Решение № 6735 от 09.12.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6735 гр. София, 06.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Калина Анастасова

Членове:

Темислав М. Димитров

Ина Бр. Маринова при участието на секретаря Мария Б. Тошева като разгледа докладваното от Ина Бр. Маринова Въззивно гражданско дело № 20241100506918 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С решение № 5352 от 26.03.2024 г., постановено по гр. д. № 50764/2021 г. по описа на СРС, 25- ти състав Т. К. Д., П. К. Д. и В. К. Д. са осъдени да заплатят на „Топлофикация София“ ЕАД на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД при условията на разделност при квоти, както следва – 4/6 за Т. Д. и по 1/6 за П. Д. и В. Д., следните суми: 1121,30 лева, представляваща цена на доставена топлинна енергия за периода от м. 05.18 г. до 04.2019 г. в топлоснабден имот – **, находящ се в гр. София, ж.к.

„Младост“ 3, бл. ****, аб. № 175578, сумата от 146,62 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2018 г. до 30.11.2020 г., сумата от 25,63 лева, представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода от м. 06.2018 г. до 04.2019 г., ведно със законната лихва върху главниците от датата на подаване на исковата молба – 31.08.2021 г., до окончателното изплащане на сумата.

Със същото решение са отхвърлени предявените искове за цена на топлинна енергия за разликата над уважения размер до пълния предявен размер от 2089,19 лева и за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2018 г., предявените искове за мораторна лихва върху тази главница за разликата над уважения размер до пълния предявен размер от 342 лева, предявените искове за цена на услугата дялово разпределение за разликата над уважения размер до пълния предявен размер от 40,75 лева и за периода от 01.11.2017 г. до 31.05.2018 г., 1 предявените искове за сумата от 8,13 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 31.12.2017 г. до 30.11.2020 г.

В срока по чл. 259, ал. 1 ГПК е депозирана въззивна жалба от ответника П. Д. срещу първоинстанционното решение в частта, с която ответникът е осъден да заплати съобразно притежаваната от него квота в съсобствеността суми за вземания за топлинна енергия, мораторна лихва за топлинна енергия и дялово разпределение, с доводи за неправилност и незаконосъобразност на решението в оспорената част. Поддържа се, че не е налице облигационна връзка с ищеца, както и че по делото е установено, че е открита партида на името на ответницата Т. Д., която е встъпила в облигационни отношения с ищеца. Посочва се, че не се дължи и заплащането на мораторна лихва върху главницата за ТЕ, доколкото не са ангажирани доказателства относно датата на публикуване на сумите в сайта на дружеството. Оспорва се и дължимостта на сумата за дялово разпределение. Моли се съдът да отмени решението в посочената част. Претендират се разноски.

В срока по чл. 259, ал. 1 ГПК е постъпила въззивна жалба и от ответницата Т. Д. срещу решението в частта, с която е осъдена да заплати 4/6 част от начислената лихва за потребена топлинна енергия и от главницата за дялово разпределение, с доводи за неправилност и незаконосъобразност на съдебния акт в обжалваната част. Посочва се, че не с е дължи заплащането на мораторна лихва върху главницата на ТЕ, доколкото не са ангажирани доказателства относно датата на публикуване на сумите в сайта на дружеството.

Оспорва се и дължимостта на сумата за дялово разпределение. Моли се съдът да отмени решението в посочената част. Претендират разноски.

В срока по чл. 259, ал. 1 ГПК срещу решението е депозирана и трета въззивна жалба – от ответника В. Д., срещу решението в частта, с която е осъден да заплати съобразно притежаваната от него 1/6 квота в съсобствеността суми за вземания за топлинна енергия, мораторна лихва за топлинна енергия и дялово разпределение, с доводи за неправилност и незаконосъобразност на решението в оспорената част. Оспорва се изводът на районния съд, че ответникът е потребител на ТЕ, доколкото е установено, че такъв е ответницата Т. Д., на която е открита партида. Посочва се, че не с е дължи и заплащането на мораторна лихва върху главницата за ТЕ, доколкото не са ангажирани доказателства относно датата на публикуване на сумите в сайта на дружеството. Оспорва се и дължимостта на сумата за дялово разпределение. Моли се съдът да отмени решението в посочената част. Претендират се разноски.

В срока по чл. 263, ал.1 ГПК са постъпили отговори на въззивните жалби от ищеца „Топлофикация София“ ЕАД, в които е изразено становище за тяхната неоснователност.

Моли се съдът да потвърди обжалваното решение. Претендират се разноски.

