Определение № 436 от 26.08.2026, Окръжен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 436 гр. Ловеч, 26.08.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, III СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИВАН ИВАНОВ при участието на секретаря ВЕСЕЛИНА ВАСИЛЕВА в присъствието на прокурора В. Ст. В. като разгледа докладваното от ИВАН ИВАНОВ Частно наказателно дело № 20264300200454 по описа за 2026 година и за да се произнесе съобрази:

Производството е по реда на чл. 437 и сл. от НПК.

Постъпила е молба от И. Н. С., в която посочва, че изтърпява 10месечна присъда, извън условията на опасен рецидив, по която е изтърпял изискуемата част за УПО. По време на престоя си в затвора е осъзнал грешките си и поема пълна отговорност за действията си, като е променил и отношението си към закона и обществото. Знае, че не е за първи, а за осми път в затвора, но твърди, че по време на сегашния си престой е осъзнал, че за да не продължава по този вреден начин живота си трябва да завърши средното си образование и впоследствие висше, което счита, че е катализатор за успешно намиране на законна работа, която от своя страна способства за неутрализиране на престъпните намерения. Сочи, че към момента има завършен 9-ти клас, поради което желае коренна промяна в начина си на живот чрез образование и придобиване на професия. Твърдо е решил от 15.09.2026 г. да започне обучение в самостоятелна форма в Професионална гимназия по туризъм „Д-р Васил Берон“ – Велико Търново, където след завършване на 12 клас ще получи диплома за средно образование и сертификат за професия, към която се е насочил – готвач. Без УПО следва да бъде освободен от затвора на 11.12.2026 година, а крайният срок на записване на обучението за самостоятелна форма е в началото на септември, поради което моли да бъде условно предсрочно освободен. Посочва, че след 1 излизането ще живее на адреса си по лична карта. Счита, че малкия оставащ срок до края на присъдата му носи минимален риск за обществото, докато ползата от неговото интегриране чрез продължаване на образованието и придобиването на професия е огромна. Предвид изложеното моли да бъде условно предсрочно освободен.

Упълномощеният от Началника на Затвора – Ловеч ст. юрк. Г.Г. счита, че подадената молба е неоснователна и моли същата да бъде оставена без уважение, като развива подробни съображения в тази насока.

Представителят на Окръжна прокуратура – Ловеч окръжния прокурор В. В. счита, че не са налице достатъчно доказателства за трайно поправяне и превъзпитание на лишения от свобода, поради което моли молбата на И. Н. С. да бъде оставена без уважение. Основен акцент поставя върху многократните изтърпявания на наказания лишаване от свобода ефективни от страна на осъдения.

В съдебно заседание служебно назначеният защитник на И. Н. С. адв.

Ц.Ж. от АК-Ловеч моли да бъде уважена молбата на подзащитния й, като излага доводи, че са налице предпоставките на чл. 70 от НК.

Лишеният от свобода И. Н. С. в съдебно заседание се явява лично, поддържа молбата си и моли да бъде условно предсрочно освободен. Изразява желание да продължи да учи в самостоятелна форма на обучение в ПГТ – Велико Търново, като развива подробни съображения относно подадената от него молба за условно предсрочно освобождаване, а също така причините, поради което не му е присъдена награда в МЛС. Заявява, че ИСДВР формално е карал както него, така и други лишени от свобода да се подписват в папка за извършената индивидуална работа с тях, но реално не е работено по индивидуалния план на присъдата.

Настоящата инстанция, като съобрази постъпилата молба, становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

От фактическа страна:

В момента лишеният от свобода И. Н. С. изтърпява наказание „лишаване от свобода“ в размер на 10 месеца, наложено с Протоколно определение № 45/06.03.2026 г. по НОХД № 242/2026 г. на РС-Велико 2

Търново.

Към днешна дата С. е изтърпял 5 месеца и 8 дни, от предварителен арест 12 дни, фактически е изтърпял 5 месеца и 20 дни, от работа 1 месец и 2 дни или ВСИЧКО- 6 месеца и 22 дни, и има остатък 3 месеца и 8 дни.

