Акт от 24.02.2020, Районен съд - Елхово

Р Е

Ш Е Н И Е

Номер 5 24.02.2020 година Град Елхово

В ИМЕТО

НА НАРОДА

Елховският Районен съд четвърти граждански състав

На трети януари две хиляди и деветнадесета година

В публично заседание в следния състав:

Председател

Доротея ЯНКОВА

Членове

Съдебни заседатели при секретаря Т.Владева, с участието на прокурор ……….., като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 822 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе взе в предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на С.П.П., ЕГН **********,*** чрез процесуален пълномощник адв. Г.С. ***, съдебен адрес:*** против ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ

„ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ” към Министерство на вътрешните работи, със седалище гр.София 1202, бул."Княгиня Мария Луиза" 46, представлявана от Главен Комисар С И К , с която в условията на обективно съединяване са предявени осъдителни искове: иск с правно основание чл. 178, ал.1, т. 3, вр.чл.187, ал.5, т.2 от ЗМВР - за заплащане на допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода 01.05.2017 г. до 16.10.2019 г. в размер на 1200.00 лв., ведно със законната лихва върху тази сума считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане; и иск с правно основание чл.86 от ЗЗД - за заплащане на сумата 120.00 лв., представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 01.07.2017 г. до 16.10.2019г. - датата на подаване на иска. Ищецът претендира и направените по делото разноски.

В исковата молба се твърди, че ищецът е служител на МВР - младши инспектор в ГПУ - Елхово при РДГП - Елхово към ГД“Гранична полиция" – МВР и че статутът му на такъв е регламентиран в ЗМВР, ЗДС и КТ. В процесния период от 01.05.2017г. - 16.10.2019г., поради липсата на друга правна норма, която да урежда правото на възнаграждение за извънреден труд на ищеца, е следвало да се прилага субсидиарно Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (обн. ДВ от 26.01.2007г.), в чл.9, ал.2 от която е предвидено при сумирано изчисляване на работното време нощните часове да се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място.

Ищецът твърди, че за периода 01.05.2017г. -

16.10.2019г. ответникът не му е изплатил и му дължи сумата около 1200лв. главница, представляваща допълнително възнаграждение за положен извънреден труд.

Неплащането в срок на допълнителното възнаграждение за положен извънреден труд е довело до възникване на задължение за ответника да заплати на ищеца мораторна лихва, като за периода 01.07.2017г.

- 16.10.2019г. същата е в размер от 120лв.

Иска се на основание чл. 178, ал.1, т.3 вр. чл.187, ал.5, т.2 от ЗМВР ответника Главна Дирекция „Гранична полиция" при МВР - гр. София, да бъде осъдена да му заплати сума в размер на 1200лв. представляваща допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 01.05.2017г. до 16.10.2019г., получен след преизчисляване на положен нощен труд с коефициент 1.143, сума в размер на 120лв. - представляваща мораторна лихва за забава върху всяка една от главниците в периода 01.07.2017г.- 16.10.2019г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба, до окончателното изплащане на задължението, както и направените по делото съдебно - деловодни разноски.

В съдебно заседание ищецът, редовно призован, не се явява, не се явява и процесуалния му пълномощник – адвокат. В депозирана писмена молба процесуалния пълномощник на ищеца поддържа предявените искове по основание. Досежно размерът им, с писмена молба, въз основа на заключението на вещото лице по назначената съдебно – счетоводна експертиза, на основание чл.214, ал.1, изр.3 от ГПК е допуснато по искане на процесуалният представител на ищеца, заявено в писмена молба, изменение в размера на предявените искови претенции, както следва: увеличаване на размера на главния иск от 1200.00 лева на 1328.56 лева. По отношение на предявения акцесорен иск за лихви за забава е допуснато увеличение в размера на същия от 120.00 лева на 126.76 лева.

В депозираната писмена молба процесуалният представител на ищеца пледира за уважаване на исковете, като излага доводи за тяхната основателност и доказаност по основание и размер. Претендира се присъждане и на направените разноски в процеса, съгласно представен по реда на чл.80 от ГПК списък.

Ответникът – ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ

„ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ“ към Министерство на вътрешните работи, представлявана от Директора - Главен комисар С И К , чрез процесуалния си представител – юрисконсулт Т., е депозирал писмен отговор на исковата молба в срока по чл. 131 от ГПК, с който предявените искове са оспорени по основание и размер. Изложени са съображения, че положените от ищеца часове труд са били изчислявани сумарно, в резултат на което при прихващане на положителните с отрицателните разлики на отработеното време бил формиран резултат, който при надвишаване на нормата работни часове му е заплащан на основание разпоредбата на чл. 178, ал.1, т.3 от ЗМВР, като извънреден труд. Счита се, че при изчисляване на времето, отработено от ищеца, съответно за компенсиране на положения извънреден труд, е приложима уредбата на специалния ЗМВР, както и специалните наредби на Министъра на вътрешните работи, предвид на което Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, издадена на основание Кодекса на труда, е приложима само за работниците и служителите по трудово правоотношение, какъвто ищецът не бил през процесния период. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.

