Решение № 13049 от 18.11.2022, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 13049 гр. София, 18.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в публично заседание на първи ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: БОГДАН Р. РУСЕВ при участието на секретаря В.К. като разгледа докладваното от БОГДАН Р. РУСЕВ Гражданско дело № 20221110113047 по описа за 2022 година

РЕШИ:

РЕШЕНИЕ

№

***** от 18 ноември 2022 г. град СОФИЯ

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД

І-во ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 173 -ти СЪСТАВ

В публично съдебно заседание, проведено на първи ноември през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

БОГДАН РУСЕВ

При секретаря В.К.,

Като разгледа гражданско дело № 13047 от 2022-ра година по описа на Софийския районен съд, докладвано от съдията РУСЕВ, и, за да се произнесе, 1 взе предвид следното:

Производството е по основния съдопроизводствен ред на ГПК.

Образувано е въз основа на Искова молба, вх. № 47870/11.03.2022г. на СРС, подадена от "*********" ЕООД срещу ***********.

Ищецът "*********" ЕООД чрез адв. Х. Л. - АК-София, е предявил срещу *********** иск с правно основание чл. 49 вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД за осъждането да му заплати сумата от 14300,00 лева, представляваща имуществени вреди (заплатена на Г.Т.Д. неустойка по чл. 15, ал. 1 от Предварителен договор от 16.03.2020г.), последица от незаконосъобразен отказ на съдията по вписванията (Определение № 349/12.03.2020г. по молба с вх. № 13961/12.03.2020г. на Служба по вписванията - град София) да извърши вписване на непарична вноска в капитала на ищеца, ведно със законната лихва от подаването на исковата молба (11.03.2022г.) до окончателното изплащане.

Ищецът твърди, че на 12.03.2020г. подал заявление пред *********** за отразяване на апортна вноска в капитала си - право на собственост върху имот с идентификатор *** и построената в него до етап груб строеж сграда с идентификатор ***. Въпреки че заявлението било надлежно комплектовано, с Определение № 349/12.03.2020г. Н.К. - Съдия по вписванията, отказала да извърши вписването на апортната вноска. Ищецът оспорил отказа, който бил отменен с Определение № 11863/24.07.2020г. по ч.гр.д. 5030/2020г. на СГС, като било разпоредено вписване на апортната вноска. Междувременно на 16.03.2020г. ищецът сключил като продавач предварителен договор с Г.Т.Д. за апартамент, находящ се в сградата, предмет на апорта. Постановеният отказ поставил ищеца в невъзможност да изпълни задължението си по предварителния договор, тъй като не можел да установи пред нотариуса материалното си право на собственост върху имота.

В крайна сметка на 01.06.2020г. страните по предварителния договор се споразумели да го развалят, като ищецът се наложило да заплати неустойка на другата страна в размер на 14300,00 лева. Невъзможността да се изпълни договора и в частност заплащането на неустойката били в пряка връзка с незаконосъобразния отказ на съдията по вписванията, за чийто действия била отговорна ***********. В насрочените по делото публични съдебни заседания ищецът се представлява от адв. Л., който поддържа предявения иск, включително в хода на устните състезания. Допълнителни съображения излага в Становище, вх. № 241526/08.11.2022г. на СРС.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът *********** чрез гл.юрк. Н.И. е депозирал Отговор на исковата молба, вх. № 133972/28.06.2022г. на СРС, с който оспорва предявения иск като недопустим и неоснователен. Сочи, че Агенцията не е процесуално легитимирана да отговаря по него, тъй като правоотношенията със съдиите по вписванията възниквали с Министерството на правосъдието и то носело отговорност за техните действия по служба.

Служители на *********** не били извършили противоправни действия спрямо ищеца. Същият имал недобросъвестно поведение, което довело до пълно/частично съпричиняване: предварителният договор бил сключен четири дни след постановяване на отказа, т.е. ищецът бил наясно, че това ще 2 му попречи да изпълни задълженията си по предварителния договор. Той уговорил твърде кратък срок за сключване на окончателния договор, а и не се сочели доказателства, че именно отказът на съдията по вписванията попречил на ищеца да изпълни задълженията си по него. Апортът бил вписан още на 28.02.2020г., вещното му действие настъпвало с вписването, поради което дружеството имало възможност да удостовери правата си пред нотариус.

Оспорва се наличието на причинно-следствена връзка между вредите и поведението на служителите на ***********. В насрочените по делото публични съдебни заседания ответникът се представлява от юрк. И.И., който оспорва предявените искове, включително в хода на устните състезания.

Становището си обосновава допълнително и в Писмена защита, вх. № 242939/09.11.2022г. на СРС.

