Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 198 от 30.10.2024, Районен съд - Хасково

Съд
Районен съд - Хасково
Дело
Административно наказателно дело 585/2024
Вид
Решение № 198
Подписан
30.10.2024
В сила
12.03.2025
Състав
Пламен Стоянов Георгиев

Цитирани разпоредби

  • чл.27 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 47 ал.1, б."а" · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 28 и 58г · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63д, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.167, ал.2 и ал.4 · Закон за движението по пътищата
  • чл.167, ал.2 и ал.4 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 167в, ал.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 183, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 183, ал. 2, т. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189, ал.1 и ал.12 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189, ал.1 и ал.12 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189з · Закон за движението по пътищата
  • чл. 34, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.6, ал.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 6, т. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.37 · Закон за правната помощ
  • чл. 27е · Наредба за заплащането на правната помощ

РЕШЕНИЕ

№ 198 гр. гр. Хасково, 30.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, Х НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Пламен Ст. Георгиев при участието на секретаря Геновева Р. Стойчева като разгледа докладваното от Пламен Ст. Георгиев Административно наказателно дело № 20245640200585 по описа за 2024 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания.

Образувано е по жалба от Т. Р. М. от град Хасково, чрез адв. Н. К. от АК – Хасково, срещу Наказателно постановление № К-70/19.06.2024г. на Кмет на Община Хасково, с което на основание чл. 183, ал. 2, т. 1 от ЗДвП, вр. чл. 53 от ЗАНН, на жалбоподателя е наложено административно наказание – „Глоба” в размер на 20 лева, за нарушение по чл. 6, т. 1 от ЗДвП. В подадената жалба се релевират оплаквания за незаконосъобразност на атакуваното с нея наказателно постановление, което било издадено в нарушение на законовите норми и процесуалните правила и при противоречие с материалноправните разпоредби. На първо място се оспорва материално-правната компетентност на актосъставителя да съставя актове за установяване на административни нарушения по ЗДвП и тази на административнонаказващия органа да издава НП по посочения нормативен акт. Поддържа се, че било нарушено правото на защита на жалбоподателя, доколкото не била посочена конкретната хипотеза 1 от чл.6, ал.1 ЗДвП, която той бил нарушил. Твърди се, че в наказателното постановление не били посочени пълно обстоятелствата, при които било извършено нарушението. Деянието не било констатирано по надлежния ред и не било съставомерно по посочените разпоредби. При издаване на НП административнонаказващия орган не проявил необходимата активност за изясняване на спорните обстоятелства и за събиране на необходимите доказателства, а освен това в нарушение на чл.27 и чл.28 от ЗАНН не обсъдил въпроса дали не се касае за маловажен или малозначителен случай. Моли жалбата да бъде уважена, а атакуваното с нея наказателно постановление – отменено. Претендира и присъждане на направените по делото разноски.

В съдебно заседание пред Районен съд – Хасково, жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Чрез упълномощения по делото представител – адв. Н. К. заявява, че поддържа подадената жалба и в хода по същество развива конкретни съображения за нейната основателност.

Административнонаказващият орган - Кметът на Община Хасково, редовно призован, не се явява. Същият се представлява от надлежно упълномощения процесуален представител юриск. Х. В., която оспорва жалбата и предлага същата да бъде оставена без уважение. В писмени бележки по делото, както и в хода по същество развива конкретни съображения за законосъобразност на атакуваното НП и моли същото да бъде потвърдено. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт, от лице, легитимирано да атакува наказателното постановление, поради което е процесуално допустима.

ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, за да се произнесе по основателността й, и след като се запозна и прецени събраните доказателства при извършената проверка на обжалваното наказателно постановление, намира за установено следното:

На 08.05.2024г. свидетелите К. Г. Д. и И. Р. И., двамата заемащи длъжност „****“ в сектор КОРЗ към Община Хасково, извършвали проверка по ул. „****“ в град Хасково за неправилно паркирали автомобили. В около 9:17 часа, след като достигнал до извод за извършено нарушение по чл. 6, т. 1 от Закона за движението по пътищата чрез паркиране на платното за движение 2 на ул. „**** в град Хасково на л.а. марка „*****“ рег.№***, в зоната на действие на Пътен знак В-27, свид. К. Г. Д. пристъпил към съставяне на Глоба с фиш серия КК, № 0004828/08.05.2024г. в размер на 20.00 лева по отношение на водача на МПС – лек автомобил марка „****“, с рег. № ****** – Т. Р. М., паркирано на посочената улица в зоната на действие на Пътен знак В-27.

Впоследствие, след възражение, съставеният фиш бил анулиран и срещу жалбоподателя бил съставен на същата дата, от свид. К. Г. Д., в присъствие на свид. И. Р. И., Акт за установяване на административно нарушение № 47 от 08.05.2024 г. за нарушение по чл. 6, т. 1 от Закона за движението по пътищата за паркиране на посоченото по – горе моторно превозно средство на описаните дата и място – на платното за движение на ул. „***** в гр.Хасково, в нарушение разпоредбите на Пътен знак В27 – забранени са престоят и паркирането. Актът е съставен в присъствие на жалбоподателя, който след предявяването му, подписал съставения АУАН, като в съответната графа за възражения не вписал такива.

Срещу така съставения акт постъпили писмени възражения от Т. Р. М., в законовия срок от връчване на екземпляр от съставения акт, осъществено на дата 08.05.2024г., удостоверено в приложената разписка.

При издаване на наказателното постановление, административнонаказващият орган възприел описаната в акта за установяване на административно нарушение фактическа обстановка и на основание чл. 183, ал. 2, т. 1 от ЗДвП, наложил процесната глоба.

Изложената дотук фактическа обстановка се установява от представените по делото писмени доказателства, посочени на съответното място по – горе, както и от показанията на разпитаните в хода на производството по делото свидетели. Съдът кредитира с доверие показанията на свидетелите К. Г. Д. и И. Р. И. относно обстоятелствата, свързани с действията им във връзка с процесната проверка и на показанията им, свързани със съставянето на АУАН, като еднопосочни с останалия събран доказателствен материал и поради това изцяло ги възприема при обосноваване на фактическите си изводи по делото.

При така установените факти съдът намира от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 6, т. 1 от Закона за движението по 3 пътищата, участниците в движението съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка. По силата на чл. 183, ал. 2, т. 1 от ЗДвП, наказва се с глоба от 20 лв. водач, който неправилно престоява или е паркирал неправилно. Следователно, деянието, за което на жалбоподателя е наложено административно наказание, е обявено от закона за наказуемо, към датата извършването му.

При съставяне на АУАН съдът не констатира процесуални нарушения от категорията на съществените, които да налагат на това основание отмяна на наказателното постановление. Съставеният акт за установяване на административно нарушение отговаря на изискванията на чл. 42 от ЗАНН, досежно необходимите реквизити. Нарушението, макар и лаконично, е описано по необходимия пълен, точен и безпротиворечив начин, така, че да бъде обезпечена възможността нарушителят да узнае за какво точно деяние се привлича към административно наказателна отговорност, за да е в състояние да организира правото си на защита в пълен предоставен от закона обем.

Фактическото описание на деянието съответства на правната квалификация по относимия текст от Закона за движението по пътищата. Спазени са давностните срокове по чл. 34, ал. 1 от ЗДвП, както и принципа non bis in idem, предвид анулирането на издадения санкционен акт за същото деяние – глоба с фиш.