В съдебно заседание, в хода на устните състезания пълномощникът на ответната ГД „ГП” при МВР - гр.София прави искане за постановяване на решение, с което исковите претенции да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани с довод, че не са налице основания за преизчисляване на положения от ищеца нощен труд с коефициент 1.143. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съгласно представения списък на разноските по смисъла на чл.80 от ГПК. В случай, че с решението бъдат уважени исковите претенции досежно претендираното от ищцовата страна искане за заплащане на разноски в частта за адвокатско възнаграждение, юрисконсулт Т. прави възражение за редуциране на размера му до минималния такъв, предвиден в Наредба № 1 от 09.07.2004 година за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено следното:

С оглед обстоятелствата по делото и предвид на това, че не съществува спор между страните, съдът приема, че през процесния период – 01.05.2017 г. до 16.10.2019 г. ищецът С.П.П. е бил със статут на държавен служител по смисъла на чл. 142, ал.1, т.1, предл.1 от ЗМВР, като е заемал длъжността младши инспектор в ГПУ - Елхово при РД „ГП“ – Елхово – на структурно подчинение на ГД „Гранична полиция“ –

София, предвид на което ищецът и ответната дирекция са били обвързани от служебно правоотношение.

Безспорно е между страните, а и се установява от неоспореното заключение на вещото лице Т. по назначената съдебно – счетоводна експертиза, основано на отчетните протоколи за положен труд, нарядни дневници, счетоводни документи, извлечения, справки и ведомости, предоставени на вещото лице от ответника, че за периода от 01.05.2017 година до 16.10.2019 година ищецът е полагал труд на 12 – часови смени по график, включително и за времето от 22.00 часа до 06.00 часа, т.е. и през нощта – общо 1306 часа /подробно описани в колона 6 на Таблица 1, съставляваща Приложение №1 към заключението/. От заключението по ССЕ се установява и това, че положеният от ищеца нощен труд от общо 1306 часа, преизчислен в дневен с коефициент 1.143, възлиза на 1492.76 часа /колона 7 на Таблица 1, съставляваща Приложение №1 към заключението/. Разликата между положеният нощен труд в часове и приравнения е общо за процесния период в размер на 186.76 часа, която разлика не е начислена и не е изплатена на ищеца. След извършени изчисления експертът е установил, че допълнителното възнаграждение за положен от ищеца извънреден труд за процесния период възлиза на сумата от 1328.56 лева.

За месеците юли, август и септември

2019 година вещото лице е установило положен от ищеца нощен труд общо 120 часа, който приравнен на дневен труд с коефициент 1.143 възлиза на 137.16 часа.

Разликата между приравнения и нощен труд за този период в часове възлиза на 17.16 часа. Дължимото се на ищеца възнаграждение за положен извънреден труд за месеците юли, август и септември възлиза на сумата от 138.48 лева, която вещото лице е установило, че не е заплатена на ищеца към датата на извършване на проверката. Вещото лице е установило, че през месец октомври 2019 година /до 16 число на месеца/ ищецът е положил нощен труд от 18 часа, който преизчислен с коефициент 1.143 възлиза на 20.57 часа дневен труд. По този начин вещото лице е установило, че през месец октомври ищецът е положил 2.57 часа извънреден труд, който не е бил заплатен и възлиза на сумата от 18.42 лева.

Съответно, установеният от вещото лице общ размер на обезщетението за забава върху претендираното допълнително възнаграждение за положен извънреден труд положен в периода от 01.05.2017 г. до 30.06.2019 г.вкл., с натрупване за периода на забавата, считано от съответния падеж на всяко отделно задължение по тримесечия, възлиза на общата сума от 126.76 лева. като лихвата за забава е изчислена от вещото лице от изпадане на ответника в забава за възнаграждението за извънреден труд за всеки отчетен период до датата на подаване на исковата молба – 16.10.2019 година.

Така изготвеното от вещото лице Т. заключение по експертизата, не се оспори от страните. Съдът го прецени като обективно, обосновано и компетентно изготвено, поради което го възприема изцяло.

Въз основа на така изложеното от фактическа страна, от правна съдът приема за установено следното:

Въз основа на твърденията, изложени в обстоятелствената част на исковата молба и като изходи и от петитума на същата, с оглед допуснатото изменение на същите, съдът квалифицира предявените от ищеца в обективно кумулативно съединяване искове, както следва: главен иск с правно основание чл.178, ал.1, т.3, вр. чл. 187, ал.5, т.2 от ЗМВР за заплащане на сумата от 1328.56 лева, представляваща дължимото допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 01.05.2017 г. до 16.10.2019 г., получен в резултат на преизчисляване на положен нощен в дневен труд, ведно със законната лихва върху сумата от 1328.56 лева, считано от датата на подаване на исковата молба – 16.10.2019 г. до окончателното й изплащане, и акцесорен иск с правно основание по чл.86 ал.1 от ЗЗД – за заплащане на сумата от 126.76 лева, представляваща изтекли мораторни лихви върху главницата, считано от 01.07.2017г. до датата на предявяване на исковата молба - 16.10.2019г.

Предявените в обективно съединяване искове са процесуално допустими, като подадени от надлежно легитимирано лице, за което е налице правен интерес от воденето на настоящия спор.

Разгледани по същество:

Досежно искът с правно основание чл.178, ал.1, т.3, вр. с чл. 187, ал.5, т.2 от ЗМВР:

Материалното правоотношение по престиране на труд в конкретния случай се регулира от специалния ЗМВР както по отношение на ЗДСл, така и по отношение на КТ по аргумент от чл.142, ал.2 от ЗМВР, чийто разпоредби регламентират възмездността на предоставената работна сила на работодателя /чл.176 от ЗМВР/, продължителността на работното време на държавните служители в МВР, режима на работа, както и правото на допълнително възнаграждение за положен извънреден труд- установено в разпоредбата на чл.178 ал.1 т.3 от ЗМВР.

Съгласно разпоредбата на чл. 176 от ЗМВР брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Сред предвидените в същия закон допълнителни възнаграждения е и допълнително месечно възнаграждение за извънреден труд – чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР. Съгласно разпоредбата на чл.143, ал.1 от КТ „извънреден” е трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя от работника, извън установеното от него работно време.