Софийският районен съд, като взе предвид подадената искова молба и предявения с нея иск, становището и възраженията на ответника в отговора

, съобразявайки събраните по делото доказателства, основавайки се на релевантните правни норми и вътрешното си убеждение, намира следното:

Исковата молба е подадена от надлежно легитимирана страна при наличие на правен интерес от производството, като предявеният с нея иск е допустим и следва да бъде разгледан по същество. Несъстоятелно е твърдението на ответника, че искът е недопустим. Това, дали *********** носи отговорност за твърдените от ищеца вреди, е въпрос на основателност, а не на допустимост на предявения иск. Отговорността за вреди, настъпили в резултат от действия на съдията по вписванията в кръга на правомощията му, е се реализира по общия исков ред на ГПК пред общите съдилища, като исковете са с правна квалификация по чл. 49 вр. чл. 45, ал. 1 ГПК: така Определение № 468/06.11.2019г. по ч.гр.д.№ 3479/2019г. на ВКС, ІІІ г.о., Определение № 55/23.10.2019г. по гр.д. № 34/2019г. на ВКС и ВАС, 5 чл. св.).

Съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствената тежест по иска с правно основание чл. 49 ЗЗД вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД е за ищеца. Същият следва при условията на пълно и главно доказване да установи извършено от служители на ответника във връзка с възложената им дейност деяние, противоправен характер на деянието, наличието, естеството и интензитета на причинените от него вреди, както и причинната връзка на същите с извършеното противоправно деяние. В тежест на ответника е да установи, че е заплатил претендираните спрямо него суми. В тежест на всяка от страните е да установи фактите и обстоятелствата, от които черпи благоприятни за себе си правни последици.

Съгласно чл. 49 ЗЗД този, който е възложил другиму работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа, като обезщетението обхваща всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от това увреждане (чл. 51, ал. 1 ЗЗД). Тази отговорност е обективна, като възниква за възложителя, ако изпълнителят е извършил виновно противоправно деяние и между това деяние и настъпилите вреди е налице причинно-следствена връзка. Отговорността на държавните органи е специфично проявление на отговорността по чл. 49 ЗЗД. Съгласно чл. 279, ал.

1 и ал. 2 ЗСВ в районните съдилища има съдии по вписванията, чиито брой се 3 определя от министъра на правосъдието. Чл. 281 ЗСВ определя, че съдиите по вписванията се назначават от министъра на правосъдието след провеждане на конкурс. Затова и именно Министерството на правосъдието е органът, за който възниква отговорността да поправи вредите, последица от незаконосъобразните действия на съдията по вписванията, макар те във функциите си да са тяхно свързани с дейността на *********** и организационно да се причисляват към районните съдилища. Този извод следва по аргумент от ТР 3/2005-2004-ОСГК, т. 6, като се възприема и в съдебната практика - например Решение № 260034/26.02.2021г. по в.гр.д. № 607/2020г. на ОС-Ямбол. Соченото от ищеца Определение № 468/06.11.2019г. по ч.гр.д.№ 3479/2019г. на ВКС, ІІІ г.о., не разрешава въпроса дали *********** следва да отговаря за вредите от незаконосъобразните действия на съдиите по вписванията, а с него съдебният състав се произнася относно това по кой ред се реализират претенциите (общия исков ред) и дали конкретно предявените искове са допустими, а по отношение на останалите обстоятелства е обърнато внимание, че касаят преценката за основателност на исковете, респективно необходимостта да се дадат указания за тяхното уточняване и конкретизация.

При това положение, доколкото ответникът не носи отговорност за незаконосъобразните действия на съдията по вписванията, то предявените срещу него искове са неоснователни и подлежат на отхвърляне на формално основание, като обсъждането на останалите доводи на страните и събраните във връзка с тях доказателства се явява безпредметно.

По разноските:

Съгласно чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК, право на разноски има само страната, в полза на която е постановен съдебният акт. Съобразно изхода от делото право на разноски има само ответникът. В полза на *********** следва да се присъдят разноски по делото в размер на 100,00 лева за юрисконсултско възнаграждение.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ предявения от "*********" ЕООД , ЕИК **********, със седалище в град София, срещу ***********, със седалище в град София, иск с правно основание чл. 49 вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД за осъждането да му заплати сумата от 14300,00 лева, представляваща имуществени вреди (заплатена на Г.Т.Д. неустойка по чл. 15, ал. 1 от Предварителен договор от 16.03.2020г.), последица от незаконосъобразен отказ на съдията по вписванията (Определение № 349/12.03.2020г. по молба с вх. № 13961/12.03.2020г. на Служба по вписванията - град София) да извърши вписване на непарична вноска в капитала на ищеца, ведно със законната лихва от подаването на исковата молба (11.03.2022г.) до окончателното изплащане.

ОСЪЖДА "*********" ЕООД, ЕИК **********, със седалище в град София, да заплати на ***********, със седалище в град София, на основание 4 чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК, сумата от 100,00 лева, представляваща разноски юрисконсултско възнаграждение по делото пред районния съд (гр.д. № 13047/2022г. на СРС).

Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с въззивна жалба, подадена чрез Софийския районен съд в двуседмичен срок от съобщението.

Решението, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК, да се съобщи на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5