Решение № 417 от 20.01.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 417 гр. София, 20.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петър Люб. Сантиров

Членове:

Ивета Антонова

Дамян Ив. Христов при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева като разгледа докладваното от Петър Люб. Сантиров Въззивно гражданско дело № 20241100511324 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и следващите от ГПК.

С Решение № 12840 от 28.06.2024 г., постановено по гр. д. № 66054 / 2023 г. на Софийски районен съд, 125 състав, е уважен предявеният от ,,Биософ България” ООД срещу Етажната собственост в сграда, находяща се в гр. ****, иск с правно основание чл. 40, ал. 1 ЗУЕС, в частта, с която се иска отмяна на решенията, обективирани в т. 7 и т. 8 от Протокол от проведено на 02.11.2023 г. общо събрание на етажните собственици в сграда, находяща се в гр. ****, и отхвърлен в частта, касаеща отмяната на решенията, обективирани в т. 1 до т. 6 от същия протокол.

Със същото решение ответникът е осъден да заплати на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 290,00 лв., представляваща сторени по делото разноски, съразмерно на уважената част от исковете, а на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът е осъден да заплати на ответника сума в размер на 825,00 лв., представляваща извършени в производството разноски, съразмерно на отхвърлената част от исковете.

Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от ищеца с оплаквания за неговата неправилност поради допуснати от първоинстанционния съд нарушения на материалния закон, съществени процесуални нарушения и необоснованост на изводите. Въззивникът поддържа, че неправилно първоинстанционният съд бил приел за установено наличието на ,,неотложен случай” по смисъла на т. 16 на §1 от ДР на ЗУЕС.

Изтъква, че проведеното общо събрание било нередовно свикано, доколкото не били спазени изискванията по чл. 13, ал 1 ЗУЕС, както и в него участвали лица, които не разполагали с надлежно учредена представителна власт.

Моли съда да отмени първоинстанционното решение в частта, в която се отхвърля исковата претенция за отмяна на решенията, обективирани в т. 1-6 от процесния протокол от общо събрание, и да постанови акт, с който да уважи изцяло предявения иск. Претендира и направените разноски в двете съдебни инстанции.

Въззиваемата страна в законоустановения едномесечен срок по чл. 263 ГПК е депозирала отговор на въззивната жалба, в който оспорва същата като неоснователна по 1 подробно изложените съображения.

Моли съда да потвърди първоинстанционното решение и да присъди в тежест на въззивника сторените разноски в двете съдебни инстанции.

Решението в частта, с която са отменени решенията, обективирани в т. 7 и т. 8 от Протокол от проведено на 02.11.2023 г. общо събрание на етажните собственици в сграда, находяща се в гр. ****, не е обжалвано от ответника и е влязло в законна сила.

Жалбата е подадена в срока по чл. 259 ГПК от легитимирано лице - страна в процеса, като жалбоподателят е заплатил дължимата държавна такса, поради което жалбата е процесуално допустима.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата. Решението е валидно и допустимо, постановено в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК намира въззивната жалба за частично основателна по следните съображения:

Неоснователни са оплакванията на въззивника, съгласно които общото събрание било проведено с участието на лица, които не разполагали с надлежно учредена представителна власт, както и че не бил представен в хода на производството списъкът на присъстващите на общото събрание етажни собственици, към който списък протоколът от проведеното събрание препращал. Напротив, списък на етажните собственици, взели участие в проведеното на 02.11.2023 г. общо събрание, е приложен на л. 83 от гр.д. 66054/2023 г. по описа на СРС, като от същият се извличат данни, че на общото събрание не са присъствали лично или чрез упълномощен представител етажните собственици, притежаващи самостоятелни обекти, означени като апартамент № 2, 3, 4, 5, 10, 11, 13 и 22, като притежаваните от посочените етажни собственици идеални части от общите части на сградата възлизат на общо 28,58%.

