Решение № 3124 от 25.04.2019, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ …… гр. София, 25.04.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І Гражданско отделение, І-18 състав в публично заседание на тридесет и първи януари две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЙНА МАРТИНОВА при секретаря Ирена

Апостолова разгледа докладваното от с ъ д и я

Мартинова гражданско дело № 8352 по описа за 2016 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано въз основа на искова молба, подадена от С.А.Й. и А.Ц.Й., с която са предявени искове с правно основание чл. 226, ал. 1 във връзка с чл. 267, ал. 1 от Кодекса за застраховането (отм.).

Ищците твърдят, че на 22.02.2015 г. около 9.30 часа синът им Ц.А. Ц. пътувал в управлявания от Е.С.К. лек автомобил Опел Вектра с рег.№ *******по път PVN 1151 от гр. Плевен към с. Ясен. Твърдят, че в района на кв. 09 +800 водачът К. загубил контрол над управлявания автомобил и навлязъл в лентата за насрещно движение, късето настъпил удар с правомерно движещият се лек автомобил Опел Корса с рег. № ЕН ******, управляван от Б.Д.Д.. Твърдят, че в резултат на ПТП е починал 25 годишният им син. Твърдят, че с него са имали силна емоционална връзка, живеели в едно домакинство, а той им помагал. След загубата му изпитвали страх, тревога, имали нарушения на съня, апетита. Твърдят, че отговорността на виновния водач Е.С.К. е предмет на застраховка Гражданска отговорност, сключена с ответното дружество с полица № 11115000457474. Молят ответникът да бъде осъден да заплати на всеки от тях обезщетение в размер на 200 000 лева – обезщетение за причинените неимуществени вреди, ведно със законна лихва от датата на настъпване на застрахователното събитие – 22.02.2015 г. до окончателното плащане, както и направените по делото разноски.

Ответникът в отговора на исковата молба оспорва предявения иск като поддържа, че липсват елементи на деликтния състав. Поддържа, че няма данни относно действителния водач на лек автомобил Опел Вектра с рег.№ ******, тъй като имало обстоятелства, които водят до извода, че водач на лекия автомобил е именно пострадалия. При условията на евентуалност прави възражение за съпричинямане на вредоносния резултат, тъй като не е бил с поставен предпазен колан, както и е имал 3,4 промила алкохол в кръвта. Оспорва размера на претендираното обезщетение. Претендира направените по делото разноски.

С определение от 11.11.2016 г. като трето лице помагач на страната на ответника е конституиран Е.С.К..

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 1 от ГПК, приема за установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:

С Присъда от 16.01. 2017 г. по нохд № 708/2016 г. по описа на Окръжен съд – гр. Плевен Е.С.К. е признат за виновен в това, че на 22.02.2015 г. на път ПВН № 1151, км. 9+ 800 в близост до моста на река Вит, движейки се в посока с. Ясен, обл. Плевен, при управление на МПС, лек автомобил Опел Вектра с рег.№ ******, нарушил правилата за движение по пътищата и по непредпазливост причинил смъртта на Б. Д.а Александрова и Ц.А. Ц..

Присъдата е влязла в сила на 02.08.2018 г.

Установява се от приетата и неоспорена от страните съдебно-автотехническа експертиза се установява, че лек автомобил Опел Корса с рег. № ЕН ****** се движел спрямо посоката си на движение в дяната лента към гр. Плевен, а лек автомобил Опел Вектра с рег.№ *******се движел в противоположната посока на движение. По неустановени причини лек автомобил Опел Вектра се отклонил вляво, косо спрямо посоката си на движение и след задействана спирачна система е започнал да се плъзга в тази посока, преминавайки лентата за насрещно движение, въртейки се наляво, т.е. в обратна посока на часовниковата стрелка. Вследствие на движението на двете МПС е настъпил удар, който за лек автомобил Опел Вектра е бил страничен, приплъзващ от предната му дясна част към задната, а за Опел Корса – челен вляво. Вещото лице установява, че щетите по лек автомобил Опел Вектра са по страничната дясна част.

От приетото по делото заключение на съдебно-медицинска експертиза, изготвена въз основа на събраните по делото доказателства, се установява, че пострадалият Ц.Ц. е пътувал без поставен предпазен обезопасителен колан. Вещото лице посочва, че липсата на поставен предпазен колан е създало възможност за получаване на тежките смъртоносни увреждания.

Установява се от представеното Удостоверение за раждане от *** г., че С.А. Т. и А.Ц.Й. са родители на Ц.А. Ц..

Във връзка с установяване на размера на обезщетението за неимуществени вреди са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетелите Парашкева М.Б.и Е. Ц.Й.. В показанията си свидетелите установяват, че Ц.Ц. живеел с родителите си в едно домакинство. Помагали си. Имало разбирателство и уважение. След смъртта му родителите му преживели много тежко загубата му. Страдали много. С получила високо кръвно, а А. плачел непрекъснато. Ходели всеки ден на гроба му, през ден на мястото, където е починал.

