Решение № 282 от 21.10.2022, Окръжен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 282 гр. Смолян, 20.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Мария Ан. Славчева

Членове:

Петранка Р. Прахова

Зоя Ст. Шопова при участието на секретаря Зорка Т. Янчева като разгледа докладваното от Петранка Р. Прахова Въззивно гражданско дело № 20225400500255 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от ГПК.

С Решение № 57/14.03.2022 г. по гр. д. № 752/2021 г., допълнено с Решение № 114/12.05.2022 г., Смолянски районен съд е осъдил Главна дирекция „Гранична полиция“ на основание чл. 178 ал. 1 т. 3, във вр. с чл. 187 ал. 5 т. 2 от ЗМВР да заплати на В. А. Л. сумата о т 2 500 лева, представляваща допълнително трудово възнаграждение за положения 259 часа нощен труд в периода от 21.07.2018 г. до 21.07.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 22.07.2021 г. до окончателното заплащане на задължението. Със същото решение ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата от 280 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за всяко отделно допълнително месечно възнаграждение за нощен труд, считано от първо число на месеца, следващ тримесечието, в което е полаган нощен труд, до 22.07.2021 г.; ответникът е осъден да заплати на ищеца разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева, а в полза на РС – Смолян сумата от 270 лева, от които 150 лева ДТ и 120 лева за СИЕ.

Това решение се обжалва пред Смолянски окръжен съд от ответникът Главна дирекция „Гранична полиция“, чрез главен юрисконсулт П.С., с оплаквания, че е неправилно поради нарушение на материалния закон и е необосновано. Във въззивната жалба се излагат доводи, че изводите на районния съд за наличие на празнота в правната уредба съответстват на 1 разпоредбата на чл. 46 ал. 2 от ЗНА, но са неправилни, вследствие на неправилно приложение на материалния закон, като се прави позоваване на практика на ОС – Русе. Твърди се, че съдът не е съобразил служебният статут на ищеца и от там приложимите спрямо него норми. Сочи се в тази връзка че ищецът е служител на МВР от категорията по чл. 142 ал. 1 т. 1 от ЗМВР и по силата на чл. 142 ал. 2 от ЗМВР статутът им се урежда от този закон – ЗМВР и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. Сочи се, че за разлика от КТ, в ЗМВР не е предвидено ограничение до 7 часа за нощния труд, свързано със спецификата на тази дейност, което според жалбоподателя не аргументира извод за дискриминационно третиране, защото за служителите в ЗМВР са предвидени редица компенсационни механизми – допълнителни материални стимули и нематериални блага, от които работещите от трудови правоотношения, в това число и в системата на МВР, нито останалите държавни служители се ползват, като се прави позоваване и на т. 1 от решението на съда на ЕС по преюдициално дело № С-262/2020 г. Твърди се, че не е налице колизия между нормите на чл. 179 ал. 2 и чл. 188 ал. 2 от ЗМВР, тъй като логическото тълкуване на цитираната норма обуславя извода, че препращането е само към Глава ХV от КТ – „Специална закрила на някои категории работници и служители“. Прави се позоваване и на чл. 2 ал. 3 от НСОРЗ. Във връзка с чл. 9 ал. 2 от тази наредба се твърди, че разпоредба, идентична с тази с основание не е предвидена в наредбите по чл. 187 т. 9 от ЗМВР, защото за държавните служители нормалната продължително на дневния и нощния труд съвпада и коефициентът би бил единица. Твърди се, че в ЗМВР и подзаконовите му актове, не е предвидено превръщането на нощните часове в дневни, поради което отработеното време за даден отчетен период представлява сбора от общо положени смени нощен и дневен труд, а не сбор от превърнатия с коефициент в дневен нощен труд и отработените дневни часова; липсата на такава разпоредба не е празнота в правото, защото ЗМВР регламентира еднаква продължителност на дневния и нощния труд. Твърди се, че въвеждането на коефициент за превръщане на нощния труд в дневен, така и отпадането му, е въпрос на целесъобразност и не подлежи на съдебен контрол. Сочи се, че за полагането на нощен труд на служителите по чл. 142 то ЗМВР се заплаща допълнително възнаграждение в размер на 0, 25 лева, каквато е уредбата и по чл. 261 от КТ, чл. 8 от НСОРЗ, чл. 67 ал. 7 от ЗДС.

