Решение № 340 от 04.06.2026, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 340 гр. София, 04.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 4-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Жива Декова

Членове:

Александър Цонев

Филип Владимиров при участието на секретаря Албена В. Рибарска като разгледа докладваното от Филип Владимиров Касационно гражданско дело № 20258002103971 по описа за 2025 година

Производство по 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Прокуратура на Република България (ПРБ) против решение № 622/23.07.2025 г. по гр. д. № 832/2025 г. на Окръжен съд – Бургас (поправено по реда на чл. 247 ГПК с решение № 693/25.08.2025 г. по същото дело).

В жалбата се поддържат оплаквания за неправилност на въззивното решение в частта на присъденото на ищеца обезщетение на неимуществени вреди като постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необснованост.

Ответникът по жалба С. В. В. я оспорва.

Предмет на разглеждане е жалба срещу посоченото въззивно решение (поправено по реда на чл. 247 ГПК с решение № 693/25.08.2025 г. по същото дело), с което след частична отмяна и частично потвърждаване на решение № 34/21.03.2025 г. по гр. д. № 495/2024 г. на Районен съд – Царево, като краен резултат е уважен предявеният от С. В. В. против ПРБ иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ до размер на сумата от 10 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди от водено срещу ищеца досъдебно производство (ДП) № 108/2017 г. по описа на Специализирано звено „Антикорупция“ при Софийска градска прокуратура (СГП), пор. № 699/2017г. по описа на СЗА при СГП, приключило с оправдателна присъда по НОХД № 3594/2017 г. на Софийски градски съд (СГС), изменена с решението по ВНОХД № 1055/2019 г. на Апелативен съд - София досежно деянието по чл. 215, ал. 1 НК с 1 преквалификацията му в административно нарушение на чл. 90 от Закона за лова и опазване на дивеча (ЗЛОД), и обусловило налагането на административно наказание глоба в размер на 1 000 лв., ведно със законната лихва върху главницата от 21.11.2021 г. до изплащането.

Въззивното решение в частта за отхвърляне на иска за обезщетение на неимуществени вреди за разликата над 10 000 лв. до 20 000 лв. не е обжалвано и е влязло в сила.

Съставът на втората съдебна инстанция е постановил обжалвания резултат като е приел наличие на предпоставките на специалното основание по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за ангажиране отговорността на ПРБ за вреди. Установил е, че срещу ищеца и още четирима лица е било образувано ДП № 108/2017 г. по описа на Специализирано звено „Антикорупция“ към СГП, пор. № 699/2017 г. по описа на СЗА при СГП. Ищецът е бил привлечен в качеството на обвиняем в извършването на престъпления по чл. 339, ал. 1, предл. 2 НК и по чл. 215, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 НК, като по отношение на него е взета мярка за неотклонение „подписка“. По така повдигнатото му обвинение е признат за невиновен и оправдан с присъда № 28/04.02.2019 г. по НОХД № 3594/2017 г. на СГС. Присъдата е била предмет на въззивна проверка от Апелативен съд – София, който с решение № 2/06.01.2020 г. по ВНОХД № 1055/2019 г. (влязло в сила на 22.01.2020 г.) я е изменил в частта, в която ищецът е бил признат за невиновен по обвинението за престъпление по чл. 215, ал. 1 НК и за извършеното от него със същото деяние административно нарушение на чл. 90 ЗЛОД му е наложено, на основание чл. 11 ЗАНН, вр. чл. 20, ал. 2 НК, административно наказание глоба в размер на 1 000 лв. При тези факти въззивният съд е извършил определяне размера на обезщетението на неимуществените вреди с оглед нормата на чл. 52 ЗЗД и установеният в нея принцип на справедливостта. Позовал се е декларативно на критериите, възприети в съдебната практика на ВКС при определяне на това обезщетение, а именно: видът и продължителността на мярката за неотклонение; общата продължителност и развитието на наказателното производство; броят на съдебните инстанции, които са разгледали делото и как се отразило преследването на ищеца – има ли влошаване на здравословното му състояние, конкретните му преживявания и неговото емоционално и психическо състояние; цялостното отражение на процесното обвинение върху живота на ищеца, степента на накърняване на доброто му име с оглед социалния му статус, съдебното му минало и др. В конкретиката на случая, за да определи справедливия размер на дължимото обезщетение на нематериалните вреди, решаващият състав е съобразил, че на ищеца са повдигнати две обвинения – за престъпление по чл. 339, ал. 1, предл. 2 НК и за престъпление по чл. 215, ал.

