Решение № 600 от 23.10.2026, Районен съд - Разград

РЕШЕНИЕ

№ 600 гр. Разград, 23.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ПАВЛИНКА АТ. СТОЯНОВА при участието на секретаря ГАЛЯ МАВРОДИНОВА като разгледа докладваното от ПАВЛИНКА АТ. СТОЯНОВА Гражданско дело № 20263330100325 по описа за 2026 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 415, ал. 1, т. 3 от ГПК във вр. с чл. 79 от ЗЗД.

Депозирана е искова молба от „АПС Бета България“ ЕООД, с която са предявени обективно съединени искове срещу К. Н. А. за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумите: 1489,55 евро главница по договор за потребителски кредит № 2113960 от 26.10.2019 г., сключен с „Кредисимо“ АД, ведно със законната лихва, считано от 23.01.2026 г. до окончателното изплащане на вземането, 1 233,40 евро възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство, ведно със законната лихва, считано от 23.01.2026 г. до окончателното изплащане на вземането, 502,67 евро договорна лихва върху главницата за периода от 26.10.2019 г. до 18.02.2021 г., 889,12 евро законна лихва за забава върху главницата за периода от 19.02.2021 г. до 13.01.2026 г., както и разноските в заповедното производство за платена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, за които е отказано издаване на заповед за изпълнение ч. гр. д. № 52/2026 г. по описа на Районен съд Троян. Претендира разноски и за настоящото производство.

Твърди, че във връзка с разпореждане № 146 от 03.02.2026 г. по ч. гр.д. № 52/2026 г. по описа на Районен съд Троян, получено на 04.02.2026 г., с което били уведомени, че съдът изцяло отказва да издаде Заповед за изпълнение на парично задължение срещу длъжника, в законоустановения срок упражнявали законовото си право да предявят иск, с който да се признае за установено по отношение на ответника К. Н. А., че дължи на „АПС Бета България“ е ЕИК 203374133 вземане, което е предмет на подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 52/2026 г. по описа на Районен съд Троян.

Сочи се, че между „Кредисимо“ ЕАД, в качеството на кредитодател и К. Н. А. с ЕГН **********, в качеството му на кредитополучател, бил сключен Договор за потребителски кредит № 2113960 от 26.10.2019 г. по електронен път по силата на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР). Договорът бил сключен като част от системата за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от кредитодателя, при което от отправяне на предложението до сключване на договора страните използвали средства за комуникация от разстояние. При сключването на процесния договор, на ответника била предоставена цялата информация, изискуема по закон. Договорът за потребителски кредит бил сключен при спазване на изискванията на Закона за потребителския кредит, Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги, Закона за предоставяне на 1 финансови услуги от разстояние и приложимото законодателство.

Твърди се, че процесният договор за кредит не бил сключен в противоречие с чл. 10, ал. 1 от ЗПК, съгласно който се сключвал по ясен и разбираем начин, като всички негови елементи се представяли с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12, в два екземпляра - по един за всяка от страните. Изложеното обосновавало извод, че процесният договор бил действителен, като сключен според повелителните норми на чл. 10, чл. 11 и чл. 22 от ЗПК.

Длъжникът кандидатствал онлайн за отпускане на потребителски кредит „Кредисимо“, като за целта попълнил заявление за отпускане на кредит от разстояние, в което отразил личните си данни и данните си за кореспонденция. Пълната преддоговорна информация относно кредита била налице чрез хиперлинкове, в това число ОУ, Стандартен европейски формуляр, договора за кредит, ведно с Приложение № 1 към него и погасителен план. Същата информация била изпратена и на имейл на кредитоискателя и след запознаване с нея, същият отправил към кредитора обвързващо електронно волеизявление по чл. 2 от ЗЕДЕУУ на сайта чрез натискане на бутон „Декларирам, че съм получил СЕФ на посочения от мен e-mail, проверил съм въведените данни и приемам ОУ и Договора“, като според т. 11 от ОУ, с извършване на горните действия, се считало че заявлението за кредит било подадено, а ОУ и договорът приети и подписани от кандидатстващия. След електронното изявление, договорът, Приложение № 1 към него, ОУ и СЕФ автоматично били изпратени на имейла на длъжника, ведно с електронно изявление на кредитора за сключване на договора за кредит и приложенията към него. Така, по реда на ЗЕДЕУУ между „Кредисимо“ ЕАД и длъжника бил сключен процесния договор, при лихва и условия, подробно уговорени в него. При кандидатстването за кредита ответникът сам избрал да обезпечи изпълнението на задълженията си чрез поръчителството на Ай Тръст, като договорът за предоставяне на поръчителство не бил задължителен за сключване и също бил сключен по реда на ЗЕДЕУУ чрез размяна на електронни изявления.

