Решение № 1127 от 19.04.2022, Районен съд - Варна
- Съд
- Районен съд - Варна
- Дело
- Гражданско дело 8197/2021
- Вид
- Решение № 1127
- Подписан
- 19.04.2022
- В сила
- 19.04.2022
- Състав
- Таня Кунева
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 238 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 239 · Граждански процесуален кодекс
- чл.239, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 327, ал. 1 · Търговски закон
РЕШЕНИЕ
№ 1127 гр. Варна, 19.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на осми април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Таня Кунева при участието на секретаря Мариана Ив. Маркова като разгледа докладваното от Таня Кунева Гражданско дело № 20213110108197 по описа за 2021 година
Производството се разглежда по реда на чл. 238 от ГПК.
Предявена е искова молба от “* със седалище и адрес на управление гр.
*, срещу *3, със седалище и адрес на управление гр. *, кумулативно обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 327, ал. 1 ТЗ и 86 ЗЗД за приемане на установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата от 10000лв., представляваща незаплатен остатък от продажната цена на семена по фактура №*/02.04.2020 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението – 02.02.2021 г. до окончателното плащане на задължението, както и сумата от 847,22лв., представляваща мораторна лихва върху главницата от 10000лв. за периода от 03.04.2020 г. до 01.02.2021 г.; сумата от 2340лв., представляваща незаплатена продажната цена на препарати по фактура №*/02.04.2020 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението – 02.02.2021 г. до окончателното плащане на задължението, както и сумата от 198,25лв., представляваща мораторна лихва върху главницата от 2340лв. за периода от 03.04.2020 г. до 01.02.2021 г.; сумата от 315лв., представляваща незаплатена продажната цена на препарати по фактура №*/04.04.2020 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението – 02.02.2021 г. до окончателното плащане на задължението, както и сумата от 26,51лв., представляваща мораторна лихва върху главницата от 315лв. за периода от 05.04.2020 г. до 01.02.2021 г.; сумата от 9817,20лв., представляваща незаплатена продажната цена на препарати по фактура №*/18.06.2020 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението – 02.02.2021 г. до окончателното плащане на задължението, както и сумата от 1
621,76лв., представляваща мораторна лихва върху главницата от 9817,20лв. за периода от 19.06.2020 г. до 01.02.2021 г., за които суми е издадена по реда на чл. 410 от ГПК заповед за изпълнение № 261304/18.02.2021 г. по ч.гр.д.
№1506/2021 г. по описа на ВРС, 50 състав.
В срока по чл.131 ГПК не е депозиран писмен отговор на исковата молба от ответника, поради което делото с определение № 8885/21.12.2021 год. е насрочено за разглеждане в о.с.з.
Първо по делото заседание е проведено на 08.04.2022 г., като редовно призования ответник не се е явил и не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие, а ищецът е направил такова за постановяване на неприсъствено решение.
Видно от приложените по делото книжа, на ответника са били указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжата и неявяване в съдебно заседание.
Ищецът основава претенцията си на твърдения, че между страните са сключени устни договори за покупко-продажба на препарати и семена на датите на доставката на стоките, за което са издадени процесните фактури.
Твърди се, че за извършените доставки са съставени приемо-предавателни протоколи и стокови разписки, подписани от ответника. Сочи се, че по фактура № */02.04.2020 г. - за продажба на семена на стойност 13368.00 лева са извършени две плащания, както следва: на 26.11.2020 г. -преведени по банков път 2000 лева и на 23.12.2020 г. - са преведени по банков път сума в размер на 1568 лева или общо:3368.00 лева, поради което остатъкът за плащане по тази фактура възлизала на 10000 лв. Претендира се заплащане на мораторна лихва по съображения, че ответникът изпаднал в забава от деня, следващ датата на фактурата, предвид липсата на други уговорки между страните. Поради незаплащане на претендираните главници и лихви ищецът е подал заявление и е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК, като на основание чл. 415, ал. 1 ГПК е бил уведомен, че може да предяви иск за установяване на вземането си, поради постъпило възражение от насрещната страна. По тези съображения моли за уважаване на исковете и присъждане на разноски.
