Протокол № 442 от 05.10.2023, Апелативен съд - Пловдив

ПРОТОКОЛ

№ 442 гр. Пловдив, 05.10.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ в публично заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Галина Гр. Арнаудова

Членове:

Славейка Ат. Костадинова

Елена Й. Захова при участието на секретаря Цветелина Юр. Диминова и прокурора Красимир В. Папаризов

Сложи за разглеждане докладваното от Елена Й. Захова Въззивно частно наказателно дело № 20235000600444 по описа за 2023 година.

На именното повикване в 10:00 часа се явиха:

Производство по реда на 65 НПК.

Обвиняемият И. В. В., се явява лично, заедно със защитника му адв. К. Е..

За Апелативна прокуратура Пловдив се явява прокурорът Красимир Папаризов.

Прокурорът – Да се даде ход на делото.

Адв. Е. – Да се даде ход на делото.

Обв. В. – Да се даде ход на делото.

Съдът след съвещание намира, че са налице основания за даване ход на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

Докладва се същото чрез прочитане на частната жалба на обвиняемия В., депозирана чрез защитника му адв. Е..

В жалбата се твърди, че първостепенният съд неправилно е приел реална опасност обвиняемият да се укрие или да извърши друго 1 престъпление, както и се твърди, че такива опасности към настоящия момент не са налице. Иска се отмяна на определението на Пловдивски окръжен съд и вземане на по-лека мярка за неотклонение Домашен арест или парична Гаранция.

Адв. Е. – Поддържам жалбата.

Обв. В. – Поддържам жалбата.

На страните се разясниха правата по чл. 274 и чл. 275 НПК.

Адв. Е. – Нямам искания за отводи към състава. Няма да соча и нови доказателства.

Обвиняемият В. – Нямам искания за отводи към състава. Няма да соча нови доказателства.

Прокурорът – Нямам искания за отводи към съдебния състав и съдебния секретар.

Съдът след съвещание, с оглед приложените по делото доказателства и заявеното от страните, намира делото за изяснено, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО.

Адв. Е. – Уважаеми апелативни съдии, поводът за частната жалба срещу определението на Пловдивския окръжен съд е това, че някои доводи и съображения, които са изтъкнати в мотивната част на определението, просто представляват един недостатъчен прочит, ако мога така да се изразя, от страна на първата инстанция.

Очевидно е, ако погледнем материалите и фактите по разследването е, че ако не беше това искане наше - мое и на моя подзащитен, за промяна на мярката за неотклонение, почитаемата прокуратура в лицето на наблюдаващия прокурор и всички останали щяха да бъдат в неведение, че разследващият полицай, който активно е работил първите два-три дни от разследването, е напуснал или преместен на друга работа (и аз не знам точно) и делото стои, както се казва на трупчета, въпреки, че се води на специален отчет и има задържано лице. Тези доводи съм ги изтъквал, но там, вие четете сега, в крайна сметка това е съдебен контрол на мярката за неотклонение, но когато съдът пише, че едва ли не защитата не е казала нещо такова, което е 2 обективно, съм длъжен да го изтъкна и пред Вас. Истината е тази: в продължителен период от време не са извършени действия по разследването с участието на моя подзащитен или каквито и да било други. Оттук нататък възниква въпросът – тази мярка за неотклонение каква роля играе - да подпомогне разследването, да подпомогне тезата на обвинението по някакъв начин, че той не признава вината си, у него нищо не е намерено. Намерено е в един друг свидетел.

Аз подчертах пред съда и пред Вас ще кажа, че тези свидетели на обвинението, те са лица, които са под натиск. В свидетеля, който го обвинява и в другото придружаващо лице е намерено незаконно оръжие - газов пистолет. Някъде да виждате, че има някакво въздействие процедурно – не.

Тези свидетели вече, когато са обвинени на полицейско ниво, че носят незаконно оръжие. Отделен е въпросът, че те са въоръжени, това е отделна тема, но единият, който е главният свидетел, разпитан пред съдия, в него е намерен наркотикът и той казва: „Получил съм го от И.“.