Решението в частта, с която Т. К. Д. е осъдена да заплати на „Топлофикация София“ Е А Д на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ 4/6 от сумата 1121,30 лева, представляваща цена на доставена топлинна енергия за периода от м. 05.18 г. до 04.2019 г. в топлоснабден имот – **, находящ се в гр. София, ж.к. „Младост“ 3, бл. ****, аб. № 175578, както и в частта, с която са отхвърлени предявените искове за цена на топлинна енергия за 2 разликата над уважения размер до пълния предявен размер от 2089,19 лева и за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2018 г., предявените искове за мораторна лихва върху тази главница за разликата над уважения размер до пълния предявен размер от 342 лева, предявените искове за цена на услугата дялово разпределение за разликата над уважения размер до пълния предявен размер от 40,75 лева и за периода от 01.11.2017 г. до 31.05.2018 г., предявените искове за сумата от 8,13 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 31.12.2017 г. до 30.11.2020 г., като необжалвано от ищеца /въззиваем/ е влязло в законна сила.

Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Жалбата е подадена в срок от легитимирана страна, поради което същата е допустима.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

След извършена служебна проверка въззивният съд първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваната част. установи, че

По правилността на решението въззивният съд установява следното:

С оглед доводите на въззивниците П. К. Д. и В. К. Д. , съдържащи се в сезиращите настоящата инстанция въззивни жалби, спорно по делото се явява обстоятелството дали през процесния период въззивниците П. К. Д. и В. К. Д. са били обвързани от облигационно правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия /ТЕ/, т. е. дали двамата въззивници имат качеството на потребител на ТЕ за процесния имот, респективно дължат ли заплащането на начислените за имота суми за процесния период от 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г.

При извършване на собствена преценка на ангажираните по делото писмени доказателства въззивният съд намира, че по делото се установява наличието на облигационни отношения между П. К. Д. и В. К. Д. за процесния имот за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г. вкл. В този смисъл неоснователни се явяват оплакванията на въззивниците, поддържани с депозираните срещу съдебното решение въззивни жалби, че не са потребители, респ. битови клиенти на топлинна енергия през процесния период.

Съгласно разпоредбата на чл. § 1, т. 2а ДР на ЗЕ /приложима редакция след 17.07.2012 г./ потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия е физическо лице – ползвател или собственик на имот, което ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си. Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ „клиенти на топлинна енергия“ са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна 3 собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение.

Следователно купувач /страна/ по сключения договор за доставка на топлинна енергия до процесния имот е неговият собственик или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване. Именно то е задължено да заплаща продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в облигационни правоотношения с ищцовото дружество. Разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ императивно установява кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота – собственост или вещно право на ползване.

Изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ на собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване като клиенти/потребители/ на топлинна енергия за битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие обаче не е изчерпателно. При постигнато съгласие между топлопреносното предприятие и правен субект, различен от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, за сключване на договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот при спазване на одобрените от КЕВР публично известни общи условия, този правен субект дължи цената на доставената топлинна енергия за собствените му битови нужди. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот /т. 1 от ТР № 2/17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС/.

С оглед изложеното се налага извод, че източникът на едно облигационно договорно отношение може да бъде само един - договор, сключен между страните или техните праводатели. Договорът е съглашение между страните и е израз на постигнато между тях съгласие за правно обвързване - чл. 8, ал. 1 ЗЗД. По общите правила на облигационното право това съглашение се счита за постигнато, когато обективираните насрещни волеизявления на страните съвпаднат, като обективирането им следва да бъде изрично или с действия, изразяващи съгласие /конклудентни действия/, но в определени случаи законът може да изисква форма за валидност на тези волеизявления. Този начин на облигационно обвързване е приложим и в областта на продажбата на топлинна енергия – чл. 149, ал. 1, т. 6 ЗЕ изрично предвижда, че продажбата на топлинна енергия се извършва въз основа на писмени договори при общи условия, сключени между доставчика на топлинна енергия и клиентите /потребителите/ в сграда – етажна собственост. Същевременно, законът предвижда хипотеза на договорно обвързване и без наличието на подобен изричен писмен договор, а именно когато се касае до топлоснабдена сграда – етажна собственост, то всички собственици или титуляри на вещно право на ползване върху самостоятелен обект в етажната собственост са потребители на топлинна енергия, т. е. страни по договорното правоотношение с доставчика /чл. 153, ал. 1 ЗЕ/. В тази хипотеза законът приравнява придобиването на право на собственост или вещно право на ползване върху топлоснабдения имот със сключването на договор с топлопреносното предприятие. Законът по императивен 4 ред приема, че договорът се смята за сключен със самия факт на придобиване на имота с новия собственик /собственици/ или вещен ползвател на същия. Топлопреносното предприятие е в облигационни отношения за доставка на топлинна енергия за даден обект с това лице, с което последно по време има сключен договор за същия обект.

Договорът за доставка на топлинна енергия за даден имот от етажна собственост може да бъде както изричен писмен /при постигане на съгласие относно същественото съдържание на договора/, така и презюмиран /сключен със самия факт на придобиване на собствеността или вещното право на ползване/, като всеки нов договор за този имот, сключен по който и да е от двата начина /изричен или презюмиран/, преустановява действието за в бъдеще на предходно сключен договор за същия имот с друго лице.