Решение № 100 от 26.03.2026, Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 100 гр. Р., 26.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – Р. в публично заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Аглика Гавраилова при участието на секретаря Димана Стоянова като разгледа докладваното от Аглика Гавраилова Гражданско дело № 20254500100554 по описа за 2025 година за да се произнесе, съобрази следното :

Ищецът Т. В. Й., от гр.Р., чрез пълномощника адв.С. М., от АК-Р., твърди, че на 22.04.2022 г. около 12:20 часа тръгнал със собствения си лек автомобил от с. Ч.в. към гр. Р.. На изхода на селото от дясната му страна по посока на движението му, неговият автомобил бил връхлетян от лек автомобил с рег. № РР **** ВК, управляван от С. Д. О., която не съобразила предназначения за нея знак Б2 „Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство!“. При сблъсъка ищецът получил тежко мозъчно сътресение със загуба на съзнание, фрактура на десния крак и редица други телесни увреждания, подробно описани в обстоятелствената част на исковата молба.

Счита, че след произшествието очевидно бил закаран в болницата, но какво се е случило непосредствено след катастрофата разбрал впоследствие, тъй като бил в безсъзнание известно време.Заради мозъчното сътресение бил настанен в отделение „Неврохирургия“ на УМБАЛ „Канев“ АД, където пролежал от 22.04.2022 г. до 27.04.2022 г. След и.исването не можел да движи лявото рамо и лявата ръка, боляло го цялото тяло, имал многобройни шевове, а най-много го болял десния крак. По тази причина в продължителен период от време трябвало за него да се грижи неговата б.. Едва в началото на м. август лекарите му разрешили да стъпва внимателно на увредения крак като си помага с 1 патерици. През целия период на възстановяване, който бил продължителен, нямал възможност да се самообслужва и за елементарни неща от ежедневието.

Ищецът твърди, че произшествието променило жИ.та му в много аспекти. Наложило се да изостави къщата, в която живеел в с. Ч.в. и която ремонтирал. п.ката му го изоставила, тъй като състоянието в което бил не покривало нейните претенции. След катастрофата спрял да се занимава и с едно от любимите си неща - мотоциклетизъм.

Ищецът твърди, че по АНД № 1930/2024 г. по описа на РРС С. О. е призната за виновна за това, че като водач на превозно средство не е спазила правилата на ЗДвП и не пропуснала превозно средство движещо се по път с предимство, в резултат на което е причинила на Т. Й. средна телесна повреда.

Твърди още, че за автомобила марка „Фолксваген“ модел „Пасат“ управляван от О., с рег. № РР **** ВК е имало сключена застраховка „Гражданска отговорност“ с ответното дружество. Ищецът заявява, че своевременно е уведомил застрахователя за настъпилото произшествие, въз основа на което при ответното дружество е образувана щета № 0801-002417/2022-01. След приключване на наказателното производство по горецитираното АНД № 1930/2024 г. по описа на РРС ищецът уведомил за това ответника, като депозирал претенция с вх. № 6627/12.12.2024 г., като представил всички необходими документи съобразно правилата на чл. 380 от КЗ. В тримесечния срок, установен в чл. 496, ал. 1 от КЗ ответното дружество не го е уведомило за решение. Едва през м. април 2025 г. по телефона било отправено предложение за и.лащане на застрахователно обезщетение за неимуществени вреди в размер на 20 000лв./10225,84евро/.

Ищецът счита, че справедлИ.то и обосновано обезщетение е в размер на 70000лв /35790,43евро/, тъй като жИ.тът му изцяло се променил в негативен аспект – На първо място притеснявал се от обстоятелството, че б. му трябва да се грижи за него, а още пo обременяващ бил фактьт, че той е останал на нейна издръжка. Още от ученическата си възраст работел и не му ce е случвало oт години да и.адне във физическа и финансова зависимост от друг, макар и близък човек. Още пo-тежко за него било и принудителното ограничаване на контактите поради обездвижването. Нямало как да излиза с постоянната си компания, нито да участва в дейността на мотоклуба, с който е обвързан.