От приложеното по делото становище на Началника на Затвора – Ловеч е видно, че при изготвената първоначална оценка на риска от рецидив е отчетен среден - 60 точки. Зоните с най-големи потребности от профила на нуждите се оформят в сферите на криминално минало, начин на живот и обкръжение и умения за мислене. Частично разпознава проблемите си и ги решава по собствен начин. Опитва се да бъде част от обществото, но самоконтрола на този етап все още не е овладян. Анализът на риска от сериозни вреди също е висок за конкретния човек, непосредствен след освобождаването, насочен към обществото. Обширна криминална история.

Засяга известен възрастен - имуществени вреди. В условията на затвора по режима са отчетени опасения във връзка с въпроси с нарушение на задълженията, но от 2016 год. от ИСИН системата няма регистрирани наказания. Представя се с добри волеви задръжки в условия на строг контрол.

Демонстрира добро самоопознаване и самочувствие, което в голяма степен се препокрива с действителните му възможности и умения. Рискът от сериозни вреди към служителите на затвора и останалите лишени от свобода е нисък.

Повторна оценка на риска от рецидив и от вреди не е извършвана.

Първоначално изготвената оценка е актуална и към настоящия момент.

Периодът на изтърпяване на наказанието е твърде кратък, за да се констатира положително корекционно въздействие върху поведението на лишения от свобода.

В становището на Началника на Затвора е посочено, че в момента се изпълнява първоначалния план на присъдата, в които са договорени цели и задачи за осъзнаване на вредата от престъпното деяние. Участва в индивидуалната корекционна работа. Предимно се интересува от въпроси, касаещи промяна в правния статус, а не постигане на целите, заложени в плана на присъдата, водещи до позитивни промени в нагласите и постигане на възпиращ ефект върху противозаконното му поведение. Положителни промени трудно се констатират в първоначално констатираните дефицити.

Времето на изтърпяване на наказанието е твърде кратко, за да се регистрират 3 положителни промени. Изготвения план на присъдата е с договорени срокове от една година, за да бъде повторно преразгледан. Необходимо е време за трансформиране на нагласите, формиране на правна култура, промяна в начина на живот и обкръжение и повишаване на уменията за мислене.

Сочи се, че С. не е участвал в групова работа. Участието му в индивидуалните корекционни дейности по изпълнение плана на присъдата е формално. Лишеният от свобода С. е с ограничени ресурси. Не проявява интерес към провежданите турнири от администрацията на затвора и не се включва в дейностите свързани с осмисляне на свободното време. Разполага с формирани трудови навици. С. след първоначалната адаптация е разпределен във втора група на 02.04.2026 г. Мотивиран е за полагане на труд и на 28.05.2026 г. му е даден шанс за полагане на труд като кухненски работник, но на 13.07.2026 г. е спрян от работа, поради несправяне с поставените му задачи от главния готвач М.М. и отново е разпределен във втора група:

Лишеният от свобода спазва ПВР и режимните изисквания. Не е наказван. Не е и награждаван.

Сочи се в становището, че с л. св. С. са договорени цели и задачи за изпълнение плана на присъдата, съобразени с констатираните проблемни зони от изготвената първоначална оценка на риска от рецидив и вреди.

Отношението му към плана на присъдата е формално. По време на индивидуалните срещи, в краткия период на изтърпяване на наказанието е направен анализ на извършеното правонарушение, с оглед осъзнаване на провокиращите фактори и въздействието от извършеното. Планът на присъдата до момента не е изпълнен като цели, задачи и срокове предвид краткия срок на пребиваване в МЛС /от 18.03.2026 г./. Корекционната прогноза е неблагоприятна, предвид ригидността в мисленето, ограничените възможности за преработване на миналия негативен опит. Налице са сериозни личностни и поведенчески дефицити. Първоначално констатираните дефицити от оценката на риска от рецидив при нагласите, в начина на живот и обкръжение и в уменията за мислене са актуални и към момента.

В становището на Началника на Затвора е направен извод, че не са налице достатъчно доказателства за поправяне по смисъла на чл. 439а, ал. 1 от НПК и е изразено отрицателно становище по молбата за условно предсрочно освобождаване.

4

В подкрепа на становището на Началника на Затвора е й доклад от И.И.в - ИСДВР, който дава заключение, че планът на присъдата до момента не е изпълнен като цели, задачи и срокове, предвид краткия срок на пребиваване в МЛС. Корекционната прогноза е неблагоприятна, предвид ригидността в мисленето, ограничените възможности за преработване на миналия негативен опит. Налице са сериозни личностни и поведенчески дефицити. Посочва се, че първоначално констатираните дефицити от оценката на риска от рецидив при нагласите, в начина на живот и обкръжение и в уменията на мислене са актуални и към момента. Рискови фактори са слабия самоконтрол, импулсивност в поведението, липса на адекватно планиране на дейностите и обмисляне на последствията от предприетите действия.