На следващо място, съдът констатира, че АУАН е издаден от компетентен орган. Компетентността на актосъставителя К. Г. Д. за съставяне на АУАН за нарушения на ЗДвП следва по силата на заеманата от него длъжност „****“ в сектор „КОРЗ“ при Община Хасково и изричното му упълномощаване с приложената по делото Заповед № РД-133/07.02.2023г. на кмета на Община Хасково, съгласно която лицата от поименния списък, в т.ч. и актосъставителят К. Г. Д., са упълномощени да осъществяват контрол и да съставят АУАН по изброените в заповедта нормативни актове, измежду които е и Законът за движението по пътищата. Заповедта е издадена, включително и на основание чл.167, ал.2 и ал.4 от ЗДвП, съобразно които разпоредби служби за контрол, определени от кметовете на общините контролират в населените места изправността и състоянието на пътната настилка, пътните съоръжения, пътната маркировка, средствата за организация и регулиране, както и 4 спазването на правилата за паркиране от водачите на пътни превозни средства, на правилата за движение от пешеходците, на правилата за движение от водачите на индивидуални електрически превозни средства, движещи се по велосипедна инфраструктура и на правилното използване на алармените инсталации, монтирани в пътни превозни средства за тяхната охрана. Видно от приложената по делото длъжностна характеристика на свид. Д., като основна цел на заеманата от него длъжност е заложено подпомагане дейността на звено „Контрол, обществен ред и законност“, установяване извършените административни нарушения и предприемане действия за налагане на административни наказания съобразно разпоредбите на ЗАНН. С оглед изложеното, следва категоричния извод, че актосъставителят е действал в рамките на своята териториална и материална компетентност.

На следващо място, обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия, като материалната компетентност на наказващия орган следва от предоставените му със закон правомощия. Според новелата на чл. 47 ал.1, б.“а“ от ЗАНН, административни наказания могат да налагат ръководителите на ведомствата и организациите, областните управители и кметовете на общините, на които е възложено да прилагат съответните нормативни актове или да контролират тяхното изпълнение. Съгласно чл. 167в, ал.1 от ЗДвП, Кметовете на общини организират, координират, ръководят и контролират изпълнението на политиката по безопасност на движението по пътищата на общинско ниво, които, както стана ясно по-горе, в изпълнение на правомощията си определят службите за контрол, които контролират в населените места спазването на правилата за паркиране от водачите на пътни превозни средства / чл.167, ал.2 от ЗДвП/. Съгласно чл. 189, ал.1 и ал.12 от ЗДвП, актовете, с които се установяват нарушенията по този закон, се съставят от длъжностните лица на службите за контрол, предвидени в този закон, а Наказателните постановления се издават от министъра на вътрешните работи, от министъра на отбраната, от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията и от кметовете на общините или от определени от тях длъжностни лица съобразно тяхната компетентност.

Предвид изложеното, настоящият състав не възприема като основателно възражението на жалбоподателя за отсъствие на материална компетентност на 5 длъжностното лице, съставило АУАН, респ. – на длъжностното лице издало атакуваното НП.

На следващо място съдът констатира, че са спазени формата и редът за издаване на НП, а по съдържанието си същото отговаря на изискванията на чл.

57 от ЗАНН, установяваща изискуемите реквизити, в това число и на изискването да съдържа достатъчна конкретизация на датата и мястото на извършване на деянието. Посочена е нарушената разпоредба на закона, а именно – тази на чл.6, т.1 от ЗДвП, като отсъствието на изрично посочване на съответното предложение от този текст не е съществен пропуск, за да ограничи правото на защита на нарушителя, тъй като в съдържанието на атакувания санкционен акт е налице словесно изброяване на всеки от обективните признаци на фактическия състав на административното нарушение, безпротиворечиво сочещи на съответната нарушена хипотеза от посочения като нарушен текст от закона, поради което и не е налице никакво съмнение относно реалната воля на наказващия орган и за това за какво точно нарушение налага процесната санкция на нарушителя.

От материалноправна страна, обстоятелствата, изложени в акта и наказателното постановление, проверени от съда с допустими по закон доказателствени средства, се установяват по недвусмислен и категоричен начин, не само относно факта на паркиране на процесното моторно превозно средство на ул. „****** в град Хасково, но и че това е станало в зоната на действие на Пътен знак В 27, като изводите на контролните органи намират необходимата опора в приобщените доказателствени източници.