Решение № 1803 от 08.07.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1803 гр. София, 08.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Мариана Георгиева

Членове:

Виолета Йовчева

Димитър Ковачев при участието на секретаря Емилия М. Вукадинова като разгледа докладваното от Мариана Георгиева Въззивно гражданско дело № 20211100511665 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 и следв. от ГПК.

С решение от 01.06.2021г., постановено по гр.д. № 81537/2018г. на СРС, ГО, 60 състав, са отхвърлени предявените от “В. И К.” ООД – гр. Исперих срещу АЛД. П. М. по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за установяване съществуването на вземане в размер на 3 028, 75 лева, представляваща главница за доставени услуги за В. и К. за периода от 06.02.2015г. до 06.08.2015г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане и за съществуване на вземане в размер на 914, 87 лева – обезщетение за забава в размер на законната мораторна лихва върху главницата за периода от 08.03.2015г. до 27.08.2018г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.

410 от ГПК по ч.гр.д. № 62134/2018г. по описа на СРС, ГО, 60 състав.

Срещу решението е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ищеца “В. И К.” ООД – гр. Исперих , в която са изложени оплаквания за допуснати от първоинстанционния съд съществени 1 нарушения на съдопроизводствените правила, довели до необоснованост на формираните от първоинстанционния съд изводи и за нарушение на материалния закон. Изразява се несъгласие с правните изводи на съда, че процесното вземане представлява обезщетение за нанесени имуществени вреди в резултат на виновно и противоправно поведение на ответника. В случая не се претендира обезвреда, причинена от деликт, а се иска ангажиране на имуществената отговорност на потребителя на услуги, произтичаща от неизпълнение на договорните задължения на ответника.

Твърди, че ищцовото дружество е констатирало нарушение със съставянето на протокол по реда на приложимите Общи условия и е начислило изразходваното количество питейна вода съгласно нормативната регламентация и методика, поради което счита, че процедурата по чл. 49 от Общите условия е спазена. Оспорват се и изводите на първоинстанционния съд, че фактурираното количество вода не е реално доставено и потребено от ответника. Навеждат възражения срещу приетото за основателно правопогасяващо възражение за изтекла погасителна давност по отношение на процесното вземане. Жалбоподателят излага становище, че е неприложима клаузата на чл. 33 от Общите условия, тъй като в случая се касае до служебно начисление при повреждане, кражба или липса на индивидуални водомери, както и в хипотезите на нарушение целостта на пломбите, което създава предпоставка за въздействие върху метрологичната характеристика на монтирания водомер. Ето защо счита, че давността за вземането започва да тече от падежа на задължението по издадената фактура за служебно начислен разход, като тригодишният срок не е изтекъл към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК. По тези съображения е направено искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което предявените искове да се уважат в пълните им размери.

Насрещната страна АЛД. П. М. оспорва въззивната жалба като неоснователна. Навежда съображения, че първоинстанционното решение е правилно и обосновано, постановено в съответствие със събраните по делото доказателства и в правилно приложение на относимите материално-правни норми. Релевира доводи, че ищецът не е доказал наличието на реална доставка на вода до имота в претендирания размер. Поддържа и възражението, че не е бил извършван редовен ежемесечен отчет на 2 сертифицирано и законно монтирано средство за търговско измерване.

Оспорва твърдяното неправомерно поведение във връзка с констатираната неизправност на монтирания в имота водомер. Релевира възражение за нищожност на клаузите на Общите условия, предоставящи право на ищеца да начислява служебен разход на вода в хипотезата на неизправно средство за търговско измерване. Счита, че клаузите на чл. 49 и чл. 51 от Общите условия са неравноправни и представляват уговорка във вреда на потребителя. Същите клаузи се явяват и в противоречие с нормата на чл. 39, ал. 5 от Наредба № 4/2004г., според която служебно начисляване на вода по твърдо дефинирани показатели от ВиК операторите е допустимо само по изключение за потребители, които нямат монтирани индивидуални водомери.

Поддържа и възражението за погасяване на вземането поради изтекла давност. С оглед изложеното е направено искане за потвърждаване на обжалваното решение.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. с чл. 193 ЗВ вр. с чл. 8 от Наредба № 4 от 14.09.2004 год. за условията и реда за присъединяване на потребители за ползване на водоснабдителни и канализационни системи, за установяване съществуването на вземане в полза на ищеца, представляваща стойност на потребени ВиК услуги и доставена вода за периода от 06.02.2015г. до 06.08.2015г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане и иск с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за установяване съществуване на вземане в размер на 914, 87 лева – обезщетение за забава в размер на законната мораторна лихва върху главницата за периода от 08.03.2015г. до 27.08.2018г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 62134/2018г. по описа на СРС, ГО, 60 състав.

За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд е приел, че ответникът е собственик на водоснабдения имот за процесния 3 период и на основание § 1, т. 2 от ДР на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги той е потребител на ВиК услуги и между страните е налице валидно възникнало правоотношение по договор за предоставяне на ВиК услуги. Посочено е, че ищецът не е провел пълно и главно доказване на количеството реално доставена до имота на ответника вода, чиято цена се претендира за процесния период. В случая било установено, че процесното вземане представлява стойността на служебно начислено количество вода на основание чл. 51, т. 1, вр. чл. 49 от Общите условия на ищцовото дружество. Приел е, че всяко присъединяване към водоснабдителната мрежа и ползването й не по нормативно установения ред е незаконно и на общо основание представлява противоправно деяние.

