Определение № 2119 от 17.07.2026, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2119 гр. Бургас, 17.07.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседА.е на шестнадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мариана Г. Карастанчева

Членове:

Кирил Гр. Стоянов

Пламена К. Георгиева Върбанова като разгледа докладваното от Кирил Гр. Стоянов Въззивно частно гражданско дело № 20262100501253 по описа за 2026 година

Делото е образувано по частната жалба на „Кредисимо“ЕАД против Определение №2503 от 20.05.2026 г. , постановено по гр.д.№7505 / 2025 г. по опис ана РС – Бургас , с което е оставена без уважение молба на основание чл.248 от ГПК – да се измени Решение №940 от 04.04.2026 г. постановено по делото в частта относно разноските – присъдено адвокатско възнаграждение на основание чл.38 от ЗАдв. Изразява се становище за прекомерност на възнаграждението. По делото са били предявени съединени искове – установителен иск за прогласяване на нищожност по чл.26 от ЗЗД на Договор за кредит и осъдителен иск по чл.55 ал.1 от ЗЗД. Исковете са били уважени и ответното дружество е било осъдено да заплати сумата от 500 евро – за предоставената безплатна правна помощ на ищеца. Производството по делото според страната не представлява фактическа и правна сложност , тъй като по делото са налице безспорни факти от съществено значение за решаване на делото – сключването на договорите за кредит и тяхното съдържание. В случая по двата съединени иска е извършена работа общо за двата иска – доколкото иска по чл.26 от ЗЗД представлява елемент от фактическия съставна осъдителния иск по чл.55 от ЗЗД и в този смисъл извършената работа от процесуалния представител на ищеца по двата иска е една и съща. При условията на обективно кумулативно съединяване са предявени – установителен иск за прогласяване на нищожност на сключените между страните договори и осъдителни искове за връщане на недължимо платени суми по същите договори , от което следва че предявените искове се основават на един и същ правопораждащ факт – недействителност на договора за потребителски кредит. Първият – установителен иск има обуславящ характер по отношение на втория – осъдителен иск за връщане на даденото по недействителните договори , което предполага еднаква защита. От това се следва извода , че извършената от процесуалния представител работа е една и съща и не са положени повече от необходимите усилия за доказване на предявените искове. Страната е изложила , че 1 предявените искове не се отличават с фактическа и правна сложност - съдът е преценил единствено деййствителността на договора съобразно критериите на ЗПК и като последица от иска за нищожност е уважил и осъдителния иск за връщане на недължимо платената сума. Извършените действия от процесуалния представител на ищцата се изразяват в изготвяне на ИМ и становище по делото с оглед взаимовръзката на предявените искове. Не са извършени усилия , повече от необходимите. Сочи се , че съдът не е обвързан от определения минимален размер на възнаграждението при определяне размера по чл.38 ЗАдв. Следва да се изхожда от критерии за разумност и пропорционалност като се намира баланс между правото на адвоката да получи възнаграждение , което да не е прекомерно и несъразмерно с оглед фактическата и правна сложност на делото. Това означава че следва да се отчитат фактори като вида и броя на предявените искове , цената на исковете , броя на проведените съдебни заседания , вида и обема на събраните по делото доказателства , положения от адвоката труд. Така при определяне на размера на възнаграждението може да се определи такъв и под минимума съгласно размерите по Наредба №1/2004 г. При определяне на размер на възнаграждението по чл.38 от ЗАдв. при оказана безплатна адвокатска помощ не се присъждат разноски по смисъла на чл.78 от ГПК , а се обезщетява адвоката за положения от него труд съобразно престираната от него защита , която се определя от фактическата и правна сложност на делото. При това не следва да се допуска злоупотреба с това право на адвоката за получаване на възнаграждение. Разноските по делото , в частност – възнаграждението не следва да бъдат източник на неоснователно обогатяване за страната , в чиято полза е постановен съдебния акт , а следва да възстановят направен в разумни граници разход за защита правата на страните. Съдът е длъжен да осуети такава злоупотреба и да не допуска необосновано и непропорционално разместване на имуществени блага. Моли се за отмяна на определението по чл.248 от ГПК като се измени Решението по делото в частта му за разноските като бъде определен размер на адвокатско възнаграждение в съответствие с фактическата и правна сложност по делото , чийто размер следва да бъде под минималния размер – в случая – справедлив размер от 245.42 евро , дължими при условията на солидарност на страната с другия ответник.