По тая схема всеки може да бъде поставен на мястото на моя подзащитен. С неговата съдебно минало, което не оспорваме, с неговата биографична история на човек, който е имал досег към такива неща. Трябва ли цял живот оперативните служби в лицето на лицата, запознахме със секретните материали. Ще видите, че този оперативен работник, който движи всичко, Този оперативен работник, който стреля, за да го спре, казва със стоппатрони и при предишния случай са разбрали от медиите въпреки че нямат стоп-патрони полицаите и често стават злополуки, меко казано, но този – важният свидетел, той не само участва в разработката, не само участва в реализацията на задържането, но той е посочен за лице, което да бъде информирано по случая. Сега възниква въпросът, след като цялата полиция работи за този човек в един момент къде са доказателствата? Спирам до тук, защото знам, че вие с доказателства не се занимавате. Само посочвам това, че всяко лице, в което е намерено забраненото средство и този, основният свидетел, който се използва – Тодоров, има данни от самите полицаи, че като го питат има ли нещо „няма“, но когато намерихме наркотичното вещество и го питахме „не е ли от еди-кой си?“, даже има насочващ въпрос, че името го е дал „И. В.“ и той тогава казва „да“. Ами ако бяха казали друго име, на друг човек? Затварям по тази тема. Само да поясня, че този свидетел го няма, той 3 веднага заминава в чужбина и сега ще го чакаме, за да направим очна ставка.

Ето това е целта на това задържане - обвинява се, намира се нещо в друго лице. Връзката се прави с моя подзащитен. Нямам нищо против органите на полицията, на прокуратурата да си вършат работата, да си правят разработки по случая, но когато става дума за доказателства, за мярка за неотклонение и за съдебен контрол и приключвам пред вас, нашето искане е да бъде с по-лека мярка за неотклонение. Нищо не пречи за това количество – това не са килограми, това не е някаква яхта или ТИР с наркотици. По тия случаи знаем, че никой не ги намира. На крайбрежната излизат през 2-3 години така цели пакети и чували, но за не знам колко си части от грама този човек трябва да стои. Мисля, че по-лека мярка за неотклонение ще изиграе своята роля.

Според мен съдът подцени данните, че той се грижи за болната си майка, че се е върнал от чужбина преди няколко години. Той тренира, скъсал е с това минало, трябва ли цял живот да бъде опорна точка на комбинациите на полицията? Приключвам с тази тема. Вижте всички свидетели. Разпитвани са много хора – някои осъждани, другите - бившата му приятелка, други момичета, които казват, че той продавал и то, кокаин има на места, другите казват за не знам какво си. Събрали се всички, които имат нещо – кой незаконно оръжие, кой стара присъда, кой някакви близки отношения.

Бившата му приятелка може да има чувства – добри, може и да няма. И сега потвърди, казва, че тя „купувала от него – кога, как, хванат ли е. Нито едно от тези лица няма действия да видим те пък като правят тези признания, нещо намерено ли е, дали това е реално. Вие сте съд и знаете, че някой дори да признае нещо, проверявате този факт. И аз също съм скептичен. Разчитам все пак на вас като въззивна инстанция да чуете нашите аргументи. Документ от ТЕЛК – аз не знам досега случай някой с тази диагноза и с този % на инвалидност – говоря за неговата майка, да се е оправил. Но съдът чисто формално казва „това решение е отпреди много години“. Еми, няма го.

Жената имаше наводнения в нейното село. Възстановяват къщата. Неговият брат се връща. Той се връща от чужбина и помагат всички за това. Няма този документ. Тепърва ще се снабди с документ. Отделен е въпросът как се минава през ТЕЛК от една жена, която 10 крачки, ако направи, е трудно. Но ето формализмът - това обвинение в конкретния случай, да - съдебното минало е обременено, да - квалификацията е тежка. Нека си работят органите, но този човек да бъде, както е необходимо, с „Домашен арест“. Може да бъде 4 контролиран от полицията с един чип. Ако го нарушава, ще си заеме мястото отново. Това е, което искам да кажа пред Вас от моя страна.

