Определение № 185 от 16.04.2026, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 185 гр. Варна, 16.04.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Георги Йовчев

Членове:

Николина П. Дамянова

Даниела Ил. Писарова като разгледа докладваното от Николина П. Дамянова Въззивно частно търговско дело № 20263001000140 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК във вр. чл. 130 ГПК, образувано по частна жалба вх. № 1471/17.03.2026г. на Ю. С. Х. от гр.

*******, представляван от адв. Е. С. от АК- гр. *******, срещу определение № 39/05.03.2026г., постановено по т. д. № 44/2025г. по описа на *******ски окръжен съд, с което производството е прекратено поради недопустимост на предявения иск с правно основание чл. 74 от ТЗ.

По съображения за неправилност на обжалваното определение се иска неговата отмяна и връщане на делото на първоинстанционния съд с указания за продължаване на съдопроизводствените действия. Оспорва се законосъобразността на извода на първоинстанционния съд за липса на правен интерес като необходима процесуална предпоставка за допустимостта на производството. Според жалбоподателя, с иска за отмяна на атакуваните решения се цели защита на имуществения интерес на ответното дружество „Иновасион“ ООД- гр. *******, и в частност, имуществения интерес на ищеца- съдружник, тъй като е нарушен принципът на лоялност от страна от управителя, който е сключил договор за управление сам със себе си. Излага се, че ако процесните решения на ОСС не бъдат отменени, това ще доведе до валидиране на нищожните договори и анекси с обратна сила. Жалбоподателят прилага копия от съдебни актове на ВКС, по отношение на които съдът не установи относимост към предмета на спора, концентриран по въпроса за 1 правния интерес от търсената съдебна защита с предявения конститутивен иск по чл. 74 ТЗ.

Частната жалба е подадена в срок, от името на легитимирано лице, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, насочена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, при наличие на правен интерес от обжалването и е процесуално допустима.

Тъй като обжалваният съдебен акт е постановен след връчване на ответника „Иновасион“ ООД- гр. ******* на преписи от исковата молба и допълнителната искова молба, на дружеството е връчен и препис от частната жалба. В срок е подаден писмен отговор, чрез процесуалния представител адв.

М. М., в който е изразено становище за неоснователност на частната жалба, с подробно изложени съображения и доводи.

Настоящият състав на Апелативен съд- Варна, като обсъди твърденията и доводите в жалбата във връзка с направените оплаквания, съобрази становището на насрещната страна и провери данните по делото, намира частната жалба за неоснователна по следните съображения:

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба на Ю. С. Х., подадена чрез адв. Е. С. от АК – гр. *******, с която е предявен конститутивен иск с правно основание чл. 74 ТЗ срещу „Иновасион“ ООД- гр. *******, за отмяна на решенията на Общото събрание на съдружниците в ответното дружество, проведено на 14.10.2025 г., както следва: по т. 1 от дневния ред- Приемане на решение за потвърждаване действия на управителя А.Н.А. по сключване на договор за управление № 1/01.09.2023г. и договор за управление № 2/02.10.2023г. 2. Приемане на решение за потвърждаване действия на управителя А.Н.А. по сключване през 2025г. на анекси към договор за управление № 1/01.09.2023г. и договор за управление № 2/02.10.2023г.

Заявеният в исковата молба фактически състав, на който е основано упражненото от ищеца, в качеството му на съдружник, материалното преобразуващо право за отмяна на решенията на ОСС, на осн. чл. 74 ТЗ, се изчерпва с подробни твърдения за нищожност на потвърдените от общото събрание договори и анекси, които според съдружника противоречат на закона. Не са релевирани други твърдения за процесуална или материална незаконосъобразност конкретно на атакуваните решения на ОСС от 2

14.10.2025г., като преклузията за въвеждането на такива в спор по чл. 74 ТЗ е настъпила с изтичане на 14- дневния срок по чл. 74 ТЗ, на 28.10.2025г.

