Определение № 1503 от 09.06.2025, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1503 гр. София, 09.06.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 16 -ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на девети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анелия Маркова

Членове:

Величка Борилова

Зорница Гладилова като разгледа докладваното от Зорница Гладилова Въззивно частно гражданско дело № 20251000501456 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.121 от ГПК.

С определение 655/29.05.2025 г. по гр.д.№ 2549/2024 г. Софийски окръжен съд, 5 състав е прекратил производството по гр.д. № 429/2025 г. по описа на Софийския окръжен съд, образувано по искова молба вх. № 139957/17.12.2024 г., подадена в СГС, респ. вх. № 5287/15.05.2025 г. в ОС София и е повдигнал спор за подсъдност пред Софийския апелативен съд между Софийския окръжен съд и Софийския градски съд относно местно компетентния съд да разгледа исковете по чл. 7 и чл. 17, ал. 1 от Конституцията на Република България, вр. чл. 49, вр. чл. 45 от ЗЗД, на „АРТРИКС“ ЕООД за осъждане на Софийския градски съд и Върховния касационен съд да му заплатят обезщетение за претърпяна имуществена вреда в размер на 3500000 лв., както и обезщетение за пропуснати ползи в размер на 600000 лв.

Софийски апелативен съд като обсъди представените по делото доказателства, намира за установено следното:

Производството е образувано по предявени от „Артрикс“ ЕООД за осъждане на Софийския градски съд и Върховния касационен съд да му заплатят обезщетение за претърпяна имуществена вреда в размер на 3 500 000 лв., както и обезщетение за пропуснати ползи в размер на 600 000 лв., които са основани на обстоятелството, че независимо, че националните съдилище с поредица от описани в исковата молба съдебни актове да са установили, че апорт на имота, собственост на дрожуеството-ищец в полза на недобросъвестното лице "ЖМБ-1" АД не е направен, именно това недобросъвестно дружество владее и се разпорежда със същия. Посочено е, че както физическите лица, така и „Артрикс“ ЕООД, нямат на разположение друг правен ред, по който да бъдат признати за собственици. Ревандикационният иск на физическите лица бил отхвърлен окончателно на 04.05.2023 г. /т.47 от исковата молба/, а спрямо „Артрикс" ЕООД бил налице влязъл в сила съдебен акт от 23.02.2010 г. /т.28 от настоящата искова молба и коментара на САпС за него в т.47 от настоящата искова молба/, с който „ЖМБ-1" АД е признато за собственик на имота.

Посочено е, че в процеса, приключил на 04.05.2023 г., в Определение на ВКС, било посочено, че именно „Артрикс" ЕООД /макар погрешно посочено, че заедно с „Аида-96" ООД/ е „носител на спорните идеални части от правото на собственост ", нямало законов 1 механизъм това право на собственост да бъде защитено. Поради това и за ищеца възниквал правен интерес от настоящото производство за обезщетение на претърпените от него вреди.

С влязло в сила съдебно решение, с което решението на СГС от 21.03.1994 г. за вписване на апорта било отменено като противоречащо на изискванията на закона, което обосновавало извода за наличие на незаконосъобразен акт, респективно незаконосъобразно действие от държавен орган, в случая СГС, който към датата на подаването на заявление за вписване на апорта е бил отговорен да следи дали са били спазени предпоставките за законосъобразно внасяне на непарична вноска в капитала на дружество.

Нарушението на ВКС произтичало от това, че се е произнесъл с взаимопротиворечащи си решения, като по този начин, в явно нарушение на принципа за правната сигурност и произтичащия от него принцип на легитимните очаквания, ищецът се оказва лишен от свой актив. В решенията си ВКС подходил прекомерно формалистично, с което лишил ищеца от същински достъп до съд.

Предвид изложеното в исковата молба съставът на Софийски апелативен съд намира, че производството е по чл. 7 и чл. 17, ал. 1 от Конституцията на Република България, вр. чл. 49, вр. чл. 45 от Закона за задълженията и договорите.

Исковата молба е била подадена до правилно до Софийския градски съд, който обаче е приел, че делото не му е подсъдно и го е изпратил по подсъдност на Софийския окръжен съд на основание чл. 7, ал. 2 от ЗОДОВ поради изразеното от съдията- докладчик становище, че производството е по реда на този закон.

Съставът на Софийски апелтаивен съд намира, че иска не може да бъде подведен под хипотеза на ЗОДОВ. От съдържанието на исковата молба, от релевираните с нея факти и от ищцовите изявления в нейната обстоятелствена и петитумна част е видно, че ищецът ангажира деликтната отговорност на ответниците на основание пряко приложение на Конституцията и Закона за задълженията и договорите, като твърденията му са за претърпени имуществени вреди от такива конкретни действия на ответниците, които попадат извън тясното приложно поле на ЗОДОВ и не позволяват субсумиране на исковите претенции под никоя от неговите норми.

Съгласно разяснението, представено в Тълкувателно постановление № 2 от 19.05.2015 г. по тълкувателно дело № 2 от 2014 г. на Общото събрание на гражданската колегия (ОСГК) на ВКС и на Първа и на Втора колегия на ВАС, обезщетение за вреди, причинени от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на длъжностни лица по регистрация по Закона за търговския регистър (ЗТР) не може да се търси на основание чл.1 от ЗОДОВ, а по общия исков ред. Тук следва да се има предвид, че ищецът не релевира незаконосъобразни действия или бездействия на ответниците при или по повод изпълнение на административна дейност, за да се приеме правна квалификация по чл.1 от ЗОДОВ.

Същевременно, ищецът не релевира никакви обстоятелства по чл. 2, чл. 2а, чл.

2б или чл. 2в от ЗОДОВ.

В обстоятелствената част на исковата молба не се сочи, че съдилищатаответници са процедирали в нарушение на европейското право. Позоваването на чл.6, § 1 от КЗПЧОС и Протокол № 1 към нея не формира извод за обратното, тъй като тази конвенция все още не е част от правото на ЕС, доколкото съюзът не се е присъединил към нея, а това изключва квалификация на исковете по чл. 2в от ЗОДОВ. Цитираната съдебна практика на ЕСПЧ и СЕС е посочена единствено като аргумент в подкрепа на исковете, но не и за тяхното квалифициране. Още повече, че надлежен ответник по иск по чл. 2в от ЗОДОВ може да бъде само национален съд, отсъждащ като последна инстанция, каквато Софийски градски съд не е.

Процесуалната норма на чл.7, ал.2 от ЗОДОВ е приложима единствено в съдебни производства за обезщетение по ЗОДОВ, като е недопустимо прилагането й по аналогия за определяне на подсъдността на други граждански дела с различен предмет, 2 каквото е настоящото.

С исковата молба се претендира обезщетение по общия исков ред и производството не е по специалния ред на ЗОДОВ.

По изложените съображения компетентен да загледа правния спор по делото е Софийски градски съд.

Воден от изложеното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

По повдигнатия спор за подсъдност по чл.122 ГПК с определение 655/29.05.2025 г. по гр.д.№ 2549/2024 г. Софийски окръжен съд, 5 състав, ОПРЕДЕЛЯ ЗА КОМПЕТЕНТЕН да разгледа правният спор, предмет на гр.д.

№ 2549/2024 г. Софийски окръжен съд - Софийски градски съд.

Изпраща делото на компетентния съд – Софийски градски съд.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3