Решение № 465 от 05.06.2025, Районен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 465 гр. гр. Хасково, 05.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, VІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Валентина Ж. Иванова при участието на секретаря Ваня З. Кирева като разгледа докладваното от Валентина Ж. Иванова Гражданско дело № 20245640102708 по описа за 2024 година

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 26, ал.

1 от ЗЗД, във вр. чл.143, ал.1 и чл. 146, ал. 1 ЗЗП и по чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД от В. И. Т., ЕГН **********, от ********, чрез адв. А. Д. от АК-София, против „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК 131576434, със седалище и адрес на управление гр.София, Район „Люлин“, ж.к. „Люлин 7“, бул.“Джавахарлал Неру“ № 28, ет.2, ап.40-46.

Ищцата твърди, че сключила с ответника Договор за паричен заем № 4160711 от 31.05.2021г., придружен от Погасителен план към него и Договор за предоставяне на гаранция № 4160711, сключен между ищцата и „Файненшъл България“ ЕООД. Съгласно клаузите на договора, тя трябвало да му върне главница в размер на 600 лева, при ГПР 48.86 %, годишен лихвен процент - 35 %, със срок от 8 месеца. Съгласно чл.4, ал.1 от договора, заемателят се задължавал в срок до три дни, считано от датата на склчюване на същия, да предостави на заемателя посочени обезпечения. Съгласно погасителиня план към договора, ищцата следвало да внася по 135 лева, като в тази сума се включвал размерът на вноската по кредита /67.67 лева/ и ежемесечният размер на възнаграждението за предоставяне на гаранция, възлизащо на 49.83 лева. Към договора за паричен заем бил налице и Договор за предоставяне на гаранция № 4160711 от 31.05.2021г., сключен между ищцата и „Файненшъл България“ ЕООД. Ищцата счита Договора за паричен 1 заем за недействителен на основание чл.22 във вр. с чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, поради което и на основание чл.23 от ЗПК всички платени по него суми /извън главницата/ били недължимо платени и подлежали на възстановяване от ответника. Счита договора за недействителен, тъй като в него не било посочено кои точно разходи формират ГПР. Освен това, възнаграждението за гарант/поръчител не било включено като разход в ГПР и потребителят намал възможност да откаже предоставянето на подобна гаранция, защото това било предвидено като негово задължение в Договора за потребителски кредит.

Договорът за поръчителство с „Файненшъл България“ ЕООД бил задължително условие за получаването на кредита и като задължителен за потребителя разход било дължимото се от него на гаранта възнаграждение по сключения между тях договор за поръчителство, съответно същото е следвало да бъде включено при определянето на ГПР по кредита като разход по договор за допълнителна услуга, която е пряко свързана с договора за кредит и е задължително условие за получаването на кредита. Предвид свързаността на „Изи Асет Мениджмънт“ АД и „Файненшъл България“ ЕООД, възнаграждението на поръчителя представлявало скрита комисионна за кредитодателя, която следвало да бъде включена в погасителния план и ГПР, което не било извършено, и така бил нарушен чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. В исковата молба се излагат съображения и относно нищожността на клаузата за възнаградителна лихва. Размерът й противоречал на добрите нрави, тъй като в случая договорената между страните лихва в размер на 35 % годишно надхвърлял повече от три пъти законната. Поради тази причина клаузата на чл.2, т.6 от Договора за предоставяне на потребителски кредит, уреждаща възнаградителната лихва по договора, накърнявала равноправието между страните, противоречала на дорите нрави и била в разрез с принципа на добросъвестността при договаряне, с оглед на което се явявал нищожна на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД. Поради това и сумата на стойност от 81.36 лева, представялаща дължимата възнаградителна лихва за целия срок на договора за потребителски кредит, била недължимо платена и подлежала на възстановяване на основание чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД. Относно иска по чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД ищцата излага твърдения, че съгласно чл.23 от ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихви или други разходи по кредита. Чистата стойност на кредита възлизала на 1 500 лева /главницата/. Ищцата заплатила към момента на предявяване на иска сумата в размер на 1080 лева, което означавало, че при условие, че процесният договор за потребителски кредит бъде приет за недействителен, тя е надплатила 480 лева. До същия резултат щяло да се стигне, ако съдът приеме, че договорът за предоставяне на гаранция и клаузата за лихва са нищожни.

