Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 158 от 19.06.2026, Окръжен съд - Добрич

Съд
Окръжен съд - Добрич
Дело
Въззивно гражданско дело 186/2026
Вид
Решение № 158
Подписан
19.06.2026
В сила
19.06.2026
Състав
Диана Георгиева Дякова, Галина Димитрова Жечева, Жечка Николова Маргенова Томова

Цитирани разпоредби

  • чл.179 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.280 ал.3 т.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.26 ал.1 предл.3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.284 ал.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.40 · Закон за задълженията и договорите

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 158 гр. гр. Добрич, 19.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Диана Г. Дякова

Членове:

Галина Д. Жечева

Жечка Н. Маргенова Томова при участието на секретаря Криста Ст. Кирова като разгледа докладваното от Галина Д. Жечева Въззивно гражданско дело № 20263200500186 по описа за 2026 година за да се произнесе,съобрази следното:

Производството е по реда на глава ХХ,чл.258 и сл. от ГПК.Подадена е въззивна жалба от В. С. В. с постоянен адрес в гр.С. срещу решение №65/28.01.2026 г. по гр.д.№3686/2024 г. на Добричкия районен съд,с което е отхвърлен като неоснователен предявеният от въззивника срещу П. Г. Н.,ЕГН **********,с адрес:гр.Д.,ж.к. *** и Д. М. Н.,ЕГН ********** иск с правно основание по чл.40 от ЗЗД,с който се иска да бъде прогласена недействителността на договор за покупко-продажба на поземлен имот ***,Област Д.,Община К.,с.Д.,вид собственост:частна,вид територия Земеделска земя,категория 3,НТП нива,площ 13656 кв.м.,стар номер 034003,обективиран в Нотариален акт №132,том XVI,дело №2913/21.08.2024 г. на Служба по вписванията-Д. към Агенция по вписванията,сключен между ищеца В. С. В. чрез неговия пълномощник М. А. Т.,ЕГН:********** и ответника П. Г. Н.,ЕГН:**********,поради сключването му във вреда на представлявания,респ. В. С. В. е осъден да заплати на П. Г. Н. и Д. М. Н. сумата от 1 500 лева разноски по делото.Решението на ДРС е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ответниците по делото П. Г. Н. и Д. М. Н.-М. А. Т. от с.К.,общ.Б.,обл.Д..

1

Въззивникът намира атакуваното решение за неправилно,необосновано и постановено в нарушение на материалния закон.Правилно било прието,че е доказан обективният елемент от фактическия състав /ФС/ на недействителността по чл.40 от ЗЗД,а именно настъпила вреда за представлявания поради извършване на процесната продажба на цена няколко пъти по-ниска от пазарната.Не се споделят изводите на съда,че не бил налице субективният елемент от ФС-наличието на сговаряне между представителя на продавача и купувача по сделката.От показанията на всички разпитани свидетели се установявало по категоричен и безспорен начин,че посочената в договора продажна цена не била действително уговорената и платена.Имало допълнително /освен това по банков път/ разплащане в брой между пълномощника Т. и купувача П. Н..Според свидетелите в кабинета на нотариуса,когато се извършвало действителното плащане и са се подписвали документите,са били само пълномощникът Т. и купувачът Н..Всички свидетели били категорични за наличие на разплащане в брой и получаване на комисиони от сделката.Според свидетеля Ш. пълномощникът и купувачът сами се договорили.Тези факти,установени от косвени доказателства,обосновавали наличие на сговор за увреждане на продавача,като цялата организация била дело на свидетеля Д. Д.лице,многократно осъждано за имотни измами.Настоява се за отмяна на обжалваното решение и за уважаване на иска.Претендира се присъждане в полза на въззивника на сторените от същия разноски по делото.

В писмен отговор и в хода на въззивното производство въззиваемите П. Г.

Н. и Д. М. Н. изразяват становище за неоснователност на въззивната жалба.Същите настояват за потвърждаване на първоинстанционното решение и за присъждане на сторените от тях разноски в настоящата инстанция.Сочат,че изводът за липса на субективния елемент от ФС на недействителността по чл.40 от ЗЗД бил обоснован.Липсвали твърдяните от въззивника косвени доказателства за наличие на споразумяване между пълномощника и купувача.

Третото лице-помагач М. А. Т. /с правилно изписване на фамилното име Т. според данните от НБД „Население“ на лист 70 от делото на ДРС/ не е депозирал писмено становище по жалбата и не изразява позиция по същата и в хода на въззивното производство.

