Решение № 4937 от 27.09.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4937 гр. София, 27.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-З, в закрито заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Вергиния Мичева

Членове:

Александър Ангелов

Петя Т. Стоянова Владимирова като разгледа докладваното от Александър Ангелов Въззивно гражданско дело № 20231100506005 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 435, ал. 2, т. 7 вр. с чл. 274 и сл. ГПК.

Производството е образувано по жалба на „К.Ф.И.“ АД срещу допълнително определените разноски по изп. дело № 20238600400291 на ЧСИ с рег. № 860 в размер на 446,60 лв. съгласно фактура от 18.04.2023 г. В жалбата се посочва, че в резултат на наложения запор върху вземанията на жалбоподателя по банкови сметки и преведените от банката суми целият размер на задължението е погасен, включително дължимите такси по изпълнението, поради което не е било необходимо да се предприемат допълнителни действия от съдебния изпълнител, съответно да се начисляват допълнителни такси.

Конкретно се посочва, че не следва да се начисляват такси по увеличаване или намаляване на запорите, тъй като такива не са предвидени в Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ, наложените запори следва служебно да бъдат вдигнати и съответно за сметка на съдебния изпълнител, а освен това не следва да се начисляват допълнителни разноски за администриране на запорите, тъй като не е необходимо съдебният изпълнител да връчва съобщенията чрез куриер, доколкото в същото населено място това може да стане и от негов служител. Жалбоподателят претендира разноски в настоящото производство.

Ответникът по жалбата и взискател в изпълнителното производство Д.И. не изразява становище по жалбата.

В мотивите си по отношение на подадената жалба съдебният изпълнител изразява становище за нейната неоснователност, като подробно разяснява за какви действия са начислени обжалваните такси и разноски и съответно по каква причина те са дължими.

След като се запозна с доказателствата по делото и становищата на 1 жалбоподателя и на съдебния изпълнител, съдът намира следното:

Изпълнителното производство е образувано на 29.03.2023 г. по молба на взискателя Д.И. въз основа на изпълнителен лист от 23.03.2023 г. за събиране на суми в общ размер от 7 670 лв. С разпореждането за образувано на изпълнителното производство от 29.03.2023 г. съдебният изпълнител е определил и размера на първоначално дължимите разноски в производството, включително за адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на взискателя. Срещу това разпореждане е подадена друга жалба от жалбоподателя в настоящото производство и длъжник в изпълнителното производство „К.Ф.И.“ АД, съдържаща и възражение за прекомерност на размера на разноските за адвокатско възнаграждение, поради което тези разноски не са предмет на настоящото производство.

До жалбоподателя е изпратена покана за доброволно изпълнение от 29.03.2023 г., която е получена от него на 31.03.2023 г. (видно от находящите се в изпълнителното дело доказателства за връчването

). След извършена справка за банковите сметки на жалбоподателя от 29.03.2023 г. съдебният изпълнител е изпратил 3 запорни съобщения до 3 банки за сумата на дълга, заедно с начислената лихва за забава и разноските по изпълнението – общо 14 318,66 лв. Едновременно с тези съобщения и с изпращането на покана за доброволно изпълнение е изпратено и уведомление до НАП за наличие на публични задължения на жалбоподателя.

От полученото удостоверение от НАП от 31.03.2023 г. (получено от съдебния изпълнител на 03.04.2023 г.) е видно, че жалбоподателят е имал публични задължения към НАП в общ размер от 66 610,51 лв. На същия ден (03.04.2023 г.) взискателят Д.И. е поискала от съдебния изпълнител да наложи запор и върху МПС, собственост на жалбоподателя. След извършена справка и установени 8 броя МПС на 03.04.2023 г. съдебният изпълнител е изпратил съответно 8 броя запорни съобщения до ОД на МВР – Ловеч, КАТ за налагане на запор върху тях. На същата дата – 03.04.2023 г. – съдебният изпълнител е изпратил и 3 съобщения до банките, в които са установени сметки на жалбоподателя, с които съобщава на банките, че увеличава размера на наложения запор, за да се включи и сумата на задълженията на жалбоподателя към НАП. Също така на тази дата съдебният изпълнител е изпратил и съобщения до жалбоподателя и до взискателя за това, че е присъединил НАП като взискател в производството, като и съобщения до жалбоподателя за налагането на запор върху притежаваните от него МПС. Същевременно, на същата дата (03.04.2023 г.) е постъпило плащане от една от трите банки, като изцяло е изплатена сумата, за която е наложен запор към този момент, т.е. първоначалната сума на дълга, посочена по-горе.

