Акт от 14.10.2021, Административен съд - Хасково

Р Е Ш Е Н

И Е №529

14.10.2021г. гр.Хасково

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

Административен съд Хасково в публичното заседание на двадесет и четвърти септември две хиляди и двадесет и първа година в следния състав:

СЪДИЯ : ПАВЛИНА

ГОСПОДИНОВА

Секретар Светла Иванова

Прокурор като разгледа докладваното от съдията адм.д.№937 по описа за 2021г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.84, ал.2 във вр. с чл.70, ал.1 от Закона за убежището и бежанците.

Образувано е по жалба от А.Н.А., роден в * окупирани територии, с посочен по делото съдебен адрес:*** към ДАБ при МС, срещу

Решение №УПХ-392/27.08.2021г. на Интервюиращ орган при Държавната агенция за бежанците при МС. Твърди се, че решението, с което се отказва предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут, е незаконосъобразно поради съществено нарушение на административнопроизводствените правила и материалноправните разпоредби. Обжалваният административен акт бил постановен в нарушение на чл.8 и чл.9 от ЗУБ, тъй като административният орган игнорирал факта, че причините да напусне страната си били свързани с наличието на заплаха за живота и сигурността му. Жалбоподателят бил заявил пред ДАБ подробно своята история и същата била възприета правилно. Решаващият орган обаче неправилно приел, че спрямо него не били налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут. Нямало нито един аргумент дали молбата е явно неоснователна, а били обсъдени въпроси, свързани с обстановката в страната.

Това следвало да се обсъжда в производство по общия ред. Били обсъдени само изхождащи от самия орган справки-анализи, а не били анализирани твърденията на жалбоподателя. Ако били установени неясноти или противоречия, то органът следвало да проведе допълнителни интервюта, а не да счете, че историята на бежанеца била изяснена. Интервюиращият не изложил никакви аргументи защо се приема, че жалбоподателят се позовава на обстоятелства извън предмета на закона или че не се посочват причини да бъде разгледано производството по общия ред.

Решението не съответствало по никакъв начин на изложеното опасение за преследване в страната по произход. Липсата на мотиви в тази част била съществено процесуално нарушение, тъй като не се посочвали фактическите основания за правните изводи а органа. Изложени били формално и бланкетно определени факти и обстоятелства, като решението било компилация между изводи по същество и правомощия, каквито интервюиращият орган нямал. Молбата за закрила не била явно неоснователна и не били налице основанията по чл.13, ал.1, т.1 от ЗУБ. Органът се обосновал без да събере детайлна информация и декларативно обявил, че не бил преследван и че могъл да се защити ефективно.

Неправилно бил приложен и чл.13, ал.1, т.2 от ЗУБ, тъй като органът приел, че не бил обект на репресии и нямало риск за живота и сигурността му, като не отчел, че жалбоподателят бил без гражданство, роден в Палестинските окупирани територии, а същевременно не можел да се върне в *, защото били налице нови обстоятелества, касаещи ситуацията в държавата по произход, а предвид това животът на жалбоподателя бил застрашен. Видно от протокола на проведеното интервю жалбоподателят не бил посочил икономически съображения за напускането си на страната по произход, а липсата на сигурност. Твърди, че бил в опасност, чувствал се уязвим и нямало към кого да се обърне за помощ. Искал да живее в България, но трябвало ли да чака да бъдат предприети реални действия срещу него, за да докаже, че животът му бил застрашен. Ако бил останал в окупираните територии, можело да бъде убит или пострадал. Мотивираното произнасяне относно обстановката в страната по произход било от съществено значение за спазване на принципа за забрана за връщане на бежанците, уреден в чл.33 от КСБ и реципиран в българското законодателство – чл.4, ал.3 от ЗУБ.

Неправилно била приложена и тълкувана нормата на чл.9 от ЗУБ. Касаело се не за насилие, насочено срещу личността, а за заплаха поради ситуация на безогледно насилие. Поради неправилно приложение на закона административният орган стигнал до погрешен извод и постановил оспорения акт в нарушение на материалните норми.

Иска да бъде отменено обжалваното решение и преписката да бъде върната на административния орган с указания молбата да бъде разгледана по общия ред.

Ответникът Интервюиращ орган при ДАБ иска жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна.

Съдът, като обсъди доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Със Заповед №4072ПАМ – 3/14.07.2021г. на Началник ГПУ Свиленград спрямо чужденеца А.А. е наложена принудителна административна мярка Връщане до страна на произход, страна на транзитно преминаване или трета страна на чужденеца.

