Решение № 210 от 23.08.2024, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 210 гр. Варна, 22.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Марин Цв. Атанасов

Членове:

Деян Ив. Денев

Петър Митев като разгледа докладваното от Деян Ив. Денев Въззивно частно наказателно дело № 20243100601137 по описа за 2024 година

Производството пред настоящата инстанция е образувано по жалба от В. Х. Ж., представляван от адв. В. Чилингиров срещу твърдяна неправилност на определение № 1008/17.07.2024 г. по НЧХД № 2718/24 г. на ВнРС.

С този съдебен акт състав на първоинстанционния съд е прекратил наказателното производство по делото с правното основание по чл. 250 ал. 1 т.

1 във вр. с чл. 24 ал. 5 от НПК.

До това становище съдът е стигнал, след като е констатирал, че за извършеното срещу В. Ж. престъпление по чл.130, ал.1 от НК е образувана преписка № 879/2024 г. по описа на Районна прокуратура-Варна, по която с постановление от 23.01.2024 г. прокурор от Районна прокуратура-Варна е отказал образуването на досъдебно производство, като за това постановление на прокурора не са били уведомени пострадалите и не можело да се приеме, че постановлението на ВРП е влязло в сила. Поради това, първоинстанционният съд е приел, че е налице постановление за отказ да се образува наказателно производство срещу определено лице за определено деяние, което не е отменено и така воденето на наказателно производство срещу същото лице, за същото деяние, би било в нарушение на принципа „ne bis in idem“. С оглед на тези съображения и забраната на чл.24 ал.1 т.6 от НПК, НЧХД № 2718/2024 г.

/явяващо се второто производство за същото деяние/ е прието за недопустимо от първоинстанционния съд.

С жалбата се излагат съображения в подкрепа на оплакване срещу неправилността на съдебния акт и се настоява за неговата отмяна, както и за даване на задължителни указания по приложението на процесуалния закон.

1

Настоящият състав, след като се запозна с материалите по делото и извърши дължимата пълна проверка на проверяваното определение , констатира следното :

Жалбоподателят твърди, че изводът за идентичност на наказателното производство по пр.пр. № 879/2024 г. по описа на РП-Варна и НЧХД № 2718/2024 г. е неправилен, доколкото образуваната прокурорска проверка не дава основание да се счита, че за същото лице и за същото деяние има незавършило производство, тъй като според жалбоподателя за да е налице принципа „ne bis in idem“ следва конкретно лице да е привлечено към наказателна отговорност и по-късно образуваното дело да касае същото деяние и същото лице.

В жалбата се излага още, че по пр.пр. № 879/2024 г. по описа на РПВарна е установено, че „…двете страни дават противоречиви версии за конфликта“, като не се установява кой и на кого е нанесъл твърдените удари.

Повереникът на жалбоподателя сочи, че доколкото не е установен извършител на деянията и не е повдигнато обвинение на никое от лицата, не може да бъде е налице принципа „ne bis in idem“.

Първоинстанционните съображения не се споделят.

На първо място, от съобразителната част на цитираната тук и от първоинстанционния съд прокурорска преписка е видно, че е извършвана предварителна проверка за събиране на достатъчно данни, осъществено ли е престъпление от общ характер и кого. Стигайки до фактически извод, че нанесените на М. Л. и Х.Г телесни увреждания не могат да се квалифицират като такива, ангажиращи отговорност за престъпление от общ характер, прокурорът е прекратил преписката с правното основание по чл. 24 ал. 5 от НПК, като е посочил копие от постановлението му да се изпрати на пострадалите Л. и Г.

Прекратеното от съда производство е за престъпление от частен характер, водено от В. Х. Ж., срещу М. К Л.. Така че дали последният, като пострадал ще атакува прокурорското постановление за отказ или не, е без значение за ревизираното производство, тъй като извода, че има и друга „ висяща“ наказателна процедура е неправилен.

Неправилен е и за друго- на практика две наказателни производства няма, че наличието на първото да е основание за прекратяване на въпросното.

Съществува, както бе посочено, една прокурорска преписка с, както правилно се е изразил първоинстационния съдебен състав, „висяща“ действеност. Дали това постановление за отказ ще влезе в сила до изтичане давността за наказателно преследване на престъплението, във връзка с което е образувана е въпрос, на който нито първоинстанционния, нито въззивния съдебен състав може да даде отговор.

Но дори и да се приеме, че това постановление не е влязло в сила, то това не е основание да се прекрати производството от частен характер по избрания от районния съдия начин. Ако се установи, че престъплението е от общ характер, / а в тъжбата се твърди, че не е /то тогава вече би следвало да 2 намери приложение разпоредбата на чл. 287 ал. 7 от НПК.

В този случай прекратяването на наказателното производство се явява отказ от правосъдие, тъй като ако и след евентуално обжалване на постановлението от лице имащо такова право, за каквото лице тъжителят не е приет, се установи че прокурорския извод е правилен, какъвто според преценката на този състав той е, втори път наказателно производство на същото правно основание не би могло да се образува, по посоченото от съда правило „ne bis in idem“.

Ето защо и след съвещание въззивният състав стигна до единодушно мнение, че обжалването определение следва да бъде отменено и делото върнато на първоинстанционния съд.

С оглед на изложеното и на основание чл.341 ал. 1 от НПК, настоящият въззивен състав

РЕШИ:

ОТМЕНЯ определение № 1008/17.07.2024 г. по НЧХД № 2718/24 г. на ВнРС.

Връща делото за разглеждане от първоинстанционния съд.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3