Депозирана е частна жалба и от втория ответник – „Ай тръст“ЕООД, ЕИК 203508899 със седалище и адрес на управление – гр.София против Определение №2503 от 20.05.2026 г. С постановеното по делото решение са уважени предявените съединени искове за прогласяване на нищожност на договор за потребителски кредит и осъдителен иск за връщане на недължимо платени суми. Ответникът „Ай тръст“ ЕООД е осъден да заплати адвокатско възнаграждение в размер на 480 лв. Страната възразява , че това възнаграждение е в прекомерен размер. „Ай тръст“ЕООД е страна по договор за поръчителство , който е акцесорен на основния договор за кредит и първоначално следва да бъде решен въпроса с действителността на този Договор за кредит. След като Договора за кредит е обявен за нищожен , то заради взаимовръзката на правоотношенията следва и Договора за поръчителство да бъде прогласен за нищожен. Прави се извод , че работата която е извършил процесуалния представител по предявените срещу двамата ответници искове е една и съща. Акцентира се , че ищецът всъщност не е провел доказване , тъй като фактите 2 по делото са били безспорни – сключването на договорите и тяхното съдържание. Не са ангажирани повече доказателства за доказване на претенциите от необходимите за целта. По делото не са разпитани свидетели , нито е назначавана и приемана експертиза. Това води на извода , че делото не представлява фактическа и правна сложност. Моли се за отмяната на обжалваното определение и да се постанови съдебен акт , с който да се измени решението по делото в частта му за разноските като се присъди адвокатско възнаграждение в справедлив размер , съответстващ на фактическата и правна сложност по делото.

От страна на ищцата А. И. Я. чрез процесуалния представител – адвокат са постъпили отговори на частните жалби на „Кредисимо“ЕАД и „Ай тръст“ЕООД. Страната възразява против твърденията на жалбоподателите , че делото не се отличава с фактическа и правна сложност. Сочи се, че присъденото възнаграждение е съобразено с вложения адвокатски труд с оглед предявените искове и законовия минимум на размерите на адвокатско възнаграждение в тези случаи. Размерите сочи страната са съобразени с практиката на съдилищата като се цитират актове на ВКС. Изрично се акцентира върху визираните от ВКС критерии в Определение №667 от 19.03.2024 г. по т.д.№509/2023 г. на ВКС и Определение №741 от 25.03.2024 г. по т.д.№537/2023 г. на ВКС : 1. За да осъществява представителството и правната помощ адвокатът има висока образователна квалификация; 2. С поетата отговорност със сключванетона договора за правна помощ и процесуално представителство адвокатът дължи висока степен на грижа за осъществяване защитата на страната , следва да изпълнява задълженията си като отговаря и имуществено за неточно изпълнение на поетите задължения;3.Обемът на осъществената от адвоката работа и сложността на делото при изричното упоменаване , че според ВКС иск за нищожност на клауза за неустойка по договор за потребителски кредит представлява правна сложност. Според страната съдът е взел предвид практиката на ВКС , според която само ако се установи , че трудът на адвоката е бил съществено надценен, съдът е длъжен да не прилага ограничението на чл.78 ал.5 от ГПК. В процесния случай определеното адвокатско възнаграждение е съобразено с визирания минимум в Наредба №1 и съответства на извършената защита. Поради това ответниците следва да понесат разноските за осъществената процесуална защита. Моли се за оставяне на жалбите на „Кредисимо“ЕАД и „Ай тръст“ЕООД без уважение като се потвърди определението на РС – Бургас.

След преценка на доказателствата по делото , съдът приема за установено следното:

Производството по делото е приключило с постановяване на решение №940 от 14.04.2026 г. Със същото предявените искове от страна на ищцата А. Я. са били уважени : прогласена е била нищожността на Договора за потребителски кредит с „Кредисимо“ЕАД и на Договора за предоставяне на поръчителство с „Ай тръст“ЕООД поради противоречието им със закона, „Кредисимо“ЕАД е бил осъден да заплати на А. Я. сумата от 338.35 евро , представляваща недължимо платена сума от ищцата по договора за кредит ведно със законната лихва върху главницата начиная от подаване на ИМ до изплащането й. С решението в полза на ищцата са били присъдени разноските по делото. Същата е направила разходи в размер на 500 евро по иска срещу „Кредисимо“ЕАД , 250 евро по иска срещу 3

„Ай тръст“ЕООД и заплатена държавна такса в размер на 72.35 евро. В мотивите на решението съдът е посочил , че възраженията за прекомерност на ответниците са неоснователни – по делото са разгледани три иска и възнагражденията за адвокат са адекватни на фактическата и правна сложност на делото. „Кредисимо“ЕАД е осъден да заплати разноски в размер на 548.24 евро , а „Ай тръст“ЕООД – 274.11 евро като пропорционално им е разпределена и държавната такса.

