Определение № 299 от 26.08.2024, Окръжен съд - Кърджали

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 299 гр. К., 26.08.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – К., II. СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Пламен Ал. Александров

Членове:

Кирил М. Димов

Невена К. Калинова като разгледа докладваното от Пламен Ал. Александров Въззивно частно гражданско дело № 20245100500174 по описа за 2024 година Производството е по чл. 278 във връзка с чл. 248, ал. 3, изр. 2-ро от ГПК.

Образувано е по частна жалба на „С.К.“ ООД гр. С. против определение № 629 от 31.05.2024 г., постановено по гр. д. № 1502/2022 г. по описа на Районен съд – К., с което е допълнено решение № 588 от 28.12.2023 г. по гр. д. № 1502/2022 г. на Районен съд – К. в частта относно разноските, като е осъдено „С.К.“ ООД гр. С. да заплати на основание чл. 38, ал. 1 от ЗАдв. на адв. Н.И. сумата в общ размер на 1 240.20 лева за процесуално представителство. В частната жалба се излагат съображения, че не е справедливо и законосъобразно да се присъди адвокатско възнаграждение за подаване на бланково възнаграждение, като в случая основанието за присъждане на адвокатско възнаграждение била разпоредбата на чл. 6, т. 5 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и е неприложима разпоредбата на чл. 7 от Наредбата. Излагат се също съображения, че делото не представлява фактическа и правна сложност, както и че не следва да бъде определяно възнаграждение за всеки един иск, а същото следвало да бъде определено върху целия интерес. Поради изложеното се иска отмяна на атакуваното определение в обжалваната му част, с която частният жалбоподател е осъден да заплати на адв. Н.И. адвокатско възнаграждение в размер на 1 240.20 лева.

1

В срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК е депозиран писмен отговор от адв.

Н.И., в който се излага довод за недопустимост на частната жалба, поради непредставяне на списък на разноските от страна на заявителя, като се позовава на т. 9 от Тълкувателно решение № 6/2021 от 06.11.2013 г. по т. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС. При условията на евентуалност излага съображения и за неоснователност на въззивната жалба.

Въззивният съд, като взе предвид доводите на страните, както и данните по делото, приема следното:

Частната жалба е депозирана в срока по чл. 275 от ГПК, подадена е от легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима. Неоснователно е в тази връзка позоваването на адв. Н.И. на т. 9 от Тълкувателно решение № 6/2021 от 06.11.2013 г. по т. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно което молбата за изменение на съдебното решение в частта за разноските, когато страната не е представила списък по чл. 80 от ГПК, е недопустима. Цитираното се отнася за страната, която е инициирала искането за изменение на съдебното решение в частта за разноските. В случая, производството по чл. 248 от ГПК, по което е постановен обжалвания съдебен акт, с който е присъдено адвокатско възнаграждение на адв. Н.И., е инициирано именно от последния, а не от частния жалбоподател, поради което представянето на списък на разноските от страна на частния жалбоподател не е предпоставка за допустимост на подадената частна жалба, а цитираното тълкувателно решение е неприложимо в случая.

По същество:

По гр. д. № 1502/2022 г. по описа на Районен съд – К. са били предявени от „С.К.“ ООД гр. С. против С. З. С. пет иска, както следва: 1.) иск за главница в размер на 1 000 лева, 2.) иск за възнаградителна лихва в размер на 186.78 лева, 3.) иск за законна лихва за забава в размер на 68.15 лева, 4.) иск за договорна неустойка в размер на 901.22 лева и 5.) иск за неустойка за забава в размер на 250 лева.

В първоинстанционното производство е представен договор за правна защита и съдействие от 16.03.2023 г., с който е договорено на ответника С. З.

С. да бъде оказана безплатно адвокатска помощ за процесуално представителство по делото, на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА – материално затруднено лице. Във връзка с оказаната му безплатно адвокатска помощ по 2 чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА , пълномощникът на ответника – адв. адв. Н.И. е направил искане за присъждане на възнаграждение, съгласно представения по делото списък по чл. 80 от ГПК, в размер на п о 480 лева за всеки иск или общо размер на 2 400 лева.

С постановеното по делото решение № 588 от 28.12.2023 г. районният съд е уважил иска за главница в размер на 1 000 лева и иска за възнаградителна лихва в размер на 186.78 лева, като е отхвърлил иска за законна лихва за забава за сумата над 28.37 лева до претендираната сума от 68.15. лева, както и е отхвърлил иска за договорна неустойка в размер на 901.22 лева и иска за неустойка за забава в размер на 250 лева. С решението съдът не се е произнесъл по направеното искане за присъждане на адвокатско възнаграждение.

С молба по чл. 248, ал. 1 от ГПК , депозирана от С. З. С. и адв. Н.И. (в лично качество и в качеството му на процесуален представител на ответника), е направено искане за допълване на постановеното решение и присъждане на адв. Н.И. на адвокатско възнаграждение в размер на 1 240.20 лева за отхвърлените искове, както и искане за изменение на постановеното решение в частта му за присъдените на ищеца разноски и намаляне на размера на дължимото се юрисконсултско възнаграждение.

