Определение № 295 от 06.04.2022, Окръжен съд - Велико Търново
- Съд
- Окръжен съд - Велико Търново
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 205/2022
- Вид
- Определение № 295
- Подписан
- 06.04.2022
- В сила
- 05.04.2022
- Състав
- Георги Драгoстинов, Евгений Пачиков, Йордан Воденичаров
Цитирани разпоредби
- чл.10 · Граждански процесуален кодекс
- чл.195, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.26, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.84, ал.1, т.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.102, ал.1 · Закон за социалните услуги
- чл.3, ал.1, т.2, т.3 · Закон за социалните услуги
- чл.3, ал.1, т.2, т.3 · Закон за социалните услуги
- чл. 41, ал.1 · Закон за социалните услуги
- чл. 89, ал.3 · Закон за социалните услуги
- чл.95, ал.1, ал.2 · Закон за социалните услуги
- чл.95, ал.1, ал.2 · Закон за социалните услуги
- чл.95, ал.3 · Закон за социалните услуги
- чл.97 · Закон за социалните услуги
- чл.97, ал.2 · Закон за социалните услуги
- чл.98 · Закон за социалните услуги
- чл.98, ал.2 · Закон за социалните услуги
- чл. 121, ал.2 · Конституция на Република България
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 295 гр. Велико Търново, 05.04.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в закрито заседание на пети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Георги Драгoстинов
Членове:
Евгений Пачиков
Йордан Воденичаров като разгледа докладваното от Евгений Пачиков Въззивно частно гражданско дело № 20224100500205 по описа за 2022 година
Предмет на подадената от името на Агенция за социално подпомагане – Дирекция „Социално подпомагане“ Горна Оряховица чрез пълномощника й – мл. юрисконсулт В. АНЧ. , частна жалба е определение № 267/25.02.2022 г. по гр.д.№ 2246/2021 г. на ГОРС, с което е отхвърлена молбата й за изменение на постановеното по делото решение № 70/ 02.02.2021 г. в частта му за разноските , съдържаща осъждането й да заплати/ възстанови/ в полза на съда сумата 80 лева , похарчена от бюджета му във вид на разноски / възнаграждение/ за вещо лице по повод на служебно назначена психологическа експертиза преценена като нужна в приложното поле на чл.97, ал.2 от Закона за социалните услуги, с искане да бъде отменено/ определението/ като незаконосъобразно, и молбата – уважена.
Наведени са съображения за порочност на обжалвания съдебен акт , тъй-като не държи сметка на положението , че съдът по собствено усмотрение е назначил експертиза и в специалния закон , уреждащ това съдебно производство няма правило, възлагащо разноските на държавната институция внесла искането за настаняване на лицето поставено под пълно запрещение за получаване на резидентна грижа.
Частната жалба е процесуално допустима и основателна.
Ползването на резидентна грижа като вид социална услуга от лице, поставено под пълно запрещение чрез настаняването му в подходящо заведение / дом/ се извършва от съда по подадено искане на съответната дирекция за социално подпомагане въз основа на негово писмено декларирано желание по реда на специално производство, извън обхвата на производствата по ГПК- чл.95, ал.1, ал.2 , чл.97, чл.98 ЗСУ.
Същото е проникнато от идеята за предоставяне на обществена
1 закрила, чийто изпълнителен стремеж включва оценка и мерки / от държавната институция / и контрол / от съда / за постигане на най- доброто удовлетворяване на неговите основни човешки права , свързани с осигуряване на подслон , прехрана и грижи с цел да се избегне непосредствена заплаха за живота и здравето му/ ако такива не могат да се полагат в домашна среда/ – чл.3, ал.1, т.2, т.3 , чл. 89, ал.3, чл.95, ал.3 , чл.98, ал.2 ЗСУ. С други думи производството се провежда изцяло в интерес на лицето , чието желание за настаняване се разглежда, заедно с всички обстоятелства, засягащи битието му, а не в интерес на подателя / вносителя/ на искането. По начало ползването на този вид социална услуга, макар и тя да е финансирана от държавния бюджет/ чл. 41, ал.1 ЗСУ/ се заплаща / чл.102, ал.1 ЗСУ/ , освен ако лицето няма доходи и влогове / чл.103 , ал.1, т.3 ЗСУ/.
Фактът , че текстовете на специалния закон не съдържат правило за поемане на разноските във връзка със събиране на доказателства по служебен почин на съда по реда на чл.97, ал.2 ЗСУ, не означава , че е логически оправдано да се възлагат на държавната институция- подател на искането с прилагане / „по аргумент“/ на правилото на чл.84, ал.1, т.1 ГПК.
Изследването на волята / желанието/ на лицето с или без вещо лице е задължение/ а не право/ на съда и ако той реши да подпомогне убеждението си чрез експертиза по въпроса, няма никаква законова пречка/ забрана/ разноските по изготвянето й да бъдат направени от бюджетните му средства/ както например се правят в производството по принудително настаняване на лица по реда на ЗЗ/.
Щом това е така, няма никакво законно основание/ подкрепа от норма на закона/ след като вече са направени по този начин , впоследствие да ги възлага на дирекцията за социално подпомагане.
Правилото в частта му за неосвобождаване от съдебни разноски е приложимо само когато някое държавно учреждение е страна по исково производство , т.е. възмездното събиране на доказателства се налага с цел и в правосъден интерес да се установят обстоятелства в подкрепа на каузата му в спора с другата страна , явяващи се основание на предявения иск или предмет на възраженията срещу него.
Когато страната бездейства с доказателствените си усилия , а без изясняване на някой значими обстоятелства, което може да стане обаче само с помощта на вещо лице / чието неизясняване е тъкмо поради бездействието й да поиска такова / съдът би бил затруднен да разреши спора според истината / чл.10 ГПК, чл. 121, ал.2 КРБ/ .
Тогава упражняването на правото му служебно да назначи експертиза / чл.195, ал.1 ГПК/ освен в интерес на доброто правосъдие, ще е на практика и в интерес на страната , която е навела неизяснените обстоятелства , но не е била грижлива да поиска да се допусне изготвянето й, тъй-като с нея се предоставя възможност евентуално да се изяснят според твърденията й, 2 което би било в полза на нейната кауза по делото.
Затова разноските по изготвянето на експертизата, независимо че е назначена по служебен почин на съда е оправдано да й се възложат – разрешение, следващо от правилото на чл. 76, изр.2-ро ГПК.
Настоящият случай няма нищо общо с обяснените по горе положения , защото дирекцията по социално подпомагане не е страна по смисъла на чл.84, ал.1, т.1, вр. с чл.26, ал.1 ГПК. Очевидно е , че производството не е исково , не е заведено в неин интерес / тя е нещо като вносител в съда на желанието на лицето поставено под запрещение/ и следователно съдът в изпълнение на задължението си по чл.97, ал.2 ЗСУ не е упражнил по служебен почин правото да назначи експертиза и в неин интерес , за да е допустимо да я осъжда да възстановява похарчените от бюджета средства за вещо лице.
По изложените съображения, обжалваното определение търпи санкция на отмяна с целената последица на молбата.
Предвид горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ обжалваното определение като изменя решение № 70/ 02.02.2021 г. на ГОРС в частта му за разноските /с характер на определение/ чрез отмяната й .
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3