По искова молба на ищеца Ю. С. Х. е било образувано отделно производство по гр. д. № 1755/2025г. по описа на *******ски районен съд по установителни искове, предявени срещу страните по договор за управление № 1/01.09.2023г., договор за управление № 2/02.10.2023г. и анексите от 2025г., потвърдени с атакуваните решения на ОСС, с искане за прогласяване на тяхната нищожност. Делото е изпратено по компетентност на ОС – *******, като е образувано под № 58/2025г., и впоследствие е прекратено поради оттегляне на исковете, на основание чл. 232 от ГПК.

При тази фактическа установеност съставът на въззивния съд споделя напълно извода на първоинстанционния съд за липса на правен интерес, по следните съображения:

Разбирането за относимостта на правния интерес, като процесуална предпоставка за допустимостта на съдебните производства по всички искове, следва от общото съображение, че правораздавателната дейност трябва да се използва само когато това е наистина необходимо за целения от страната правен резултат. Признат от закона интерес от търсената защита с конститутивен иск по чл. 74 ТЗ също се явява положителна процесуална предпоставка от категорията на абсолютните, както при всички видове искове, независимо от общото процесуално правило, че при всеки конститутивен иск правеният интерес се презюмира със самото предписание на закона, че потестативното право, произтичащо от твърдения в исковата молба фактически състав може да се упражни чрез предявяването му срещу ответника.

С предявяването на иска, предмет на производството по т. д. № 44/2025г. по описа на РОС, ищецът цели, по негови твърдения, да препятства валидиране с обратна сила на нищожните договори от 2023г. и анекси от 2025г.

Предвид конкретно заявеното с исковата молба фактическо основание на иска целената промяна в правното положение на страните, спрямо онова, което е съществувало и съществува между тях, не може да настъпи, без значение какво съдебно решение ще се постанови по спора- положително или отрицателно за ищеца. Всички норми, обхванати от института на 3 нищожността, имат императивен характер. Основанията за нищожност са свързани с нарушаване на повелителни правни норми за действителността на правоотношенията относно тяхното съдържание, ред или начин на извършване. Нищожните договори не пораждат желаното правно действие, нищожността настъпва по право, като законът не позволява пороците да бъдат отстранени (санирани) впоследствие. При наличие на правен спор нищожност се предявява чрез установителен иск или чрез възражение във висящ съдебен спор. Предявяването на нищожност не е ограничено от закона във времето, като всяко лице с правен интерес може да се позове на нищожност.

Ако действително сочените от ищеца договори и анекси са нищожни, (а друг вид порок не се твърди), то съдебен акт по същество за отмяната на взетите от ОСС решения за потвърждаването им, на основание чл. 74 ТЗ, или за отхвърляне на иска за отмяна на тези решения, няма да предизвикат правен ефект по отношение на единствения спорен въпрос, респ. няма да се постигне целеният от ищеца правен резултат. По силата на съдебно решение по иска по чл. 74 ТЗ, независимо от неговото съдържание, няма да се отрече или потвърди със сила на пресъдено нещо действителността на оспорените договори и анекси към тях, нито ще се препятстват установяването на нищожността по съдебен ред от лице с правен интерес. Друг е въпросът, че не са релевирани твърдения за процесуална или материална незаконосъобразност конкретно на атакуваните решения на ОСС от 14.10.2025г., (освен сочената нищожност на договорите от 2023г. и анексите от 2025г.), по които съдът да се произнесе по същество.

Липсата на правен интерес като абсолютна процесуална предпоставка за съществуване и надлежно упражняване на правото на иск обуславя недопустимост на предявения от жалбоподателя конститутивен иск с правно основание чл. 74 ТЗ, поради което образуваното по него съдебно производство подлежи на прекратяване съгласно чл. 130 ГПК.

Предвид съвпадение на правните изводи на двете съдебни инстанции относно преценката по чл. 130 ГПК за недопустимост на производството обжалваното определение следва да се потвърди.

Така мотивиран, ВнАпС, ТО, III- ти състав,

ОПРЕДЕЛИ:

4

ПОТВЪРЖДАВА определение № 39/05.03.2026г., постановено по т. д.

№ 44/2025г. по описа на *******ски окръжен съд, с което производството е прекратено поради недопустимост на предявния иск с правно основание чл. 74 от ТЗ.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния касационен съд, при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК, в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5