Ответникът не е оспорил тези твърдения.
За обстоятелствата, формиращи елементите на фактическия състав на основанието на претенцията с правно основание чл. 422 от ГПК ищецът е представил писмени доказателства, които съответстват на твърденията за неизпълнено парично притезание, произтичащо от сключена между страните търговска сделка.
Преценени в тяхната съвкупност доказателствата обуславят извода за вероятна основателност на претенциите.
По тези съображения, съдът установява наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение по чл. 239 от ГПК, поради което и претенциите следва да се уважат по този ред.
Съгласно ТР № 4 от 2013 г. на ВКС по тълк.дело № 4/2013 г. на ОСГТК 2 на ВКС съдът следва да се произнесе за разноските, дължими в производството по установителния иск, а също така и в производството по заповедното производство.
С оглед изхода на спора на ищеца следва да се присъдят сторените разноски на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК съобразно представения списък по чл. 80 от ГПК за исковото производство в общ размер 1561,29лв., от които 661.29 лв за заплатена държавната такса и 900лв. за адвокатско възнаграждение. За заповедното производство на ищеца следва да се присъди сумата от 1390лв, от които сумата от 490лв. за внесена държавна такса и сумата от 900лв., заплатено адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения и на основание чл.239, ал.2 от ГПК, съдът РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че *, със седалище и адрес на управление гр. *, дължи на “*, със седалище и адрес на управление гр. *, следните суми: сумата от 10000лв., представляваща незаплатен остатък от продажната цена на семена по фактура №*/02.04.2020 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението – 02.02.2021 г. до окончателното плащане на задължението, както и сумата от 847,22лв., представляваща мораторна лихва върху главницата от 10000лв. за периода от 03.04.2020 г. до 01.02.2021 г.; сумата от 2340лв., представляваща незаплатена продажната цена на препарати по фактура №*/02.04.2020 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението – 02.02.2021 г. до окончателното плащане на задължението, както и сумата от 198,25лв., представляваща мораторна лихва върху главницата от 2340лв. за периода от 03.04.2020 г. до 01.02.2021 г.; сумата от 315лв., представляваща незаплатена продажната цена на препарати по фактура №*/04.04.2020 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението – 02.02.2021 г. до окончателното плащане на задължението, както и сумата от 26,51лв., представляваща мораторна лихва върху главницата от 315лв. за периода от
05.04.2020 г. до 01.02.2021 г.; сумата от 9817,20лв., представляваща незаплатена продажната цена на препарати по фактура №*/18.06.2020 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението – 02.02.2021 г. до окончателното плащане на задължението, както и сумата от 621,76лв., представляваща мораторна лихва върху главницата от 9817,20лв. за периода от 19.06.2020 г. до 01.02.2021 г., за които суми е издадена по реда на чл. 410 от ГПК заповед за изпълнение № 3
261304/18.02.2021 г. по ч.гр.д. №1506/2021 г. по описа на ВРС, 50 състав, на основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 327, ал. 1 ТЗ и 86 ЗЗД.
ОСЪЖДА *, със седалище и адрес на управление гр. *, да заплати на *, със седалище и адрес на управление гр. * сумата от 1561,29лв. (хиляда петстотин шестдесет и един лева и двадесет и девет стотинки), представляваща сторени съдебни разноски в исковото производство на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА *, със седалище и адрес на управление гр. *, да заплати на “*, със седалище и адрес на управление гр.*, сумата от 1390лв. (хиляда триста и девет десет лева), представляваща сторени съдебни разноски в заповедното производство на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, на основание чл. 239, ал. 2 от ГПК.
ПРЕПИС от решението да се обяви в регистъра по чл. 235, ал. 5 от ГПК.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________ 4