Решение № 1102 от 13.05.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1102 гр. София, 13.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Мариана Георгиева

Членове:

Виолета Йовчева

Димитър Ковачев при участието на секретаря Емилия М. Вукадинова като разгледа докладваното от Мариана Георгиева Въззивно гражданско дело № 20211100512903 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 и следв. от ГПК.

С решение от 04.11.2019г., постановено по гр. дело № 67796/2018 год. по описа на СРС, ГО, 140 състав, е уважен предявеният от ИВ. Й. С. срещу ЗАД „А.” АД иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ за заплащане на сумата от 1 397 лева, представляваща застрахователно обезщетение за претърпените имуществени вреди на лек автомобил „Шкода Фелиция”, рег.

№ ******* в резултат на ПТП, настъпило на 01.06.2018г. в гр. София по вина на водача на лек автомобил „Опел Зафира“ с рег. № *******, чиято гражданска отговорност е била застрахована при ответника по договор за застраховка „Гражданска отговорност“, ведно със законната лихва върху главницата от 22.10.2018г. до окончателното плащане на сумата.

Срещу решението е подадена в законоустановения срок въззивна жалба от ответника ЗАД „А.” АД. Жалбоподателят поддържа оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели до необоснованост на формираните изводи. Конкретно се твърди, че съдът не е 1 обсъдил всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност, поради което е достигнал до неправилни изводи, че предявеният иск е доказан по основание и размер. Навежда доводи, че не е установено по реда на пълното и главно доказване какъв е механизмът на настъпване на процесното произшествие, респективно наличието на противоправно поведение от страна на застрахования при дружеството водач на МПС. Сочи, че видно от събраните по делото гласни доказателствени средства причина за настъпване на инцидента е навлизането на водача на л.а. „Шкода фелиция“ в лентата за насрещно движение, в която правомерно се е движил л.а. „Опел Зафира“, като водачът на МПС „Опел Зафира“ е бил поставен в невъзможност да избегне настъпването на произшествието и въпреки, че е извършил действия в опит за предотвратяване на същото, то е било неизбежно. В условията на евентуалност се поддържа релевираното възражение за съпричиняване на вредоносния резултат. По тези съображения е направено искане за отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на друго, с което предявеният иск да се отхвърли, респективно – присъденото обезщетение да се намали при условията на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД.

В срока по чл. 263, ал. 1 от КЗ е постъпил отговор на въззивната жалба от ИВ. Й. С., с който същата се оспорва. Навеждат се съображения, че първоинстанционното решение е правилно и обосновано. Счита, че механизмът на настъпване на ПТП е установен по безспорен начин от приетото заключение на автотехническата експертиза, съобразно което инцидентът е настъпил единствено и само поради нарушение на правилата за движение, допуснато от водача на застрахования при ответното дружество автомобил. Оспорва се основателността на релевираното възражение за съпричиняване поради недоказаност на същото. С оглед изложеното е направено искане за потвърждаване на обжалваното решение.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за установено следното:

Предявен е за разглеждане иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ.

За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд е приел наличието на кумулативните предпоставки на предявената претенция, като е съобразил обявеното за безспорно и ненуждаещо се от доказване 2 обстоятелство, че към 01.06.2018г. гражданската отговорност на водача на автомобил “Опел Зафира“, рег. № *******, е била застрахована при ответника по застраховка “Гражданска отговорност”. Конкретният механизъм на увреждането и наличието на причинно-следствена връзка между деянието и вредите върху собствения на ищеца автомобил е установен при кредитиране на приетото заключение на автотехническата експертиза, съобразно което причина за настъпването на ПТП е поведението на водача на лек автомобил „Опел Зафира“, който е навлязъл в лентата за насрещно движение, в която се е движил лек автомобил „Шкода фелиция“, в резултат на което е реализирано ПТП. При посоченият механизъм на ПТП е приел, че виновен за настъпването на инцидента е водачът на лек автомобил „Опел Зафира“, който е нарушил чл. 16, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. Първоинстанционният съд не е кредитирал показанията на свидетелите Т.Г. /водач на увреждащия автомобил/ и на А. П. /пътувал в лек автомобил „Опел Зафира“ към момента на инцидента/, тъй като соченият от тях механизъм на увреждане противоречи на заключението на автотехническата експертиза. Поради тези съображения е приел за недоказано възражението на ответното дружество, че ПТП е настъпило поради навлизане на лек автомобил „Шкода Фелеция“ в насрещната лента за движение, където се е движил лек автомобил „Опел Зафира“. Съдът е приел, че сумата, необходима за възстановяване на вредите по средни пазарни цени е 1 397 лева, при съобразяване на обстоятелството, че е налице хипотеза на „тотална щета“.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо. По изложените във въззивната жалба доводи намира следното:

С договора за застраховка „Гражданска отговорност”, съгласно чл. 429, ал. 1, т. 1 КЗ, застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в застрахователния договор застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие. В разпоредбата на чл. 432, ал. 1 от КЗ е признато право в полза на увреденото лице, спрямо който застрахованият е 3 отговорен по чл. 45 от ЗЗД, на пряк иск срещу застрахователя за заплащане на дължимото обезщетение.

Ангажирането на отговорността на застрахователя по „Гражданската отговорност” на причинителя на вредата /делинквент/ по чл. 432, ал. 1 от КЗ е функционално обусловено от правото на деликтно обезщетение от делинквента, като фактите, въз основа на които се поражда претендираното материално право са следните: 1/. валидно възникнало правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите между делинквента и ответното застрахователно дружество към датата на настъпване на застрахователното събитие; 2/. настъпване на застрахователно събитие – ПТП; 3/. претърпени вреди в резултат на настъпилото застрахователно събитие, за които се претендира застрахователно обезщетение; 4/. предпоставките по чл. 45 от ЗЗД - противоправно деяние; вреди и причинно-следствена връзка между поведението на застрахованото лице /дееца/ и причинените вреди. Вината се предполага до доказване на противното – чл. 45, ал. 2 от ЗЗД.

