цедирано на ищеца по делото.

Поради допуснатото неизпълнение от страна на ответника по така сключените договори, ищеца е подал заявление по реда на чл. 410 ГПК, по което е образувано по ч. гр. д. № 1/ 2022 г. на РС – Белоградчик, и е издадена заповед за изпълнение на парично задължение, срещу заемателя. В срока по чл. 414 ГПК, длъжника – ответник в настоящото производство е подал Възражение по образец, в което възразява против дължимостта на вземането, поради което и заявителя – ищец е предявил настоящия иск за установяване съществуване на вземането си.

Предвид гореизложеното ищеца моли, съдът да приеме за установено по отношение на ответника, че вземането им съществува за следните суми:

1144.64 лв., от които 548.55 лв. – главница, 95.98 лв. – договорна лихва, обезщетение за забава в размер на 43.54 лв.и 456.57 лв. – сума за пакет услуги по Договор за допълнителни услуги, ведно със законните лихви върху 2 главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното й изплащане. Претендират се и разноски по делото.

Подробни доводи са изложени в Писмено становище от страна на ищеца.

В подкрепа на иска са представени писмени доказателства.

Към делото е приложено ч. гр. д. № 1/ 2022 г. по описа на РС – Белоградчик.

По искане на ищеца, по делото е допусната и изслушана съдебно – счетоводна експертиза. Заключението на вещото лице – икономист, не е оспорено от страните и е приобщено към останалия доказателствен материал по делото.

В срока по чл. 131 ГПК, е постъпил отговор от ответника. Същият е представляван от процесуален представител – адв. Б. Б. от САК. В отговора се оспорва иска. Като основание за неоснователност на предявения иск се изтъкват доводи, че не е установено по безспорен начин кога е преустановено плащането по договора за заем от страна на ответника, че последния не е уведомен по надлежния ред за настъпилата предсрочна изискуемост на заема, че не е уведомен по надлежния ред за извършеното прехвърляне на вземането спрямо ответника на ищцовата страна. Правят се възражения за нищожност на договорите за заем, предвид на това, че същия съдържа неравноправни клаузи, в частност – не е ясно как е определен ГПР . Възражение в този смисъл е направено и по отношение на сключения между страните Договор за допълнителни услуги за заем.

В хода на устните състезания, процесуалния представител на ответника, претендира съда да отхвърли предявения положителен установителен иск.

Претендира направените по делото разноски.

Съдът, предвид събраните по делото писмени доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна :

С оглед исковата претенция и направените възражения с отговора, съдът с доклада по делото, разпредели доказателствената тежест както следва : Ищецът по делото следваше да докаже, че в качеството си на заемодател е предоставил на ответника паричен заем по така сключения договор; че е настъпила предсрочната изискуемост на заема.; неизпълнение от страна на ответника – че същия не е изпълнил задължението да погаси на падежа 3 дължимата сума, представляваща заем; размера на неизплатения заем; че ответника е изпаднал в забава в плащанията.; размера на лихвите за забава.; че вземането спрямо ответника по Договор за паричен заем е прехвърлено /цедирано/ на ищеца по делото „АКПЗ” ЕООД.; че за извършената цесия на вземането спрямо ответника, последния е бил уведомен по надлежния ред. От своя страна, с оглед твърденията в отговора, ответника следваше да докаже наличие на основание за нищожност договорните отношения между страните, поради съдържащи се в тях неравноправни клаузи.

От събраният по делото доказателствен материал се установи, че между страните е възникнало облигационно правоотношение. На 16.09.2020 г., между „Микро Кредит” АД – заемодател и ответника Д. Ц. Д. – заемател, е сключен Договор за заем Микрокредит № 9012 – 00034032, както и Договор за допълнителни услуги към заем № 9012 – 00034032.

По силата на по силата на Договора за заем № 9012 – 00034032, заемодателя е предоставил на заемателя – ответник , паричен заем в размер на 600 лв., който ответника се е задължил да върне съгласно погасителен план, ведно с договорна лихва. Ответникът се е задължил да върне заема, ведно с договорната лихва в общ размер на 716.80 лв. на 10 равни месечни погасителни вноски, всяка в размер на 71.68 лв., като първата погасителна вноска е платима на 30.10.2020 г. и последна погасителна вноска с падеж на плащане 30.07.2021 г.

Съгласно Договор за допълнителни услуги към заем Микрокредит № 9012-00034032 от 16.09.2020 г., сключен между „Микро кредит”АД и ответника за предоставяне на допълнителни услуги, последния дължи пакетна цена в размер на 507.30 лв., която е следвало да заплати на 10 броя равни вноски, всяка в размер на 50.73 лв., като първата погасителна вноска е на 30.10.2020 г. и последна вноска с падеж на плащане 30.07.2021 г.

