Решение № 3980 от 24.06.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3980 гр. София, 24.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Рени Коджабашева

Членове:

Мария Г. Шейтанова

Рафаела Ст. Матева при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от Рени Коджабашева Въззивно гражданско дело № 20241100512719 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С Решение от 15.03.2024 г., постановено по гр.д.№ 51387/ 2023 г. на Софийски районен съд, ГО, 55 състав, на основание чл.344, ал.1, т.1 КТ е признато за незаконно и отменено уволнението на Ж. С. С. /ЕГН **********/, извършено със Заповед № 234/ 13.07.2023 г. на работодателя „СОФ КЪНЕКТ“ АД- гр. София /ЕИК 206155179/; на основание чл.344, ал.1, т.2 КТ Ж. С. С. /ЕГН **********/ е възстановен на заеманата преди незаконосъобразното уволнение длъжност: „водач електрокар и друга перонна механизация /товарач- старши“ в Сектор 1 Багажи, отдел „Перонно обслужване“, дирекция „Наземно обслужване“ при „Соф Кънект“ АД /ЕИК 206155179/; на основание чл.344, ал.1, т.3 вр. чл.225, ал.1 КТ „Соф Кънект“ АД /ЕИК 206155179/ е осъдено да заплати на Ж. С. С. /ЕГН **********/ сумата 66.36 лева- обезщетение за оставането му без работа за периода от 17.07.2023 г. до 31.12.2023 г. в резултат на уволнението, извършено със Заповед № 234/ 13.07.2023 г. на работодателя, като този иск е отхвърлен за горницата над сумата 66.36 лв. до размер на сумата 8 411.61 левакато погасен чрез прихващане в хода на процеса, и за горницата над сумата 8 411.61 лева до пълния предявен размер от 8 955.90 лева и за периода 01.07.2023 г.- 16.07.2023 г., като неоснователен. На основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът „Соф Кънект“ АД е осъден да заплати на ищеца Ж. С. С. сумата 2 155.42 лева- разноски по делото, съобразно размера на уважената част от исковете. На основание чл.78, ал.3 вр. ал.8 ГПК ищецът Ж. С. С. е осъден да заплати на ответника „Соф Кънект“ АД сумата 6.07 лева- разноски по делото, съобразно размера на отхвърлената част от иска. На основание чл.78, ал.6 вр. чл.83, ал.1 ГПК ответникът „Соф Кънект“ АД е осъден да заплати по сметка на СРС сумата 436.46 лева- държавна такса.

С определение от 5.06.2024 г., постановено по реда на чл.248 ГПК, е оставено без уважение искане на ответника „Соф Кънект“ АД за изменение на цитираното 1 решение в частта за разноските- чрез намаляване на разноските за адвокатско възнаграждение на ищеца.

Постъпила е въззивна жалба от „СОФ КЪНЕКТ“ АД- гр. София /ответник по делото/, в която са изложени оплаквания за неправилност и необоснованост на постановеното от СРС решение в частта му, в която са уважени исковете и в частта за разноските, с искане да бъде постановена отмяната му и да бъде постановено решение за отхвърляне на исковете, с присъждане на разноски по делото.

Въззиваемата страна Ж. С. С. /ищец по делото/ оспорва жалбата и моли постановеното от СРС решение като правилно в обжалваната част да бъде потвърдено, като претендира разноски за въззивното производство.

Подадена е и частна жалба срещу определението по чл.248 ГПК от ответника „Соф Кънект“ АД, съдържаща искане за отмяната му като неправилно.

Предявени са искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ, чл.344, ал.1, т.2 КТ и чл.344, ал.1, т.3 вр. чл.225, ал.1 КТ.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба, с която е сезиран настоящият съд, е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта- в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Атакуваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо- в обжалваната част.

Настоящата въззивна инстанция намира постановеното от СРС решение и за правилно в обжалваната част, като споделя изложените в мотивите му съображения, обосноваващи окончателен извод за уважаване на предявените от Ж. С. срещу „Соф Кънект“ АД искове по чл.344, ал.1, т.1 КТ, чл.344, ал.1, т.2 КТ и чл.344, ал.1, т.3 вр. чл.225, ал.1 КТ /за горепосочената сума/, като основателни и доказани- чл.272 ГПК.