2

Ищецът посочва, че след катастрофата спрял да се занимава с мотоциклетизъм, защото cu давал сметка, че ако това произшествие се е било случило при управление на мотор, резултатите са щели да бъдат и по тежки.

He можел да обръщам внимание и на дългогодишната си п.ка и постепенно отношенията им „ce разпаднали“. В началото на м. септември ce върнал на работното си място като а.. Макар, че колегите му го щадяли, Й. не можел да ce справя с професионалните си ангажименти, тьй като работата била свързана със сериозни физически натоварвания, продължителен престой прав, слизане и качване no стьпалата в канала други подобни действия, кoйтo бързо натоварвали пострадалия крак. Наложило се да напусне работа. Следващите пет месеца останал вкъщи и тъй като този период съвпадал със зимата, това му създавало допълнителни неудобства - увреденият му крак трудно понасял ниските температури.И към настоящия момент не се чувствал напълно възстановен.

Ищецът моли съдът да постанови решение, с което да осъди ответното дружество да му заплати сумата от 70000 лв./35790,43евро/, представляваща обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди, ведно със законната лихва за забава, считано от 29.04.2022 г.до окончателното й и.лащане.Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение по чл.38ЗА.

Ответникът ЗД „ДаллБогг ЖИ.т и Здраве“-АД, ЕИК 200299615, със седалище и адрес на управление гр.София, представлявано от и..д. Т.В. и К.К.,чрез процесуалния си представител адв.И. Ц., от АК-София, е подал отговор на исковата молба, в който заявява, че предявеният иск е несонователен и недоказан, и моли съда да постанови решение, с което да го отхвърли изцяло. В случай че съдът приеме, че искът е основателен, моли обезщетението да бъде намалено, тъй като претендираното е прекомерно завишено и несъобразено с критериите за справедлИ.ст по смисъла на чл. 52 от ЗЗД.Ответникът признава, че към датата на произшествието е съществувало валидно застрахователно правоотношение по отношение на т.а.

„Фолксваген Пасат“ с рег. № РР **** ВК.

В отговора на първо място е посочено, че за да възникне отговорността на „ЗАД ДаллБогг: ЖИ.т и здраве” АД за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди е необходимо да съществуват кумулативно следните 3 предпоставки от фактическия състав на отговорността:

1) валиден застрахователен договор, 2)застрахователно събитие, 3) протИ.правно поведение, 4) вреда, 5) причинна връзка между вредите и протИ.правното поведение и 6) вина.Ответникът оспорва, че водачът на л.а. „Фолксваген Пасат“ с рег.№РР **** ВК - С. О. е имала протИ.правно поведение. Въз основа на това липсвал и основният елемент от фактическия състав на деликта, а именно- протИ.правно поведение.Прави възражение за съпричиняване, като твърди, че ищецът е съпричинил вредоносния резултат като е нарушил изискванията на чл. 137а от ЗДвП за поставяне на обезопасителен колан.

Посоченото нарушение от страна на ищеца се намирало в пряка причинноследствена връзка с настъпилото ПТП и вредоносните последици от него, поради което и при евентуална доказаност на исковата му претенция, определеното от съда за справедлИ. обезщетение следвало да бъде намалено на половина.

Ответникът счита, че представените с исковата молба медицински документи са недостатъчни и не обосновават нито твърдените неимуществени вреди, нито искания размер на обезщетение за тях - липсват медицински документи, обвързани с проследяването на здравословното състояние на пострадалия, липсват медицински документи относно възстановителните процеси, липсват контролни прегледи при травматолог, които са необходими при твърдените увреждания на ищеца.