Видно от приложения списък, етажният собственик на самостоятелен обект, означен като апартамент № 9, е бил представляван от Д.М., упълномощена на 01.11.2023 г.

/пълномощното е приложено на л. 45 от делото/, собствениците на самостоятелни обекти, представляващи апартамент № 15, 16 и 17 са били представлявани от Х.В. /пълномощно на л. 43 от делото/, а собствениците на самостоятелни обекти, означени като апартамент № 20 и 21 – от И.Д. /пълномощно на л. 44 от делото/.

Доколкото разпоредбата на чл. 14, ал. 1 ЗУЕС не предвижда изискване за квалифицирана форма на упълномощителната сделка, с която се учредява представителна власт във връзка с провеждане на общото събрание на сграда в режим на етажна собственост, съдът намира, че представените по делото пълномощни са валидни и представителната власт е била надлежно учредена.

От изложеното се налага извод, че общото събрание е проведено в присъствие на етажни собственици, респективно техни надлежно упълномощени представители, притежаващи общо 71,42 % идеални части от общите части на сградата, поради което се счита за спазено изискването за кворум, предвидено в разпоредбата на чл. 15, ал. 1 ЗУЕС.

По-нататък въззивникът прави оплакване, според което извлеченията от електронната кореспонденция между ищеца и ответниците в приложението ,,Вайбър” не били приобщени като доказателства по делото, но въпреки това били кредитирани от решаващия съд като достоверни. Настоящата въззивна инстанция намира това оплакване за основателно. В трайно установената практика на ВКС, обективирана в Определение № 169 от 06.04.2017 г. по ч.т.д. № 672/2017 г. на ВКС, ТК, І т.о., Определение № 527 от 21.11.2018 г. по т. д. № 1278/2018 г. на ВКС, I Т.О., се приема, че представено и прието като доказателство по делото /на хартиен носител като заверен препис/ електронно изявление на една от страните, адресирано до насрещната, което не е подписано с квалифициран електронен подпис, има доказателствена стойност само ако неговото авторство не е било спорно. Прието е, че съгласно разпоредбата на чл. 13, ал. 1 от ЗЕДЕП /ред.ДВ бр.100/2010г./, електронен подпис е всяка информация в електронна форма, добавена или логически свързана с електронното 2 изявление, за установяване на неговото авторство. Независимо, че електронното съобщение, несъдържащо квалифициран електронен подпис, не се ползва с формална доказателствена сила, то не е тъждествено на пълна липса на волеизявление. Принципно представянето на документ, върху който липсва подпис на издателя му, предпоставя, че фактът на писменото изявление и неговото авторство ще бъдат установявани с други доказателствени средства при оспорване кой е издателят му. В случай че такова оспорване не е направено в срока по чл. 193, ал. 1 от ГПК, съответно в срока по чл.184, ал. 2, изр. последно от ГПК, за представилата документа страна не възниква задължение да ангажира други доказателства /например специализирани технически експертизи/.

В конкретния случай обаче истинността на документа е била надлежно оспорена в срока по чл. 193, ал. 1 ГПК със становище по отговора на исковата молба /л. 73/. В отговор на това оспорване не са приведени други доказателства, нито са направени доказателствени искания в посока установяване истинността и авторството на представените извлечения от електронна кореспонденция, поради което същите нямат доказателствена стойност и не следва да бъдат взимани предвид при формиране на доказателствените изводи на съда. В тази връзка законосъобразно и без да е допуснал процесуално нарушение първоинстанционният съд не е приобщил извлеченията от електронната кореспонденция към събрания по делото доказателствен материал.

Въпреки това обаче в мотивите на обжалвания съдебен акт се препраща към електронната кореспонденция, осъществявана чрез приложението „Вайбър“, като същата е послужила като отправна точка при формиране на вътрешното убеждение на съда. Видно от съдържанието на мотивите, първоинстанционният съд се е позовал на факти, изведени именно от тези електронни съобщения, като ги е използвал при аргументиране на крайните си правни изводи, което представлява процесуално нарушение, изразяващо се в съобразяване на доказателства, които не са част от допустимия и приет по делото доказателствен материал.

