Решение № 1762 от 12.02.2026, Административен съд - Варна
- Съд
- Административен съд - Варна
- Дело
- Административно дело 901/2025
- Вид
- Решение № 1762
- Подписан
- 12.02.2026
- В сила
- 24.06.2026
- Състав
- Иванка Иванова
Цитирани разпоредби
- чл. 146 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 168, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 172, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 59, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 103, ал. 4 · Закон за здравето
- чл. 60 · Кодекс за социално осигуряване
- чл. 3 · Наредба за медицинската експертиза
- чл. 62 · Наредба за медицинската експертиза
РЕШЕНИЕ
№ 1762
Варна, 12.02.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Варна - XV състав, в съдебно заседание на петнадесети януари две хиляди двадесет и шеста година в състав:
Съдия:
ИВАНКА ИВАНОВА
При секретар ГАЛИНА ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от съдия ИВАНКА ИВАНОВА административно дело № 20257050700901 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава Х от АПК във вр с чл. 112, ал. 1, т. 4 от ЗЗдравето.
Делото е образувано по жалбата на Й. Н. К. [ЕГН] от гр. Варна, [жк], [улица]против Решение на НЕЛК №00062 от заседание № 027, издадено на 12.03.2025 г. , с което е изменено Решение на ТЕЛК при УМБАЛ“Св.М.“ – Варна № 00506 от 21.10.2024 г., с което е определена 30% ТНР на жалбоподателя.
Жалбоподателя излага доводи, че решението противоречи на материалния закон.
В с.з. жалбоподателят, редовно призован се явява лично и с адв. Цв. Л., която поддържа жалбата и изразява становище за незаконосъобразност на постановения адм.акт. В дадения от съда срок представя писмена защита с изразено становище за нарушение на адм. производствените правила, нарушение на чл. 50 от ПУОРОМЕРКМЕ и чл. 60 от КСО. Пледира за присъждането на направените по делото разноски.
Ответникът - СС на НЕЛК по неврологични УНГ и ССЗ, редовно призован не изпраща представител. По делото е била получена писмена молба за присъждане на юрк. възнаграждение в пълен размер и възражение за прекомерност на адв. възнаграждение на жалбоподателя, без изразено становище по спора.
Заинтересованата страна – ТП на НОИ – Варна, редовно призована, не изпраща представител. Не изразява становище по делото.
Заинтересованата страна – РЗОК - Варна, редовно призована, не изпраща представител. Не изразява становище по делото.
Заинтересованата страна – РД“Социално подпомагане“ - Варна, редовно призована, не изпраща представител. Не изразява становище по делото.
Заинтересованата страна – Агенция за хората с увреждания - София, редовно призована, не изпраща представител. Не изразява становище по делото.
Заинтересованата страна – ТЕЛК при МБАЛ“Св.М.– Варна“ ЕАД, редовно призована, не изпраща представител. Не изразява становище по делото.
Съдът, след като се съобрази с изложените в жалбата основания, доводите на страните и събраните доказателства, приема за установено следното:
Жалбоподателят Й. К. е получил контузия на шията, поради настъпила трудова злополука по чл. 55, ал. 1 от КСО на 24.01.2024 г., за което е бил издаден болничен лист от АИППМП РОЗИМЕД „ Д-р Р. Н.“ ЕООД за домашно лечение от 26.01.2024 г. до 08.02.2024 г. /МЕД/. Болничния лист е бил продължен с ЛКК за още 26 дни след 4 месеца от 28.06.2024 г. до 23.07.2024 г. /МЕД/.
От представения в МЕД на жалбоподателя К. А. лист № 2418D03A5AB от 28.06.2024 г. и снетата анамнеза се установява, че К. на 26.01.2024 г. по време на работа в областта на врата му е паднал 200 кг. варел. От тогава е с болки и ограничение на движенията в шийния отдел, с болки по цялата дясна ръка, болки по дясната плешка към гърба. С ограничение в движенията на 2 и 3 пръст на дясната ръка и изтръпване. След инцидента е бил прегледан в Спешен център “Св.А.“, като е направена рентгенография на шийни прешлени – без фрактури по данни на К.. Прегледан от неврохирург, предложена хоспитализация на която К. е отказал. Няколко дни по-късно е проведен КТ на глава и шийни прешлени – без патологични изменения по данни на К.. През м. февруари е проведен ЯМР на шиен отдел, след което е бил консултиран с невролог, дадена препоръка за консулт с ортопед, за което не е представена медицинска документация. Към момента е провеждал терапия с Прегабин 75 мг по 1 капс. дневно.
