Решение № 374 от 06.03.2025, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 374 гр. Велико Търново, 06.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, V СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ГАЛЯ ИЛИЕВА при участието на секретаря ПАВЛИНА ХР. ПАВЛОВА като разгледа докладваното от ГАЛЯ ИЛИЕВА Гражданско дело №

20244110103946 по описа за 2024 година

Производството е образувано по предявен иск за изменение на съдебно определена издръжка за ненавършило пълнолетие дете с правно основание чл.150, вр. с чл.143 от СК.

Движи се по реда на глава ХХV “Бързо производство” от ГПК, във вр. с чл.146, ал.2 от СК.

В исковата молба се излагат твърдения, че ответникът е баща на малолетното дете Н В. П.а с ЕГН **********. Сочи се, че по гр.дело 570/2023г по описа на ВТРС бащата е осъден да заплаща издръжка за детето в размер на 250лв. месечно. Ищцата заявява, че от влизане в сила на съдебното решение по горепосоченото дело са се променили обстоятелствата, като детето вече е ученичка в първи клас. Сочат се разходи за купони за храна в училище, закупуване на нови дрехи и обувки. Излагат се твърдения, че ищцата живее под наем в жилище в гр****, за което заплаща наем в размер на 450лв. Ищцата отправя искане съдът да постанови решение, с което определената издръжка за детето Н да бъде увеличена на 350 лв. месечно, считано от подаване на исковата молба, до настъпване на законно основание за изменението или прекратяването на издръжката.

В срока по чл.131 от ГПК по делото е постъпил отговор на исковата молба, в който ответникът счита иска за основателен до размера от 270лв., като за разликата над 270лв., оспорва исковата претенция. Твърди, че той получава трудово възнаграждение в размер на минималната работна заплата и не притежава движимо и недвижимо имущество. Заявява, че когато има възможност прави допълнителни разходи по детето, като му закупува дрехи, „смарт“ часовник. Ответникът заявява ,че тъй като той няма възможност, неговата майка, която е баба на детето, я подпомага, като й купува дрехи, учебни пособия и др. Ответникът 1 отправя искане за сключване на спогодба за увеличение на издръжката в размер на 270лв.

От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

Ищцата М. И. Й. и ответника В. Л. П. са родители на детето Н В. П.а, с ЕГН **********.

С решение по гр.дело №570/2023г., ответникът е осъден да заплаща за малолетното дете Н месечна издръжка в размер на 250лв., считано от 01.05.2023г.

По делото е представено удостоверение от 06.11.2024г. за доходите на ищцата за период м.ноември 2023г.-м. октомври 2024г., видно от което брутния месечен доход на ищцата за посочения период е около ****. месечно.

По делото е представен заверен препис от договор за наем на недвижим имот от 01.02.2023г., сключен за срок една година, по който ищцата е наемател на жилище в гр.В.Търново, при цена на месечен наем 450лв.

От представено по делото удостоверение за доходи на ответника се установява, че за периода м.януари 2024г.-м.декември 2024г.брутния месечен доход на ответника е около **** По делото е представена декларация от ответника, в която декларира, че не притежава недвижимо имущество и МПС, че не получава наеми или дивиденти под друга форма и получава трудово възнаграждение в размер на минималната работна заплата.

От приетия по делото социален доклад се установява, че отглеждането, възпитанието и преките грижи за детето Н се осъществяват от нейната майка, при която детето живее, като е посочено, че детето не е прекъсвало контактите с баща си. В социалния доклад е изложено, че детето е емоционално привързано към двамата родители. Изложено е, че няма данни за по-специфични образователни и здравни потребности на детето.

По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелите Ц В А и Б И.

П.а. Свидетелката А, разпитана каза, че познава страните по делото и тяхното дете.

Свидетелката заяви, че ищцата живее заедно с детето на квартира в гр.*** и заплаща наем от 450лв. Свидетелката заяви, че ищцата купувала на детето дрехи, обувки и друго необходимо.

Ищцата водила на детето на очен лекар и заплатила прегледа. Когато е болно му купувала лекарствата. Свидетелката заяви, че ищцата не й казвала , че детето се връща от баща си с нещо ново, което му е купено от бащата или бабата по бащина линия. Свидетелката заяви, че не й е известно детето да посещава извънкласни форми. Свидетелката П.а, майка на ответника, разпитана каза, че тя купува дрехи на детето, когато им гостува, но не й е известно дали дрехите достигат до майката. Свидетелката заяви, че синът й работи на минимална заплата и тя всеки месец го подпомага като му изпраща 300лв., с част от които той плаща издръжката за детето.

Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Предявеният иск за изменение на съдебно определена издръжка на ненавършилото пълнолетие дете с правно основание чл.150, вр. с чл.143 от СК е допустим.

2

Разгледан по същество, иска е основателен и доказан до размер от 300 лв. за издръжка за детето Н, по следните съображения:

Съгласно разпоредбите на чл.143, ал.2 и ал.1 от СК, родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си, като всеки родител е длъжен съобразно своите възможности и материално състояние да осигурява условия на живот, необходими за развитието на детето.

В производството по чл.150 от СК от значение е дали след влизане в сила на решението, с което е определена първоначалната издръжка е настъпила някаква промяна в обстоятелствата по чл.142 ал.1 от СК /нуждите на детето и възможностите на родителя/.

Съгласно разпоредбата на чл. 142, ал.2 от същия кодекс минималната издръжка на едно дете е равна на ¼ от размера на минималната работна заплата.

По делото се установи, че от момента, в който е определена издръжката за детето Н са изминали повече от година и половина, като през този период обстоятелствата са се изменили. На първо място детето е пораснало, като понастоящем е ученичка в първи клас.

