Решение № 513 от 20.11.2023, Районен съд - Козлодуй

РЕШЕНИЕ

№ 513 гр. Козлодуй, 20.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КОЗЛОДУЙ, V-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Жаклин Г. Димитрова Алексиева при участието на секретаря Капка К. Качева като разгледа докладваното от Жаклин Г. Димитрова Алексиева Гражданско дело № 20221440100949 по описа за 2022 година

От Т. Н. Н., ЕГН **********, адрес: ********* , чрез адв.Г. Г. - САК против Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи - Враца ( ОДМВР – Враца ), гр. Враца, ПК:3000, с адрес ул.„ Поп Косто Буюклийски “ №10, представлявана от Директор ст.комисар Цветко Нинов, са предявени обективно и субективно съединени искове за осъждане на ответника да заплати на ищеца както следва:

- на основание чл.179, ал.4 от ЗМВР, вр.т. 6, б.г от Решение №282/15.07.1993г. на Министерския съвет на Република България обезщетение за дължимо, но неизплатено допълнително възнаграждение в общ размер на 6337.00 лева ( шест хиляди триста тридесет и седем лева и нула стотинки ) за периода от 15.07.2019г. до 15.07.2022г. включително, ведно с мораторна лихва в размер на 852.00 лева ( осемстотин петдесет и два лева и нула стотинки ) от 01.09.2019г. до 15.07.2022г., ведно с дължимата лихва за забава от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата;

- на основание чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР, вр.чл.50а, ал.2 от ЗДСл, вр.чл.140, ал.1 и чл.143, ал.1 от КТ, вр.чл.9, ал.2 от НСОРЗ обезщетение за 130 часа положен, но неотчетен и незаплатен извънреден труд за периода от 01.08.2020г. до 15.07.2022г., получен след преобразуването на 950 часа нощен в дневен труд – в размер на сумата от 1350.00 лева ( хиляда триста и петдесет лева и нула стотинки ), ведно с мораторна лихва за периода от 01.08.2020г. до 15.07.2022г. в размер на 255.00 лева / двеста петдесет и пет лева и нула стотинки /, ведно с дължимата лихва за забава от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата;

Претендират се и направените в процеса разноски.

В исковата молба се твърди, че между ищеца и ответника е възникнало служебно правоотношение по силата на ЗМВР, което за периода от 15.07.2019г. до настоящия момент действа без прекъсване.Според ищеца, той е държавен служител по смисъла на чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР и заема длъжността „ Старши полицай “ в сектор „ Охранителна полиция “ при РУ АЕЦ - Козлодуй към ОДМВР - Враца.Излагат се доводи, че съгласно т.6, б.г от Решение №282/15.07.1993г. на Министерския съвет на полицаите, участващи пряко в защитните 1 дейности по охрана на АЕЦ „ Козлодуй “, се изплащат допълнителни възнаграждения, размерът на които е определен в колона 5 от Приложение 4 „ Ценово предложение “ към действащите към процесния период договори за охрана на ядрените съоръжения, ядрения материал и радиоактивните вещества“ на АЕЦ „ Козлодуй “ между „ АЕЦ – Козлодуй “ ЕАД и ОДМВР - Враца, съответно договор №870000013/12.06.2017г. и договор №816000027/20.05.2021г..Сочи се, че допълнителните възнаграждения се изплащат ежемесечно на служителите, пряко ангажирани в охраната на АЕЦ „ Козлодуй “.Релевира се, че размерът на тези допълнителни възнаграждения е определен в абсолютни числа, които съответстват на процент от минималната работна заплата и на него като „ Старши полицай “ е била дължима сума, съответстваща на 70 % от минималната работна заплата.С допълнителни споразумения от 2019г. и 2020г. между страните по договора размерът на тези допълнителни възнаграждения е съответно увеличаван при увеличаване на минималната работна заплата за страната и отговаря на посочените по - горе 70% от МРЗ.Твърди се, че през целия процесен период ищецът е участвал пряко в защитните дейности по охрана на АЕЦ „ Козлодуй “ и има необходимия личен принос към охраната на атомната електроцентрала.Излагат се доводи, че за целия този период ищецът е получавал само част от дължимата му сума, определена в посочените по - горе приложения - 60 % от дължимото му възнаграждение, без да има правновалидно основание ответникът да изплаща това допълнително възнаграждение за процесния период в намален размер.Сочи се, че за целия процесен период не е била определяна съвместна работна група от директора на ОДМВР - Враца и от изпълнителния директор на „ АЕЦ – Козлодуй “ ЕАД, която да оценява личния принос на полицаите към охраната на електроцентралата, съответно при липса на такава съвместна група не са били налице съобразени с договора документи, които да обосновават намаляване на размера на дължимото на ищеца възнаграждение.Релевира се, че тъй като на ищеца не е вменявано неизпълнение на задълженията му, което да засяга прякото му участие в охраната на „ АЕЦ Козлодуй “ и личния му принос към тази охрана, то е налице задължение на ответника да му изплати допълнителното възнаграждение в пълен размер.Счита се, че тези допълнителни месечни възнаграждения са дължими на ищеца от работодателя ОДМВР - Враца, а не от АЕЦ - Козлодуй, тъй като имат характера на заплащане на положен труд по служебното правоотношение между страните.