Според МЕД на 26.09.2024 г. жалбоподателят К. е подал заявление –декларация до ТЕЛК, в което декларирал че работи в МТМ ЕООД като полагач на епоксидни и подови настилки, като представил мед протокол на ЛКК № 696/ 13.09.2024 г. според който е с водещо заболяване – контузия на шията и придружаващи диагнози: Увреждане на шийните коренчета, некласифицирани другаде; Увреждане на брахиалния плексус, и Увреждане на гръдните коренчета, некласифицирани другаде.
На 21.10.2024 г. е издадено ЕР на ТЕЛК при УМБАЛ“Св. М. – Варна“ ЕАД /МЕД/, с което жалбоподателят К. е освидетелстван като временно нетрудоспособен за периода от 26.01.2024 г. до 11.09.2024 г. , като ТЕЛК е прекратил временната нетрудоспособност с удължаване на същата с още 40 дни от 11.09.2024 г. с решение – лицето да бъде трудоустроено за срок от 6 месеца.
На 06.12.2024 г. жалбоподателят К. е оспорил ЕР на ТЕЛК пред НЕЛК /МЕД/.
На 12.03.2025 г. НЕЛК се е произнесла с процесното Решение № 00062 от заседание № 027 /МЕД/, като е отменила ЕР на ТЕЛК по оценката и е издала ново решение за 30% ТНР, без чужда помощ. Дата на инвалидизацията – 21.10.2024 г., тъй като лицето работи. Водеща диагноза: Увреждане на шийните коренчета, некласифицирани другаде, при същото общо заболяване. НЕЛК са отбелязали, че за трудовата злополука в МЕД не са представени документи за проведена процедура по Наредбата за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки – протокол за проведено разследване на трудова злополука от осигурителя, декларация за труд. злополука от осигурителя/ пострадалия в ТП на НОИ, разпореждане на ТП на НОИ за приемане на злополуката за трудова по чл. 55 от КСО.
На 11.04.2025 г. процесното решение на НЕЛК е било връчено на жалбоподателя чрез баща му Н. К. / стр. 5 от адм. преписка/.
На 24.04.2025 г. жалбоподателят К. е оспорил процесното решение на НЕЛК пред АдмС – Варна.
По делото е допусната комплексна съдебно-медицинска и съдебно-психиатрична експертиза по въпроси, поставени от жалбоподателя. При неврохирургичният преглед на К. на 22.12.2025 г. се установява, че той е контактен и адекватен, ориентиран за време и място, придвижва се самостоятелно. ГКС – 15 т. Оплаква се от изтръпване на дясната ръка.
Соматичен статус: Нормален за възрастта. Пулмо ет кор – б.о.
Стабилен хемодинамично.
Неврологичен статус: Менингиални явления не се установяват.
ЧМН – б.о. Запазени движения за ръцете и краката в еднакъв обем и сила – М=5/5.Квадринормофлексия. Патологични рефлекси не се установяват.Координация – несмутена. Повърхностна сетивност – съобщава за хипестезия по дерматоми С6 и С7 в дясно, както и периодични мравучкания в областта на врата. Не се установяват хипотрофии на мускулатурата в областта на раменния пояс, мишницата, предмишницата и пръстите на дясната ръка.
Тазови резервоари – контролира.
На първия поставен въпрос ВЛ е отговорило, че при жалбоподателя е направена МРТ, според разчитането на която не са отбелязани травматични промени в шийните прешлени и прилежащите коренчета. На направените ЕМГ изследвания не се установяват значителни увреждания на проводимостта. При медицинския преглед не са регистрирани парези или трофични промени по мускулите на дясната ръка. Сетивното изследване е субективно и не покрива зоните на инервиране на процесните коренчета.
По втори поставен въпрос ВЛ е дало заключение, че при медицинския преглед не са регистрирани парези и атрофия на мускулатурата. Налице са субективни сетивни нарушения – хроничен болков синдром. Съобщава за периодични болки.Без нарушена походка или двигателен дефицит.
На третия поставен въпрос ВЛ е отговорило, че в НМЕ не съществува понятието „хронична флексопатия“ и няма как да се оценява на 50%.
На четвъртия поставен въпрос ВЛ е отговорило, че не е реалистично определянето на 30% ТНР при наличните функционални дефицити, би трябвало да е по-малко.
На петия поставен въпрос ВЛ е дало заключение, че тези неврологични увреждания не ограничават възможността за упражняване на физически труд, повдигане на тежести и работа в динамична среда.
По задачите за причинно-следствената връзка към СМЕ.