В законоустановения срок от двамата ответници са постъпили молби по чл.248 от ГПК.

Изложили са доводи за необоснованост на размерите на присъденото адвокатско възнаграждение. Моли се за изменение на решението в частта за разноските като „Кредисимо“ЕАД претендира възнаграждението да бъде намалено на 245.42 евро , а „Ай тръст“ЕООД – в справедлив размер , съответстващ на действителната правна и фактическа сложност на делото.

С обжалваното определение постановено по чл.248 от ГПК съдът е разгледал молбите на ответниците. Посочено е , че в решението съдът е изложил мотиви по повод възражението на ответниците за прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение. С молбите си по чл.248 от ГПК според съда не са изложени нови твърдения , не се излагат нови обстоятелства и затова искането е преценено като неоснователно и молбите са оставени без уважение.

Частните жалби на „Кредисимо“ЕАД и „Ай тръст“ЕООД са допустими – депозирани са от надлежни страни в производството пред първоинстанционния съд в законоустановения срок, имащи правен интерес от обжалване на постановения съдебен акт.Внесени са и дължимите държавни такси.

По основателността на жалбите съдът съобрази следното:

Към настоящия момент съдебната практика е въвела критерии по отношение определяне възнагражденията на адвокатите за осъщественото процесуално представителство и защита по делата. Те са изложени от процесуалния представител на ищцата в отговора му на частните жалби на двамата ответници : 1. За да осъществява представителството и правната помощ адвокатът има висока образователна квалификация; 2. С поетата отговорност със сключванетона договора за правна помощ и процесуално представителство адвокатът дължи висока степен на грижа за осъществяване защитата на страната , следва да изпълнява задълженията си като отговаря и имуществено за неточно изпълнение на поетите задължения;3.Обемът на осъществената от адвоката работа и сложността на делото при изричното упоменаване , че според ВКС иск за нищожност на клауза за неустойка по договор за потребителски кредит представлява правна сложност. Според страната първоинстанционният съд се е съобразил с тези критерии в решението си. Настоящият съдебен състав споделя това становище. Неоснователни са възраженията на двамата жалбоподатели , че делото не представлява фактическа и правна сложност. На практика по делото са предявени обективно съединени три иска – два установителни за нищожност и един осъдителен. Дори и само първият от тях – за нищожност на договора за потребителски кредит съобразно горепосочените критерии представлява фактическа и правна сложност. А 4 в случая освен него са присъединени още два иска. Съответно – това предполага от страна на адвоката извършване на подготвителна работа за съставянето на исковата молба, подготовка на доказателствата , излагането на аргументи пред съда за уважаването на предявените искове. Следва да се обърне внимание на обема на договорите / един за потребителския кредит и един за поръчителство с отделно приложение/, които са сключени от ищцата по повод получения кредит , с които процесуалният представител е следвало да се запознае и да извърши анализ на същите с оглед излагането на съответните аргументи пред съда. Не може да се приеме тезата на двамата ответници , че делото не представлява фактическа и правна сложност и с оглед на един съвсем обективен критерий – постановения съдебен акт – решението по делото е с обем единадесет машинописни страници. Съответно – процесуалният представител на ищцата е положил съответните труд и усилия за постановяването от страна на съда на този акт. Този труд не следва да бъде омаловажаван и обезценяван. В случая присъдените размери са на минимума на предвидените в Наредба №1/2004 г. Изложените от жалбоподателите доводи за определяне на размери под минималните не се споделят от настоящата инстанция. Поради това съдът намира , че първоинстанционният съд правилно и законосъобразно е оставил без уважение молбите на двамата ответници за изменение на решението в частта за разноските и е оставил размерите на присъдените в тяхна тежест разноски непроменен. Съответно – частните жалби против определението на районния съд по чл.248 от ГПК настоящият съдебен състав намира за неоснователни – не са налице основания за изменение на решението в частта за разноските , обжалваното определение настоящият съдебен състав намира за правилно и законосъобразно , определените размери на адвокатските възнаграждения в рамките на присъдените разноски – за законосъобразни и отговарящи на определящите ги критерии по делото – фактическа и правна сложност на делото , положени усилия от процесуалния представител – адвокат. Няма основания за занижаване на адвокатските възнаграждения под предвидения в Наредба №1 / 2004 минимум. Съответно – частните жалби на „Кредисимо“ЕАД и „Ай тръст“ЕООД следва да бъдат оставени без уважение.