С молба №1917/11.08.2021г. по описа на ДАБ при МС РПЦ

Харманли, жалбоподателят е поискал закрила в Република България. Видно от писмо до Директора на СД М ДАНС при задържането си лицето се е представило като А.А., роден на ***г. в *, *. Приложена е и Декларация по чл.30, ал.1, т.3 от ЗУБ, тъй като лицето не притежава документи за самоличност, като е подписана и декларация за съгласие и информационен лист за обработване на лични данни от 11.08.2021г., както и покана от 11.08.2021г. за провеждане на интервю, настанителна заповед, регистрационен лист и приложение към регистрационен лист, съставена е дактилоскопна карта, а също и амбулаторен лист от 11.08.2021г. В с.з. е представена докладна записка за напуснали РПЦ чужденци, между които е и жалбоподателя – в неизвестност от 16.09.2021г. На жалбоподателя е връчена информация за задълженията на чужденците, подали молба за международна закрила и настанени в центрове на ДАБ.

На 18.08.2021г. с кандидата било проведено интервю, за което е съставен представения по делото протокол - жалбоподателят заявил, че бил роден в * и там живял. Завършил начално образование и работил като общ работник, родителите му били в *, като имал трима братя и пет сестри. През май 2021г. напуснал * легално, като влязъл в * с автомобил и още същия ден летял от * за *. Имал паспорт и виза, но при няколко опита да премине в България през гръцката страна го загубил. Личната си карта получил по-късно и я представил на властите. През юли 2021г. влязъл нелегално в България и веднага бил задържан, като подал молба за закрила. Причините да напусне * били две – семейството и напрежението в района. Баща му и майка се развели, когато бил 11 годишен, като останал да живее в къщата, която била на майка му, но баща му я продал и взел парите. Живял една година при втората жена на баща си, но тя започнала да се оплаква, че не можели да се грижат за всички деца. Баща му бил с един крак и само жалбоподателят работел от семейството още от малък. Кавгите били постоянни, затова послушал майка си и се махнал от там, за да се грижи сам за себе си. В началото на 2021г. – януари или февруари, към 11 часа вечерта, бил седнал с братовчеди на улицата, но минал патрул и те се закачали с думи с контролиращите. Затова бил задържан в полицейския участък, а след два часа го пуснали, но после пак го викали на разпит и го били, а после пак го пуснали.

Майка му му казала да си търси по-добър живот и той напуснал *. Не членувал в политическа партия, не бил осъждан и други проблеми с официалните власти нямал. Нямал проблеми и заради етноса или религията, която изповядвал.

Имал брат в * и майка му очертала пътя да стигне до там, но го хванали и затова подал молба в България.

Отивал в * за по-добър живот.

С Решение №УПХ-392/27.08.2021г. на Интервюиращ орган при РПЦ Харманли на основание чл.70, ал.1 във вр. чл.13, ал.1, т.1 - 2 от ЗУБ е отхвърлена молбата от А.Н.А. за предоставяне на международна закрила, като същото е съобщено на жалбоподателя на 09.09.2021г. и той бил запознат със съдържанието му на език, разбираем за него.

Жалбата срещу решението е подадена чрез органа на следващия ден – 10.09.2021г.

Представена е №МД-393/16.08.21г. на Дирекция

Международна дейност при ДАБ, относно общото положение в * и територията Ивицата *.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Оспореното решение е съобщено на жалбоподателя, а жалбата е подадена на следващия ден след съобщаването му, поради което е допустима като подадена в срока по чл.84, ал.2 от ЗУБ. Изхожда от активно легитимирана страна, отправена е до местно компетентния административен съд, и е срещу годен за съдебен контрол административен акт. Не са налице основания по чл.159 от АПК.

Разгледана по същество, съдът намира жалбата за неоснователна.

Оспореното в настоящото производство решение е издадено от компетентен орган – Н. П., на длъжност младши експерт в РПЦ Харманли, определена със Заповед №РД05-763/09.12.2020г. на Председателя на ДАБ на основание чл.48, ал.1, т.10 от ЗУБ за интервюиращ орган – л.25.

Процесният административен акт отговаря на изискванията за форма и съдържание, тъй като се мотивира с посочване, както на конкретни факти, на които се издава, така и има съответна правна обосновка.

Съдът не установява при постановяването на решението да има допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и особено такива, които да водят до нарушение на правото на защита на жалбоподателя.

Процесният акт е надлежно съобщен на адресата си на език, който той владее, като всички процесуални действия в особеното производство са извършвани в присъствие на преводач от езика, владян от търсещия закрила чужденец.