Твърди се, че общата сума, която ищецът е следвало да получи във връзка с т.6, б.г от Решение №282/1993г. на МС за процесния период от 15.07.2019г. до 15.07.2022г. е в размер на 15844.50 лева, а сумата, която той е получил на горното основание, е 9506.70 лева.Разликата в двете посочени суми в размер на 6337.80 лева / шест хиляди триста тридесет и седем лева и осемдесет стотинки /, формирала претенцията на ищеца за неизплатени възнаграждения във връзка с т.6. б.г от Решение №282/1993г. на МС.

Мораторната лихва върху сумата от 6337.80 лева за периода от 01.09.2019г. до 15.07.2022г. била в размер на 852.00 лева ( осемстотин петдесет и два лева и нула стотинки ).На следващо място в исковата молба се излагат доводи, че за периода от 15.07.2019г. до момента на подаване на исковата молба ищецът е изпълнявал служебните си задължения при сменен режим на работа по смисъла на чл.187, ал.3, изр.1 от ЗМВР, като работните смени са били организирани на 24 - часови и 12 - часови графици, като в рамките на т.нар. „ нощни смени “ изцяло са попадали часовете от 22.00 часа до 06.00 часа.Сочи се, че въпросните смени имат характера на смесени работни смени по смисъла на чл.142, ал.2, изр.2-ро, предл.1-во от КТ, тъй като във всяка от тези смени часовете нощен труд са повече от 4, а именно - 8 часа за всяка смяна.За работните смени са били издавани заповеди и протоколи съгласно действалите през това време Наредби за организация на работното време по чл.187, ал.10 от ЗМВР ( до 06.07.2020г. - чл.187, ал.9 от ЗМВР ), които били налични в архива на ОДМВР - Враца.Релевира се, че за периода от 01.08.2020г. до 15.07.2022г. ищецът е положил 950 часа нощен труд, като за периода от 01.08.2020г. до момента единствената компенсация, която му е била предоставена за полагания от него 2 обичайно нощен труд, е допълнително възнаграждение по чл.179, ал.1 от ЗМВР.Относно периода от 15.07.2019г. до 06.07.2020г. не е имало механизъм за преизчисляване на нощния труд, при което приложение намирали Наредбата за структурата и организацията на работната заплата и Кодексът на труда.Твърди се, че през посочения период ищецът е положил нощен труд - по 8 часа за всяка 12 - часова нощна смяна и тъй като част от смените са включвали последния ден от предходния месец и първия ден от следващия месец, не всички числа били кратни на 8.

Излагат се доводи, че съгласно мотивите и диспозитива на Решение от 24.02.2022г. по дело №С-262/2020г. на Съда на ЕС е допустима правна уредба, въвеждаща осемчасови нощни смени за служителите на МВР в 13 отклонение от общата уредба в трудовото законодателство, визирана в чл.140, ал.1, изр.2-ро от КТ, но само при обоснована законова цел и при наличие на подходящи мерки за компенсация на положения вреден нощен труд.Сочи се, че обратното би представлявало нарушение на чл.20 и чл.21 от Хартата на основните права на Европейския съюз, която имала директно приложение по отношение на Република България - член на Европейския съюз от 2007г. Релевира се, че правната рамка на нощния труд, касаеща ищеца, е заложена в чл.187, ал.1, изр.2-ро и ал.4 от ЗМВР, като това е станало чрез приемане на второ четене на предложение за изменение и допълнение на ЗИД на ЗМВР ( сигн.902-01-48/18.09.2019г., вносител - Министерски съвет ) от група народни представители с peг.№054-04-10/16.01.2020г., депозирано между първо и второ четене на същия ЗИД на ЗМВР.Сочи се, че в предложението не се откриват абсолютно никакви мотиви за въвеждането на нова ал.4 в чл.187 от ЗМВР, която изрично посочва коефициента за преизчисляване на нощен към дневен труд, както и че липсват каквито и да било мотиви в изготвените доклади от парламентарни комисии с дати от 17.01.2020г. и 11.06.2020г., както и в самото обсъждане в пленарна зала на законопроекта на заседание, проведено на 10.06.2020г..Счита се, че държавата не може да откаже да компенсира служителите на МВР равностойно на останалите работници и служители, които полагат труд при условията на Кодекса на труда.Твърди се, че подходящо в случая е да бъде приложена нормата на чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата ( НСОРЗ ), съгласно която при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място.