По-нататък в жалбата се излагат твърдения, че районният съд е допуснал смесване на понятията „нощен труд“ и „извънреден труд“, като се излагат доводи, че е предвидено заплащането на извънреден труд, изчислен по начина, предвиден в издадените по ЗМВР наредби. Излагат се съображения, че в ЗМВР и неговите подзаконови актове, не е предвидено превръщането на нощни часове в дневни, а отработеното от ищеца време за даден отчетен период представлява сбора от общо положения от него на смени нощен и дневен труд. Твърди се във въззивната жалба, че съдът допуска нарушение на материалния закон, като приема, че на ищеца се дължи възнаграждение за извънреден труд, без да се обосновава защо приема, че 2 такъв е полаган. Сочи се, че за полагане на извънреден труд следва да се издаде заповед, както и се прави позоваване на чл. 22 ал. 1 от Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г., която определя какво се включва в отработеното време, а часовете, които биха се получили чрез преизчисляването на положения нощен труд по реда на чл. 9 ал. 2 от НСОРЗ не са включени в изчерпателно изброените в тази разпоредба компонентни.

С въззивната жалба се прави искане да бъде отменено обжалваното решение, претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции; алтернативно се прави възражение по чл. 78 ал. 5 от ГПК.

В срок е депозиран писмен отговор на въззивната жалба от ищецът В. А. Л., чрез пълномощник адв. И.Г., с който се иска да бъде потвърдено обжалваното решение като правилно и законосъобразно постановено. В отговора се излагат доводи, че районният съд правилно е възприел фактическата обстановка и е приложил относимите правни норми. Твърди се, че не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, а материалния закон е правилно приложен. Твърди се, че цитираните във въззивната жалба съдебни решения не се подкрепят от вече наложената масова практика по подобни искове. Сочи се, че размерът е напълно доказан от приетата по делото експертиза, която не е оспорена от страните по делото.

Претендират се разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят не изпраща представител.

От главен юрисконсулт П.С. е постъпило писмено становище, с което поддържа въззивната жалба и излага съображения по същество.

За въззиваемият пълномощникът му адв. И.Г. оспорва въззивната жалба.

Смолянски окръжен съд, след като взе предвид изложеното във въззивната жалба и в отговора и прецени доказателствата поотделно и в тяхната съвкупност, намира въззивната жалба за процесуално допустима като депозирана в законно установения срок от надлежна страна, ДТ е внесена, а по същество съобрази следното.

Не е спорно по делото, че ищецът е в служебно правоотношение с ответника, като за процесния период заема длъжността „Полицейски инспектор“ V степен /оперативен дежурен/ в група „Оперативен дежурен център“ от сектор „Регионален координационен център“ към РД „Гранична полиция“ гр. Смолян при ГД „ГП“ – МВР..

От заключението на съдебно-икономическата експертиза се установява от извършената от вещото лице проверка на документи при ответника, че на ищеца е заплатен положения нощен труд, без същите часове нощен труд да бъдат превръщани в дневни съгласно чл. 9 ал. 2 от НСОРЗ.

Вещото лице сочи, че за процесния период ищецът е положил общо 1 808 /от които 32 часа положени на официални празници/ часа нощен труд, които са му заплатени на основание Заповеди № 8121з-791/28.10.2014 г. и № 8121з1429/23.11.2017 г. на Министъра на вътрешните работи, издадени на основание чл. 179 ал. 2 от ЗМВР, където съгласно т. 1 „За всеки отработен час 3 през нощта или за част от него между 22. 00 и 06. 00 часа на държавните служители се изплаща допълнително възнаграждение за нощен труд в размер 0. 25 лева“. Вещото лице сочи, че разликата в часовете отработен нощен труд, след приравняването им по Наредбата е 259 часа; извънредният труд за служителите на МВР се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение. Експертизата установява, че за процесния период положения извънреден труд от ищеца е начислен и заплатен съгласно разпоредбите на наредбите, определени за държавните служители в МВР.