Не се спори по делото, че между ЗАД „А“ и собственика на лек автомобил Опел Вектра с рег.№ *******е сключена застраховка „Гражданска отговорност” с застрахователна полица № 11115000457474, по силата на която застрахователят е поел задължението да покрие в границите на уговорената сума отговорността за причинените от застрахования имуществени и неимуществени вреди на трети лица, която е имала действие към датата на застрахователното събитие.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от ПРАВНА СТРАНА следното:

Съгласно чл. 226, ал. 1 от

Кодекса за застраховането (отм.) увреденият, спрямо когото застрахованият по застраховка гражданска отговорност е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя. Застрахователят по задължителна застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите покрива отговорността на застрахования за причинените на трети лица, в това число пешеходци, велосипедисти и други участници в движението по пътищата, вреди вследствие на притежаването или използването на моторно превозно средство, включително неимуществените и имуществените вреди вследствие на телесно увреждане или смърт и вредите, причинени на чуждо имущество (чл. 267, ал. 1 от КЗ). Основателността на предявения иск, която е предпоставена от това по делото да се установи наличието на непозволено увреждане, настъпило в резултат на ПТП (противоправно деяние, извършено виновно, от което са причинени неимуществени и имуществени вреди и причинна връзка между тях, както и да се установи, че е налице договор за застраховка “Гражданска отговорност”, действащ към датата на настъпване на събитието и покриващ отговорността на причинителя на вредите.

От събраните по делото доказателства се установява, че на посочената в исковата молба дата е настъпило пътно – транспортно произшествие, причинено от Е.С.К. в резултат, на което е починал Ц.А. Ц.. Механизмът на ПТП, вредите и причинната връзка между тях се установяват от приетите по делото писмени доказателства и приетите медицинска и авто-техническа експертиза. По делото е приета и Присъда по нохд № 708/2016 г. по описа на Окръжен съд – Плевен, която е влязла в сила и с оглед разпоредбата на чл. 300 от ГПК обвързва гражданския съд относно извършеното престъпление, участието на обвиняемия в него, характерът и размера на вредите, причинени от престъплението. Съгласно чл. 45, ал. 2 от ЗЗД вината на причинителя на увреждането се предполага до доказване на противното.

Ответникът е бил длъжен да ангажира доказателства за обстоятелства, които изключват или ограничават вината на застрахования за настъпване на процесното ПТП.

По делото такива доказателства не са ангажирани. Доколкото причинените неимуществени вреди, в резултат на престъплението не са включени в предмета на доказване в наказателното производство, то те следва да бъдат установявани чрез допустимите от ГПК ред. На първо място, ищците са от кръга на лицата, които имат право да претендират вреди, доколкото е починалият е техен син (Постановление № 4/1961 г., Тълкувателно решение № 1/2016 г. от 21.06.2018 г. на ОС НГТК на ВКС), както и се установява от събраните по делото гласни доказателства, че между ищците и починалия е била установена трайна и дълбока емоционална връзка.

Страните не спорят, че към датата на настъпване на застрахователното събитие между ответното застрахователно дружество и собственика на лек автомобил Опел Вектра с рег.№ *******е съществувало застрахователно правоотношение по застраховка “Гражданска отговорност”. По силата на застрахователния договор застрахователят е поел задължението да покрие в границите на определената в договора сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди.

Съгласно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД размера на неимуществените вреди се определя от съда по справедливост. При определяне на този размер следва да се вземат предвид обстоятелството, че починалият при процесното ПТП е син на ищците, с който те са имали изградена трайна и дълбока емоционална връзка, неговата възраст към момента на смъртта му. Следва да се отчете и емоционално състояние на ищците след смъртта на детето им.

Нормално и житейски обосновано е да се приеме, че загубата на дете е най-тежка загуба за родителите, както и че това страдание не може да бъде оценено в пари.

С оглед обстоятелството, че законът и обичаят не предвиждат друг адекватен начин за обезщетяване на неимуществените вреди, настъпили за ищците, то следва да се приеме, че справедливото обезщетение е в размер на по 150 000 лева за всеки от тях.

Съгласно разпоредбата на чл. 51, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите ако увреденият е допринесъл за настъпването на вредите, обезщетението може да бъде намалено. Съпричиняването на вредата предполага наличие на пряка причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат. Поведението на пострадалия може да бъде както действие, така и бездействие, но то винаги следва да е противоправно като то следва да води до настъпване на вредоносния резултат. С отговора на исковата молба ответникът е направил възражение за съпричиняване, тъй като пострадалият е бил без поставен обезопасителен колан. С оглед разпоредбата на чл. 154, ал. 1 от ГПК в тежест на ответника е било да установи, че към момента на настъпване на застрахователното събитие пострадалите лица са извършили противоправни действия и бездействия, които са допринесли за настъпване на вредоносния резултат. От приетата по делото съдебно-медицинска експертиза, изготвена въз основа на данните от приетите писмени доказателства, както и от вида и характера на травматичните увреждания вещото лице е дало заключение, че пострадалият е пътувал без поставен предпазен колан, както и че това е причина за настъпване на травматичните увреждания, довели до смъртта му. В този смисъл направеното възражение за съпричиняване от ответника се явява основателно. С оглед на обстоятелството, че при разпита си вещото лице е заявило, че при вида на деформациите на автомобила пострадалият е щял да получи друг вид травматични увреждания в други области на тялото, то степента на съпричиняване следва да бъде определена в размер на 1/5 или определеното обезщетение следва да бъде определено в размер на 120 000 лева за всеки от ищците.

Като законна последица от решението и доколкото е поискано с исковата молба следва да бъде присъдена и дължимата законна лихва върху обезщетението.

Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищците сумата от 240 лева, представляващи направени по делото разноски, съразмерно с уважената част от исковете.

Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 3 във връзка с ал. 8 от ГПК ищците следва да бъде осъдени да заплатят на ответника сумата от 162 лева, представляващи направени по делото разноски, съразмерно с отхвърлената част от исковете и сумата от 150 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати сумата от 9600 лева, представляваща дължима държавна такса върху уважената част от иска.