От правна страна:

От направения анализ на всички доказателства за цялостното поведение на С. обосновават извод, че не са налице предпоставките визирани в чл. 70, ал. 1 от НК за допускане на условно предсрочно освобождаване на същия, тъй като не е налице втората предпоставка необходима за уважаване молбата му. Съгласно разпоредбата на чл. 70, ал.1 от НК лицето следва да е дало доказателство за своето поправяне. Законът е дал ясна дефиниция за доказателства за поправяне в нормата на чл. 439а от НПК, а именно това са всички обстоятелства, които сочат добро поведение, участие в трудови, образователни, обучителни, квалификационни или спортни дейности, социализирани програми за въздействие, общественополезни прояви.

Доказателствата за поправянето се установяват в оценките на осъдения по чл.

155 от ЗИНЗС, работата по индивидуалния план за изпълнение на присъдата по чл. 156 от същия закон, както и всички други източници на информация за поведението на осъдения по време на изтърпяването на наказанието. Това налага изследване на цялостното поведение на осъденото лице по време на престоя му в затвора.

Съдът приема, че не са налице доказателства за трайни положителни промени в поведението на лишения от свобода. Съгласно установената съдебна практика - ПВС № 7/85 изм. с ПВС № 8/87 констатацията, че лишеният от свобода е показал примерно поведение следва да се основава на данни за съзнателно и активно положително отношение към режимните изисквания, вътрешния ред и дисциплина. От значение са изводите за 5 постигане на целите на наказанието, с оглед промяната на личността и поведението на осъденото лице, както и липсата на рискове, което е в защита на обществения интерес. Съдът приема, че е необходимо да продължи поправителното въздействие в Затвора Ловеч по отношение на И. Н. С., тъй като не са налице трайни доказателства за промяна в неговото поведение, които да сочат, че същия се е превъзпитал и поправил, не са постигнати целите на наказанието, визирани в чл. 36 от НК с изтърпяната част от наложеното наказание, поради което не е налице втората кумулативна дадена предпоставка, посочена в чл. 70, ал. 1 от НК.

В тази връзка настоящата инстанция приема предвид посочените погоре доказателства, че не са налице останалите изисквания за условно предсрочно освобождаване. С поведението си не е доказал, че наказанието лишаване от свобода му е оказало нужното корекционно въздействие.

Относно възражението на осъдения С. и касаещо изготвената оценка на риска, респективно че не е извършена преоценка от ИСДВР настоящата инстанция приема за неоснователно, тъй като в социалния доклад ИСДВР И.И.в е посочил, че оценката на риска и зоните с най-големи потребности от профила на нуждите са посочени в първоначална оценка на риска от рецидив, който е отчетен среден - 60 точки и са актуални и на настоящия етап /л. 11 от делото/. Зоните с най-големи потребности от профила на нуждите се оформят в сферите на криминално минало, начин на живот и обкръжение и умения за мислене. ИСДВР приема, че и на настоящия етап осъдения С. частично разпознава проблемите си и ги решава по собствен начин сочи ИСДВР. Все в тази връзка сочи, че осъдения се опитва се да бъде част от обществото, но самоконтрола на този етап все още не е овладян. В тази връзка самия осъден в становището си по време на съдебното следствие заявява, че след изтърпяване на наказанието лишаване от свобода по настоящата присъда, ако не му бъде осигурена възможност за работа най-вероятно отново ще извърши престъпление. Т.е. настоящата инстанция приема, че и към настоящия етап процеса на поправяне при осъдения не е настъпил в пълен обем. Нещо повече ИСДВР сочи, че и към настоящия момент анализът на риска от сериозни вреди също е висок за конкретния човек, непосредствено след освобождаването и насочен към обществото. В подкрепа на този извод на ИСДВР е и справката за съдимост приложена към затворническото досие, от която е видно, че осъдения С. е осъждан многократно за тежки умишлени 6 престъпления от общ характер, и най–вече свързани с отнемане на чужди движими вещи от различни граждани.