Ответникът моли съдът да отхвърли иска или да намали обезщетението по размер с оглед установяване на възражението за съпричиняване.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното :

От приложеното АНД № 1930/2024г. по описа на Районен съд-Р. се установява, че по силата на постигнато споразумение между С. Д. О. и Районна прокуратура – Р., С. О. се е признала за виновна в това, че на 22.04.2022г. в с.Ч.в., обл.Р., при управление на МПС - лек автомобил марка "Фолксваген", модел "Пасат" с рег. №РР **** ВК, нарушила правилата за движение - чл. 50, ал. 1 от ЗДвП - "На кръстовище, на което единият от пътищата е сигнализиран като път с предимство, водачите на пътни превозни средства от другите пътища са длъжни да пропуснат пътните превозни средства, които се движат по пътя с предимство" - като водач на пътно превозно средство, движещо се по път без предимство не пропуснала пътното 4 превозно средство, движещо по пътя с предимство - лек автомобил марка "БМВ", модел 525Д с рег. номер Р 72 66 ВС, управляван от Т. В. Й., в резултат на което причинила по непредпазлИ.ст средна телесна повреда на Т. В. Й., изразяваща се счупване на дясна скочна кост, довела до трайно затрудняване на движенията на десен долен крайник - престъпление по чл. 343, ал. 1 б. "б" пр. 2 вр. 342, ал. 1 пр. 3 от НК .

По настоящото производство не се спори, че към момента на произшествието по отношение на управлявания от С. О. автомобил е имало застраховка сключена с ответното дружество с полица за застраховка №BG/301121003442511, за задължителна застраховка

„Гражданска отговорност на автомобилистите“. Такива данни се съдържат и в представените с исковата молба писмени доказателства.

По делото като свидетел е разпитана С. О.. Свидетелката си спомня, че през м. април 2022 г. на кръстовището между Ч.в. и Н. спряла управлявания от нея автомобил на знак Стоп. Погледнала наляво и надясно, от лявата страна не видяла никого, от дясната страна също погледнала – там имало автомобил, който бил „много надалече“. Завила наляво, застанала в дясното платно, и след няколко метра видяла, че идват две коли, като втората кола предприела и.реварване и блъснала нейната кола от лявата страна, където е била тя /ш.ското място/.Свидетелката уточнява, че в наказателното производство й казали, че „ понеже стопът е бил много по-важен знак трябвало да стоя и да чакам“. Уточнява още, че пътят бил нормален, асфалтиран, не е имало дъждове.

Свидетелите Р. М. и Р. Д. с показанията си установяват какво е било състоянието на ищеца непосредствено след произшествието, както и обстоятелства относно възстановяването му.Свидетелят М. е с. на л. на Т. Й..

Същият изнася данни, че Т. и неговия б.-б. са били шестгодишни, когато починала м. и грижите за тях е поела б. им, като л. и самият свидетел помагали в тези грижи.През м. април 2022 г. п. на Т. му се обадил и съобщил, че Т. е пострадал при произшествие и е в болницата. Тъй като ищецът живеел в с.Ч.в., М. му занесъл там от своите дрехи.Свидетелят си спомня, че когато видял ищеца в болницата, същият бил с превързана глава, гипсиран крак и порезни рани по ръцете. Не можел да става от леглото. Ищецът бил „след шок и много уплашен“.Останал в болницата около седмица. След изследване на скенер констатирали, че пострадалият е получил и сътресение на мозъка. По главата му останали порезни рани, които и към момента не били заличени.Свидетелят уточнява, че раните са на челото и нагоре към темето, и вече са зараснали, но белезите стоят. Свидетелят М. първоначално заявява, че именно той е взел Т. от болницата, занесъл му патерици. Настанил го при б. му в гр.Р., която тогава е била „към 80-годишна“. Според М., ищецът можел да отиде до баня или до тоалетна, но с помощ.След като премахнали гипса, поставили на крака на Т. „олекотена конструкция“, която също да поддържа крака неподвижен.С гипса и с тази олекотена конструкция пострадалият бил общо два месеца.Свидетелят пазарувал всичко необходимо и помагал за 5 личната хигиена на ищеца, а б.та готвела - понякога се налагало и тя да помага за хигиената на Т., въпреки че това било притеснително за него.Свидетелят М. разказва, че когато премахнали олекотената шина, Т. Й. започнал „лека полека“ с патериците и сам да отива до тоалетна и да се обслужва.

От показанията на Р. М. се установява, че към момента на произшествието ищецът работел като а.. Върнал се на работа, след като в продължение на пет месеца бил в болнични, но се установило, че не може да стои дълго време прав, заради счупения крак, който се подувал и го болял.