Определение № 1295 от 13.03.2026, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1295 гр. Варна, 13.03.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светла В. Пенева

Членове:

Красимир Т. Василев

Деница Славова като разгледа докладваното от Светла В. Пенева Въззивно частно гражданско дело № 20263100500429 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по въззивна жалба от С. Н. Н. чрез адвокат Ц. Л. против решение № 4375 от 04.12.2025 г., постановено по гр.д.№ 9107/2025 г. по описа на Районен съд - Варна, тридесет и трети състав, с което са прекратени като недопустими предявените от ищцата С. Н. Н. срещу ответника Медицински университет „Проф. д-р Параскев Стоянов" - Варна обективно кумулативно съединени искови претенции, както следва: с правно основание член 74, алинея 2 във връзка с член 74, алинея 4 от КТ да бъде обявено за недействително основанието „допълнителен трудов договор по чл.

111 КТ“ към трудов договор № 103 от 13.09.2021 г., считано от 02.05.2025 г., тъй като същото е загубило правно действие, съответно не отговаря на актуалното фактическо и правно положение на трудовото правоотношение между страните; с правно основание член 111 от КТ във връзка с § 1, точка 12 от ДР на КТ да се отмени заповед № 89 от 09.06.2025 г. на ректора на МУ – Варна, като се признае, че процесният трудов договор по силата на закона е със статут на „основен“, считано от 02.05.2025 г.; с което са отхвърлени като неоснователни предявените от ищеца С. Н. Н. срещу Медицински университет „Проф. д-р Параскев Стоянов" – Варна обективно кумулативно съединени искови претенции с правно основание член 344, алинея 1, точка 1 от КТ във връзка с член 326, алинея 1 от КТ за признаване за 1 незаконосъобразно прекратяването на трудовото правоотношение с ищцата, осъществено със заповед № 89 от 09.06.2025 г. на ректора на МУ – Варна; с правно основание член 344, алинея 1, точка 2 от КТ за възстановяване на ищцата С. Н. Н. на заеманата преди уволнението длъжност „преподавател висше училище“ в Медицински университет - Варна.

Във въззивната жалба е инкорпорирана частна жалба срещу решението в частта, имаща характер на определение, с която производството по делото е прекратено, поради което и с определение № 1048 от 26.02.2026 г., постановено по в.гр.д.№ 266 по описа за 2026 г. на Окръжен съд – Варна, гражданско отделение, е разделено производството в частта му, имаща характер на определение, с която са прекратени като недопустими предявените от ищцата С. Н. Н. против ответника Медицински университет „Проф. д-р Параскев Стоянов" – Варна обективно кумулативно съединени искови претенции с правно основание член 74, алинея 2 във връзка с член 74, алинея 4 от КТ за обявяване за недействително основанието „допълнителен трудов договор по чл. 111 КТ“ към трудов договор № 103 от 13.09.2021 г., считано от 02.05.2025 г., тъй като същото е загубило правно действие, съответно не отговаря на актуалното фактическо и правно положение на трудовото правоотношение между страните и с правно основание член 111 от КТ във връзка с § 1, точка 12 от ДР на КТ за отмяна на заповед № 89 от 09.06.2025 г. на ректора на МУ – Варна, като се признае, че процесният трудов договор по силата на закона е със статут на „основен“, считано от 02.05.2025 г.

Във въззивната жалба се сочи, че решението му в обжалваната част, имаща характер на определение, е неправилно, тъй като приетото волеизявление по член 326, алинея 1 от КТ не е отправено по процесния договор с МУ – Варна, поради което правната последица не настъпва по отношение на конкретното трудово правоотношение. Сочи се, че правният интерес на ищцата от иска по член 74, алинея 2 от КТ се извежда не от наличието или липсата на прекратяване, а от нуждата да бъде установено дали посоченото основание /допълнителен труд по член 111 от КТ/ съответства на действителното фактическо и правно положение към релевантния момент /след 02.05.2025 г./ и към момента на издаване на атакуваната заповед.

Навежда се довод, че съдът не е обсъдил приложението на § 1, точка 12 от ДР на КТ, а именно: че след прекратяване на основното трудово правоотношение договорът за допълнителен труд се е превърнал в основно трудово 2 правоотношение.

Иска се отмяна на така постановеното решение.