Следва да се посочи, че жалбоподателят не е уточнил по отношение на кои точно разноски е подадена жалбата. В нея е указано, че тя се отнася до допълнителните разноски, определени след първоначалните (последните са определени при образуване на изпълнителното производство), но не са посочени конкретните разноски, които се оспорват от жалбоподателя, с изключение на таксите за увеличаване и намаляване на размера на наложените запори и тези за пощенски услуги. Посочено е, че тези разноски са определени във фактура от 18.04.2023 г., но в тази фактура, както и в сметката, издадена заедно с нея, са 2 включени всички действия на съдебния изпълнител от образуване на производството, за които се дължат такси и разноски. Поради това следва да се съобрази изложеното в мотивите на съдебния изпълнител по подадената жалба, където подробно са изяснени действията и съответните такси и разноски, свързани с оспорването на жалбоподателя. Те са видни и от съпоставката на разпореждането от 23.03.2023 г., с което са определени първоначалните разноски, със сметката и фактурата от 18.04.2023 г. По този начин следва да се приеме, че голяма част от оспорените от жалбоподателя такси и разноски са именно за действията и съответните съобщения, посочени в предходния абзац.

При това положение трябва да се има предвид, че извършените от съдебния изпълнител действия и съответно изпратените съобщения са били необходими при посоченото развитие на изпълнителното производство. Съдебният изпълнител е длъжен да присъедини държавата чрез НАП за събирането на публични задължения на длъжника в изпълнението (чл. 458 ГПК). Освен това той е длъжен да уведоми за присъединяването на всеки взискател страните в изпълнителното производство с оглед възможността както на длъжника (чл. 439 ГПК), така и на взискателя (чл. 464 ГПК) да оспорят вземането на присъединения взискател. Поради това изпращането на съобщения до страните за присъединяването на НАП е било необходимо.

Също така необходимо, с оглед на увеличаването на размера на задължението на жалбоподателя с присъединяването за събирането на публични задължения, е било и налагането на допълнителни запори – върху вземания по банкови сметки и върху МПС (последното действие е поискано и от самия взискател). Всъщност, наречените от съдебния изпълнител съобщения за увеличаване на размера на наложените запори (изпратени до трите банки, в които са установени сметки на жалбоподателя), представляват по своята същност допълнителни запорни съобщения, т.е. налагане на допълнителен запор върху вземанията на жалбоподателя по банкови сметки. Обстоятелството, че в деня, в който съдебният изпълнител е изпратил съобщенията за налагане на допълнителни запори (за увеличаване на размера на наложените запори) е постъпило плащане по един от вече наложените запори в размер, който изцяло удовлетворява вземанията, за които запорът е наложен, не променя горния извод за необходимостта от извършването на действията по налагане на допълнителни запори. След като към момента на постъпването на плащанията държавата чрез НАП вече е конституирана като присъединен взискател, полученото плащане по един от наложените запори не е било достатъчно, за да удовлетвори вземанията на всички взискатели на жалбоподателя, което е наложило извършването и на други действия. Съответно налагането на запори и върху МПС на жалбоподателя също е подлежало на съобщаване на жалбоподателя (което е сторено от съдебния изпълнител), с оглед осигуряване на възможността му да реализира защитата си срещу изпълнителните действия (напр. в хипотезите на чл. 435, ал. 2, т. 2, чл. 442а, ал. 2 или чл. 443 ГПК).