Съгласно чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД, всеки, който е получил нещо без 2 основание, е длъжен да го върне. В случая пасивно легитимиран по иска за връщане на даденото без основание бил „Изи Асет Мениджмънт“ АД, доколкото ищцата е заплащала сумата, представляваща възнаграждение за дружеството-гарант, именно на дружеството-кредитодател, а не на дружеството-гарант. Пасивно легитимиран по иска с правно основание чл.55, ал.1 от ЗЗД е този, на който ищцата е заплатила сумата от 480 лева при начална липса на основание. Предвид изложеното, ищцата моли съда да постанови решение, с което да прогласи за недействителен Договор за паричен заем № 4160711, сключен между ищцата и ответника, на посочените по-горе основания, както и да осъди ответника да й заплати сумата от 480 лева, представялваща дадено без основание, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на иска – 08.10.2024г. до окончателното й изплащане, като се присъдят на ищцата направените разноски по делото.

Ответникът счита предявения установителен иск за недопустим, а алтернативно излага съображения за неоснователност на исковите претенции, като моли съда да отхвърли предявените искове и да присъди разноски на ответника.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

Между страните не е спорно, а и се установява от приложения по делото договор за паричен заем № 4160711 от 31.05.2021г. между заемодателя "Изи Асет Мениджмънт" АД и заемателя В. И. Т., че е сключен договор за заем, по силата на който заемодателят се е задължил да предаде в собствеността на заемателя сума в размер на 600 лева, а заемателят се е задължил да я върне в срок от 8 месеца на 8 равни месечни погасителни вноски, всяка от които в размер на 85.17 лева, заплащайки фиксиран ГЛП в размер на 35 % и ГПР в размер на 41.86 % при първа падежна дата – 30.06.2021г. и последна падежна дата – 26.01.2022г. и посочена в договора обща сума, дължима от заемателя от 681.36 лева. В чл. 4 от договора за паричен заем страните са уговорили, че заемателят се задължава в срок до три дни, считано от датата на сключване на договора, да представи на заемодателя едно от следните обезпечения: две физически лица – поръчители, които да отговарят на конкретно описани в договора условия; банкова гаранция с бенефициер заемодателя; одобрено от заемодателя дружество-гарант, което предоставя гаранционни сделки. В изпълнение на клаузата на чл. 4 от договора за паричен заем между поръчителя "Файненшъл България" ЕООД (финансова институция с основен предмет на дейност: предоставяне на гаранционни сделки) и потребителя В.

И. Т. е сключен Договор за предоставяне на поръчителство № 4160711 от 31.05.2021г., съгласно който потребителят е възложил, а поръчителят се е 3 задължил да сключи договор за поръчителство с "Изи Асет Мениджмънт" АД, по силата на който да отговаря солидарно с потребителя пред „Изи Асет Мениджмънт“ Ад за изпълнуението на всички задължения на потребителя, възникнали съгласно договора за паричен заем, както и за всички последици от неизпълнението на задължението по договора за паричен заем, в т. ч. задължение за връщане на заемната сума в размер на 600 лв., задължение за плащане на възнаградителна лихва, задължение за плащане на законна лихва за забава в случай на забава на плащането, разходи за събиране на вземането, съдебни разноски, адвокатски хонорари. Съгласно чл. 3, ал. 1 от договор за предоставяне на поръчителство, за поемане на задължението потребителят дължи възнаграждение на поръчителя в размер на 398.64 лева, платимо разсрочено на вноски, всяка от които в размер на 49.83 лева, и дължими на падежа на плащане на погасителните вноски по договора за паричен заем.

Представени са по делото и погасителен план по договора за паричен заем и СЕФ.

Не се спори, че заетата сума в общ размер от 600 лева е била усвоена от ищцата.

