Решение № 649 от 26.10.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 649 гр. София, 25.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 13-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Христо Лазаров

Членове:

Женя Димитрова

Николай Метанов при участието на секретаря Невена Б. Георгиева като разгледа докладваното от Женя Димитрова Въззивно търговско дело № 20221001000609 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК. Образувано е по постъпила въззивна жалба вх. №289506/03.06.2022 година от „ЕЛОН“ ООД и „НИСОФФ КОНСУЛТ“ ООД против решение № 260336/16.05.2022 година, постановено по т.д.№ 5371/2014 година на СГС, ТО, VI-8 състав, с което е прогласена нищожността на договор за заем, сключен между „НИСОФФ Консулт“ ООД и „ЕЛОН“ ООД като заемател и на договор за особен залог от 24.06.2014 година поради противоречие със закона.

Твърди се в жалбата, че исковете са недопустими поради липса на правен интерес. Правният интерес ищцата обосновава от наследственото правоприемство между нея и К. К., която е съдружник в „ЕЛОН“ ООД.

Впоследствие обосновава правния си интерес от качеството кредитор на дружеството за сумата от 522 000 евро, представляваща равностойността на дружествения дял. За установяване на твърдяното вземане е висящо производството по т.д.5720/2014 година на VI-22 състав на ТО на СГС, както и към настоящият момент образувано изпълнително производство, за което се представят доказателства. На следващо място дружеството „НИСОФФ 1

КОНСУЛТ“ ООД е заложен кредитор на „ЕЛОН“ ООД като договорът за особен залог е вписан в ТР , като към настоящия момент това вписване нито е продължено, нито заложният кредитор е пристъпил към изпълнение в предвиденият от закона срок, което води до недопустимост на предявения иск поради липса на правен интерес. Решението е необосновано защото няма изложени правни доводи защо се приема, че е налице противоречие с чл.46 ЗА. В решението е изложено единствено, че е налице забрана за предоставяне на част от имущественото право, като е неясно с какво е заменено адвокатското възнаграждение, което е заплатено. Съдът е следвало да установи, че датата, на която е образувано исковото производство по т.д.5720/2014 година по описа на СГС е след датата на подписване на договора за заем и обезпечението към него. В тежест на ищцата е да установи наличието на намерение с процесния договор да се крие уговорка за някакъв друг вид възнаграждение. Претендира се неговата отмяна и постановяване на решение по съществото на спора, с което исковата претенция да бъде отхвърлена.

Против жалбата е подаден писмен отговор от Е. Е. К.. В отговора въззиваемата страна твърди процесуални нарушения, допуснати от първоинстанционния съд, а именно, че са предявени и искове, в отношения на евентуалност за заобикалянето на закона, поради накърняване на добрите нрави, поради липса на съгласие, поради привидност. Първоинстанционният съд не е приел за разглеждане тези искове, въпреки, че същите са направени своевременно. Допуснати са и следните нарушения при приемането от фактическа страна, че има предадени суми по договора за заем, като такива липсват и едва в първото по делото съдебно заседание са представени такива, но с последващо определение са изключени от доказателствата, като е представена банкова референция, което доказателство е преклудирано. Не следва да се приемат твърденията, че липсва правен интерес, тъй като средства не са разпределени, а е налице заложен кредитор. Въззиваемата страна моли да се докладват евентуалните искове, които не са приети от съда за съвместно разглеждане. Моли да се приемат представените писмени доказателства, които са нови, както и да се отмени определението, с което е приета банкова референция поради настъпила процесуална преклузия.

Моли съдът да постанови решение, с което потвърди решението на 2 първоинстанционния съд, което като краен акт е правилно, както и да се присъди адвокатско възнаграждение.

Постъпила е и частна жалба от „ЕЛОН“ ООД и „НИСОФФ

КОНСУЛТ“ ООД срещу определение от 17.06.2022 година, с което е оставено без уважение искането за изменение на размера на внесената държавна такса.

В отговора си Е. Е. К. моли обжалваното определение да бъде потвърдено.