Настоящият състав на Варненски окръжен съд, гражданско отделение – първи състав, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в частната жалба, и прецени събраните доказателства на основание член 235 от ГПК, счита за установено от фактическа и правна страна следното:

Няма спор в теорията и практиката, че недействителността на трудов договор може да се предяви с отделен иск, включително инцидентен установителен иск, както и с възражение на страните за преюдициално произнасяне по обусловен от него трудов спор за незаконно уволнение, за трудово възнаграждение или обезщетение – решение № 117 от 11.04.2011 г., постановено по гр.д.№ 525/2010 г. - IV ГО на ВКС; решение № 581 от 10.12.2010 г., постановено по гр.д.№ 869/2009 г. - IV ГО на ВКС; решение № 650 от 17.11.2010 г., постановено по гр.д.№ 1573/2008 г. - ІІІ ГО на ВКС; решение № 339 от 22.10.2013 г., постановено по гр.д.№ 2713/2013 г. - IV ГО на ВКС.

Съгласно член 74 от КТ основанията за недействителност на трудовия договор са противоречие със закона /когато индивидуалният трудов договор противоречи на разпоредбите на закона/; противоречие с колективния трудов договор /когато индивидуалният трудов договор съдържа клаузи, които са понеблагоприятни от установените с колективния/; заобикаляне на закона /когато с трудов договор се постига по заобиколен път забранен от закона резултат, без изрично да се нарушава законовата забрана, като се използват празноти в закона или като на няколко етапа се постига забраненият резултат/; заобикаляне на колективния трудов договор.

Съгласно изречение първо на алинея 4 на член 74 от КТ по реда на алинея 2, изречение първо могат да се обявяват за недействителни и само отделни клаузи на трудовия договор. Тоест, съобразно естеството на обуславящия я недостатък недействителността на трудовия договор може да бъде пълна, когато недостатъкът е изключително съществен и засяга самото съществуване на трудовото правоотношение, или частична - само отделни клаузи от договора са недействителни, но тяхната недействителност не засяга изцяло 3 съществуването на трудовото правоотношение.

В настоящия случай ищцата твърди, че поради прекратяването на основния й трудов договор с друг работодател, считано от 02.05.2025 г. трудовият й договор с МУ – Варна следва да бъде основен такъв, тъй като не отговаря на актуалното фактическо и правно положение на трудовото правоотношение между страните, като иска да бъде признато, че трудов договор № 103 от 13.09.2021 г. е със статут на основен. Като извод се налага, че ищцата не навежда доводи за противоречие със закона или неговото заобикаляне, а сочените от нея аргументи са възражения по съществото на спора /че сключеният като договор за допълнителен труд при друг работодател се е трансформирал като основен трудов договор/ не могат да обосноват правен интерес от предявяване на иск за обявяване недействителността на клауза от договора или за установяване на факт, каквото е искането да бъде признато, че трудов договор № 103 от 13.09.2021 г. е със статут на основен. Още повече, че не се излагат твърдения за недействителността на посочената клауза от трудовия договор към момента на сключването му. Нищожните договори са недействителни от самото начало и никога не могат да бъдат действителни за определено време, дори страните да са ги изпълнявали, следователно няма как посочената клауза от договор да е действителна за определено време, а след 02.05.2025 г. – да не е.

С оглед на изложеното настоящият състав на въззивния съд намира, че атакуваното решение в частта, която има характер на определение е законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от така изложените съображения, Варненският окръжен съд ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 4375 от 04.12.2025 г., постановено по 4 гр.д.№ 9107/2025 г. по описа на Районен съд - Варна, тридесет и трети състав, с което са прекратени като недопустими предявените от ищцата С. Н. Н. срещу ответника Медицински университет „Проф. д-р Параскев Стоянов" Варна обективно кумулативно съединени искови претенции, както следва: с правно основание член 74, алинея 2 във връзка с член 74, алинея 4 от КТ да бъде обявено за недействително основанието „допълнителен трудов договор по чл. 111 КТ“ към трудов договор № 103 от 13.09.2021 г., считано от 02.05.2025 г., тъй като същото е загубило правно действие, съответно не отговаря на актуалното фактическо и правно положение на трудовото правоотношение между страните; с правно основание член 111 от КТ във връзка с § 1, точка 12 от ДР на КТ да се отмени заповед № 89 от 09.06.2025 г. на ректора на МУ – Варна, като се признае, че процесният трудов договор по силата на закона е със статут на „основен“, считано от 02.05.2025 г..

Определението може да бъде обжалвано по реда на член 274, алинея 3, точка 2 във връзка с член 280 и следващи от ГПК с касационна частна жалба чрез Окръжен съд – Варна пред Върховен касационен съд в едноседмичен срок от връчването на препис от него на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5