Решение № 836 от 17.05.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 836 гр. Пловдив, 17.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Иван Г. Бекяров при участието на секретаря Милена В. Георгиева като разгледа докладваното от Иван Г. Бекяров Административно наказателно дело № 20235330201360 по описа за 2023 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по депозирана жалба срещу наказателно постановление (НП) № 22-0432-001591 от 14.11.2022 г., издадено от Началника на Първо РУ към ОД на МВР Пловдив, с което на Б. В. Б. с ЕГН ********** на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) е наложено административно наказание – глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, а на основание Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. на МВР били отнети 10 контролни точки.

В жалбата Б. изразява желание да бъде отменено наказателното постановление, като оправдава несвоевременната регистрация на МПС с това, че претърпял катастрофа и автомобилът не бил в движение. В писмено становище, изготвено от адв. Табаков, се излагат допълнителни възражения концентрирани около липсата на субективна страна на деянието на жалбоподателя, нарушаване на процедурата по уведомяване на собственика на МПС за издаден индивидуален административен акт за служебно прекратена регистрация на МПС, както и по приложението на института на маловажния случай по чл. 28 от ЗАНН. В съдебно заседание се поддържат възраженията. Моли се обжалваният акт да се отмени и да се присъдят разноски.

Въззиваемата страна е взела писмено становище по спора, като счита жалбата за неоснователна. Моли да се приеме обжалвания акт за законосъобразен, в който смисъл излага съображенията си за доказване на всички елементи от обективна и субективна страна на нарушението. Поради горното моли да се потвърди постановлението. Прави възражение за евентуална прекомерност на разноските за адвокат на жалбоподателя. В проведеното открито съдебно заседание въззиваемата страна не изпраща представител и не взема становище.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в 1 тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:

Жалбата се явява процесуално допустима, доколкото е подадена в предвидения срок, от легитимирана страна, срещу акт, подлежащ на обжалване.

Разгледана по същество се явява неоснователна.

От фактическа страна съдът установи следното:

На 15.07.2022 г. Емилия Б.а сключила договор с нотариална заверка за покупкопродажба на лек автомобил „БМВ 320Д“ с рег. № ******* в качеството си на купувач.

В срок от един месец Б.а следвало да представи закупеното МПС и необходимите документи за пререгистрация в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Пловдив, а именно придобиване на собственост по чл. 3 и чл. 4 на НАРЕДБА № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства. Б.а не сторила това и на основание чл. 143, ал. 15 от ЗДвП на 16.09.2022 г. регистрацията на лек автомобил – „БМВ 320Д“ с рег. № ******* била служебно прекратена. Малко след като Б.а закупила автомобила, той бил предоставен на жалбоподателя Б. Б., който претърпял катастрофа, което наложило да бъде ремонтиран. Бил откаран на 20.07.2022 г. в автосервиз „Ситиинокс“ ЕООД в с.

Крумово, обл. Пловдив за извършване на авторемонтни дейности по ходовата част и охладителната система. Престоял в сервиза до 16.08.2022 г.

На 17.09.2022 г. в 20:20 ч. в гр. Пловдив лек автомобил „БМВ 320Д“ с рег. № ******* бил управляван от жалбоподателя и се движил по бул. „Никола Вапцаров“ в посока от изток към запад. Срещу № 87 от същия булевард бил спрян за проверка от пътен патрул към Първо РУ на ОД на МВР Пловдив със състав мл. автоконтрольор Д.

К.. Служителите установили, че автомобилът бил с прекратена регистрация на 16.09.2022 г.

Във връзка с установеното бил съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН) серия GA бл. № 779327 за извършено нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП за това, че жалбоподателят е управлявал МПС, което не е регистрирано по надлежния ред. Актът бил съставен в присъствието на свидетел очевидец и нарушителя, на когото бил предявен за връчване и от когото не постъпили възражения.

Със съставянето на акта били иззети свидетелство за регистрация на МПС и два броя регистрационни табели на автомобила.

С мотивирана резолюция административнонаказателното производство е било прекратено и изпратено по компетентност на Районна прокуратура Пловдив, доколкото са констатирани признаците на престъпление.

Случаят бил докладван на прокурор към Районна прокуратура – Пловдив, който с постановление от 28.10.2022 г. е преценил, че деянието на нарушителя не представлява престъпление и е отказал да образува наказателно производство.

Изпратил материалите на административнонаказващия орган за евентуалното реализиране на съответната отговорност по компетенции.

Въз основа на писмените данни и постановлението на прокурора било издадено и обжалваното наказателно постановление, с което на жалбоподателя на основание чл.

175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП била наложена глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца и на основание Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. на МВР били отнети 10 контролни точки.

Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка не се оспорва от жалбоподателя и се установява от гласните доказателства, а именно разпита на свидетелите Д. К. – актосъставител, и В. Б., както и от писмените доказателства – 2

АУАН, постановление за отказ за образуване на досъдебно производство от 28.10.2022 г. от прокурор от Районна прокуратура Пловдив по пр.пр. № 11088/2022 г., справка за собственост и промяна на регистрация, справка за нарушител/водач, Заповед № 8121з11632/02.12.2021 г., копие от договор за покупко-продажба от 15.07.2022 г., служебна бележка издадена от автосервиз „Ситиинокс“ ЕООД.

Показанията на свидетелите съдът намира за непротиворечиви, достатъчно детайлни, съответни на останалите събрани доказателства, логични и последователни.