По делото не е спорно, а се и установява от събраните писмени доказателства, че считано от м.06.2007 г. ищецът Ж. С. е работил по трудово правоотношение в „Летище София“ ЕАД, където първоначално заемал длъжността „товарач“ /Трудов договор № 891/ 11.06.2007 г./, а впоследствие длъжността „водач, електрокар и друга перонна механизация, той и товарач- старши“ /Допълнително споразумение № 3365/ 16.12.2019 г./, както и че на основание сключен на 22.07.2020 г. между Министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията и „Соф Кънект“ АД Концесионен договор за възлагане на концесия за строителство на обект „Гражданско летище за обществено ползване София“ правата и задълженията по съществуващото между ищеца и „Летище София“ ЕАД трудовото правоотношение са прехвърлени към нов работодател- „Соф Кънект“ АД, съгласно чл.123а КТ. С Допълнително споразумение № 627/ 01.04.2023 г. основното месечно трудово възнаграждение на ищеца е определено на 1 548 лева, а допълнителното му месечно трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит е определено на 306.50 лева. Не е спорно по делото, че брутното трудово възнаграждение на ищеца за месеца, предхождащ процесното уволнение, е било в размер на 1492.65 лева.

Със Заповед № 234/ 13.07.2023 г. на Главен директор „човешки ресурси“ на „Соф Кънект“ АД трудовото правоотношение между страните е прекратено на 2 основание чл.235, ал.1, т.9 КТ- поради невъзможност ищецът Ж. С. да изпълнява възложената му работа поради болест, а именно: „двустранна нефролитиаза с пиелонефрит, хронична бъбречна недостатъчност, артериална хипертония- II степен с хипертонично сърце, лумбална спондилоза и остеохондроза при дископатия на L4-S1 с радикулопатия“, установена с Експертно решение № 124/ 29.06.2023 г. на специализиран състав на НЕЛК по вътрешни, белодробни и ССЗ, и липса на друга подходяща длъжност с оглед здравословното състояние и професионална квалификация на ищеца. Заповедта е връчена на С. на 17.07.2023 г., когато именно е прекратена трудово- правната връзка между страните- съгласно чл.335, ал.2, т.3 КТ.

Не е спорно по делото, че преди да прекрати трудовото право-отношение с ищеца работодателят не му е предложил друга подходяща работа.

Установява се от доказателствата, че с Експертно решение № 91269/ 29.06.2023 г. на специализиран състав на НЕЛК по вътрешни, белодробни и ССЗ, което към момента на прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца не е влязло в сила, по повод подадена от работодателя- ответник /осигурител/ жалба по чл.112 от Закона за здравето /ЗЗ/ е отменено частично Експертно решение на ТЕЛК № 91598/ 10.05.2023 г., с което на ищеца Ж. С. е определена 50 % трайно намалена работоспособност /ТНР/ без чужда помощ, като според новото решение на същия е определена 60 % ТНР без чужда помощ, при водеща диагноза: „камък в бъбрека и в уретера“, и общо заболяване: „камък в бъбрека и в уретера; двустранна нефролитиаза с пиелонефрит, хронична бъбречна недостатъчност; артериална хипертония ІІ ст. с хипертонично сърце; лумбална спондилоза и остеохондроза при дископатия на Л4- S 1 с радикулопатия“. Посочени са в решението на НЕЛК следните противо-показни условия на труд: „тежък физически труд, нервно- психично пренапрежение; неблагоприятни климатични условия, нощен труд, продължително натоварване на долните крайници“. Повод за обжалването е била трудовата препоръка, която според решението на ТЕЛК от 10.05.2023 г. е следната: „може да работи на посочената длъжност при спазване на противопоказанията на т.15“ /тежък физически труд- ТФТ/.