Впоследствие, с молба от 05.04.2023 г. жалбоподателят е представил на съдебния изпълнител доказателства за извършено частично погасяване на публичните му задължения към НАП, както и искане и протокол за одобряването му за сключване на споразумение с 3

НАП за разсрочване плащането на останалата част от публичните задължения (но без сключено споразумение). Видно от представените доказателства за плащанията към НАП, те са извършени в периода 31.03 – 04.04.2023 г., т.е. след като жалбоподателят е получил поканата за доброволно изпълнение, като общата им стойност възлиза на малко по-малко от 56 200 лв., т.е. не е достатъчна за покриване на цялото задължение към НАП. Освен това тези плащания са извършени след издаването на удостоверение от НАП за публичните задължения на жалбоподателя и не са били отразени в него, т.е. съдебният изпълнител за пръв път е уведомен за извършените плащания с молбата от 05.04.2023 г., подадена след налагане на допълнителните запори върху вземанията на жалбоподателя по банкови сметки и върху МПС. Именно поради това, както се посочи и по-горе, така наложените допълнителни запори, макар и впоследствие да не се е стигнало до реализирането им, следва да се приемат за необходими за събиране на целия дълг на жалбоподателя, какъвто той е бил известен на съдебния изпълнител към момента, в който са изпратени запорните съобщения.

След получаване на посочената молба на същата дата – 05.04.2023 г. – съдебният изпълнител е изпратил три съобщения до трите банки, с които актуализира сумата, до която е наложен запорът, като я намалява със сумите, за които жалбоподателят е представил доказателства за плащане. С последваща молба от 06.04.2023 г. жалбоподателят е представил на съдебния изпълнител доказателства за заплащане и на останалата част от публичните си задължения към НАП (около 10 500 лв.). След тази молба от жалбоподателя на 10.04.2023 г. съдебният изпълнител е изпратил нови три съобщения до трите банки, с които отново актуализира размера, до който е наложен запор върху вземанията на жалбоподателя по негови банкови сметки – до сумата от 429,80 лв. Всъщност това е и коректният размер на задълженията на жалбоподателя към съдебния изпълнител за заплащането на допълнителни такси и разноски по изпълнението (видно и от мотивите на съдебния изпълнител по жалбата), както е посочено и в молбата на жалбоподателя до съдебния изпълнител от 18.04.2023 г. По този начин останалата сума, за която са наложени запорите, е за дължимите такси и разноски по изпълнителното дело към съдебния изпълнител. По своята същност изпратените на два пъти съобщения до трите банки – общо 6 броя съобщения – съответно на 05.04.2023 г. и на 10.04.2023 г. – представляват съобщения за частично вдигане на наложените запори.

На същата дата – 10.04.2023 г. – са изпратени и 8 броя съобщения до ОД на МВР – Ловеч, КАТ за вдигане на наложените запори върху 8 броя МПС на жалбоподателя, тъй като тези запори вече не са били необходими с оглед на удовлетворяването на публичните задължения на жалбоподателя към НАП и постъпилите вече суми по първоначално наложения запор върху вземания по банкови сметки, с които се удовлетворят вземанията на първоначалния взискател. Освен това междувременно (също на 10.04.2023 г.) е постъпило и допълнително плащане от една от трите банки по наложените запори (съгласно увеличения им размер) в размер, надхвърлящ 3 100 лв. По този начин са погасени всички задължения на жалбоподателя по изпълнителното производство, включително и за разноските, дължими към съдебния изпълнител, предмет на настоящата жалба. а останалата сума е възстановена 4 на жалбоподателя.

Изпращането на посочените по-горе 6 броя съобщения за частично вдигане на наложените запори върху вземания на жалбоподателя по банкови сметки (за актуализиране на размера на наложените запори) е било необходимо с оглед на подадените от жалбоподателя две молби с приложени доказателства за заплащане на публичните задължения към НАП – първата за частично плащане, а втората за пълно плащане. По същата причина е било необходимо и вдигане на запорите върху МПС на жалбоподателя, след като е установено, че съществената част от задълженията му са заплатени. Частично вдигане на първите посочени по-горе запори и вдигането изцяло на вторите запори (върху МПС) не представлява вдигане на запорите във връзка с приключването на изпълнителното производство, тъй като то е продължило до постъпването на последното плащане (което също е станало на 10.04.2023 г.). Тъй като жалбоподателят е заплатил задълженията си към НАП едва след като е получил поканата за доброволно изпълнение, като при това не ги е заплатил наведнъж и изцяло, а с няколко отделни плащания, извършени в рамките на няколко дни, като при това на два пъти е уведомявал съдебния изпълнител за различните извършени от него плащания, това е наложило извършването на всички посочени по-горе действия от страна на съдебния изпълнител, свързани с изменението на размера на публичните задължения на жалбоподателя, както и съответно изпращането на посочените съобщения.