Определение № 26950 от 01.08.2023, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 26950 гр. София, 01.08.2023 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 125 СЪСТАВ, в закрито заседание на първи август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА Частно гражданско дело № 20231110118530 по описа за 2023 година

СРС на 18.4.2023г. е издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, за сумата 200 лева неустойка за невърнато оборудване, законна лихва от 6.4.2023г., сумата 34,28 лева обезщетение за забава и 425 лева разноски.

Във възражение, длъжникът е посочил, че е платил задължението.

Със становище от 28.6.2023г., заявителят сочи, че на 23.6.2023г., оборудването е върнато, както и че дължима е лихвата за забава и разноските. Представен е протокол от 23.6.2023г. за връщане на оборудването.

СРС, с определение № 22933/29.6.2023г., обезсили заповедта на основание чл.414аГПК, в частта за неустойка, като определението е връчено на заявителя на 18.7.2023г. Като с разпореждане № 80695/29.6.2023г., на заявителя са дадени указания за предявяване на иск за лихвата за забава.

В срока за изпълнение на указанията по чл.422 ГПК и обжалване на определението, на 18.7.2023г. заявителят е подал молба, с която сочи, че оттегля претенцията за лихва, а предвид изпълнението от страна на длъжника, и оттеглянето, прави искане за присъждане на разноските. Ако съдът приеме молбата /да се разбира за присъждане на разноски/, то следва да се приеме, че същата е частна жалба срещу определението № 22933/29.6.2023г.- посочено е , че съдът неправилно е отхвърлил изцяло молбата за издаване на изпълнителен лист.

С оглед направеното оттегляне, заповедта следва да се обезсили, на основание чл.232 ГПК, и в частта за лихва.

Относно претенцията за присъждане на разноските. Предмет на заявлението е била главницата за компенсаторна неустойка, компенсираща реално изпълнение от страна на длъжника. С възражението се твърди изпълнението на това задължение, като видно от становището на заявителя от 28.6.2023г. изпълнението е прието. Тук е моментът да се посочи, че в молбата от 18.7.2023г., в срока за обжалване на определението, с което заповедта е обезсилена в частта за неустойка, не се излагат доводи за неправилност на това определение, а се прави искане за издаване на изпълнителен лист. Следователно, заявителят 1 е приел реалното изпълнение и, доколкото изрично не е посочил, че поддържа претенцията си за неустойка, то и определението, с което заповедта е обезсилена поради плащане, е влязло в сила, то и се налага извод, че в хода на делото, заявителят е приел изпълнението.

Следователно, при оттеглянето на претенцията за лихва, на заявителя следва да се присъдят разноски съразмерно, върху сумата 200 лева, а не изцяло, тъй като заявлението се оттегля частично.

Ето защо, съдът,

ОПРЕДЕЛИ:

ОБЕЗСИЛВА заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, издадена по ч.гр.д18530/2023г.. от СРС, 125 състав, за сумата 34,28лева, обезщетение за забава върху главницата, на основание чл.232 ГПК.

ДА СЕ ИЗДАДЕ изпълнителен лист за сумата от 362,82 лева - разноски на заявителя по делото, за държавна такса и адвокатско възнаграждение.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх.№ 204832/18.7.2023г. за издаване на изпълнителен лист за разликата от 362,82 лева до сумата 425 лева – разноски на заявителя за държавна такса и адвокатско възнаграждение.

Определението, може да се обжалва в едноседмичен срок от страните, от връчването, пред СГС с частна жалба.

СЛЕД влизането на определението в сила, ДА СЕ ИЗДАДЕ изпълнителен лист.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2