Решение № 210 от 23.12.2024, Апелативен съд - Пловдив
- Съд
- Апелативен съд - Пловдив
- Дело
- Въззивно наказателно дело от общ характер 155/2024
- Вид
- Решение № 210
- Подписан
- 23.12.2024
- Състав
- Магдалина Стефанова Иванова, Михаела Христова Буюклиева, Велина Емануилова Антонова
Цитирани разпоредби
- чл.242 · Наказателен кодекс
- чл.242, ал.1, б."д" · Наказателен кодекс
- чл.242, ал.7 · Наказателен кодекс
- чл.251 · Наказателен кодекс
- чл.251, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.2, ал.2 · Наказателен кодекс
- чл.35, ал.3 · Наказателен кодекс
- чл.36 · Наказателен кодекс
- чл.55 · Наказателен кодекс
- чл.55, ал.1, т.1 и ал.2 · Наказателен кодекс
- чл.55, ал.1, т.1 и ал.2 · Наказателен кодекс
- чл.66, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.189, ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.189, ал.3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.279 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.281 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.314 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.338 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 210 гр. Пловдив, 23.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Магдалина Ст. Иванова
Членове:
Михаела Хр. Буюклиева
Велина Ем. Антонова при участието на секретаря Елеонора Хр. Крачолова в присъствието на прокурора Виктор Ас. Янков като разгледа докладваното от Михаела Хр. Буюклиева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20245000600155 по описа за 2024 година Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.
С присъда № 13/07.04.2023г., постановена по НОХД № 536/2022г. по описа на Окръжен съд гр.Хасково, подсъдимият Д. К. е признат за виновен в това, че на 07.08.2022г. през ГКПП „*“, Община *, област *, с лек автомобил „*“, модел „*“, с рег. № *, пренесъл през границата на страната от Република * в Република България, без знанието и разрешението на митниците, стоки за търговски цели в големи размери - златни изделия с общо нетно тегло 1980,50 грама, както следва: златни гривни проба 916 /22 карата/ - 51 броя, с тегло 1586,50 грама; златни колиета проба 916 /22 карата/ - 2 броя, с тегло 169,50 грама; златен синджир проба 916 /22 карата/ - 1 брой, с тегло 224,50 грама, всички на обща стойност 249 543 лв., поради което и на основание чл.242, ал.1, б.“д“ вр. чл.55, ал.1, т.1 и ал.2 от НК е осъден на една година и шест месеца лишаване от свобода и глоба в размер на 10 000 лв.
На основание чл.66, ал.1 от НК изпълнението на така наложеното наказание лишаване от свобода е отложено с изпитателен срок от три години, 1 считано от влизане на присъдата в сила.
Съгласно чл.242, ал.7 от НК е отнет в полза на държавата предметът на престъплението - златни изделия с общо нетно тегло 1980,50 грама, както следва: златни гривни проба 916 /22 карата/ - 51 броя, с тегло 1586,50 грама; златни колиета проба 916 /22 карата/ - 2 броя, с тегло 169,50 грама; златен синджир проба 916 /22 карата/ - 1 брой, с тегло 224,50 грама, всички на обща стойност 249 543 лв.
Първоинстанционният съд е постановил веществените доказателства един брой пътнически куфар /черен на цвят/, ведно с поставени в него шест броя опаковки и един брой спортен панталон /бял на цвят/, да се върнат на подсъдимия след влизане на присъдата в сила.
На основание чл.189, ал.3 от НПК в негова тежест са възложени направените разноски по делото в размер общо на 778,02 лв.
Срещу съдебния акт е подадена жалба от адв.Г.К.-П., защитник на подсъдимия К., като неправилен, постановен в нарушение на материалния закон и процесуалните правила, явно несправедлив. Прави се искане за отмяна на присъдата и постановяване на нова, с която подсъдимият се признае за невинен и оправдае по вмененото обвинение, като се осъди за престъпление по чл.251 от НК.
С решение № 206/14.11.2023г., постановено по ВНОХД № 286/2023г., Апелативен съд гр.Пловдив е потвърдил присъдата на първоинстанционния съд.
По повод касационна жалба от защитника на подсъдимия К. е образувано кас.дело № 1177/2023г. по описа на ВКС. С решение № 191/25.03.2024г., постановено по същото дело, ВКС е отменил решение № 206/14.11.2023г., постановено по ВНОХД № 286/2023г. по описа на Апелативен съд гр.Пловдив, и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.
В изпълнение на горното е образувано ВНОХД № 155/2024г. по описа на Апелативен съд гр.Пловдив.
