Решение № 333 от 15.02.2024, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 333 гр. Велико Търново, 15.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VI СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ при участието на секретаря МИЛЕНА ИВ. РАДКОВА като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ Гражданско дело № 20234110103786 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба на С. А. И. срещу А. О. А., с която се иска на ищеца да бъде предоставено упражняването на родителските права по отношение на малолетната М. С. И.а, при когото да бъде и местоживеенето на детето, за определяне режим на лични отношения с майката, както и за осъждането на последната да заплаща издръжка за детето.

Ищецът твърди, че през пролетта на 2017 г. майката е възложила на него грижите по отглеждането на детето, което му е представила за негова дъщеря и което той припознал. Заявява, че до лятото на 2022 г. е отглеждал детето в Германия, като впоследствие двамата са се завърнали в България, където М. е записана на училище. Сочи, че в този период от около 5 години майката не се е интересувала от дъщеря си и не е търсила контакт с нея, макар да го е заплашвала, че може я да вземе. Твърди, че на 9.9.2023 г. ответницата е взела детето, без да го уведоми, като окачествява това й действие като отвличане, за което е уведомил органите на МВР и Отдел „Закрила на детето“. Оспорва родителките качества на майката и въобще възможността на същата да полага адекватни грижи за детето.

На свой ред, сочи, че е в състояние да се грижи за М. и че разполага с нужните условия за това.

Ответницата оспорва иска. Заявява, че е оставила детето на ищеца с уговорката да го вижда постоянно, като отрича, че впоследствие не се интересувала от дъщеря си. Твърди, че след заминаването на ищеца и родителите 1 му за Германия същите са криели детето от нея, както и че крайната цел на ответника е да я принуди да отидат в Германия, където да работи за него като компаньонка. Сочи, че ищецът играе на комар и употребява наркотици, като за да си набавя средства търси жени, които да проституират. В тази връзка заявява, че има опасения, че ако детето се върне при ищеца, същият може да го превърне в проститутка или го омъжи насилствено. Твърди, че завръщането на ищеца в България е продиктувано от това, че германските социални служби са започнали проверка по отношение на дъщеря й, като сочи, че в България грижи за детето са полагали бащата на ищеца и неговата мащеха, доколкото ищецът е в чужбина. На свой ред, претендира упражняването на родителските права да се възложи на нея.

В проведеното открито заседание ищецът и неговият процесуален представител поддържат исковата молба и молят за нейното уважаване.

Ответницата не се явява и не заема допълнително становище по молбата.

Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

От представеното удостоверение за раждане се установява, че страните са родители на малолетната М. С. И.а, родена на 20.8.2015 г. в гр. Русе.

От изготвените социални доклади става ясно, че след раждането на детето до навършване на двегодишна възраст същото е отглеждано от майката, като през 2017 г. същата го оставя на грижите на бащата, за което родителите сключват извънсъдебно споразумение. След няколкогодишен престой в чужбина, през 2022 г. бащата и детето се прибират в страната, където М. е записана в III-то ОУ „П.Р.Славейков“, гр. Т.. На 9.9.2023 г. майката взема детето от местоживеенето му в с. Пробуда и се установява в гр. Велико Търново, където двете заживяват на квартира. Първоначално майката заявява, че тя ще полага грижите за дъщеря си, но при последващи разговори със социални работници от ДСП, гр. Т. и от ДСП, гр. Велико Търново споделя, че няма финансова възможност да се грижи за детето, а и е отчела, че същото е привързано към баба си и дядо си по бащина линия. Майката споделя, че не желае да упражнява родителските права спрямо М. и иска детето да й гостува, като се определи подходящ режим на лични контакти.

В докладите е отразено, че понастоящем детето се отглежда в семейната среда на неговите баба и дядо по бащина линия, където потребностите му се задоволяват по адекватен начин, включително с финансовата подкрепа на бащата.

От показанията на св. Ангел М. става ясно, че родителите са разделени още преди раждането на детето, както и че майката е оставила същото на грижите на бащата преди М. да навърши две години. Заявява, че в един момент майката е взела детето от местоживеенето му в с. Пробуда, за което е уведомил органите на МВР. Твърди, че първоначално ответницата е заявила, че иска да полага грижи за дъщеря си, която да живее с нея, но в един момент я е върнала в неговото семейство, тъй като не можела да се грижи за детето.

В показанията си св. Юлко АА. заявява, че грижи за детето е полагал бащата, който е бил подпомаган от своите родители. Твърди, че понастоящем детето живее при баба си и дядо си по бащина линия, където за него са създадени отлични условия.

Относно родителските права:

2

Съгласно разпоредбата на чл. 127, ал. 2 СК, когато родителите не живеят заедно и не могат да постигнат съгласие относно местоживеенето на децата, упражняването на родителските права, личните отношения и издръжката им, този спор се разрешава от районния съд по настоящия адрес на детето. Решението за предоставяне упражняването на родителските права на единия от родителите следва да се основава най-вече на интересите на децата, както и съобразно родителските качества, полагането на грижи и уменията за възпитание от родителите, социалното им обкръжение и битовите условия, възрастта на децата, привързаността им към родителите и помощ от трети лица, както и всички други възможни фактори за отглеждане на децата в подходяща семейна среда.