В заключение вещото лице сочи, че общата сума на неначислените и неизплатени възнаграждения за положен нощен труд за процесния период, преизчислен съгласно НСОРЗ за ищеца е 2 956, 02 лева; размерът на законната лихва за забава, дължима за всеки тримесечен период, е 396, 04 лева.

Даденото от районния съд разрешение по иска за заплащане на допълнително възнаграждение за извънреден труд е правилно и в съответствие със закона според настоящата инстанция. Съгласно чл. 176 от ЗМВР брутното трудово възнаграждение на държавните служители в МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения, между които съгласно чл. 178 ал. 1 т. 3 от ЗМВР е възнаграждението за извънреден труд. Редът за организацията и разпределението на работното време, за неговото отчитане, за компенсиране работата на държавните служители извън редовното работно време и др. се определя на основание чл.

187 ал. 9 от ЗМВР /преди изменението с ДВ бр. 60/07.07.2020 г./ от министъра на вътрешните работи. Според чл. 31 ал. 2 от Наредба № 8121з407/11.08.2014 г., в сила от 19.08.2014 г. до 02.08.2016 г., при сумарно отчитане на работното време се прилага коефициент 0. 143 на общия брой часове положен труд между 22. 00 и 06. 00 часа за отчетния период.

Действалите през исковия период от време наредби съответно № 8121з-592, в сила от 01.04.2015 г., отменена с решение на ВАС от 11.07.2016 г. по адм.

Дело № 5450/2016 г., и № 8121з-776/, в сила от 02.08.2016 г., отменена с решение на ВАС 10.12.2019 г. по адм. дело № 8601/2019 г., не регламентират отчитане на отработените часове нощен труд с коефициент, аналогичен на чл.

31 ал. 2 от предходната наредба.

При липса на изрична законова регламентация и при предвиденото сумарно отчитане на отработените часове, но непосочен алгоритъм за преизчисляване, следва субсидиарно да се приложи разпоредбата на чл. 9 ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. Прилагането на НСОРЗ следва и от принципа, че размерите на допълнителните възнаграждения не могат да бъдат по-ниски от определените в трудовото законодателство. Съгласно чл. 9 ал. 2 от НСОРЗ при сумарно изчисляване на работното време, нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за дневно отчитане на работното време. Приложимият коефициент за 4 преизчисляване на нощния труд в дневен е 1, 143, получен при деление на нормалната продължителност на дневното /8 часа/ и нощното работно време /7 часа/. Противното разбиране, както се твърди във въззивната жалба, че в действащите в процесния период наредби от 25.05.2015 г. и 29.07.2016 г. не се съдържа текст, който да предвижда при заплащането на положен нощен труд да се увеличава с коефициент 1, 143, т.е. 7 часа нощен труд да се приравняват на 8 часа дневен, а е предвидено 8 часа нощен труд да се равняват на 8 часа дневен труд, би поставило държавните служители в системата на МВР в неравностойно положение като спрямо останалите държавни служители, така и спрямо служителите и работниците по трудово правоотношение, които получават допълнително възнаграждение за извънреден труд. В този смисъл и Решение № 311/08.11.2019 г. по гр. д. № 1144/2018 г. на ВКС, което е с предмет заплащане на други допълнителни възнаграждения на държавни служители в МВР, но дава принципно разрешение за субсидиарно прилагане на друг закон при липса на изрично уредено заплащане в ЗМВР; посочено е, че положителния отговор на въпроса за приложение на субсидиарни разпоредби е в съответствие с основния принцип на равенство и недопускане на дискриминация, закрепен в чл. 6 от Конституцията на РБ и чл. 14 от ЕКЗПОЧС. Следва да намери приложение принципът за законност, уреден в разпоредбата на чл. 5 от ГПК – когато съдът констатира непълнота или неяснота на закона, следва да приложи общия им разум и да основе решението си на основните начала на правото, обичая или морала.