Съдът по предмета на спора съобрази следното:

В исковата си молба от 30.07.2014 година ищцата Е. Е. К. излага, че е единствен наследник по закон на починалата си майка К. А. К., която е била съдружник и управител на „ЕЛОН“ ООД, заедно с Е. К.. К. К. починала на 19.02.2014 година. Твърди, че понастоящем едноличен собственик на капитала в дружеството „ЕЛОН“ ЕООД е Е. К..

В дружеството „НИСОФФ“ ООД съдружници са адв.С. В. С. и адв.Т.

Н. М., които са собственици и съдружници в адвокатско съдружие „Ем енд ес Асушиейтс“, със седалище и адрес на управление: гр.София, р-н Средец, ул.“Позитано“, 3, ет.5, представлявано от съдружниците С. С. и Т. М., където е и адреса на „Елон“ ООД и които обслужват счетоводно дружеството, чрез счетоводна фирма близка до тях. Пазарните активи на фирмата надхвърлят 20пъти цената на договора.

Налице са сключени договор за заем от 24.06.2014 година между „Елон“ ООД и договор за особен залог на търговско предприятие в полза на „Нисофф консулт“ ООД. Моли съдът да постанови решение, с което прогласи договорите за нищожни.

С определение от 06.11.2019 година , постановено по ч.т.д.2111/2019 година по описа на ВКС, съдът е отменил определението за прекратяване, като в мотивите е изложил, че при преценката на правен интерес у ищцата от искането за прогласяване на нищожност на атакуваните сделки, освен отреченото й качество на съдружник, изрично е установено и още в исковата молба е налице позоваване на това обстоятелство, че същата е наследник по закон на починалия съдружник и съответно, с оглед неудовлетворената й претенция за изплащане на наследствения й дял от ООД, се явява кредитор на търговеца. Доколкото, цялото имущество на длъжника служи за 3 удовлетворяване на кредиторите, то е налице и правен интерес у кредитора, макар и трето лице спрямо сключените от търговеца сделки да иска прогласяване на тяхната нищожност. В този смисъл е и константната практика на ВКС, обективирана напр.в решение № 45/23.05.2019 г. по т.д. № 1286/2018 г. на II т.о. на ВКС. В него е мотивирано, че нищожният договор има порок при сключването му и не поражда правни последици, поради което иск за прогласяване на нищожността може да бъде предявяван както от една от страните по договора, така и от трето лице с правен интерес, като правният интерес е обусловен от евентуално бъдещо удовлетворение на правата на наследника на починалия съдружник по чл. 125, ал. 3 вр. ал. 1, т. 1 ТЗ. За да отмени определението за прекратяване касационният съд е приел, че е налице нередовност на исковата молба, с оглед заявените искове, както и създадената неяснота относно заявеното, че ищцата е кредитор на дружеството като наследник на нейната майка – починал съдружник и развитите в тази насока съображения, които навеждат на обстоятелства относими към иск с правно основание чл.135 ЗЗД, като в този случай петитумът не кореспондира на обстоятелствената част. Противоречието между обстоятелствена част и петитум, обосновава нередовност на сезирането, поради което съдът е следвало да отстрани този недостатък, а не да извежда допустимост на производството, единствено от част от фактическите твърдения на ищцата, тъй като допустимостта на иска е предмет на произнасяне от състава само при редовна искова молба. Както иска по чл.135 ЗЗД , така и иска по чл.26 ЗЗД, с оглед кредиторовия интерес на ищцата са допустими по принцип, но тази преценка, съставът следва да извърши след отстраняване нередовността на исковата молба.

С разпореждане от 14.02. 2020 година е дадена възможност на ищцата да отстрани противоречията между обстоятелствена част, сочеща на иск по чл.135 ЗЗД и формулирания петитум, както и да посочи цена на иска, касаещ договора за залог на търговско предприятие.