В случая съдът намира, че с оглед данните от изготвените социални доклади и събраните гласни доказателства в интерес на детето е упражняването на родителските права да бъде предоставено на бащата, при когото да бъде и неговото местоживеене. За да достигне до този извод, съдът съобразява установените от социалните работници родителски качества на бащата, но найвече наличието на подкрепяща среда в лицето на неговите родители, както и вече установеното фактическо положение, в рамките на което за малолетната М. е осигурена сигурна и спокойна семейна среда. В тази връзка особено съществено се явява обстоятелството, че самата майка заявява пред социалните работници, че няма възможност да се грижи за дъщеря си, поради което е очевидно, че възлагането на родителските права на нея поне на този етап е невъзможно.

Относно режима на личния отношения:

Не следва, разбира се, да бъде пренебрегвана необходимостта от контакти с майката с оглед правилното възпитание и израстване на детето като зряла и пълноценна личност, за което несъмнено се изисква същото да общува с всеки от родителите си. Затова, предвид извода за основателност на иска за предоставяне упражняването на родителските права на бащата, на майката следва да бъде дадена възможност да поддържа режим на лични отношения със своята дъщеря. В тази връзка, като съобрази пола и възрастта на детето, обстоятелството, че към момента същото живее в с. Пробуда, Община Т., а майката – в гр. Велико Търново, съдът намира за подходящ следния режим на лични отношения: всяка първа и трета седмица от месеца за времето 17:00 часа в петък до 17:00 часа в неделя с преспиване при майката, като за първа седмица от месеца се счита тази, през която всички дни от седмицата носят дати от съответния месец; всяка нечетна година на Нова година за времето от 10:00 часа на 31-ви декември до 18:00 часа на 2-ри януари и всяка четна година за Коледните празници за времето от 10:00 часа на 24-ти декември до 18:00 часа на 26-ти декември с преспиване при майката; всяка година през лятото за общо за 30 дни, които дни да са 3 разпределени на два периода от по 15 последователни дни, които не съвпадат с платения годишен отпуск на бащата, като този режим на лични отношения ще се осъществява от 10:00 часа на първия ден от периода до 18:00 часа на последния ден от периода; всяка нечетната години през първата половина от пролетната ваканция на детето и всяка четна година през втората половина от пролетната ваканция на детето, като този режим на лични отношения ще се осъществява от 10:00 часа на първия ден от периода до 18:00 часа на последния ден от периода. За осъществяването на целия посочен по-горе режим на лични отношения майката следва да взема и връща детето от и до адреса по местоживеенето му при бащата.

Относно дължимата издръжка:

Нуждите на детето понастоящем са свързани най-вече с необходимостта от средства за храна, облекло, образование, здравеопазване, свободно време, както и от средства за създаването на нормални битови условия за живот. По делото няма данни каква е конкретната трудова ангажираност на майката, като според споделеното от същата пред социалните работници понастоящем тя е безработна и разчита на спестявания. Няма обаче и данни майката да страда от някакво заболяване или увреждане, които да не й дават възможност да работи, поради което съдът приема, че като лице в активна трудоспособна възраст същата може да полага труд, от който реализира доходи, част от които следва да отделя за издръжката на дъщеря си. Тук следва да се има в предвид, че случаят касае 8годишно момиче, което учи редовно в основно учебно заведение и че претендираният от бащата размер на издръжката е в минималния за страната. При тези констатации съдът намира, че издръжка от 233.25 лева месечно е дори занижена, имайки в предвид най-вече възрастта на детето и цялостната икономическа обстановка в страната и в частност намалената покупателна способност.

По разноските:

Предвид изхода на делото, в полза на ищеца следва да се присъдят сторените от него разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер от 800.00 лева.

Ответницата следва да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд - Велико Търново държавна такса в размер от 335.88 лева върху размера на присъдената издръжка за детето.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

4

ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на малолетната М. С. И.а, ЕГН ********** на бащата С. А. И., ЕГН **********, при когото определя и местоживеенето на детето.

ОПРЕДЕЛЯ режим на лични контакти между майката А. О. А., ЕГН ********** и малолетната М. С. И.а, ЕГН **********, както следва:

- всяка първа и трета седмица от месеца за времето 17:00 часа в петък до 17:00 часа в неделя с преспиване при майката, като за първа седмица от месеца се счита тази, през която всички дни от седмицата носят дати от съответния месец;

- всяка нечетна година на Нова година за времето от 10:00 часа на 31-ви декември до 18:00 часа на 2-ри януари

- всяка четна година за Коледните празници за времето от 10:00 часа на 24-ти декември до 18:00 часа на 26-ти декември с преспиване при майката;

- всяка година през лятото за общо за 30 дни, които дни да са разпределени на два периода от по 15 последователни дни, които не съвпадат с платения годишен отпуск на бащата, като този режим на лични отношения ще се осъществява от 10:00 часа на първия ден от периода до 18:00 часа на последния ден от периода;

- всяка нечетната години през първата половина от пролетната ваканция на детето и всяка четна година през втората половина от пролетната ваканция на детето, като този режим на лични отношения ще се осъществява от 10:00 часа на първия ден от периода до 18:00 часа на последния ден от периода.

За осъществяването на целия посочен по-горе режим на лични отношения майката следва да взема и връща детето от и до адреса по местоживеенето му при бащата.

ОСЪЖДА А. О. А., ЕГН ********** да заплаща за дъщеря си М. С. И.а, ЕГН ********** месечна издръжка в размер от 233.25 /двеста тридесет и три лева и двадесет и пет ст./ лева, считано от подаване на исковата молба – 18.9.2023 г. до настъпване на законни причини за нейното изменение или прекратяване.

ДОПУСКА предварително изпълнение на решението в частта, с която иск ът за издръжка е уважен.