Въпреки това настоящата въззивна инстанция приема, че допуснатото процесуално нарушение не е съществено, тъй като позоваването на електронната кореспонденция в обжалвания съдебен акт е ограничено единствено до онази част от мотивите, в която първоинстанционният съд е обосновал наличието на ,,неотложен случай” по смисъла на т. 16 на §1 от ДР на ЗУЕС. Същото обстоятелство обаче се установява и доказва по безспорен начин и от останалите събрани по делото доказателства, а именно – представената писмена молба от етажен собственик до управителя на етажната собственост от 26.10.2023 г. и събраните гласни доказателства чрез свидетелски показания, които самостоятелно и в съвкупност потвърждават наличието на канализационни проблеми, чието отстраняване не търпи отлагане.

С оглед на изложеното настоящият въззивен състав приема, че крайните правни изводи на първоинстанционния съд относно действителното наличие на компрометирано състояние на канализационната инсталация и необходимостта от незабавно предприемане на действия за отстраняването му не биха се повлияли и не биха били различни дори и при пълно изключване на електронната кореспонденция от мотивите на съда. Крайните съждения на първоинстанционния съд съвпадат и с изводите на настоящата въззивна инстанция, поради което допуснатото процесуално нарушение не е от такова естество, че да обоснове отмяна на обжалвания съдебен акт.

Спорът по делото, включително пред настоящата инстанция, е концентриран около въпроса налице ли е била хипотеза на „неотложен случай", която да направи допустимо свикването на общото събрание от един от етажните собственици по реда на чл. 12, ал. 5 ЗУЕС и да обуслови законосъобразност на взетите на така свиканото общо събрание решения, номерирани под точка 1-6 в приложения по делото протокол от проведоното общо събрание. В тази връзка въззивният съд намира следното:

Понятието „неотложен случай” има легална дефиниция в т. 16 на §1 от ДР на ЗУЕС, според която ,,неотложен случай” е наличие на факти или обстоятелства, които създават предпоставка за разрушаването на сградата или на съседни или близко стоящи сгради, на техни конструктивни елементи, общи части, инсталации или части от тях или за такова увреждане на сградата или на съседни или близко стоящи сгради, на техни конструктивни елементи, общи части, инсталации или части от тях, което възпрепятства нормалното 3 използване на сградата или самостоятелните обекти в нея, както и наличието на факти и обстоятелства, водещи до опасност за живота и здравето на собствениците, обитателите и други лица.

От приложените по делото доказателства се установява наличието на факти и обстоятелства, които биха могли да бъдат квалифицирани като такива, водещи до увреждане на сградата, възпрепятстващо нормалното й използване. От представеното по делото писмо от етажния собственик М.М. до управителя на етажната собственост, датирано от 26.10.2023 г., се извличат данни за наличие на проблеми, засягащи канализационната инсталация на сградата, които създават обективно съществуваща опасност от спукване на тръба и поява на течове от каналите за оттичане на мръсната вода.

Изложената по делото фактическа обстановка намира потвърждение и в събраните в хода на първоинстанционното производство гласни доказателства, посредством разпита на свидетеля С.Г. – служител в търговското дружество, осъществяващо дейността на професионален домоуправител на процесната сграда, находяща се в режим на етажна собственост. От показанията на свидетеля се установява, че значителен брой сгради, включително и процесната, са присъединени към обща канализационна инсталация, което обстоятелство е предпоставка за чести запушвания на канализационните канали и за излизане на съдържанието им върху прилежащите наземни площи в пространството около сградите. Свидетелят сочи, че проблемът е бил предмет на проверка, включително чрез извършване на видеодиагностика, като към съответния момент не е било намерено ефективно техническо решение. Същевременно свидетелят заявява, че лично е възприемал чрез видеозаписи изтичане на отпадъчни води, както и излизане на вода и фекални маси от канализационните шахти.