Разпоредбата на чл. 432, ал. 1 КЗ дава право на увреденото лице при пътнотранспортно произшествие да насочи иск за обезщетяване на претърпените вреди направо срещу застрахователя, при който деликвента има застраховка "гражданска отговорност". По този иск ищецът следва да установи, че има вземане за непозволено увреждане срещу водач на МПС /фактическия състав на който е виновно и противоправно поведение на водача, в причинна връзка от което са произлезли вреди, като вината се предполага до доказване на противното – чл. 45, ал. 2 ЗЗД / и наличие на валидно застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за застраховка "гражданска отговорност" между този водач и застрахователя /ответното дружество/. Вината се предполага – чл. 45, ал. 2 ЗЗД .

Безспорно е по делото, а и се установява от писмените доказателства, в т.ч. констативен протокол, съставен от дежурен ПТП-О"ПП"-СДВР /който има характер на официален свидетелстващ документ по чл. 179, ал. 1 ГПК/ и от събраните в първоинстанционното производство гласни доказателства, съществуването на договор за застраховка "гражданска отговорност", който има за обект лек автомобил „Опел Зафира“ с рег. № *******, собственост на К.Г.Д., със застраховател – ответното дружество, както и че в срока на 4 застрахователното покритие е настъпило процесното ПТП – на 01.06.2018г., около 17, 00 часа, в гр. София, ул. „Околовръстен път“, на 2, 7 км от кръстовището, образувано от ул. „Околовръстен път“ и ул. „Стара планина“.

Спорните между страните въпроси по същество във въззивната инстанция са свързани с механизма на настъпване на пътно-транспортното произшествие, с това чия е вината за настъпването на инцидента, в т.ч. налице ли е съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца.

В първоинстанционното производство е прието като писмено доказателство протокол за оглед на местопроизшествие, което е допустимо доказателство като част от преписката по образуваното наказателно производство срещу Т.М. Г.. Този протокол е официален документ, отразяващ непосредствени фактически констатации на съставилото го длъжностно лице.

От същият се установява, че пътното платно, на което е настъпило произшествието, е предназначено за движение на ППС в двете посоки, без наклони, неравности и посипаности, съставено от две пътни ленти, които са разделени една от друга с пътна маркировка „МЗ” /единична прекъсната линия/ - чл. 63, ал. 1, т. 3 от ППЗдП. Отразено е, че на 2 708, 70 м. след ориентира и на 3, 10 м. в дясно от левия край на платното за движение е намерена следа от задиране по асфалта с широчина 0, 50 м. В протокола е посочено още, че на 2 708 м. след ориентира и на 2, 80 м. в дясно от левия край на платното за движение е намерено начало на следа от ГСМ /горивосмазочни материали/, а нейният край е на 2 707 м. след ориентира и в левия край на платното за движение. На 2 701 м. след ориентира и на 0, 50 м. в ляво от левия край на платното за движение е намерено предно стъкло. На 2 712, 20 м. след ориентира и на 0, 50 м. в ляво от левия край на платното за движение е намерена предна броня от лек автомобил „Опел Зафира“. Този автомобил е установен на ул. „Околовръстен път“ разположен на двете пътни ленти на четирите си колела, ориентиран с предната си част към с. Локорско, завъртян на ляво. На 2 708, 90 м. след ориентира и на 4, 90 м. в дясно от левия край на платното за движение е намерена задна лява гума, а на 2 710, 60 м. е намерена предна лява гума. В протокола за оглед са описани и видимите щети по лек автомобил „Опел Зафира“ – преден ляв калник, преден капак, предна маска, предна броня, преден ляв фар, теч на ГСМ и др. Другият автомобил – „Шкода Фелиция“ с рег. № ******* е намерен в ляво от левия край на платното за движение в тревната площ, обърнат върху дясната си част, 5 ориентиран с предната си част към ул. „Околовръстен път“. Посочено е още, че на 2 702, 90 м. след ориентира и на 2, 00 м. в ляво от левия край на платното за движение е намерена предна дясна гума, а на 2 702 м. след ориентира и на 4,00 м. в ляво от левия край на платното за движение е намерена задна дясна гума. Отразена е цялостна деформация на лек автомобил „Шкода Фелиция“. Изготвена е и скица на местопроизшествието с отразяване на всички описани в протокола обстоятелства.

Въз основа на протоколът за оглед на местопроизшествие и скицата към него е изготвена автотехническа експертиза, приета в първоинстанционното производство. Съдът кредитира заключението на вещото лице Й.Д. като пълно и обективно. От същото се установява следния механизъм на настъпване на пътно-транспортното произшествие: лек автомобил “Шкода Фелиция” се е движил по ул. “Околовръстен път” с посока от с. Локорско към с. Световрачане, при скорост на движение от около 81 км/ч. В същото време и в срещуположна посока се е движил лек автомобил “Опел Зафира” със скорост от около 68 км/ч. Достигайки на разстояние от 2, 7 км. след разклона за с. Световрачане лек автомобил “Опел Зафира” е започнал да навлиза в лентата за насрещно движение, когато се е намирал на разстояние от 17, 77 м. преди мястото на удара. В същото време лек автомобил “Шкода Фелиция” се е намирал на разстояние от около 2, 15 м. от мястото на удара. Траекторите на двете превозни средства се пресекли и настъпил удар между тях.