Съдът намира, че от страна ищеца се доказа първото му вменено в тежест на доказване обстоятелство – че заемодателя „Микро кредит“ АД е предоставил на ответника паричен заем, който последния се е задължил да върне на падеж 30.07.2021 г. Съдът приема за доказано, че заемът е отпуснат на ответника по силата на възникналото договорно правоотношение.

При анализа на събрания по делото доказателствен материал, се установи и допуснато от страна на ответника неизпълнение на задълженията 4 по Договора за заем № 9012 – 00034032 от 16.09.2020 г.

Видно от заключението на изготвената по делото съдебно – счетоводна експертиза, което не е оспорено от страните и е приобщено по делото, ответникът – заемател е извършил една единствена вноска по кредита – на 09.02.2021 г., чийто падеж е бил на 30.10.2020 г., и от тогава е спрял изпълнението по договора. От тук насетне плащания не са извършени от страна на ответника по договора за заем. Падежът на който е следвало да бъде издължен заема, е настъпил на 30.07.2021 г.

В този смисъл съдът приема, че е настъпила предсрочната изискуемост на вземането. С факта на неизпълнение на задължението по договора за заем и настъпването на крайния му срок, доказва изискуемостта на задължението по него.

Поради това, съдът не се солидаризира с възраженията на процесуалния представител на ответника в този смисъл – че предсрочната изискуемост не е обявена и за настъпването й, ответника не е бил уведомен.

Цитираната от ответната страна съдебна практика в този смисъл и в частност Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/ 2013 г. на ВКС, досежно задължението на кредитора да обяви кредита за предсрочно изискуем и да го обяви на длъжника, касае случаите на подадено Заявление по реда на чл. 417, т. 2 ГПК. /т. 18 от ТР № 4/ 2014 г. – Изискуемо ли е, в хипотезата на предявен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК, вземането, произтичащо от договор за банков кредит, чиято предсрочна изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение от банката – кредитор по реда на чл. 418 вр. чл. 417, т.

2 ГПК и чл. 60, ал. 2 от Закона за кредитните институции ./ В случая, заповедното производство се е развило по реда на чл. 410 ГПК, поради което и цитираната съдебна практика е неотносима към случая.

Заповедта не е издадена въз основа на документ – извлечение от счетоводни книги по чл. 147, т. 2 ГПК, а по реда на чл. 410 ГПК.

Неоснователно е и възражението на ответната страна, че не е ясно от кой момент ответника е спрял плащанията по Договора за заем. Горното обстоятелство се установява от изготвената по делото съдебно – счетоводна експертиза, в която вещото лице е обективирало, че е извършено едно единствено плащане на вноска по заема – на 09.02.2021 г., в размер на 123.00 5 лв., които са разпределени за погасяване съответно на част от главницата, от договорната лихва и от сумата по Договора за допълнителни услуги по заема.

Предвид горните мотиви, съдът приема, че посредством представените писмени доказателства, както и с оглед на приетата съдебно – счетоводна експертиза, се доказа неизпълнение от страна на ответника – неплащане на заема на падежа – 30.07.2021 г. и настъпилата предсрочна изискуемост на същия.

Поради това, съдът приема, че претенцията, представляваща главница, след приспадане на внесената единствена вноска по заем, е основателна за сумата от 548.55 лв. – съобразно заключението на вещото лице, представляваща неизплатената част от Договора за заем.

Съдът приема, че основателна е претенцията и законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – по заповедното производство, тъй като от този момент, ответника се счита за поканен да плати. Поради това, уважава и акцесорния иск за законни лихви, считано от 06.12.2021 г. – датата на подаване на Заявлението по заповедното производство пред РС – Ботевград, до окончателното изплащане на главницата.

По отношение на възражението за ненадлежно уведомяване на ответника за извършената цесия, съдът също не се солидаризира със защитната теза на ответника.

Представени са доказателства, че вземането на кредитора „Микро кредит“ АД спрямо ответника, е прехвърлено /цедирано/ на ищеца по делото, по силата на Договор за цесия от на 12.03.2021 г. /л. 21 от делото/.

Съдът намира, че е налице надлежно уведомяване на ответника за извършената цесия. Съгласно установената съдебна практика – в частност – Решение № 3 от 16.04.2014 г. на ВКС по т. д. № 1711/ 2013 г., I т. о., ТК, уведомление, изходящо от цедента, приложено към исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника със същата, съставлява надлежно съобщаване за цесията, съгласно чл. 99, ал. 3 пр. първо ЗЗД , с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника, на основание чл.