По поставените въпроси ВЛ е отговорило, че неврологичните и психичните оплаквания на жалбоподателя са пряко и непосредствено свързани със злополуката на 26.01.2024 г. Няма други житейски и медицински фактори, които да могат да обяснят състоянието на К.. Ако злополуката не беше настъпила, пак щеше да се прояви брахиалната киста в ляво и жалбоподателят пак щеше да бъда опериран, като нямаше да ги има другите оплаквания. Прогностично реалният процент на ТНР, изчислен комплексно неврологично-психично според ВЛ е 20%. 30% ТНР не съответства на реалното функционално увреждане.
На въпроса дали са налице основания за определяне на ТНР в диапазона над 50%, респективно 70-80 %, съобразно Приложение № 1 към НМЕ, ВЛ е отговорило, че изброените в Наредбата периферни нерви, образуващи плексус брахиалис са оценени с лека, средна и тежка степен , съответно с 10%, 20% и 30% ТНР и дори да се приеме, че при жалбоподателя е налице увреждане на нервус улнарис, то се касае за лека степен и би се оценило с 10% ТНР.
На въпроса за установената бранхиална киста у К. как влияе върху общото му здравословно състояние, издръжливост и трудоспособност ВЛ е отговорило, че бранхиалната киста у К. на шията в ляво е доброкачествена торбичка, пълна с течност, която се образува на врата от остатъци от ембрионалното развитие, обикновено от страни, и може да стане видима като подутина, особено при инфектиране, причинявайки болка, зачервяване, топлина и секреция, като лечението често включва хирургично отстраняване. Обикновено се среща при млади хора. В случая оперираната брахиална киста на К. няма нищо общо и не може да има с инцидента на 26.01.2024 г. Проведеното оперативно лечение на брахиалната киста няма никакво влияние върху общото му здравословно състояние, издръжливост и трудоспособност. Дори белега от оперативното лечение на шията почти не си личи.
На жалбоподателя К. е извършено психиатрично освидетелстване на 22.12.2025 г. ВЛ дава заключение, че К. е позитивен, но с вътрешно напрежение, което не успява напълно да овладее. Осъществява и поддържа добър словесен и очен контакт. Ориентиран цялостно за време, място и собствена личност. Със съзнание за заболяване на физиката – нервно и на психиката. Не се диагностицират разстройства на ВПД. С леки емоционално-дистимни колебания с реактивна основа. Мисловният процес протича с умерена скорост, правилно граматически структуриран, леко застоен и обстоятелствен, при пресъздаване на събитията свързани с 26.01.2024 г. Свръхценно разработва психотравмено изживяване. Споделя невротично депресивни оплаквания и тревожни преживявания, ситуативно свързани с 26.01.2024 г.Памет и интелект – съответни за възрастта образованието и социалния опит. Личността е хармонично, правилно развита….К. е декларирал, че следствие на претърпяната трудова злополука са настъпили промени в начина му на живот. След инцидента се е наложило обездвижване на ръката за известен период от време, ползване на продължителни болнични, последваща рехабилитация, многократни посещения при различни специалисти, с приоритет невролози, като в този период е бил зависим от майка си. Бил е тревожен, имал е проблеми със съня.К. към настоящото освидетелстване е вътрешно тревожен, неспокоен. Споделя за болки в ръката, или в определени моменти усещане в нея, като тръпнене, мравучкане. Резултатите от изследването дават основание да се поддържа поставената психиатрична диагноза през м. 04.2025 г. – ПОСТТРАВМАТИЧНО СТРЕСОВО РАЗСТРОЙСТВО, с изразена тревожност и психомоторика, свързани със състоянието на ръката му като последица от инцидента на 26.01.2024 г.
Случилото се с К., той до настоящия момент не е в състояние да преработи и постепенно да се освободи от въздействието му.
И до сега при К. е налице свръхценна разработка на събитието. След момента на инцидента при него е диагностицирано психогенно по своята същност състояние, предизвикано от психотравмено събитие. Психичните му проблеми продължават около 2 години, като са довели към настоящия момент К. в психично състояние на ПОСТТРАВМАТИЧЕН СТРЕС, състояние предизвикано от психотравмено въздействие. Личността на К. е била дълбоко засегната от това флустриращо събитие….Към настоящия момент К. е с ПОСТТРАВМАТИЧНО СТРЕСОВО РАЗСТРОЙСТВО Ф-43.1, което има голяма продължителност и би оказало въздействие върху цялостния му психичен живот в бъдеще – в близък семеен кръг и социален аспект. Като психолочична защита на преживяванията, свързани с инцидента К. е с подтисната емоционалност, като му липсва вътрешно равновесие.