1, вр. чл. 20, ал. 2 НК, които деяния са счетени да не са тежки по смисъла на чл. 93, т. 7 НК; отчел е общата продължителност на воденото наказателно производство – от три години (за времето от 29.01.2017 г. до 22.01.2020 г.), който срок е възприет като разумен за разглеждането и решаването му; че разследването не се е отразило на правото на незаконно обвиненото лице на свободно придвижване предвид взетата по отношение на него най - лека мярка за неотклонение „подписка“; че липсват твърдения за произтекли вреди, подлежащи на обезщетяване в случая от медийното му разгласяване, поради което този факт стои извън предмета на делото и не обуславя размера на обезвредата. По тези съображения е прието, че справедливото обезщетение за засегнатите нематериални блага възлиза на 10 000 лв., която 2 сума като краен резултат е присъдена на ищеца.

С определение № 536/05.02.2026 г. по настоящото дело е допуснат касационен контрол на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по правните въпроси за критериите при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, претендирано по реда на ЗОДОВ, с оглед приложението на принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД и за определянето на обезвредата в тези случаи при преценка на всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства. Обжалването е допуснато за проверка съответствието на атакувания съдебен акт с разрешенията, дадени с раздел ІІ от мотивите към т. 11 от ППВС № 4/23.12.1968 г., както и с решение № 237/07.07.2011 г. по гр. д. № 1258/2010 г., решение № 49 от 27.04.2011 г. по гр. д. № 697/2010 г., и двете по описа на III г. о., решение № 37/11.02.2009 г. по гр. д. № 5367/2007 г. на I г. о.

По горните правни въпроси, настоящият състав на ВКС споделя трайно установената практика (вж. разясненията, дадени с т. ІІ от ППВС № 4/1968 г., т. 3 и т. 11 от ТР № 3/22.04.2005 г., т. 19 от ТР № 1/2001 г. на ОСГК, а също решение № 197/16.11.2016 г. по гр. д.

№ 1845/2016 г., III г. о., решение № 293/17.03.2020 г. по гр. д. № 3963/2018 г., IV г. о., решение № 12/30.04.2020 г. по гр. д. № 1513/2019 г., III г. о., решение № 174/12.12.2018 г. по гр. д. № 546/2018 г., IV г. о., решение № 44 от 28.02.2019 г. на ВКС по гр. д. № 3337/2018 г., IV г. о., решение № 60190 от 12.10.2021 г. на ВКС по гр. д. № 547/2021 г., III г. о. и др.), вкл. и решенията на ВКС, на които касаторът се позовава, според която размерът на обезщетението за неимуществени вреди е свързан с критерия за справедливост, дефинитивно определен в чл. 52 ЗЗД, спрямо който настъпилата вреда се съизмерява.

Справедливостта, като критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. В този смисъл справедливостта по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а тя се извежда от преценката на конкретните обстоятелства, които носят обективни характеристики - характер и степен на увреждане, начин и обстоятелства, при които е получено, последици, продължителността и степен на интензитет, възраст на увредения, обществено и социално положение. С оглед спецификата на фактическия състав на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, от който произтича отговорността на държавата за вреди от значение е вида и характера на упражнената процесуална принуда, а като критерии за преценка са въведени и дългия несъобразен с разумния срок период на наказателното преследване, характера на престъплението по повдигнатото обвинение, неговата връзка със сферата на професионална реализация на пострадалия, засягане на доброто име и професионалната му репутация, публичното разгласяване на случая. Принципът на справедливост включва в най - пълна степен обезщетяване на вредите на увреденото лице от вредоносното действие и когато съдът е съобразил всички тези доказателства от значение за реално претърпените от увреденото лице морални вреди - болки и страдания, решението е постановено в съответствие с принципа на справедливост.

По същество на касационната жалба.

