Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 4870 от 11.11.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Частно наказателно дело 15710/2026
Вид
Определение № 4870
Подписан
11.11.2026
В сила
11.11.2026
Състав
ВЕЛИЗАР СТОЯНОВ КОСТАДИНОВ

Цитирани разпоредби

  • чл.206 · Наказателен кодекс
  • чл.209, ал.1 · Наказателен кодекс
  • чл.210, ал.1, т.5 · Наказателен кодекс
  • чл.217 · Наказателен кодекс
  • чл.282 · Наказателен кодекс
  • чл.286 · Наказателен кодекс
  • чл.242 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 368 · Наказателно-процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4870 гр. София, 11.11.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 9-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ като разгледа докладваното от ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ Частно наказателно дело № 20261110215710 по описа за 2026 година I.). ПРОИЗВОДСТВОТО Е ПО РЕДА на чл. 368 от НПК

ОБРАЗУВАНО Е ПО МОЛБА с вх. № 11427/26 от 18.09.2026г. на МОЛИТЕЛЯ Р. Е. Ш., с ЕГН: ********** в качеството му на пострадало лице по ДП № 349 ЗМИП/ЗМ-15040 по описа на 07 РУ-СДВР и пр. пр. № 142/2026г. по описа на СРП с искане съдът да постанови съдебен акт, по силата на който да бъде извършено ускоряване на разследването по образуваното досъдебно производство и дължимите по закон процесуалноследствени действия.

II.). СЪДЪТ НАМИРА, ЧЕ ДЕПОЗИРАНАТА МОЛБА по чл.368 от НПК е подадена от процесуално легитимирана страна, с обоснован и доказан правен интерес пред родово, местно и функционално компетентен съд, като молбата е редовна от външна страна с посочване на изискуемите по закон реквизити, поради което се явява ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА.

III. ) . РАЗГЛЕДАНА

ПО

СЪЩЕСТВО,

МОЛБАТА

Е

НЕОСНОВАТЕЛНА, поради следните съображения:

Образуваното на 16.02.2026г. досъдебно производствоДП № 349

ЗМИП/ЗМ-15040 по описа на 07 РУ-СДВР и пр. пр. № 142/2026г. по описа на СРП не е забавено. Събрани са множество писмени доказателства.

Разпитан е свидетел по делото. Предстоят извършването на допълнителни процесуално-следствени действия. В жалбите на молителя Ш. се инвокират множество твърдения за всякакви видове престъпни състави срещу магистрати и най-вече срещу адвокат Т. М. - по чл.217 от НК; по чл.209 от НК; по чл.206 от НК; чл.282 от НК; чл.286 от НК и прочее. Предметът на разследването, съгласно постановлението на прокурора за образуваното досъдебно производство е за престъпление от общ характер по чл.210, ал.1, т.5 вр. чл.209, ал.1 от НК. Предстои прокурорът чрез службите на МВР да установи по реда на НПК има ли въобще извършено престъпление и кой е 1 неговия извършител, като това правно положение (и независимо от хода на развитието на досъдебното производство) не отнема възможността на молителя Ш. да защитни правния си интерес по реда на гражданския закон. В настоящото досъдебно производство съдът не притежава законови правомощия по НПК да се произнася по законосъобразността на инициираното разследване. Съдът не следва да указва на прокурора как следва да завърши разследването в ДП, респективно какви процесуалноследствения действия са дължими и следва да бъдат извършени. Прокурорът като ръководно-решаващ орган на ДП има правото по реда на чл.13 и чл.14 от НПК да прецени всички въпроси на ДП, основавайки решенията си на доказателствата по делото, закона и вътрешното си убеждение, включително и когато преценява въпросите на ДП в стадия действия на прокурора след приключване на разследване, уредени в чл.242 от НПК. Конституционно установено правомощие на прокуратурата е да реши дали да привлече определено лице към наказателна отговорност, за какво престъпление и съответно кога са събрани достатъчно доказателства за това, като съдът не би могъл да дава указания в тази насока. Конституционно установено правомощие на прокуратурата е да реши и въпроса дали наказателното производство в досъдебната му фаза следва да бъде спряно или прекратено, като и по тези въпроси съдът не би могъл отново да дава указания на прокурора в същата насока.

СЪДЕБНИЯТ СЪСТАВ КОНСТАТИРА, ЧЕ в ДП е събран по преценка на прокурора значителен доказателствен материал. Прокурорът е инкорпорирал в ДП чрез процесуалния инструментариум на НПК множество писмени доказателства и гласни доказателствени средства. По-етапно са извършвани по указание на прокурора от разследващия орган процесуалноследствени действия. Съдът не установява неоснователно забавяне или тотално бездействие в процесуалното разследване. Делото е с фактическа и правна сложност с оглед отразените от обективна и субективна страна елементи на деянието по чл.210, ал.1, т.5 вр. чл.209, ал.1 от НК , които подлежат на доказване в подготвителната фаза на наказателното производство.

Прокурорът като ръководно-решаващия орган на ДП своевременно е упражнявал надзор за законност върху разследването, неговото качество и оперативна бързина. Прокурорът носи пълна отговорност за срочното приключване на разследването. Той носи отговорност по отношение на това дали обвинителната му теза ще бъде скрепена от съда с положителна санкция или няма да получи такова потвърждаване. Съдът отчита, че прокурорът има право в открито съдебно производство, в случай че внесе обвинителен акт в съда, да упражни обвинителната си функция и в състезателен процес да обоснове обвинителната си теза. Прокурорът определя в ДП какви указания да обективира към разследващия орган касателно събирането на доказателствата и доказателствените средства чрез способите на доказване.

Решаващата инстанция на СРС приема, че прокурора е активен в разследването по ДП, доколкото в неговите рамки се позовава на доказателствата, приложимият закон и вътрешното си убеждение. Ръководнорешаващият орган на ДП в разумни срокове извършва дължимият по своя 2 обем и процесуален стандарт процесуално-следствени действия. Така същият прилага правомощията си навременно и присъщо на обвинителната му власт, но и охранява права на гражданите, едно от които е те да могат да получат бързо, срочно и навременно разследване на техните заявени правни интереси.

Съдът намира, че прокурора, при поставяне на неговото внимание на въпроси и предявени искания от страните по досъдебното производство, се произнася по тях срочно и съответно. По тези съображения, СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, НО, 9 СЪСТАВ,

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ КАТО НЕОСНОВАТЕЛНА И

НЕДОКАЗАНА ДЕПОЗИРАНАТА МОЛБА с вх. № 11 4 2 7 / 2 6 от 18.09.2026г. на МОЛИТЕЛЯ Р. Е. Ш., с ЕГН: ********** в качеството му на пострадало лице по ДП № 349 ЗМИП/ЗМ-15040 по описа на 07 РУ-СДВР и пр. пр. № 142/2026г. по описа на СРП с искане съдът да постанови съдебен акт, по силата на който да бъде извършено ускоряване на разследването по образуваното досъдебно производство и дължимите по закон процесуалноследствени действия.

ДОСЪДЕБНОТО ПРОИЗВОДСТВО НЕЗАБАВНО ДА СЕ ВЪРНЕ на наблюдаващия прокурор от СРП за суверенна преценка за продължаването на процесуално-следствените действия.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и/или протестиране.

ДА СЕ ВРЪЧИ препис от съдебния акт на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 3