В съдебно заседание представителят на Апелативна прокуратура гр.Пловдив изразява становище, че жалбата е неоснователна и като такава трябва да се остави без уважение, а обжалваната присъда, като 2 законосъобразна и обоснована, да се потвърди.
Подсъдимият К. и неговият защитник поддържат жалбата с наведените в нея доводи. Излагат съображения, че е установено по безспорен и категоричен начин, че предметът на вмененото престъпление не е предназначен за търговски цели. Не се събрани доказателства у подсъдимия да е налице пряк умисъл за извършване на деянието. Неправилно същото е квалифицирано по чл.242, ал.1, б.”д” от НК вместо като престъпление по чл.251 от НК.
Подсъдимият К., в последната си дума, моли да му се върнат златните накити, тъй като не е контрабандист.
Пловдивският апелативен съд, като обсъди доказателствата по делото, поотделно и в тяхната съвкупност, изразеното от страните в жалбата и пред настоящата инстанция и провери атакуваната присъда изцяло, съобразно правомощията си по чл.314 от НПК, намира и приема за установено следното:
ЖАЛБАТА е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок от надлежна страна в процеса. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
За да постанови присъдата си, първоинстанционният съд е приел за установена по несъмнен и категоричен начин следната фактическа обстановка:
Подсъдимият Д. К. е гражданин на * и постоянно живее в тази държава. Роден е в гр.*, *, който често посещавал, гостувайки на роднините си. Обичайно това правел през летните месеци след приключване на учебните занятия на по-големите от общо седемте му деца. В * подсъдимият работел като строител в предприятие за недвижими имоти. Получавал възнаграждение от около 3000 евро, с което издържал семейството си, тъй като съпругата му не работела.
Двама от седемте братя на подсъдимия К. - М. С. и Ф. /С./ С. живеели постоянно в *, а брат му А. К. - в *. В търговското предприятие на последния с фирма „*“, подсъдимият работел видно от представения по делото трудов договор /т.2, л.6-11 от досъдебното производство/.
Както обикновено и през лятото на 2022г. подсъдимият К. отпътувал от * за * с три от децата си - М. К., на 14 години, С. К., на 11 години, и Е. К., на 8 години. Около 15.07.2022г. пристигнал в гр.*. Преди това, на 28.06.2022г.
3 получил от сметката на „*“ сумата от 30 000 евро, преведена като „разплащане на заем“.
По време на престоя си в *, през който се срещнал със своя брат Ф.
/С./ С., подсъдимият решил да купи златни предмети, които да пренесе в * с цел продажба. На 22.07.2022г. от бижутериен магазин, стопанисван от Е. У., купил следните златни бижута - златни гривни проба 916 /22 карата/ - 51 броя; златни колиета проба 916 /22 карата/ - 2 броя; златен синджир проба 916 /22 карата/ - 1 брой. Част от цената по сделката била платена от свидетеля Ф. С., който превел по сметка на продавача сумата от 650 000 турски лири, а останалата от подсъдимия К. в брой. На 25.07.2022г. продавачът издал фактура, в която не описал отделните златни артикули, а само общото им количество, тегло и цена.
На 07.08.2022г. подсъдимият, трите му деца и брат му М. С. тръгнали обратно към * с автомобил „*“ с рег. № *, собственост на Е. К., съпруга на един от братята му. Подсъдимият К. сложил в един от куфарите си златните накити, разпределени в шест броя полиетиленови опаковки /с фирмени надписи/. Поставил ги в хартиена торба, която увил в бяла на цвят спортна дреха /анцуг/. Разположил спортното долнище, чиито крачоли сгънал на възел, сред останалите лични вещи в куфара, а него поставил в багажника на колата.
Не уведомил пътуващия с него брат М. С., нито за закупуването на златото, нито че е в автомобила при пътуването им през България за *.
Когато се установил на входното за България митническо трасе на ГКПП *“, подсъдимият забелязал поставените информационни табели, указващи на няколко езика, включително и *, подлежащите на деклариране стоки и вещи, но тъй като нямал намерение да декларира нищо от пренасяното, не се запознал подробно със съдържанието им. Входният митнически контрол на управляваното от него МПС бил осъществен от свидетелите Х. Н. и Т. М., митнически инспектори в ТД „*“. Проверката започнала около 10,20 часа, когато на * език свидетелят Н. попитал водача К. и спътника му М. С. дали ще декларират нещо. И двамата пътуващи заявили, че не носят подлежащи на деклариране вещи. Служителят Н. преценил необходимостта от извършване на физически проверка и предприел такава.