Предвид гореизложеното се счита, че ответникът дължи на ищеца сумата от 1350.00 лева ( хиляда триста и петдесет лева и нула стотинки ), получени при преобразуването на положени за 950 часа нощен труд в дневен в периода от 01.08.2020г. до 15.07.2022г., ведно с мораторна лихва за периода от 01.08.2020г. до 15.07.2022г., заедно с дължимата лихва за забава от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

В срока за отговор на исковата молба по чл.131 от ГПК, ответникът ОД на МВР – Враца оспорва предявените искове като неоснователни и недоказани, както по основание, така и по размер.Твърди се, че ищецът през посочения от него период е бил служител на РУ АЕЦ - Козлодуй на ненормиран работен ден на сменен режим на работа – 24 часа.В становище по отношение на предявения иск с правно основание чл.179, ал.4 от ЗМВР се сочи, че въз основа на Решение №282 от 15.07.1993г. на Министерски съвет на Република България между ОДМВР - Враца и „ АЕЦ Козлодуй “ ЕАД, на основание чл.92, ал.1, т.1 от ЗМВР е сключен договор за „ Охрана на ядрените съоръжения, ядрения материал и радиоактивните вещества на „ АЕЦ Козлодуй “ ЕАД „. Релевира се, че посочения договор, който е следствие на проведена обществена поръчка, имал за предмет осъществяване на охрана на ядрените съоръжения, ядрения материал и радиоактивните вещества от изпълнителя ОДМВР - Враца, за което възложителят „ АЕЦ Козлодуй “ ЕАД, гр.Козлодуй дължи поощрение на служителите на изпълнителя, на основание Решение №282 от 15.07.1993г. на Министерски съвет на Република България.

3

Излагат се доводи, че в т.4.1.6 от сключения договор е предвидено, че за резултатите от охранителната дейност на договора и личният принос на служителите се преценявали ежемесечно от работна група, определена от ръководителите на страните, за което се съставял протокол, който се утвърждавал от Директора на ОДМВР - Враца и Изпълнителния Директор на „ АЕЦ Козлодуй “ ЕАД, гр.Козлодуй.Твърди се, че посочената работна група, утвърдена от двете страни по договора, определяла допълнителното възнаграждение, което се дължи на всеки отделен служител, съобразно изпълнението на договора и личния му принос.

Посочено е, че в т.4.1.7 от договора страните са се споразумели за максималния размер на сумата за всяка длъжност, като индивидуалният размер на всеки служител се определял ежемесечно от работната група.

Според ответника ОДМВР - Враца в договора не е посочен минимален размер на този вид допълнително възнаграждение, като не е определен конкретен размер на същото и дължимостта му на всеки отделен служител е индивидуално, съобразно работата му.Релевира се, че в договора изрично е посочено, че допълнителното възнаграждение се дължи и е за сметка на „ АЕЦ Козлодуй “ ЕАД, гр.Козлодуй, което предполагало възможността възложителят да определя размера му.Излагат се доводи, че допълнителното възнаграждение не се дължи в максимален размер ежемесечно за всяка длъжност, а възложителят „ АЕЦ Козлодуй “ ЕАД, гр.Козлодуй има право по своя преценка да го заплаща като поощрение, в размер определен от самия него.Твърди се с категоричност, че всеки служител ежемесечно е получавал допълнително възнаграждение по Решение №282 от 15.07.1993г. на Министерски съвет на Република България, съобразно това дали е участвал пряко в охраната – т.е. дали е бил на работа и в размер до максимално определения в договора.