Потребителите са длъжни не само да поставят водомери, но и да съхраняват целостта на пломбите на водомерите (поставени от операторите) и да не допускат неупълномощени от оператора лица, в т. ч. и лично, да извършват каквито и да са дейности по водопроводната система на имотите си. Тъй като и в тези случаи според съдебната практика се касае за действия, които по последиците си са идентични с тези от незаконно присъединяване, от нарушителите се носи предвидената в чл. 37 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. отговорност. Развити са съображения, че това е отговорност за обезщетяване на причинените на ищцовото дружество вреди до стойността на количеството вода, което би могло да се изразходва за едногодишен период, освен ако се докаже, че периодът е по-малък, тежестта за което е на ответника. Това максимално количество вода може да бъде основа за определяне размера на дължимото обезщетение, защото разпоредбата има санкционен характер. Тя урежда последиците от виновното и противоправно поведение на ползвателя, като исковата сума се начислява самостоятелно, на основание подзаконовия нормативен акт (Решение № 72 от 28.07.2011 г. по гр. д. № 604/2010 г., ІV Г.

О., ВКС, Решение № 131 от 04.05.2011 г. по гр. д. № 223/2010 г., ІV Г.О., ВКС, Решение № 124 от 09.04.2015 г. по гр. д. № 4703/2014 г., ІV Г.О., ВКС, Решение № 4 от 04.06.2014 г. по гр. д. № 3756/2013 г., ІІІ Г. О., ВКС, Решение № 320 от 14.07.2011 г. по гр. д. № 231/2010 г., ІV Г.О., ВКС). В мотивите на решението е споделено съображение, че при нарушаване целостта на пломбите, при физическо въздействие върху водомерите или при незаконно присъединяване към водоснабдителната система, основанието на претенцията на ищеца трябва да е обезщетение за вреди, което може да се дължи, както от 4 лице, което е в договорни отношения с водоснабдителното дружество (потребител), така и от лице, което не е обвързано от договор, но при всички случаи се касае до ангажиране на деликтна отговорност, а не на договорно неизпълнение. Направен е извод, че претендираната от ищеца сума всъщност представлява обезщетение за причинените му вреди от нарушаване целостта на пломбите на водомера, което създава условия за неговото манипулиране и неточно отчитане или неотчитане на потребената в имота на ответника питейна вода. в случая нарушението е било констатирано по нормативно установения ред, като ответникът не е доказал, че въздействието върху пломбите на водомера е настъпило в резултат на обективни причини. В този случай потребителят дължи обезщетение за своето противоправно поведение, но ищецът не е претендирал такова, а е поискал присъждане на сумата на основание договорно неизпълнение – стойността на реално потребената от ответника и отчетена питейна вода. На следващо място е посочено, че не са ангажирани доказателства, че питейната вода и ВиК услуги, чиято стойност се претендира от ищеца в настоящото производство, са били реално доставени до процесния имот и са били потребени от ответника. За основателно е прието релевираното възражение за погасяване на вземането по давност при съобразяване на обстоятелството, че се касае до ежемесечно задължение за заплащане на стойността на потребената вода. Посочено е, че клаузата на чл. 33 от общите условия предвижда, че ищецът издава ежемесечни фактури при наличие на консумация и/или служебно начисляване на количества, а потребителите били длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните от тях ВиК услуги в 30-дневен срок след датата на фактуриране, от който момент съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД започва да тече и погасителната давност. Съдът е аргументирал становище, че доколкото в настоящия случай ищецът претендира заплащане стойността на потребената от ответника вода за периода от 06.02.2015 г. до 06.08.2015 г., а не на обезщетение за претърпени вреди от нарушаване пломбата на водомера, то следва да бъде прието, че се касае за периодично плащане с месечен период на настъпване на изискуемостта му, без значение, че за цялата процесна сума е била издадена една фактура. При съобразяване, че в случая е приложима кратката тригодишна давност, е направен извод, че към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение същата е била изтекла. По отношение на вземането за периода от 02.07.2015г. до 06.08.2015г. е посочено 5 допълнително, че в този период потребителят е бил в обективна невъзможност да потребява вода в имота, тъй като В.то било прекъснато, което е прието за самостоятелно основание за отхвърляне на претенцията за този период.

По делото е установено следното от фактическа страна:

От представения договор за покупко-продажба на недвижим имот от 26.04.2007г., обективиран в нотариален акт № 142, том 1, рег. № 2908, дело № 384 от 2007г., се установява, че ответникът А.М. е придобил правото на собственост върху следния недвижим имот: поземлен недвижим имот с начин на трайно ползване – дворно място, находящо се в гр. Исперих, ул. “****, с площ от 504, 57 кв.м., ведно със застроения в имота гараж с площ от 25 кв.м.