Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Акт от 01.02.2018, Окръжен съд - Видин

Съд
Окръжен съд - Видин
Дело
38/2017
Подписан
01.02.2018
В сила
20.12.2018

Цитирани разпоредби

  • чл. 126 ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 127 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.404, т.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.414 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415 ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 417 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 417 т. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 418, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
  • Чл.78 ал.6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.81 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 101, изр.3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.122 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 685 · Търговски закон
  • чл. 710 · Търговски закон

Личните данни в текста са заличени.

Р Е

Ш Е Н

И Е №7

Гр.Видин

.....01....02........................2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Видинският окръжен съд гражданско отделение в открито заседание на двадесет и пети януари две хиляди и осемнадесета година в състав:

Председател : Г. Й.

Членове :1.

2. при секретаря И.К. и с участието на прокурора..................................................................... изслуша докладваното от съдията Й. т. дело №38 по описа за 2017 година и за да се произнесе, взе предвид следното :

Делото е образувано по исковата молба на „К...“ АД в несъстоятелност ,със седалище и адрес на управление гр.С...,.. ,район „С.“ ,ул.“Г.И.“ №... ,вписано в

Търговския регистър към

Агенцията по вписванията с ЕИК

..., представлявано от А.Н.Д., ЕГН ********** и К. Х. М., ЕГН ********** в качеството им на синдици, назначени с Решение №

196 от ...... г. на управителния съвет на Фонда за гарантиране на влоговете в банките чрез адм.Н. К. К. срещу „Ф...“АД с ЕИК ... със седалище и адрес на управление гр.В... ,ул.“Д...“№.. .

В исковата молба се твърди ,че по ч. гр. д. № 2703/2016 г., по описа на Видински районен съд, ГО, по молба на заявителя „К....." АД (в несъстоятелност), с ЕИК ..., е издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист от 24.11.2016 г., въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, с които длъжникът „Ф..." АД, ЕИК .... е осъден да заплати на кредитора „К...." АД (н.) дължими суми по Договор за банков кредит от .... г. и анексите към него, както и договор за встъпване в дълг от ....г., заедно Анекс №... г. и Анекс №.... г., общо за сумата от 6 915 455.14 евро, от които суми: просрочена главница за периода от .... г. в размер на 4 654598, 09 евро; просрочени лихви върху редовна главница - 236 954,39 евро (за периода от ..... г.); просрочени лихви върху просрочена главница - 1 707 332.43 евро (от ....г.); текущи лихви върху просрочена главница - 49 131.87 евро (от .... г. ), неустойка върху просрочена лихва за периода от .... г. до .... евро, дължими такси за периода от ..... г. - 34 000 евро, Разноски по кредита - 2 888.35 евро, ведно със законната лихва върху главницата от .... г. (датата на подаване на заявлението) до датата на окончателното изплащане на вземането, както и разноски за юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство, в размер на 79 157.27 лева.Срещу издадената заповед за незабавно изпълнение било постъпило писмено възражение от длъжника, поради което Видинският районен съд със съобщение от ..... г. бил указал на заявителя „К..." АД (н.), че в едномесечен срок от получаване на съобщението може да предяви иск за установяване на вземането си срещу длъжника.Поддържа се ,че настоящият иск се подава в законоустановения едномесечен срок от получаване на съобщението за подаденото възражение срещу заповедта по чл. 417 ГПК от името на „К...." АД (н.) на основание чл. 422 ГПК .

Поддържа се ,че на

.... г. между „К...." АД (...АД), ЕИК ..., като кредитор и „Ф...." ЕООД, ЕИК ... (по настоящем - в несъстоятелност) като кредитополучател бил сключен договор за банков кредит, по силата на който банката предоставила на „Ф....." ЕООД кредит в първоначален размер на .... евро (триста и тридесет хиляди евро). Средствата по кредита били предназначени за оборотни цели. В последствие към договора за банков кредит от ..... г. били сключени девет анекса, както следва: с Анекс № ..... г., Анекс № ....г., Анекс № ....г, Анекс № .....г. Анекс № .....г., Анекс № ....г., Анекс № ....г., Анекс № ....г., Анекс №....г. С последващите анекси разрешеният размер на кредита се увеличили достигнал 10 103 250 евро (десет милиона сто и три хиляди двеста и петдесет евро), като с последния анекс №..... г. бил уговорен погасителен план с крайна дата за издължаване на главницата - ....г.Кредитът бил усвоен изцяло от кредитополучателя „Ф...." ЕООД в договорния размер от 10 103 250 евро.Съгласно чл. 10 от договора за кредит, за ползвания кредит Кредитополучателят заплаща на Банката годишна лихва върху фактически ползваните суми по кредита в размер на 9 %,а лихвата се начислява ежедневно върху дебитното салдо по заемната сметка на Кредитополучателя и е платима ежемесечно на 25-о число на съответния месец. Чл. 12 от договора гласял, че при нарушаване на срок за погасяване на вноска по главницата или при предсрочна изискуемост на кредита на основанията, посочени по-долу в настоящия договор, Банката освен договорената лихва начислява върху просрочената (дължима) главница и събира от Кредитополучателя и наказателна надбавка в размер на 10 пункта годишно. В чл.