За изясняване на делото от фактическа страна и по искане на ищцата, съдът назначи съдебно-счетоводна експертиза, чието заключение приема като обективно и компетентно изготвено. Същото не бе оспорено от страните. От заключението се установяват освен постъпилите суми по договорите и тяхното разпределение по пера, също така и че размерът на ГПР в хипотеза на включени в него главница, договорна лихва и вноска по договора за поръчителство е 451.61 %.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Предявени са при условията на обективно кумулативно съединение иск с правно основание чл.26, ал.1 ЗЗД, вр. чл.22 ЗПК, вр. чл.11, ал.1, т. 9 и т.10 ЗПК, и чл.55, ал.1 от ЗЗД, за прогласяване нищожността на сключения между страните договор за заем и връщане на получени без основание суми по този недействителен договор, които се явяват процесуално допустими.

Най-напред следва да се отбележи, че според трайно установената съдебна практика абсолютна процесуална предпоставка за предявяване на установителен иск е наличието на правен интерес. За да е налице такъв интерес е нужно да се установи наличие на спор между страните по делото, при който се извършват действия, сериозно засягащи правата на ищеца.

Следователно, за да съществува интерес от предявяване на установителен иск, е достатъчно да се оспорва претендираното от ищеца право или да се претендира отричаното от него право. Всяка от двете форми на правен спор 4 поражда нужда от защита чрез установителен иск, защото смущава нормалното упражняване на правата на ищеца. По смисъла на решение № 299/09.01.2012 г. по гр.д. № 1331/2010г. на ВКС, II г.о., постановено по реда на чл.290 ГПК, за да е налице правен интерес от предявения установителен иск за нищожност на договор, респ. клаузи от същия, решението по него следва да се отрази на правното положение на ищеца и с уважаването му да се постигне определен правен резултат. Преценката за наличие или не на правен интерес за ищеца, която решаващият съд е длъжен да извърши служебно, е винаги конкретна и се основава на въведените с исковата молба фактически твърдения и правни доводи за засегнатите от възникналия правен спор права, както и на характера на самото спорно право. В настоящия случай и с оглед процесуалната позиция, която заема ответникът, твърдейки, че договорните клаузи, предмет на делото не са нищожни, респ. неравноправни обосновават и допустимостта, съответно интереса от предявяване на иска. След като ищцата твърди да е страна по договора, винаги има интерес да установи със сила на пресъдено нещо дали същият е действителен или не, при което исковете са допустими, дори и всички суми по него да са платени – в този смисъл т. 2 на ТР № 8/2012 г. на ВКС.

Разгледани по същество, исковете са изцяло основателни, като съображенията за това са следните:

Както бе посочено по-горе, съдът намира за безспорно установено, че между ищцата и ответника е сключен договор за паричен заем № 4160711 от 31.05.2021 г., при посочен в договора годишен процент на разходите от 41.86 %. Като условие за отпускане на кредита е предвидено неговото обезпечаване - чл. 4 от Договора. В изпълнение на това задължение между ищцата и „Файненшъл България“ ЕООД е сключен договор за предоставяне на поръчителство № 4160711 от 31.05.2021г., по силата на който ищцата е поела задължение за заплащане на сумата от 398.64 лева по обезпечителния договор, а главницата по кредита е в размер на 600 лева. Без съмнение и изхождайки от предмета и страните по процесния договор - физическо лице, което при сключване на контракта действа извън рамките на своята професионална компетентност и финансова институция по смисъла на чл.3, ал.1 ЗКИ, предоставяща кредити в рамките на своята търговска дейност, съдът приема, че процесният договор за паричен заем № 4160711 от 31.05.2021г. има характеристиките на договор за потребителски кредит, чиято правна уредба се съдържа в действащия ЗПК, в който законодателят предявява строги изисквания за формата и съдържанието на договора за потребителски кредит, уредени в глава трета, чл.10 и чл.11. СЕС многократно е подчертавал, че националният съд е длъжен служебно да преценява неравноправния характер на договорните клаузи, попадащи в обхвата на Директива 93/13 и по този 5 начин да компенсира неравнопоставеността между потребителя и доставчика, като аргументи в този смисъл са изложени в редица решения. Предвид създадената между страните облигационна обвързаност съдът счита, че ищеца има качеството потребител по смисъла на § 13 ЗЗП, даващ легална дефиниция на понятието "потребител", според който текст потребител е всяко физическо лице, което придобива стока или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност. На ищцата, в качеството на физическо лице е предоставен потребителски кредит.