Увеличили са се нуждите, свързани с неговото отглеждане и възпитание. Безспорно, за този период от време е нараснала необходимостта от средства за храна, облекло, учебници, пособия и други разходи, свързани с физическото и духовното развитие на детето, което се установява и от събраните гласни доказателства. Освен това през този период от време е налице и промяна в икономическите и социално-битовите условия, която се изразява в повишаване цените на основните стоки и услуги, които са необходими за задоволяване нуждите на детето. С оглед изложеното съдът намира, че е налице изменение на обстоятелствата по смисъла на чл.150 от СК, обуславящо изменение на определената издръжка на детето.

Съгласно чл.142 ал.1 от СК размера на издръжката, която родителят дължи на ненавършилите пълнолетие деца се определя в зависимост от нуждите на детето и от възможностите на родителя. От изложеното от ищцата в исковата молба се установи, че ищцата получава брутно месечно трудово възнаграждение около*** а ответникът получава брутно месечно трудово възнаграждение около*** като се установи от гласните доказателства, че е подпомаган финансово от своята майка.

При определяне размера на издръжката на детето, съдът съобрази обстоятелството, че двамата родители реализират месечни доходи от трудова дейност в размер около минималната работна заплата. По делото има наведени твърдения, че майката и детето живеят в жилище под наем, като е представен договор за наем. Ответникът, от своя страна живее в жилище, което е на родителите му. Същият е декларирал, че няма източник на други доходи, извън трудовото му правоотношение, че не притежава недвижими имоти и МПС.

Двамата родители са в трудоспособна възраст и няма данни да страдат от заболявания, които да ги възпрепятстват да полагат труд. Двамата родители нямат задължения към други ненавършили пълнолетие деца.

3

С оглед гореизложеното, съдът приема, че ответникът В. П. следва да заплаща издръжка за детето Н в размер на 300лв. месечно, който размер не е много над минималния размер на издръжката и за който размер в съдебно заседание ответникът изрази съгласие при отправяне към ищцата на предложение за спогодба. Определянето на издръжка над посочения размер от 300лв. би поставило ответникът в затруднение да я заплаща, предвид размера на получаваните от него доходи. Безспорно, определената издръжка, която бащата да заплаща, не е достатъчна за покриване изцяло на нуждите на детето, но останалите средства за задоволяването им следва да се поемат от майката, като се съобрази и, че тя полага непосредствените грижи по отглеждането и възпитанието му.

С оглед изложеното исковата претенция следва да се уважи частично, като бъде изменена издръжката за детето Н чрез увеличението й от 250 лв. месечно на 300лв. месечно, считано от датата на подаване на исковата молба–26.11.2024г. до настъпване на законна причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска до окончателното й изплащане, а в останалата част исковата претенция за разликата над 300 лв. до пълния претендиран размер от 350лв. следва да се отхвърли като неоснователна и недоказана. Издръжката следва да се заплаща до 20-то число на месеца, за който се дължи, по банкова сметка с титуляр майката на детето.

С оглед изхода на спора и на основание чл.78 ал.1 от ГПК отвеникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата направените по делото разноски в размер на 200 лв. за адвокатско възнаграждение, съразмерно на уважената част на исковата претенция.

С оглед изхода на спора и разпоредбата на чл.78 ал.3 от ГПК, в полза на ответника следва да се присъдят разноски в размер на 250 лв. за адвокатско възнаграждение, съразмерно на отхвърлената част на исковата претенция.

Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ВТРС, съответната държавна такса върху присъденото изменение на издръжката, а именно държавна такса в размер на сумата от 72лв., както и 5лв./пет лева/ за държавна такса, в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

На основание чл.242, ал.1 от ГПК следва да се допусне предварително изпълнение на решението относно издръжката.

Ръководен от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ИЗМЕНЯ определената с влязло в сила Решение по гр.дело №570/2023г по описа на ВТРС, издръжка, която В. Л. П. с ЕГН ********** от гр.***** е осъден да заплаща на детето Н В. П.а с ЕГН **********, действаща чрез своята майка и законен представител М.

И. Й. с ЕГН **********, с адрес г****като я увеличава от 250 /двеста и петдесет / лева на 300 /триста/ лева месечно за детето Никол В. П.а с ЕГН **********, която издръжка 4 бащата да заплаща за малолетното дете чрез неговата майка и законен представител М. И. Й. с ЕГН **********, като изменения размер на издръжката за детето се дължи, считано от датата на подаване на исковата молба– 26.11.2024г. до настъпване на законно установена причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва при забава върху всяка закъсняла вноска до окончателното й заплащане. Издръжката следва да се заплаща до 20-то число на месеца, за който се дължи, по банкова сметка с титуляр майката на детето.

ОТХВЪРЛЯ предявения от М. И. Й. с ЕГН **********, с адрес ****в качеството й на майка и законна представителка на малолетното дете Н В. П.а с ЕГН **********, против В. Л. П. с ЕГН ********** от г**** иск с правно основание чл.150, във вр. с чл.143 от СК за изменение на съдебно определена месечна издръжка в частта за разликата над размера от 300 лв. до пълния претендиран размер от 350 лв., като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН в тази част.

ОСЪЖДА В. Л. П. с ЕГН ********** от ***** да заплати на М. И. Й. с ЕГН **********, с адрес г***** сумата от 200 лв. /двеста лева/, представляваща направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение, съразмерно с уважената част на исковата претенция.

ОСЪЖДА М. И. Й. с ЕГН **********, с адрес г****да заплати на В. Л. П. с ЕГН ********** от ***** сумата от 250 лв. /двеста и петдесет лева/, представляваща направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение, съразмерно на отхвърлената част на исковата претенция.

Разпечатката съдържа 47 от 51 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/8c90f6bd-98b5-48ea-8e55-0d8562082188