13 от договора било предвидено, че начислените, но неплатени в срок лихви се отнасят за отчитане по отделна сметка, като в този случай кредитополучателят дължи на Банката неустойка в размер на 10 % годишно върху начислената, но неплатена лихва, до окончателното й издължаване. Чл. 14 от договора за кредит предвиждал кредитополучателят да заплаща на Банката и комисионна за разходите по управление и обработка на кредита в размер на 0,5 % върху разрешения размер на кредита, платима преди първоначално усвояване на средства от кредита.В раздел IV от договора за кредит бил уговорен крайният срок за погасяване на усвоените от Кредитополучателя суми. Първоначално уговореният краен срок, до който следвало да бъде погасена главницата по договора, е 20.08.2011г., освен когато кредитът бъдел обявен за предсрочно изискуем. Така определеният срок бил изменян с анекси между страните, като съгласно последния подписан анекс крайният срок, до който Кредитополучателят следва да погаси задълженията си по кредита (главница, дължими лихви, лихви за просрочие, неустойки, наказателни надбавки, комисиони и/или разноски) е 20.12.2014 г., освен в случай на предсрочна изискуемост.

Поддържа се ,че на

16.04.2013г. между К... АД и „Ф...."АД бил сключен договор за встъпване в дълг, съгласно който поемателят „Ф..."АД встъпвал като солидарен длъжник в задължението на „Ф...."ООД и се задължавал да отговаря солидарно пред кредитора К.....АД за цялото задължение на „Ф....."ООД. С Анекс №.... г. и Анекс №.... г. към договора за встъпване в дълг поемателят „Ф...."АД се задължавал да отговаря за задължението на кредитополучателя, съобразно настъпилите в него изменения.

Поддържа се ,че ищецът

„К....“ АД бил изпълнил изцяло задълженията си по договора, като предоставил уговорените парични средства в пълен размер. От своя страна, Кредитополучателят „Ф...." ООД бил направил последното частично плащане по горепосочения договор за кредит на .....г., като считано от .... г. същият бил изпаднал в забава за изпълнение на задълженията си по договора за кредит. В последствие, с Решение № 157/10.10.2014 г. по т.д. 467/ 2013 г. на Окръжен съд - Видин било открито производство по несъстоятелност срещу главния длъжник „Ф....." ООД, а с Решение № 86/30.11.2015 г. същият бил обявен в несъстоятелност.

Съгласно разпоредбата на чл. 101, изр.З от Закона за задълженията и договорите, в случаите на сключен договор за встъпване в чуждо задължение първоначалният длъжник и встъпилото лице отговаряли към кредитора като солидарни длъжници. На това основание и предвид факта на неизпълнение от страна на главния длъжник, както и обявяването му в несъстоятелност, със законовите последици на решението по чл. 710 ТЗ, кредиторът К.... АД /н/ бил насочил претенцията си към солидарния длъжник „Ф....."АД, с подаване на заявления по реда на чл. 417 ГПК.Видно било, че към датата на подаване на заявлението - 15.11.2016 г. срокът за издължаване на сумите, съгласно последния анекс към договора за банков кредит, бил изтекъл и че кредиторът „К...." АД

/н/ бил пристъпил към принудително събиране на дължимите парични суми спрямо солидарния длъжник. Кредиторът претендирал снабдяване със Заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 417 ГПК и Изпълнителен лист за изискуемите, просрочени и непогасени парични задължения на „Ф....." АД към К... АД. Същите били уговорени с падеж съгласно клаузите на Договор за кредит от 23.12.2010 г. и анексите към него.

С оглед на изложените съображения ответникът „Ф.....иАД бил осъден да заплати на „К....." АД (н.) дължимите към 15.11.2016 г. суми по договора за кредит от 23.12.2010 г., възлизащи към посочената дата на 6 915 455.14 евро -дължими суми по договор за кредит.Поради приетото от ВРС за редовно възражение от страна на длъжника, за „К...." АД (н.) възниквал правен интерес от подаване на иска по чл. 422 ГПК.