Актосъставителят изяснява обстоятелствата около установяването на нарушението, като изрично посочва, че вписва в акта само лично констатираните и възприети от него обстоятелства. Затова съдът прецени, че констатациите в АУАН от фактическа страна съответстват на събраните гласни и писмени доказателства. След преценка на цялата доказателствена съвкупност те не се опровергават. Не се установиха от съда доказателства, които да обосноват извод за невъзможност да се даде вяра на АУАН.

Затова съдът отчете презумптивната му сила, регламентирана в нормата чл. 189, ал. 2 от ЗДвП. Именно преценката на доказателствата дава основание на съда да прецени, че фактическата обстановка в АУАН се установява по безспорен начин, а следователно и съпричастността на жалбоподателя в извършването на нарушението. Същевременно показанията на актосъставителя се подкрепя от постановлението на прокурора, което е официален документ и се ползва д доказателствена сила за посочените в него като установени обстоятелства, както и от справката за промяна на регистрацията, в която са отбелязани служебно постъпилите данни за изповядания от нотариус договор за покупко-продажба и служебното прекратяване на регистрацията, както и от завереното копие на самия договор за покупко-продажба.

В тази връзка следва да се отбележи, че твърденията за престояване на автомобила извънредно в автосервиз, което е попречило за регистрацията му, не се установяват. Напротив, от служебната бележка, издадена от автосервиз „Ситиинокс“ ЕООД се доказва, че автомобилът е престоял до 16.08.2022 г., а служебното му прекратяване на регистрацията е настъпило на 16.09.2022 г., т.е. цял месец по-късно.

Отделно от това, не се твърди, автомобилът да не е бил в движение, като е било възможно да бъде откаран на собствен ход за промяна на регистрацията, преди последната да е била прекратена. Това обаче не е било сторено.

Съдът не дава вяра на показанията на свидетеля В. Б. що се отнася до обстоятелството, че до два месеца лекият автомобил бил престоял в автосервиз за ремонт, доколкото това противоречи на представената от жалбоподателя служебна бележка. В останалата част показанията му са съответни на останалите събрани гласни и писмени доказателства и въпреки близките родствени връзка с жалбоподателя съдът им се довери и ги оцени като достоверен източник на данни.

Относно приложението на процесуалните правила:

С оглед изложеното съдът след запознаване с приложените по дело документи намира, че съставеното НП отговаря на формалните изисквания на ЗАНН за минимално необходимото съдържание и не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила относно нарушението по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. Материалната компетентност на административнонаказващия орган (АНО) и актосъставителя следва от така представената заповед на МВР.

Атакуваното наказателно постановление съдържа реквизитите по чл. 57 от ЗАНН и в него не съществуват съществени пороци относно съдържанието му, водещи до накърняване правото на защита на жалбоподателя. Спазени са и сроковете по чл. 34 от ЗАНН. Нарушението е описани надлежно в НП от фактическа страна, като административнонаказващият орган е посочил ясно и подробно в обстоятелствената част всичките му индивидуализиращи белези (време, място, авторство и обстоятелства, 3 при които е извършено). Затова не може да се приеме, че е засегнато правото на защита на нарушителя и последният е имал пълната възможност да разбере за какво точно е ангажирана отговорността му – за неспазване на правилата за управление на ППС след надлежната му регистрация в контекста на управлението му след служебно прекратяване на регистрацията. Посочени са нарушената и санкционна норми. Същото е издадено въз основа на официален документ, каквото е постановлението на прокурор съобразно правилата на чл. 36, ал. 2 и чл. 40, ал. 4 от ЗАНН.

От правна страна съдът намира следното:

След преценка на цялата доказателствена съвкупност съдът намира, че се установява авторството на деянието за визирано в наказателното постановление нарушение, обективната му страна и неговото виновно извършване от субективна страна.

На базата на всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, съдът е на становище, че правилно наказващият орган е квалифицирал поведението на жалбоподателя като нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. Същата вменява задължение по пътищата отворени за обществено ползване да се движат единствено регистрирани МПС и като не се е съобразил с това, жалбоподателя е осъществил чрез действията си състава на вмененото нарушение. Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. в чл. 3 и чл. 4 задължава собствениците да представят за пререгистрация МПС, които са придобили, ведно с релевантните документите в едномесечен срок от придобиването.

Същевременно чл. 145, ал. 1 от ЗДвП предвижда задължение за приобретателя на регистрирано пътно превозно средство в срок до един месец да регистрира придобитото превозно средство в службата за регистрация на пътни превозни средства по постоянния адрес или адрес на регистрация на собственика. Съгласно чл. 143, ал.

15 на ЗДвП администрацията на ОД на МВР Пловдив законосъобразно е прекратила служебно регистрацията на МПС лек автомобил „БМВ 320Д“ с рег. № *******, тъй като е изтекъл едномесечен срок от промяна на собствеността, без съответното МПС да е представено за пререгистрация и издаване на ново свидетелство за регистрация първа и втора част и евентуално подмяна на табели и регистрационен номер. Всъщност служебното прекратяване на регистрацията е извършено след изтичане на по-дълъг срок от този за предоставяне на МПС за промяна на регистрацията в съответната служба.

Прекратяването на регистрацията се извършва служебно при настъпването на три предпоставки - промяна на собствеността, изтичане на двумесечен срок от това събитие и непредставяне на автомобила за пререгистрация в срок.