2

Като постави на разглеждане въззивната жалба,Добричкият окръжен съд установи следното:

Жалбата е депозирана в рамките на преклузивния срок по чл.259 ал.1 от ГПК /въззивникът е получил препис от първоинстанционното решение на 02.02.2026 г.,а жалбата е подадена на 13.02.2026 г. при изтекъл за страната срок за въззивно обжалване на 16.02.2026 г./.Предвид горното и като изхождаща от активно легитимирано лице /страна в производството по делото/ с правен интерес от атакуване на неизгодното за него първоинстанционно решение жалбата е процесуално допустима.Разгледана по същество,същата е основателна.

Първоинстанционното решение е валидно като постановено от законен състав на районния съд в рамките на правомощията му,в изискуемата форма,мотивирано и разбираемо.Същото е допустимо като постановено по предявените допустими искове.По същество е обаче неправилно,като съображенията за този извод са следните:

Гр.д.№3686/2024 г. на ДРС е образувано по повод искова молба с вх.

№22114/19.11.2024 г.,уточнена с молби вх.№23920/13.12.2024 г. и вх.

№24685/27.12.2024 г.,с която са предявени пасивно субективно съединени искове на основание чл.40 от ЗЗД от В. С. В. с ЕГН ********** с постоянен адрес гр.С.,ул.*** и настоящ адрес в гр.Д. срещу П. Г. Н. с ЕГН ********** и Д. М. Н. с ЕГН **********,двамата от гр.Д.,жк ***,за прогласяване за недействителен като сключен във вреда на представлявания на договор за покупко-продажба на недвижим имот,обективиран в нотариален акт №126,т.ІV,рег.№5697,д.№368/21.08.2024 г. на нотариуса Е.З. с район на действие

Добрички районен съд,респ.

№132,т.ХVІ,вх.рег.№6982,д.

№2919/21.08.2024 г. на СВп-гр.Д.,сключен между В. С. В. чрез пълномощник М. А. Т. като продавач и П. Г. Н. като купувач по време на брака на втория с Д.

М. Н.,по силата на който В. С. В. продава на П. Г. Н. поземлен имот-нива с площ от 13 656 кв.м,представляваща имот с идентификатор *** по кадастралната карта на с.Д.,общ.К.,обл.Д..

Изложено е в исковата молба,че през месец юли 2024 г. ищецът В. се запознал с мъж и жена в заведение в гр.Д.,които се представили като брат и сестра с имена А. и М..По време на разговора М. споделил,че притежава земеделска земя,която обработва сам и иска да увеличи,като предложил на В.

3 да закупи негова земя,ако притежава такава.Мотивирал го с наличието на проектозакон,според който държавата щяла да откупи от собствениците всички земи с малка площ на много ниски цени.Тогава ищецът отказал.Разменили си телефонните номера.В следващите дни М. почти всеки ден звънял на ищеца и в началото на месец август му предложил да пътува с него до гр.П..Ищецът склонил след дълго убеждаване по причина,че искал да посети гр.Ч.б.,където през 2008 г. близо до гара Ч.б. бил загинал синът му в трагичен инцидент във влака С.-К. и на това място имало издигнат паметник.Желанието да посети това място било водещата причина да се съгласи на това пътуване,което се провело с участието на М.,А. и шофьора им М. Т..На 9 август нощували в гр.П.,а през следващите дни посетили Г.,Ч.б.,Р. и Сл.бр..По време на пътуването ищецът и М. Т. нощували в една стая,но не били водили разговори за покупко-продажба на земеделски земи.На 12.08.2024 г. М. и М. завели В. при нотариус в гр.В.,като на В. било обяснено,че подписва предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот.Ищецът бил в лошо здравословно състояние,а и не носел диоптричните си очила,поради което не успял да прочете документа.На 21.08.2024 г. В. получил банков превод с наредител М. Т. с основание покупка на земеделска земя за сума от 13 065 лв.След справка в кантората на нотариуса,изповядал сделката,В. установил,че при посещението при нотариуса в гр.В. подписал пълномощно,с което упълномощавал М. Т. да се разпорежда с негови два земеделски имотапоземлен имот с идентификатор *** с площ от 27 306 кв.м и поземлен имот с идентификатор *** с площ от 13 656 кв.м,находящи се в землището на с.Д.,общ.К.,обл.Д..Въз основа на описаното пълномощно на 21.08.2024 г. в гр.Д. М. Т. продал на ответника П. Н. поземления имот с идентификатор *** с площ от 13 656 кв.м за сумата от 13 065 лв.Според нотариалния акт било уговорено продажната цена да се преведе по банков път от купувача на продавача,но всъщност тя била преведена по сметка на пълномощника Т.,който впоследствие я превел на продавача В..Ищецът подал жалба в Районна прокуратура-Добрич.На 22.10.2024 г. с декларация оттеглил пълномощията на М. Т. с оглед избягване сключването на още една увреждаща ищеца сделка.Сключената на 21.08.2024 г. сделка била във вреда на продавача В.,тъй като пълномощникът му договорил с купувача цена в пъти по-ниска от действителната пазарна цена на имота.Поради изложеното се претендира обявяване недействителността на договора за продажба.