На 25.02.2020 година ищцата е подала молба, в която излага, че правният и интерес да иска прогласяване на нищожността на двата договора е да се признае за установено вписването на несъществуващо обстоятелство, поради което би могла като наследник на майка си да се удовлетвори от имуществото.

4

В молбата посочва, че искът по чл.135 ЗЗД няма да осъществи защитата на нейните права, поради което претендира прогласяване на нищожността на двата договора.

С молбата моли да се приеме, че договорът за заем е нищожен поради противоречие с чл.46 от Закона за адвокатурата, в условие на евентуалност , че заобикаля закона, че накърнява добрите нрави, че липсва съгласие за сключването им, че са привидни.

Депозирана е искова молба /л.126-л.135/ , в която твърденията са, че от 24.06.2014 година адвокати на „Елон“ ООД са адв.С. С. и адв.Т. М., които са в отношения на адвокат и доверител по смисъла на чл.46 от ЗА. Твърди, че в действителност сключените договор за заем и договор за особен залог са в действителност съглашения между доверител и подставено лице, с които е извършено разпореждане с предмета на делото, а именно търговското предприятие на „Елон“ ООД, поради което противоречат на чл.46 от ЗА, поради което са нищожни поради противоречие със закона.

Твърди, че договорите са привидни, касае се за абсолютна симулация, тъй като същите са сключени с единствената цел да се препятства упражняването на правата и като наследник и кредитор на дружеството.

Сумата от 100 000 лева не е предоставяна от заемодателя на заемателя, а в условията на евентуалност, че сумата е преведена и впоследствие изтеглена.Твърденията, че заобикалят закона са по съществото си твърдения за относителна симулация. Твърденията, че са сключени при липса на съгласие, тъй като Е. К. е страдала от душевна болест или старческо слабоумие, като живее само с И. Х., на когото е прехвърлила всичките си дружествени дялове. Със същите твърдения за нищожност поради противоречие със закона, поради заобикалянето му се иска прогласяване на нищожност поради противоречие с добрите нрави. При уважаване на иска за прогласяване на договора за заем на кое да е от посочените основания моли да се прогласи договора за залог на търговско предприятие за нищожен поради липса на обезпечено вземане.

Депозирано е доказателство за заплатена държавна такса в размер на 4000 лева, а с молба от 09.03.2020 година е поискано освобождаването от държавна такса, като с определение от 26.10.2020 година, постановено по ч.гр.д.2961 по описа за 2020 година на САС, същата е освободена от 5 заплащане на държавна такса в размер на 4000 лева.

С определение от 04.11.2021 година, съдът е докладвал предявени искове за прогласяване на нищожността на договор за заем от 24.06.2014 година и договор за особен залог от 24.06.2014 година поради противоречие със закона/чл.26, ал.1, предл.1 ЗЗД/; в отношение на евентуалност поради заобикаляне на закона /чл.26, ал.1, предл.2 ЗЗД, в отношение на евентуалност поради противоречие с добрите нрави /чл.26, ал.1, предл.3 ЗЗД/.

С определението, съдът е приел, че с оглед задължителните указания, дадени с определение на ВКС, страната не може да навежда нови фактически твърдения, касаещи основанието за нищожност, поради което и не е приел за разглеждане предявените, в отношение на евентуалност искове за липса на съгласие и поради привидност, като е оставил без уважение искането за допускане на доказателства в тази връзка.

Съдът, след съвкупна преценка на представените по делото доказателства приема за установено следното от фактическа страна:

Между страните липсва спор, а и се установява от представените доказателства, както и от извършените вписвания по партидата на „Елон“ ООД, че Е. Е. К. е дъщеря на К. А. К., която е починала, а приживе е била съдружник, ведно с Е. К. в „Елон“ ООД, като е притежавала 50 на сто от капитала му.

Поради смъртта на съдружника ищцата, в качеството си на наследник е предявила множество искове с ответник дружеството „Елон“ ООД за защита на наследствените си права върху дружествените дялове, както срещу решенията, с които и се отказва да бъде приета като съдружник, така и за изплащане стойността на дела от починалия й наследодател К. К..