С обжалваното пред настоящата инстанция определение № 629 от 31.05.2024 г., първоинстанционния съд е допълнил решение № 588 от 28.12.2023 г. по гр. д. № 1502/2022 г. на Районен съд – К. в частта относно разноските, като е осъдил „С.К.“ ООД гр. С. да заплати на основание чл. 38, ал. 1 от ЗАдв. на адв. Н.И. сумата в общ размер на 1 240.20 лева за процесуално представителство. С цитираното определение е отхвърлена молбата на С. З. С. за изменение на решението в частта относно присъденото на ищеца юрисконсултско възнаграждение, като в тази част определението не е обжалвано и не е предмет на настоящата жалба.

Видно от обжалваното определение районният съд е присъдил на адв.

Н.И. адвокатско възнаграждение за всеки един от отхвърлените три иска – два изцяло и един (за законната лихва) – частично.

Определението е правилно.

Съобразно изхода на спора пред първата инстанция на процесуалния представител на ответника се дължи адвокатско възнаграждение в минимален 3 размер, определено по реда на чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Съгласно съдебната практика, от значение е търсеният материален интерес, който при обективно кумулативно съединение на искове, се определя върху цената на всеки от исковете, поотделно, а не в сбор. Съобразно чл. 68 ГПК цената на иска е паричната оценка на предмета на делото. За защита на различни интереси се предявяват обективно или субективно съединени искове. Според чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, адвокатските възнаграждения за осъществяване на процесуално представителство по граждански дела се определя съгласно цената на всеки иск, съобразно вида и броя на предявените искове. Под материален интерес по смисъла на чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, се има предвид цената на всеки от обективно кумулативно съединените искове, а не техният сбор. Под материален интерес се има предвид цената на всеки иск поотделно и се определя за всеки иск минимално възнаграждение, след което вече определените минимални възнаграждения се събират при определяне на отговорността за разноски.

В този смисъл е актуалната съдебна практика – определение № 50 от 17.01.2023 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4735/2022 г., ІІІ г. о., ГК, определение № 146 от 4.04.2022 г. на ВКС по ч. т. д. № 358/2022 г., ІІ т. о., ТК, определение № 88 от 9.03.2022 г. на ВКС по ч. гр. д. № 446/2022 г., ІV г. о., ГК и др.

Ето защо, неоснователни са доводите на частния жалбоподател, че адвокатското възнаграждение следва да бъде определено върху целия интерес, а не да бъде определяно възнаграждение за всеки един иск, а същото следвало да бъде определено върху целия интерес.

Не намират опора в закона, нито са относими към установената по делото фактическа обстановка, доводите на частния жалбоподател, че не е справедливо и законосъобразно да се присъди адвокатско възнаграждение за подаване на бланково възнаграждение и че в случая основанието за присъждане на адвокатско възнаграждение следва да бъде разпоредбата на чл.

6, т. 5 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и е неприложима разпоредбата на чл. 7 от Наредбата.

Безспорно се установява по делото, че адвокатското възнаграждение е поискано и присъдено на адв. Н.И. за осъщественото от него процесуално 4 представителство по първоинстанционното производство, а не за подаденото пред заповедния съд възражение. Впрочем, видно от материалите по заповедното производство, възражението по чл. 414 от ГПК е подадено от друг адвокат.

Що се касае до възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение с оглед фактическата и правна сложност на делото, следва да се посочи, че същото е следвало да се направи до приключване на устните състезания в първата инстанция, поради което е преклудирано. Тук следва да се посочи, че заплащането на адвокатско възнаграждение в посочените размери е претендирано още с отговора на исковата молба, за което е представен и съответния списък на разноските по чл. 80 от ГПК. В тази връзка, до приключване на устните състезания липсва направено от ищеца (частен жалбоподател в настоящото производство) възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

Обстоятелството, че поради непроизнасянето на съда относно адвокатското възнаграждение същото отново се претендира с молбата по чл. 248 от ГПК, в отговор на която вече се релевира възражение за прекомерността му, не е в състояние да опровергае настъпилата преклузия за неговото предявяване.

Поради изложеното, частната жалба е неоснователна и като такава следва да се остави без уважение.

Водим от изложеното и на основание чл. 248, ал. 3, изр. 2-ро от ГПК и чл. 274, ал. 4 от ГПК, Окръжният съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба с вх. № 6276/13.06.2024 г. на Районен съд – К., подадена от „С.К.“ ООД със седалище и адрес на управление: гр. С., р-н М., бул. „Ц.Ш.“ № ****, ет. *, ЕИК ********, против определение № 629 от 31.05.2024 г., постановено по гр. д. № 1502/2022 г. по описа на Районен съд – К., с което е допълнено решение № 588 от 28.12.2023 г. по гр. д. № 1502/2022 г. на Районен съд – К. в частта относно разноските, като е осъдено „С.К.“ ООД гр. С. да заплати на основание чл. 38, ал. 1 от ЗАдв. на адв. Н.И. сумата в общ размер на 1 240.20 лева за процесуално представителство.

5

Определението не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6