Посочено е в мотивите на отменителното решение на НЕЛК, че тъй като работното време на С. е 12 часа при сменен режим на работа и с полагане на нощен труд, работното място е в помещение и на открито, в работния процес са ангажирани всички отдели на горните крайници и гръбначния стълб и долни крайници, като физическото натоварване е оценено като ІІІ- умерен риск, ръчната работа с тежести се състои във вдигане и пренасяне на товар 32 кг, общо 4 000 кг/смяна на разстояние 2 м, работата е свързана с нервно- психическо напрежение над 6 часа и т.н., същият не може да работи като „водач електрокар и др. перонна механизация, той и товарачстарши“, а следва да се трудоустрои за срока на определения процент ТНР на друга подходяща длъжност при спазване на противопоказните условия на труд: „тежък физически труд, нервно- психично пренапрежение; неблагоприятни климатични условия, нощен труд, продължително натоварване на долните крайници“.

Установява се от представените по делото предходни експертни решения на ТЕЛК, че: с ЕР на ТЕЛК от 18.04.2017 г. /л.49 от делото на СРС/- за първоначална инвалидизация на ищеца С., на същия е определена 50 % ТНР при водеща диагноза:

„увреждане на междупрешлен диск“, с противопоказни условия на труд: негоден за нервно- психическо напрежение, като е посочено, че може да изпълнява длъжността „водач, електрокар и ДПМ, той и товарач“; с ЕР на ТЕЛК от 11.06.2020 г. /л.77 от делото на СРС/ на ищеца е определена 50 % ТНР /преосвидетелстване/ с водеща диагноза: „хронична бъбречна недостатъчност“, и противопоказни условия за труд:

„негоден за ТФР“ /тежка физическа работа/, като е посочено в мотивите на решението, че може да изпълнява длъжността „водач електрокар и др. перонна механизация, той и 3 товарач“. С Експертно решение на НЕЛК от 12.10.2020 г. /л.84 от делото на СРС/ е отменено цитираното ЕР на ТЕЛК от 11.06.2020 г. в частта относно трудовата препоръка и противопоказните условия на труд, като от НЕЛК са посочени следните противопоказни условия на труд: „физическо и психическо пренапрежение, лоши атмосферни условия, нощен труд, студ, влага, запрашеност, усукващи движения в поясен отдел, продължително ходене, стоене прав, невротоксични и нефотоксични въздействия, пренатоварване на горни крайници“. Според мотивите на това решение С . може да работи като „водач електрокар и друга перонна механизация, той и товарач“, но трудоустроен на работното място, приспособено към здравното му състояние, съгласно изискванията на чл.314, 317 КТ и ЗЗБУТ- без самостоятелна или съвместно с други лица ръчна работа с тежести с единично тегло над 10 кг на всяко носещо лице, без дейности с физическо и нервно- психическо натоварване с риск, повисок от приемливия, без системна и продължително стояща, вървяща работна поза, без системни дейности на открито при преохлаждащ или прегряващ микроклимат, без код, различен от „зеления“, без извънредни и нощни дежурства и със спазване на т.19 от решението на НЕЛК. Посочено е още, че лицето не може да работи при обичайните условия на труд- може да работи на заеманата от него длъжност, но при приспособяване на работното му място, както и че може да работи като трудоустроен на друго подходящо работно място, при спазване на противопоказанията, но няма предложение за такова.

Според приложено в трудовото досие на ищеца становище на Служба по трудова медицина от 26.06.2020 г.- относно възможност за трудо-устрояването на Ж. С.

/л.79/, същият има медицински противопоказания да изпълнява работа като „водач електрокар и др. перонна механизация, той и товарач“, като посочената служба не е могла да препоръча друго място за трудоустрояване, тъй като от предложения и утвърден списък за трудоустрояване всички места са заети от лица с ТНР и са със същите или сходни производствено- технологични характеристики.

Видно от протокол от проведено на 31.01.2023 г. заседание на Комисията за трудоустрояване на ответното дружество, на същото са взети решения за определяне на места, подходящи за лица с намалена работоспособност по чл.315 КТ, посочени в приложение № 1- Списък на определени подходящи за трудоустрояване работни места и длъжности за периода 01.01- 31.12.2023 г., неразделна част от протокола, и за определяне на места и длъжности по квота за лица с трайни увреждания съгласно чл.38, ал.1, т.2 ЗИХУ, посочена в приложение № 2- работни места и длъжности по квота за лица с трайни увреждания за периода 01.01.- 31.12.2023 г., неразделна част от протокола /л.38- 43 от делото на СРС/.