Установено е по делото, че ищецът е ловец и членува в ловно-рибарска дружина на [населено място], община Приморско, част от Сдружение на ловците и риболовците „Лебед“ 3

– [населено място]. При ловен излет на 29.01.2017 г. заедно с още четирима ловци в землището на посоченото село, били задържани и санкционирани от служители на Охрана на горите, в резултат на което срещу лицата, вкл. и ищеца било образувано наказателното производство и проведено разследване. На ищеца било повдигнато обвинение за престъпление по чл. 339, ал. 1, предл. 2 НК (за държане на огнестрелно оръжие – на другиго - без да има за това надлежно разрешение) и за престъпление по чл. 215, ал.1, вр. с чл. 20, ал.

2 НК (за това, че с цел да набави за себе си укрил чужда движима вещ – месо от отстреляна дива свиня, за която знаел, че е придобита от другиго чрез престъпление). Била му взета мярка за неотклонение „подписка“. По обвинението С. В. бил признат за невиновен и оправдан с присъда № 28 от 04.02.2019 г. по НОХД № 3594/2017 г. на СГС. При упражнения върху присъдата инстанционен контрол от Апелативен съд – София, с решение № 2 от 06.01.2020 г. по ВНОХД № 1055/2019 г. (влязло в сила на 22.01.2020 г.) същата е изменена в частта, в която ищецът е бил признат за невиновен по обвинението за престъпление по чл.

215, ал. 1 НК и за извършеното от него със същото деяние административно нарушение на чл. 90 ЗЛОД му е наложено, на основание чл. 11 ЗАНН, вр. чл. 20, ал. 2 НК, административно наказание „глоба“ в размер на 1 000 лв. В резултат на воденото срещу него наказателно производство ищецът понесъл неимуществени вреди – затворил се в себе си, спрял да общува с познати и приятели, и коренно се променил.

Предвид на така установените по делото факти правилно е прието от въззивния съд, че са налице предпоставките по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за ангажиране отговорността на ответника Прокуратурата на РБ, тъй като по повдигнатото му обвинение - за извършено престъпление по чл. 339, ал. 1, предл. 2 НК и по чл. 215, ал. 1 НК, ищецът е оправдан с влязла в сила присъда. Правилно е и съждението в обжалваното решение, че процесното наказателно производство е протекло в разумен срок (тригодишен, за времето от 29.01.2017 г. до 22.01.2020 г.), че разследването не се е отразило на правото на незаконно обвиненото лице на свободно придвижване, предвид взетата по отношение на него най - лека мярка за неотклонение „подписка“, както и че интензитетът на упражнената в случая процесуална принуда не е висок. В тази връзка правилно е отчетено от инстанцията по същество, че липсата на твърдения за медийното разгласяване на случая изключва значението на този факт при определяне размера на обезщетението на моралните вреди, тъй като е извън предмета на делото. Неправилно обаче въззивният съд е приел, че обвинението срещу ищеца е за престъпления, които не са тежки по смисъла на чл. 93, т. 7 НК – напротив, както за деянието по чл. 339, ал. 1, предл. 2 НК, така и за това по чл. 215, ал. 1 НК по закона е предвидено наказание лишаване от свобода повече от пет години. Касае се за обвинение в тежки престъпления според цитираната разпоредба от общата част на НК. Неправилно също втората съдебна инстанция е приложила материалния закон към установените по делото факти, което е довело до необоснован и незаконосъобразен извод относно размера, необходим за репариране на понесените от ищеца морални вреди. Основателен в тази насока е касационния довод на прокуратурата за нарушение на чл. 52 ЗЗД при приложение на критерия за справедливост, довело до определяне на обезщетение в размер на 10 000 лв., който е завишен. Решаващият състав не е отчел факта, че по второто обвинение в 4 престъпление – по чл. 215, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 НК, съдът (в лицето на Апелативен съд – София при упражнения инстанционен контрол върху оправдателната присъда на СГС) с решение № 2/06.01.2020 г. по ВНОХД № 1055/2019 г. е намерил, че макар несъставомерно по посочения текст от особената част на НК, деянието осъществява състав на административно нарушение по чл. 90 ЗЛОД – укрил в съучастие с още две лица като съизвършители незаконно придобит от другиго – В. Д. дивеч – месо от дива свиня, поради което изменяйки първоинстанционната присъда в тази й част, е наложил на основание чл. 11 ЗАНН, вр. чл.