4

В писмения отговор на исковата молба ответниците П. Г. Н. и Д. М. Н. изразяват становище за неоснователност на предявените искове и настояват за отхвърлянето им.Твърдят,че изложените от ищеца в исковата молба негови предхождащи сделката отношения с трети лица и пълномощника Т. не им били известни.Същите не познавали лицата М.,А. и М. Т.,както и самия ищец.Единствената среща и комуникация между ответника П. Н. и пълномощника на ищеца М. Т. била осъществена на 21.08.2024 г. в кантората на нотариус Е.З. в гр.Д. по повод сключване на процесната сделка.Имотът бил предложен на ответника Н. от агенция за продажба на недвижими имоти.Едва при явяването му в кантората на нотариуса разбрал,че имотът се продава чрез пълномощник,като бил уверен от нотариуса,че пълномощното е редовно.Отношенията между Н. и пълномощника Т. приключили на 21.08.2024 г. с извършване на банковия превод на продажната цена по сделката.Ответникът погрешно превел на Т. по-голям сума-16 065 лв вместо уговорените 13 065 лв поради техническа грешка в площта на закупения имот,като Н. заявил пред Т. искане за връщане на надплатената сума от 3 000 лв.Нормата на чл.40 от ЗЗД уреждала хипотеза,в която третото лице,с което пълномощникът е договарял във вреда на упълномощителя,е недобросъвестно,т.е. когато представителят и лицето,с което същият договаря,се споразумеят във вреда на представлявания.Предвиждало се осъществяването на два правопораждащи факта-договор във вреда на упълномощителя и споразумяване между пълномощника и третото лице във вреда на представлявания.Недобросъвестността на купувача не се предполагала,а подлежала на доказване от ищеца.Ищецът се позовавал в исковата молба само на нееквивалентност на престациите,но не и на споразумяване между пълномощника и купувача във вреда на представлявания продавач.Според ответниците нямало нееквивалентност на престациите по договора,тъй като продажната цена била сходна с тази по множество други сделки с подобни имоти от същия период,за което се депозират нотариални актове като доказателство.Купувачът Н. уговорил продажната цена с агенцията за недвижими имоти,предложила процесния имот за продажба,а не с пълномощника.Нямало никакви доказателства за сговор между него и пълномощника на ищеца за увреждане на последния.Твърденията на ищеца в исковата молба във връзка с отношенията му с трети лица преди сделката,дългото пътуване с тях и посещението при 5 нотариус в гр.В. пораждали съмнения относно достоверността им и създавали впечатление за други уговорки и взаимоотношения с тези лица,които ищецът премълчавал.

По искане на ответниците,обективирано в отговора на исковата молба,първоинстанционният съд е конституирал на основание чл.219 ал.1 от ГПК пълномощника по процесната сделка М. А. Т. с ЕГН ********** от с.К.,общ.Б.,обл.Д.,ул.“М.* като трето лице-помагач на страната на ответниците.Третото лице-помагач не е депозирало писмено становище по исковете.

Според разпоредбата на чл.40 от ЗЗД ако представителят и лицето,с което той договаря,се споразумеят във вреда на представлявания,договорът не произвежда действие за представлявания.Съгласно мотивите към т.3 от Тълкувателно решение №5/12.12.2016 г. по тълк.д.№5/2014 г. на ОСГТК на ВКС недействителността по чл.40 от ЗЗД няма характера на абсолютна нищожност на сделката по смисъла на чл.26 ал.1 предл.3 от ЗЗД поради накърняване на добрите нрави,на която може да се позове всяко трето лице,нито се касае за относителна недействителност на сделката само спрямо представлявания,доколкото щом такъв недействителен договор не поражда действие за представлявания,той не би могъл да породи правни последици и за насрещната страна по него /такъв договор не поражда правни последици и за двете страни по него,както и транслативен ефект/.На тази недействителност може да се позове само представляваният.Фактическият състав,пораждащ недействителността по чл.40 от ЗЗД,се състои от два елемента:обективендоговорът,сключен чрез представителя и насрещната страна по него /третото лице/ е във вреда на представлявания,както и субективен-„споразумяване“ между представителя и насрещната страна по договора /третото лице/ за увреждане на представлявания.Тежестта за доказване наличието на двата елемента е на ищеца по делото-представлявания по сделката.