Дори съдът да не приемел, че договорите са сключени по електронен път, то следвало да се приеме, че договорът за паричен заем по своето естество бил реален и същият се считал за сключен от датата на получаване на паричната сума.

По силата на сключения договор за кредит ответникът получил сумата 3 000 лева, срещу което се съгласил да върне 24 броя вноски по 177,94 лева в срок до 31.10.2021 г., когато падежирала последната вноска, съгласно Приложение 1, съдържащо Погасителен план, неразделна част към Договора за кредит. Уговорен бил и фиксиран лихвен процент в размер на 36,50 %, както и годишен процент на разходите в размер на 43,27 %.

Задължението по договора се погасявало на части, като съдебната практика приемала, че при разсрочването на едно парично задължение, което по естеството си било еднократно, респ. при уговорката плащането да се извършва на вноски с различни падежи, не се касаело за периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. „в“ от ЗЗД.

В Раздел X, чл. 2 от Общите условия за предоставяне на кредити на Заемодателя, неразделна част от Договора за кредит, страните се съгласили, че длъжникът ще дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху всяка забавена погасителна вноска. В Раздел VI, чл. 7 от ОУ страните постигнали съгласие длъжникът да заплаща всички разноски свързани с неизпълнението му, а в Раздел VIII, чл. 2.6 от ОУ било уговорено правомощие на кредитора да уведомява длъжника за забавата му, чрез водене на кореспонденция, изпращане на съобщения, писма и стикери.

Ответникът сключил на 26.10.2019 г. Договор за предоставяне на поръчителство с Ай Тръст, по силата на който дружеството се задължило да сключи договор с Кредисимо и да отговаря пред него солидарно с длъжника за всички задължения по договора за кредит.

Съгласно чл. 3 от Договора за предоставяне на поръчителство дружеството се задължило да плати всички изискуеми задължения при поискване от Кредисимо.

На 26.10.2019 г. Ай Тръст и Кредисимо ключили договор за поръчителство, по силата на който поръчителят се задължил спрямо кредитора за всички задължения на длъжника по договора за кредит.

Ай Тръст изпълнил задълженията си към К. Н. А. по договора за предоставяне поръчителство, но последният не изпълнил в срок задълженията си по договора за кредит.

2

Кредисимо поканило Ай Тръст да плати всички изискуеми задължения на А. по договора за кредит, с оглед което поръчителят изпратил уведомление до длъжника, в което били посочени всички дължими суми и предстоящото плащане от Ай Тръст.

На 23.02.2021 г. Ай Тръст погасило дължимите от А. на Кредисимо суми, с което в качеството си на изпълнил задължението поръчител, на основание чл. 143, ал. 1 от ЗЗД се суброгирал в правата на удовлетворения кредитор. На същата дата уведомил по електронна поща длъжника за извършеното плащане, съобразно уговореното в чл. 3, ал. 4 от договора за предоставяне на поръчителство, за встъпването си в правата на кредитора, както и за задължението на длъжника за заплащане на възнаграждение по договора за предоставяне на поръчителство, ведно със сумата представляваща обезщетение за забава върху дължимото възнаграждение за предоставяне на поръчителство.

С Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 02.03.2021 г. „Ай Тръст“ ЕООД като цедент, прехвърлило своите вземания към длъжника по описания договор за потребителски кредит на цесионера „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД. Договорено било вземанията да се индивидуализират в Приложение № 1 към дата 23.02.2021 г., неразделна част от договора за цесия.

С цел гарантиране сигурността на длъжника да изпълни на овластения кредитор, законът изисквал уведомяването за сключения договор за цесия да бъде извършено от предишния кредитор - цедент. Връчването на уведомлението обаче нямало характер на лично и незаместимо действие, поради което било възможно то да бъде извършено и от пълномощник на цедента. С оглед константната съдебна практика нямало пречка старият кредитор /цедент/ да упълномощи новия кредитор /цесионер/ от името на цедента да извърши предвиденото в чл. 99. ал. 3 от ЗЗД уведомяване на длъжника за извършената цесия. Законът не предвиждал уведомяването на длъжника да става по конкретен и специален начин, поради което същото следвало да се счита надлежно извършено.

Евентуално моли да се приеме за надлежно връчването на уведомлението, извършено с исковата молба.

Ответникът К. Н. А. не изпълнил в срок задълженията си по договора за кредит до изтичането на крайния срок за погасяване на кредита. Към настоящия момент задължението все още не било погасено. За периода от 13.03.2020 г. до 13.07.2020 г. законна лихва за забава по договора за кредит не била начислявана, т. е. претендираната лихва изцяло била съобразена с изискванията на чл. 6 от Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на народното събрание от 13 март 2020 г. и за преодоляване на последиците.

Исковата молба и доказателствата към нея са връчени на ответника, чрез назначения особен представител, който в срока по чл. 131 от ГПК е подал писмен отговор, като счита предявения иск за неоснователен, недоказан и погасен по давност, поради което моли за отхвърлянето му.

Оспорва факта, че правните действия по подаване на заявление и сключване на договор за потребителски кредит били извършени лично от ответника. Приложените документи не съдържали негов физически подпис. Твърдението, че обикновеният електронен подпис бил приравнен на саморъчен по силата на Общите условия на кредитора, било правно несъстоятелно. Съгласно чл. 13, ал. 4, изр. 2 от ЗЕДЕУУ, за да има обикновеният електронен подпис силата на саморъчен, такова съгласие трябвало да бъде двустранно и изрично уговорено предварително, а не едностранно наложено в предварително изготвени Общи условия. Нещо повече - в документите не се съдържал и обикновен електронен подпис на лицето.

Според ищеца сумата от 3 000 лева била получена на 26.10.2019 г., но към исковата молба липсвали каквито и да било доказателства - банково бордеро, разписка или заверено извлечение от платежна сметка, установяващи фактическото постъпване на средствата в патримониума на ответника. Договорът за потребителски кредит, макар и регулиран от ЗПК и ЗПФУР, по своето правно естество изисквал реално предаване на сумата по арг. от чл. 9, ал. 1 от ЗПК във вр. с чл. 240, ал. 1 от ЗЗД. Липсата на доказателства за предоставяне на сумата правело иска изначално неоснователен.

Твърди, че договорът за поръчителство бил сключен едновременно с договора за 3 кредит и бил наложен като задължително условие за одобряване на кредита.

Претендираното възнаграждение в размер на близо 80 % от главницата представлявало скрита цена на кредита и имало за цел заобикаляне на императивната норма на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, според която ГПР не можел да бъде по-висок от 5 пъти законната лихва.

Начисляването на подобни такси за възнаграждение на трети лица, инициирани от кредитора, водело до нищожност на целия договор за кредит на основание чл. 22 от ЗПК във вр. с чл. 26, ал. 1, предл. 1 и 3 от ЗЗД, поради заобикаляне на закона и накърняване на добрите нрави. При нищожност на договора потребителят дължал само чистата главница без никакви лихви, такси или възнаграждения, съгласно чл. 23 от ЗПК.