Обв. И. В. В. (за лична защита) – Съгласен съм с адвоката. Няма да направя престъпление. Дори и с гривна да е, няма проблем да съм с „Домашен арест“. Просто искам да помагам на майка ми. Майка ми е в много тежко състояние – това искам да ви кажа. Брат ми се грижи за нас. Сега в момента работи в Г.. Не може да си дойде, защото той ни издържа. Майка ми е инвалид. Къщата целият първи етаж падна в К. - етажът го няма, трябва да се правят огради, трябва да се правят връзки. Тя не може да мине повече от 45 метра майка ми, не може да си купува хляб. Зимата не знам как ще е работата и е много сериозно. А и престъплението не съм го направил, на Тодоров не съм му давал нищо. Това мога да кажа, друго няма.

Прокурорът – Уважаеми апелативни съдии, моля да оставите жалбата без уважение. От коментара на доказателствата от страна на защитата не схванах в крайна сметка дали обоснованото предположение се оспорва или не, тъй като в един момент така се подлагат под съмнение събраните доказателства и се казва, в друг момент се казва „тази свидетелка казва това“ или свидетелят „Х.Т. каза точно това“. Но за мен е важно какво точно е казал съдът и всъщност цитатът от определението, което се обжалва, е че за съставът на окръжния съд не съществува никакво съмнение относно това, че И. В. е автор на престъпленията, в които е обвинен.

За мен също две са те като диспозитив на обвинението – едното за разпространението на наркотично вещество, а другото е за държането с цел разпространение във връзка с намерените в обитаваното от него жилище остатъци от наркотични вещества по електронната везна. Съдът е наблегнал на това, че сме в хипотезата на чл. 63 ал.2 НПК. То се предпоставя от обстоятелството, че И. В. е осъждан със 7 присъди – три, ако не бъркам, са директно за престъпление по чл.354а от НК. Донякъде и тези по транспорта са свързани с този предмет, доколкото има управление на МПС след употреба на наркотично вещество. Факт е, обаче, че се намираме в тази хипотеза предвид наличието на обвинение, извършено при условията на „опасен рецидив“.

Правилно е отчел съдът, че независимо от младата възраст на жалбоподателя, се касае за седем осъждания. Мисля, че и без наличието на тази презумпция в момента абсолютно правилно е обсъдил съдът останалите 5 доказателства. За мен правилен е подходът, когато окръжният съд се е върнал към производството по чл. 64 НПК и след това, на нова сметка, е разгледал новонастъпилите обстоятелства – и в двете връзки той е намерил някакви нарушения, при които да няма корекция на мярката за неотклонение, включително и от новонастъпилите обстоятелства.

След разглеждането на производството по чл. 64 НПК са приобщени веществени доказателства, във връзка с експлоатираните СРС. Те в голяма степен допринасят в полза на тезата на обвинението. Изготвена е експертизата, извършени са и други следствени действия и затова правилно съдът е констатирал, че укорът за неритмичност в разследването е несправедлив и независимо от смяна на разследващи или несмяна на разследващи, това е обстоятелство, което е пред Вас.

Сами знаете, че по принцип ВДС-тата са нещо, което отнема време. Дори според мен в конкретния случай при това производство и при този обем на обработеното СРС много приличен е срокът за тяхното приобщаване.

По отношение на здравословното състояние също правилно е отчел съдът. Мисля, че и защитата някъде в предното производство е заявила, че действително по отношение на здравословното му състояние се отделя нужното внимание. И аз лично видях в материалите по делото поне три разпореждания на прокурор – говорим за м. юли, август и септември, при които във връзка със здравословни оплаквания на И. В. е трябвало да бъде постановено привеждането му в специализирано медицинско заведение, което според мен си е адекватната реакция на органите на досъдебното производство.

Правилно съдът е преценил и твърденията за влошеното здравословно състояние на майката – и обвиняемият, и защитата изтъкнаха, че има друг член на семейството, който може да полага грижи, но за мен поважно е датата на ТЕЛК-овото решение, неговият % и че в тази връзка няма данни тя да има изискуем придружител и този придружител да е обвиняемият, съответно от някаква допълнителна физическа помощ. И факт е също така, че в период, когато тази жена е била с влошено здравословно състояние, И. В. извършва инкриминираната дейност, документирана в предни присъди. Тоест, тя е обхваната от предни производства в този период 6 и е постигнат съдебен резултат.