С оглед на гореизложеното се иска да бъде постановено решение , с което да се признае за установено по отношение на ответника „Ф...." АД, че „К....." (в несъстоятелност), ЕИК ..... има вземания от ответника в размери към 15.11.2016 г., както следва: сума в размер на 6 915 455.14 евро, от които: просрочена главница за периода от .... г. в размер на 4 654 598, 09 евро; просрочени лихви върху редовна главница - 236 954,39 евро (за периода от

...... г.); просрочени лихви върху просрочена главница - 1 707 332.43 евро (от .... г.); текущи лихви върху просрочена главница -49 131.87 евро (от ....... г. ), неустойка върху просрочена лихва за периода от .... г. - 230 550.01 евро, дължими такси за периода от ..... г. - 34 000 евро от......г., разноски по кредита - 2 888.35 евро, ведно със законната лихва върху главницата от .... г.(датата на подаване на заявлението) до датата на окончателното изплащане на вземането, както и разноски за юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство, в размер на 79 157.27 лева.

Иска се да бъде осъден ответникът „Ф....." АД, с ЕИК

....да заплати на „Корпоративна търговска банка" (в несъстоятелност), ЕИК .... всички разноски, направени в исковото производство, в това число и юрисконсулско възнаграждение.

Към искована молба са приложени :

1. Договор за банков кредит от ..... г.

2. Договор за встъпване в дълг от ... г.

3. Извлечение от банковите сметки.

В едномесечния срок е постъпил отговор на исковата молба от ответника „Ф...." АД, ЕИК ...., със седалище и адрес на управление гр. В.... ул. „Д... № ..., представлявано от В.

Г. Й., чрез пълномощника М.Н. - Юрисконсулт

В отговора се прави искане за прекратяване на производството по делото.Поддържа се ,че ищецът обосновава вземане на парично задължение срещу ответното дружество, „Ф...." АД, като се позовава на Договор за Банков кредит от 23.12.2010 год и Анекси с №№ от 1 до 9 към него, сключени между Банката - ищец и Ф...." ООД /в несъстоятелност/ ЕИК.... със седалище гр. В..... В ИМ се твърдяло,а и с нея били представени доказателства - Договор за встъпване в дълг от 16.04.2013 год към Договор за банков кредит от 23.12.2010 год по силата на които дружеството ответник - „Ф...." АД с ЕИК ... със седалище гр. В. било встъпило в дълга на „Ф...." ООД, като поемател -солидарен съдлъжник.Всеизвестен бил фактът, в това число и на ищеца, че с Решение № 157/10.10.2014 год по т. д. № 467/2013 год на ВдОС, „Ф." ООД било обявено за неплатежоспособно и спрямо него било открито производство по несъстоятелност.В производството по несъстоятелност ищецът „К...." АД на основание чл. 685 от ТЗ бил предявил вземанията си против ДЛЪЖНИКА „Ф...." ООД по процесния Договор за Банков кредит от 23.12.2010 год.Така предявеното вземане било изцяло прието, както от синдиците , така и от съда по несъстоятелността и било включено в Списъка на приети вземания под № 19.Списъкът на приети вземания от 25.06.2015 год бил обявен в Търговският регистър в партидата на длъжника „Ф...." ООД с вписване № ..... Същият списък бил одобрен от съда по несъстоятелността с Определение № 34/11.08.2015 год. . Определението на съда било обявено в Търговският регистър по партидата на длъжника по кредита „Ф...." ООД с вписване № ..... Това означавало, че вземането на ищеца „К...", което се претендира с настоящата искова молба по процесния Договор за Банков кредит, където кредитополучател е „Ф..." ООД и СОЛИДАРЕН СЪДЛЪЖНИК „Ф...." АД било вече присъдено с влязло в сила Определение на съда по несъстоятелността и предстояло събирането му от масата на несъстоятелността.С предявеният иск по настоящето дело, ищецът „К...." АД на практика претендирал това същото вземане, по което имало влязъл в сила съдебен акт , отново да се присъди или се искало така нареченото „пререшаване". В гражданският процес на Р Б... това било недопустимо.Ищецът „К...." АД сам бил избрал от кого от солидарните длъжници да претендира вземането си. Избрал бил „Ф...." ООД с цел да събере вземането си от масата на несъстоятелността,това вземане вече му било присъдено с влязъл в сила съдебен акт и ищецът не можел да се ползва от разпоредбата на чл.122 ЗЗД.Основания за прекратяване на производството по делото били налични в разпоредбите на чл. 126 ал. 1 от ГПК, тъй като в един и същи съд имало висящи две дела между страните на същото основание и за същото искане, по -късно заведеното дело, а именно настоящето,следвало да се прекратява служебно от съда .Прекратяването на производството по делото следвало да стане и с оглед разпоредбата на чл. 299 от ГПК поради забрана за пререшаемост на спора