Оспореното решение е издадено в ускорена процедура в производството по реда на Глава VI, Раздел II. Съгласно чл.68, ал.1, т.1 от ЗУБ производството се образува с регистрирането на чужденеца по подадена от него молба за международна закрила. В случая чужденецът е регистриран на 11.08.2021г., а оспореният акт е издаден на 27.08.2021г. при спазване на срока по чл.70, ал.1 от ЗУБ за произнасяне в ускорена процедура.

В хода на производството пред решаващия орган при РПЦ Харманли при ДАБ с чужденеца е проведено интервю, което е отразено в нарочен протокол, прочетен на интервюирания в присъствието на преводач на разбираем за него език.

В случая административният орган е изискал писмено становище от ДАНС по молбата на жалбоподателя за предоставяне на международна закрила, но по делото няма приложено последващо становище.

Липсата на подобно становище не обосновава незаконосъобразност на оспореното решение, доколкото то е постановено по реда на чл.70, ал.1 от ЗУБ - в ускорена процедура в производството по общия ред, а в този случай съгласно разпоредбата на чл.58, ал.9, изр.2 от ЗУБ такова становище не се изисква.

Поради това съдът счита, че не са налице основанията по чл.146, т.1-3 от АПК.

Оспореното решение съдът намира и за съответно на материалния закон.

Причините, които българският законодател установява, като обосноваващи предоставянето на статут на бежанец и на хуманитарен статут, се сочат в чл.8 и чл.9 от ЗУБ. Съгласно чл.8, ал.1 от ЗУБ, статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който поради основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, се намира извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Наличието и основателността на опасенията, следва да се преценяват с оглед представените в бежанската история на кандидата за статут конкретни данни, като се отчете произхода на преследването, дали последното води до нарушаване на основни права на човека и закрилата, която може да се получи от държавата по произход.

В настоящия случай, видно от протокола от проведеното интервю по реда на чл.63а от ЗУБ, жалбоподателят заявява, като причина за напускане на Газа икономически несгоди, както и опасения за сигурността си, след като бил арестуван за забележка към преминаващ патрул.

Цялата бежанска история е обвързана с това обстоятелство, като не се твърди, че има осъществяване на „преследване“. Описаното от чужденеца е вероятно като реакция на контролни органи към хулиганска проява, но не е проявено насилие, жалбоподателят не е преследван поради неговата раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, както и няма данни за дискриминационни или други неблагоприятни мерки, водещи до риск от преследване. Според съда така изнесените по време на интервюто от чужденеца факти правилно се интерпретират от органа, като такива, които не установяват посочените обстоятелства. Нито един от изнесените факти от бежанската история не сочи данни за опасност или реално проявено насилие спрямо търсещият закрила поради причините, които се релевират в закона. Статутът на лицето следва да се определя не просто от субективните възприятия, но и последното следва да е породено от обективна ситуация, каквато не е била установена от административния орган. Установените с интервюто факти са правилно интерпретирани, като е обсъдено доброволното напускането на окупираната територия, където е роден жалбоподателят. Като е обсъдена детайлно от интервюиращия орган представената бежанска история, то може да се направи защитен извод за липса на актуална и лична действителна бежанска история – реален риск от преследване е нямало, а желанието да стигне поради икономически причини до * е изрично заявено от самия жалбоподател. В изложената бежанска история и при обсъждане причините за напускане на * следва да се има предвид установеното незаконно влизане на територията на Република България без чужденецът да е поискал закрила веднага, а това е сторено едва след задържането от полицията. В настоящото производство не се установява причините за напускане да попадат в обсега на изброените в определението за понятието бежанец, нито може да бъде направен извод, че чужденецът се нуждае от закрила. Липсата на каквито и да е конкретни данни за проявено преследване спрямо търсещия закрила или опасността от бъдещо такова са решаващи при крайния извод в обжалваното решение. В този смисъл правилен се явява извода, който прави ответникът, че оспорващият напуска страната си по произход, мотивиран единствено от съображения, които не са релевантните за настоящото производство, нито сочи, че изпитва основателни опасения от преследване по някоя или някои от причините, посочени в чл.8, ал.1 от ЗУБ. Съдът счита, че след извършената преценка на фактите от бежанската история, обосновано се приема, че причините за напускане на страната по произход не са правно значими по смисъла на ЗУБ. Реално в историята си чужденецът не навежда някакви твърдения за конкретни репресии, предприети спрямо него или близки членове на семейството му, които да се дължат на някоя от причините, посочени в разпоредбата на чл.8, ал.1 от ЗУБ, което и обуславя извода, че решението на ответника да отхвърли молбата като неоснователна е изцяло правилно.