Подсъдимият направил опит да отклони контрола, като помолил да не бъде свалян багажа му, като отново заявил, че не носи нищо „нередно“. Едва когато 4 свидетелят Н. настоятелно го подканил към съдействие и дори сам започнал да сваля намиращите се в багажника куфари и чанти, подсъдимият К. се включил в разтоварването. Той извадил от автомобила последователно всеки куфар, като придърпал настрани този, който съдържал златните накити, поставяйки пред него друга част от багажа. Това привлякло вниманието на митническите служители именно към този куфар. Когато го отворили, те забелязали намиращия се вътре, изглеждащ като вързоп /бохча/, увит на възел спортен панталон. След като го разгънали, открили хартиения плик, в който били поставени опаковките, а в тях златните бижута. Веднага подсъдимият заявил, че това са подаръци за сватба, които купил от *, което удостоверил с фактура, която представил на митническите служители. След като последните приключили проверката и на другите куфари и чанти, в които не открили подлежащи на деклариране вещи, подложили накитите на експертен анализ, който установил, че са изработени от благородния метал злато.
Бил съставен акт за административно нарушение по чл.18, ал.2 от Валутния закон. Вещите били иззети с разписка № *, а впоследствие предадени с протокол от 07.08.2022г. на разследващ митнически инспектор.
На 16.08.2022г. те били предмет на оглед в присъствието на експерти и поемни лица. Оглед бил извършен и на иззетите още куфар, спортен панталон и опаковки, както и на лекия автомобил, в конструкцията на който, както при огледа, така и по експертен път, не били открити промени на фабричната конструкция, нито изградени тайници.
От заключението на оценъчната експертиза /т.1, л.82-84 от досъдебното производство/ се установява, че бижутата - гривни, колиета и синджир, са изработени от благороден метал злато проба 916, т.е. 22 карата.
Всички са нови /неупотребявани/ и в готов вид за търговска цел. Златните изделия, с общо нетно тегло 1980,50 грама, са както следва: златни гривни проба 916 /22 карата/ - 51 броя, с тегло 1586,50 грама,199 899 лв.; златни колиета проба 916 /22 карата/ - 2 броя, с тегло 169,50 грама, 21 357 лв.; златен синджир проба 916 /22 карата/ - 1 брой, с тегло 224,50 грама, 28 287 лв., всички на обща стойност 249 543 лв., към инкриминираната дата.
В съдебно заседание вещото лице е уточнило, че накитите не са били индивидуално етикирани. Титър /означение за пробата/ се наблюдава при гривните. Нито те, нито останалите бижута се отличават от обичайно 5 търгуваните.
Въззивният съд също намира, че трябва да се възприеме заключението на вещото лице, тъй като е изготвено компетентно, професионално, с необходимите познания и опит в съответната област.
Посочената фактическа обстановка първоинстанционният съд е възприел въз основа на подробен и задълбочен анализ на доказателствата по делото. Мотивите на съда относно това кои доказателства следва да се кредитират и поради какви съображения се споделят и от настоящата съдебна инстанция. Трябва да се приеме и изградената въз основа на тези доказателства фактическа обстановка. Тя не се променя от събраните от въззивния съд гласни /свидетелите Г. С. и А. С./ и писмени доказателства /справки за родствена връзка, задгранични пътувания, водени АНП, документи за сключен брак/.
Контролираният съд не е допуснал съществени процесуални нарушения при събирането, проверката и анализа на различните доказателствени източници, както се сочи от защитника на подсъдимия.
В рамките на събраните доказателствени източници решаващият съд е извършил самостоятелен, обстоятелствен, всестранен и прецизен анализ на доказателствената маса, поотделно и в съвкупност. Не се констатират допуснати от него нарушения на процесуалните изисквания на чл.13, чл.14 и чл.107, ал.5 о т НПК. Доказателственият анализ, изложен в неговия съдебен акт, е правилен, обективен и в синхрон с изискванията на горепосочените законови текстове.
Окръжен съд гр.Хасково е анализирал гласните доказателствени средства - обясненията на подсъдимия К., включително приобщените по реда н а чл.279 от НПК, показанията на свидетелите Х. Н., Т. М., включително приобщените по реда на чл.281 от НПК, М. С., Ф. С., Х. Ю., заключението на оценъчната експертиза, приложените по делото писмени доказателствени средства и доказателства - протоколи за оглед на местопроизшествие, на веществени доказателства, за доброволно предаване, за отговорно пазене, фотоалбуми, справка за съдимост, характеристични данни, декларация за семейно и материално положение и имотно състояние, протокол за митническа проверка, АУАН, разписки, заповед за задържане на лице, справка за задгранични пътувания, трудов договор, извадка от регистъра на 6 населението, извлечение от банкова сметка, фактура, покана за сватба, както и веществените доказателства - златни накити, пътнически куфар /черен на цвят/, шест броя опаковки и спортен панталон /бял на цвят/.